РЕШЕНИЕ
№ 480
гр. Перник, 28.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на първи юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Богдан Здр. Велев
при участието на секретаря Наташа Т. Динева
като разгледа докладваното от Богдан Здр. Велев Административно
наказателно дело № 20221720200555 по описа за 2022 година
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
С наказателно постановление № 29-0000892 от 21.10.2021г., издадено
от Директор Главна дирекция “Инспектиране на труда”- София на “****“
ЕООД е наложена имуществена санкция, в размер 2000 /две хиляди/ лв., на
основание чл.416, ал.5 във вр. с чл. 414, ал.3 от КТ, за това, че към
19.05.2021г. дружеството не е уредило като трудови правоотншенията при
предоставяне на работна сила с И.Т.М.. Прието е за установено, че
търговското дружество, в качеството му на работодател по смисъла на §1, т.1
от ДР на КТ не е уредило отношенията по предоставяне на работна сила като
трудови правоотношения като не е сключило трудов договор в писмена
форма с лицето И.М., който е полагал труд като „****“ на обект: новострояща
се сграда, находяща се в гр. София ******. Така описаното е квалифицирано
от наказващият орган за нарушение по чл.62 ал.1 вр.чл.1 ал.2 Кодекса на
труда.
Срещу издаденото наказателно постановление № 29-0000892 от
1
21.10.2021г. в срок е постъпила жалба от “****“ ЕООД, представлявано от
управителя /чрез адв.И.М./, с която дружеството оспорва
законосъобразността и обосноваността на издаденото наказателно
постановление като поддържа, че вмененото нарушение не е извършено, че
фактическите обстоятелства по случая са оценени неправилно, както и че в
хода на административно-наказателната процедура са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, които следва да бъдат взети предвид от
съда и процесното наказателно постановление да бъде отменено. Излага се
твърдение, че правната квалификация е неправилна.
В съдебно заседание по същество от адв. М. процесуален представител
на страната-жалбоподател поддържа, че наказателното постановление следва
да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. Сочи, че АУАН е
издаден след изтичане на тримесечния преклузивен срок.
Представителят на въззиваемата страна, А.Г.- главен инспектор в ИА
„ГИТ“, изразява становище за неоснователност на жалбата и пледира за
потвърждаване на обжалваното наказателно постановление, като
законосъобразно и правилно. Застъпва тезата, че са неоснователни
възраженията на жалбоподателя относно предствителаната власт на
упълномощеното лице както и изтъква, че жалбоподателят не оспорва
твърдението, че соченото лице И.М. се е намирало в обекта, детайлно описан
в АУАН и НП и е полагало труд без да е било валидно сключен трудов
договор с него. Предвид изложеното моли жалбата да бъде оставена без
уважение. В тази връзка представя и писмени бележки. Моли за присъждане
на юрисконсултско възнаграждение.
Пернишкият районен съд, в настоящия съдебен състав, след като
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.14 и 18 от НПК,
както и доводите на страните, намира за установено следното:
По повод постъпили сигнали в ИА „ГИТ“ от Софийска районна
прокуратура, на 10.08.2021г. г., 18.08.2021 г. и 20.08.2021 г., по документи в
сградата на ИА „ГИТ“, гр. София, бул. „****" № 3 е извършена проверка за
спазване на трудовото законодателство от „****" ЕООД, ЕИК: ****, област
Перник, общ. Перник, ****
При извършената проверка било установено, че „****" ЕООД, в
качеството на работодател по смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителните
2
разпоредби на Кодекса на труда, към датата 19.05.2021 г. не е уредил като
трудови правоотношенията при предоставяне на работна сила с лицето
И.Т.М., ЕГН: **********, като не е сключил трудов договор в писмена форма
с лицето.
Било установено, че към 19.05.2021г. И.М. в работил без сключен
трудов договор на обект: новострояща се сграда, находящ се в гр. София,
*****.
АНО възприел тази фактическа обстановка и въз основа на
приложените писмени документи към сигнала, от страна на Софийска
районна прокуратура, а именно: заявление от 19.05.2021 г. до 06 РУ - СДВР
от Я.Г.Я., ЕГН: ********** (упълномощен представител на „****" ЕООД),
писмено сведение от Я.Я. от 19.05.2021 г. и обяснение от Я., в които
декларира, че е наел на работа като „****" лицето И.Т.М., който на
19.05.2021г. е работил без сключен трудов договор на обект: новострояща се
сграда, находящ се в гр. София, *****. Приложени са също и обяснение от
И.Т.М., дадено пред полицейски служител на 26.05.2021г., в което М.
декларира, че е бил нает от Я. и е работил на горепосочения обект без да е
подписвал трудов договор, както и обяснение от С.В.Д. (племенник на И.М.),
ЕГН: **********, също дадено пред полицейски служител на 26.05.2021г., в
което посочва, че И.М. е бил нает за работа от Я.Я. без сключен трудов
договор.
АНО е взел предвид и писменото сведение, дадено на 10.08.2021г. в
сградата на ИА „ГИТ“, Я.Г.Я., в качеството му на упълномощен представител
на „****“ ЕООД който твърди, че е наел на работа на 19.05.2021г. И.Т.М. за
обект, находящ се в гр. София, *****, без да е сключил трудов или
граждански договор с лицето.
До приключването на проверката не е представен писмен трудов
договор с И.Т.М..
Въз основа на констатациите си от проверката, обективирани в
протокол изх.№ ПР 2126641/20.08.2021г., контролният орган приел, че
работодателят е допуснал лицето до работа без да сключи с него писмен
трудов договор както е следвало да извърши по реда на Кодекса на труда.
Предвид изложеното на 20.08.2021г. бил съставен и АУАН № 29-000892 от
св. И.Т., на длъжност „главен инспектор“, който квалифицирал нарушението
3
по чл.62, ал.1, във вр. с чл.1, ал.2 от Кодекса на труда. Видно от
съдържанието на същия, управителят на „****" ЕООД, ЕИК: ****, П.П. е
получила препис от АУАН на 20.08.2021г. срещу подпис, както и не е
изложила възражения.
В срока по чл.44, ал.1 ЗАНН не постъпило писмено възражение от
управителя на дружеството работодател.
На 21.10.2021 г., след проверка по реда на чл.52, ал.4 ЗАНН, базирайки
се на събраните по преписката доказателства, административно-наказващият
орган е издал наказателно постановление № 29-0000892, издадено от
Директор Д “ИТ” на „****" ЕООД, ЕИК: ****, с което му е наложена
имуществена санкция, в размер 2000 /две хиляди/ лв., на основание чл.416,
ал.5 във вр. с чл. 414, ал.3 от КТ в качеството му на работодател за нарушение
по чл.62, ал.1, вр. чл.1, ал.2 от КТ.
Гореизложената фактическа обстановка, съдът прие за установена
от анализа на данните,внесени в процеса чрез следните доказателствени
средства и доказателства:
Протокол за извършена проверка изх. ИА „ГИТ“ № ПР 2126641 от 20.08.2021
г.; копие от сигнал от Софийска районна прокуратура до ИА „ГИТ“ с вх. ИА
ГИТ № 21067126/05.07.2021 г.; копие от заявление до 06 РУ - СДВР от
19.05.2021 г. от Я.Г.Я.; копие от сведение от 19.05.2021 г. от Я.Г.Я.; копие от
обяснение от 24.05.2021 г. от Я.Г.Я.; копие от обяснение от 26.05.2021 г. от
С.В.Д.; копие от обяснение от 26.05.2021 г. от И.Т.М.; копие от писмено
сведение от Я.Г.Я. от 10.08.2021 г.; копие от пълномощно с peг. №
775/24.02.2020г.; възражение срещу АУАН № 29-0000892 от 20.08.2021 г. с
вх. № 21081375 от 25.08.2021 г.; становище по възражение срещу АУАН №
29-0000892 от 20.08.2021 г. с № ДОК 21010206 от 01.09.2021 г.; копие от
Заповед № 3-0171 от 11.02.2016 г., както и показанията на св.И.Т., който е и
актосъставител. Същият в хода на настоящото производство заяви, че е
актосъставител и поддържа констатциите описани в АУАН. Съдът възприема
изцяло показанията на свид. Т. относно изложените от него факти и
обстоятелства, намирайки ги за логични, последователни, незаинтересовани,
непротиворечиви и кореспондиращи с писмените доказателства по делото,
доколкото намират подкрепа в останалия доказателствен материал.
По допустимостта:
Жалбата е подадена в срок, от легитимирано лице,поради което и се
явява допустима,а по същество частично основателна.
4
Направеният извод от страна на административно наказващия орган,
съдът го намира за обоснован, доколкото са събрани убедителни
доказателства за наличието на същностните елементи на този вид
правоотношения, а именно: предоставяне на работна сила за изпълнение на
определен вид работа при определено работно време и място, при
регламентирани почивки и спазване на трудова дисциплина, срещу
договорено трудово възнаграждение. Доказването на тези елементи от
обективна страна е в тежест на административно-наказващия орган.
Очертаните от кредитираната доказателствена съвкупност фактически
положения обосновават по несъмнен начин направения от актосъставителя и
от административнонаказващия орган извод за реализирано от дружеството-
жалбоподател нарушение на чл. 62, ал. 1 във връзка с чл. 1, ал. 2 КТ, които
разпоредби изискват отношенията при предоставянето на работна сила да се
уреждат само като трудови правоотношения, чрез сключен с работника
/преди постъпването му на работа – чл. 61, ал. 1 от КТ/ трудов договор в
писмена форма, като предвидената в чл. 62, ал. 1 от КТ писмена форма на
трудовия договор е форма за действителност / в този смисъл Решение № 21
от 23.03.2010 г. на АдмС - Перник по к. н. а. х. д. № 17/2010 г., докладчик
съдията Е. И./.
В случая категорично изяснено от доказателствата по делото е, че към
датата на проверката по документи, извършена на 10.08.2021г. г., 18.08.2021 г.
и 20.08.2021 г., по повод постъпил сигнал в сградата на ИА „ГИТ“, гр. София,
бул. „****" № 3 към 19.05.2021г. И.М. е работел като „****“ в обект, находящ
се в гр. София, *****, предоставяйки работната си сила в полза на
санкционираното дружество “****“ ЕООД, това обстоятелство се доказва по
категоричен начин от обясненията на лицето И.М., в което същия заявява
недвусмислено „От шест седем дни Я. ни взе на обект- новостроящи се къщи
в ***** близо до *****“.
Обясненията и на лицето С.Д. също недвусмислено показват, че той и
И.М. са били ангажирани с предоставянето на работна сила без това да е
отразено съобразно трудовото законодателство. Действително не се спори, че
И.М. е бил нает на работа от Я.Я.. Видно от материалите по делото
/Пълномощно от 24.02.2020г., с рег.№775/ същият е имал представителна
власт да „2.Да сключва договори (търговски сделки) от името и за сметка на
5
„****" ЕООД с ЕИК **** с когото намери за добре, при каквито условия
прецени и се договори, както и да има право да преподписва и прекратява
вече сключени договори; 3. Във връзка с правомощията посочени в това
пълномощно да мое име и името на фирмата книжа и документи, както и да
получава това качеството на пълномощник да ги подписва, когато е
необходимо и където е необходимо, включително да подписва, преподписва и
прекратява всякакъв вид договори от мое име и да декларира всякакъв вид
обстоятелства. Да подава всякакви молби, заявления, искания, декларации,
справки, книжа и документи“.
Поради горното съдът не споделя тезата на жалбоподателя, че
дейността, осъществявана от Я.Я. не е била от естество, че да може да уреди
трудовоправоотношение с конкретно лице, което наема на работа.
При извършената служебна проверка на АУАН и НП съдът не
констатира допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
който да са довели до ограничаване възможността на привлеченото към
отговорност лице да организира защитата си в пълен обем. АУАН е съставен
в сроковете, указани в чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, при спазване изискванията на чл.
40 от ЗАНН - в присъствието на упълномощен представител на дружеството и
свидетеля по установяване на нарушението, като е обезпечено правото на
нарушителя да направи възражения. Наказателното постановление е издадено
в срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН. Както АУАН, така и НП, отговарят на
императивните изисквания съответно на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН относно
тяхното съдържание и изхождат от лица, притежаващи необходимата
материална компетентност.
Следва да се посочи, че АУАН е съставен на 20.08.2021г., това е деня на
констатираното нарушение. От своя страна нарушението е осъществено на
19.05.2021г., чрез бездействие, което се е изразило в несключване на трудов
договор, съобразно изискванията на КТ. Именно бездействието определя
нарушението като продължено, тъй като то трае продължителен период от
време до момента, в който деецът предприеме предвиденото в закона
правомерно поведение или същото бъде констатирано, т.е. срокът по чл. 34 от
ЗАНН в конкретния случай следва да се брои от 20.08.2021г., когато
контролните органи са констатирали нарушението в хода на извършената
проверка. Ето защо в тази посока възражданията на жалбоподателя са
6
несъстоятелни.
Според настоящия състав възражението на жалбоподателя за
неправилна квалификация на нарушението по чл. 62, ал. 1 от КТ във връзка с
чл. 1, ал. 2 от КТ не може да бъде споделено.
Писмената форма на трудовия договор е форма за действителност /ad
solemnitatem/, при спазването на която надлежно произтичат правата и
задълженията на страните. В момента на постигане на съгласие между тях
относно основните елементи на трудово правоотношение, което е налице
предварително, предвид горната фактическа обстановка, те са сключили
трудов договор, който обаче не са облекли в писмена форма.
Ето защо съдът приема, че именно това деяние е довело до обективната
отговорност на дружеството-работодател за неизпълнение на вменото му от
КТ законово задължение, което неизпълнение правилно е квалифицирано
както от актосъставителя при съставянето на АУАН, така и от наказващия
орган при издаване на оспореното НП.
По наказанието:
Предвид засегнатите обществени отношения, свързани със защитата на
трудовите и социални права на работниците и служителите, фактическите
особености на случая и императивната разпоредбата на чл. 415в ал. 2 Кодекса
на труда, наказващият орган законосъобразно не е квалифицирал
извършеното нарушение на чл. 62, ал. 1 във връзка с чл. 1, ал. 2 от КТ като
маловажно, а прилагайки административнонаказателната норма на чл. 414, ал.
3 от КТ е наложил имуществена санкция.
В цитираната норма е относително определен размер на наказанието
имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв.
Същевременно, отчитайки обстоятелството, че нарушението е за първи
път, настоящата инстанция приема, че определената с оспореното НП
имуществена санкция в размер на 2000 /две хиляди лева/ е несъразмерно
висока като същата следва да бъде сведена до законоустановения минимум от
1500 лв. като съдът счита, че наложеното наказание в минималния размер,
съобразно тежестта на извършеното нарушение и степента на вината на
нарушителя е адекватно и достатъчно, с оглед постигане на целите по чл. 12
от ЗАНН.
7
По разноските:
При този изход на спора, при който се прие, че деянието е осъществено, като е
намален само размера на имуществената санкция, съдът дължи произнасяне съгласно чл.
144 от АПК, вр. чл. 78, ал. 1 и ал. 2 от ГПК по направените искания от процесуалните
представители на АНО и на дружеството-жалбоподател за присъждане в тяхна полза на
сторените по делото разноски, като счита, че това следва да стане съразмерно на изменения
размер на имуществената санкция.
От дружеството-жалбоподател е доказано извършването на разноски в размер на
300 лв., с оглед приложения на договор за правна защита и съдействие от 09.11.2021г.,
установяващ, че санкционираното юридическо лице е възложило на адвокат И.М. Д.
оказването на правна защита и съдействие, изразяващи се в процесуално представителство и
защита пред СРС по повод обжалване на процесното НП, тъй като договореното адвокатско
възнаграждение е заплатено в брой при подписване на договора, т.е. разходът е направен
съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по дело № 6/2012 г. на
ОСГТК на Върховния касационен съд. При това положение поисканите 300 лв. следва да
бъдат намалени пропорционално съобразно с изложеното по-горе относно изменения размер
на административната санкция с една пета, поради което и АНО следва да заплати на “****“
ЕООД, с ЕИК: **** сумата от 60 лв. за адвокатско възнаграждение на един адвокат.
Съгласно чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и като
съобрази фактическата и правна сложност на делото, както и вида и количеството на
извършената дейност, предвид приключване на производството в едно съдебно заседание,
настоящият състав намира, че за реално осъщественото процесуално представителство на
АНО, в полза на Главна дирекция “Инспектиране на труда”- София е дължимо
юрисконсултско възнаграждение в минималния размер от 80 лева, предвиден в чл. 27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ. В съответствие с правилото на чл. 78, ал. 3 от
ГПК от ГПК същото следва пропорционално да бъде намалено съобразно изменения размер
на имуществената санкция, която е намалена с една пета, като дружеството-жалбоподател
бъде осъдено да заплати 16 лв. (шестнадесет лева) такова в полза на Главна дирекция
“Инспектиране на труда”- София.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал.7, т.4 във вр. с ал.2, т.4
във вр. с чл. 58д ЗАНН съдът от ЗАНН,
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № НП- № 29-0000892 от
21.10.2021г., издадено от Директор Главна дирекция “Инспектиране на
труда”- София на “****“ ЕООД е наложена имуществена санкция, в размер
2000 /две хиляди/ лв., на основание чл.416, ал.5 във вр. с чл. 414, ал.3 от КТ,
за това, че към 19.05.2021г. дружеството не е уредило като трудови
правоотншенията при предоставяне на работна сила с И.Т.М.. Прието е за
установено, че търговското дружество,в качеството му на работодател по
смисъла на §1, т.1 от ДР на КТ не е уредил отношенията по предоставяне на
8
работна сила като трудови правоотношения, като не е сключило трудов
договор в писмена форма с лицето М., който е полагал труд като „****“ на
обект: новострояща се сграда, находяща се в гр. ****. Така описаното е
квалифицирано от наказващият орган за нарушение по чл.62 ал.1 вр.чл.1 ал.2
от Кодекса на труда, като НАМАЛЯВА размера на имуществената санкция до
размер на 1500 лв. (хиляда и петстотин) лева.
ОСЪЖДА Главна дирекция “Инспектиране на труда”- София с адрес:
гр. София, бул. „****“ №3 да заплати на „****" ЕООД, ЕИК: ****, със
седалище и адрес на управление:**** от 60 лв. (шестдесет лева),
представляваща направени по делото разноски - адвокатско възнаграждение
за един адвокат.
ОСЪЖДА „****" ЕООД, ЕИК: ****, със седалище и адрес на
управление:****
да заплати на Главна дирекция “Инспектиране на труда”- София с адрес: гр.
София, бул. „****“ №3 сумата от 16 лв. (шестнадесет лева), представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд Перник в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните по реда на глава дванадесета от АПК.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
9