О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ ............../ 04.09.2019г.,
гр. Варна
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - ви състав, в
закрито заседание, проведено на четвърти
септември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
КРАСИМИР ВАСИЛЕВ
НЕВИН
ШАКИРОВА
като разгледа докладваното от съдия Н.
Шакирова
въззивно
частно гражданско дело № 1656 по описа за 2019г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
274, ал. 1, т. 1 вр.
чл. 250, ал. 3 от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба, имаща характер на частна такава на Т.Д.Г. срещу
Допълнително решение № 3437 от 24.07.2019г. по гр.д. № 353/2019г. по описа на ВРС,
ХХI-ви състав, имащо характер на
определение, с което на основание чл. 250,
ал. 1 от ГПК е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за допълване
на постановеното по делото решение № 2630 от 13.06.2019г. посредством
произнасяне по претенцията за законна лихва върху главницата за времето от депозиране
на исковата молба в съда – 14.01.2019г. до окончателното плащане на
задължението – 21.02.2019г. в размер на 5.30 лв.
В частната жалба са наведени оплаквания
за неправилност на обжалваното определение, поради нарушение на материалния
закон, обосновани със следните доводи: предмет на разглеждане в исковото
производство е била претенция за обезщетение на вреди от закъснял полет, ведно
със законната лихва от предявяване на исковата молба. В единственото съдебно
заседание по делото, представителят на ищеца направил изявление, че признава
извършеното плащане на главницата на 25.02.2019г. Признание за плащане на
законната лихва от исковата молба до плащането не е направено. В основното си
решение ВРС не се е произнесъл по искането за законна лихва върху главницата от
исковата молба до плащането. ВРС не е съобразил изявлението на ищеца, като е
постановил неправилен съдебен акт в частта, с която е отхвърлена акцесорната претенция. Доколкото периода, за който се дължи
законната лихва е определен, то за частния жалбоподател е налице правен интерес
от произнасяне с осъдителен диспозитив по това
искане. Моли в тази връзка да се отмени обжалваното решение /по правната си
природа определение/, като искането за допълване на решението – бъде уважено
чрез осъждане на ответника да заплати сумата от 5.84 лв.
В отговор на жалбата, „България Ер“
АД оспорва доводите в нея, счита същата за неоснователна и моли да бъде
оставена без уважение.
При служебна проверка, съдът
констатира, че частната жалба е подадена в указания от съда в решението срок срещу
обжалваем акт – определение, постановено като
допълнително решение, което попада в хипотезата на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК,
от страна с правен интерес от обжалване и удовлетворява изискванията за
съдържание по чл. 275, ал. 2 от ГПК, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
Производството пред ВРС е образувано
по повод предявен от Т.Д.г. срещу „България Ер“ АД, ЕИК ********* иск с правно основание чл. 7, т. 1, б. „а“ от
Регламент /ЕО/ 261/2004г. за заплащане на сумата от 250 евро, представляваща
обезщетение за вреди от закъснение с над три часа на полет FB 8193 от Летище Варна, България до
летище Анталия, Турция на 04.10.2017г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на депозиране на исковата молба в съда – 14.01.2019г. до
окончателното плащане на задължението.
В отговор на исковата молба,
ответникът заявил, че на 25.02.2019г. по сметка на процесуалния представител на
ищеца е заплатена от дружеството исковата сума в размер на 250 евро.
В първото по делото съдебно
заседание, ищецът чрез процесуалния си представител признал извършеното плащане
на исковата главница. Заявил, че не е налице плащане на претендираната
законна лихва върху нея, поради което отправил искане за осъждане на ответника
да заплати същата.
На 13.06.2019г. ВРС постановил
решение, съобщено на ищеца на 20.06.2019г., в което приел, че извършеното от
ответника плащане в хода на делото, признато от ищеца, е факт, който съобразен
на основание чл. 235, ал. 3 от ГПК, обуславя неоснователност на иска, поради
което отхвърлил иска за главницата, ведно със законната лихва от исковата
молба.
В срока по чл. 250, ал. 1 от ГПК,
ищецът депозирал молба, обективираща твърдения, че в
постановеното решение съдът е пропуснал да се произнесе по претенцията за
законна лихва върху главницата от подаване на исковата молба до плащането на
задължението, поради което отправил искане за допълване на решението
посредством произнасяне по претенцията за законна лихва в размер на 5.30 лв.
В обжалваното определение
/допълнително решение/, ВРС приел, че с постановеното решение се е произнесъл
по целия спорен предмет, че не е налице непълнота в произнасянето му, поради
което и с извод за липса предпоставките на чл. 250 от ГПК, оставил без уважение
молбата за допълване на решението.
ВОС, за да се произнесе съобрази
следното:
Молбата за допълване на решението е
депозирана в срока по чл. 250, ал. 1, пр. II от ГПК, от активно легитимирана
страна – ищец по делото и е процесуално допустима. Разгледана по същество е
неоснователна.
Съгласно чл. 250, ал. 1 от ГПК страната
може да поиска да бъде допълнено решението, ако съдът не се е произнесъл по
цялото й искане. За да бъде реализирано това процесуално право, следва да е
налице пропуск от страна на решаващия съд да се произнесе по част от спорния
предмет. Непълно съдебно решение е налице тогава, когато изобщо липсва
формирана воля на съда по част от спорния предмет на делото.
Видно от постановеното по делото
решение от 13.06.2019г., с отхвърляне на иска за парично обезщетение, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба в съда
– 14.01.2019г. до окончателното плащане на задължението, ВРС се е произнесъл по
целия въведен от ищеца спорен предмет. Не е била налице твърдяната в последващата молба непълнота на решението, поради което и
правилно първоинстанционният съд установил липса
предпоставките за допълване на решението по чл. 250 от ГПК.
Липсата на удовлетворителен за
страната резултат по конкретни доводи не съставлява пропуск и непроизнасяне по
част от спорния предмет, тъй като чрез искането за допълване на съдебното
решение не могат да се допълват мотивите на съдебния акт. От друга страна, произнасянето
на допълнително решение по чл. 250 от ГПК не може да доведе до промяна на
постановеното решение, а само до добавяне на ново, допълващо решение по
претенция /главна или акцесорна/, по която до този
момент липсва произнасяне въобще. Молбата за допълване на решението е била
основана от страната на твърдения за непълнота на основното решение, каквато не
е била налице, поради което правилно ВРС оставил молбата без уважение.
Пътят за защита срещу
неблагоприятно като правен резултат за страната решение е неговото обжалване по
реда на чл. 258 и сл. Наведените в частната жалба доводи за неправилност на
основното решение, в частта, с която е отхвърлена акцесорната
претенция за законна лихва са недопустими за разглеждане в рамките на
настоящото производство имащо за предмет контрол законосъобразността на
определение, с което е оставена без уважение молба за допълване по чл. 250 от ГПК. Доводите за неправилност на отхвърлителното
решение биха били годен предмет на въззивна жалба
срещу решението, каквато страната не е предявила, а към настоящия момент срока
по чл. 258, ал. 1 от ГПК е изтекъл.
По тези съображения, съставът на
ВОС приема, че обжалваното определение е правилно, а частната жалба като
неоснователна следва да се остави без уважение.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК въззваемата страна има право на поискани разноски под
формата на юрисконсултско възнаграждение. Определено
съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 37 от ЗПрП вр. чл. 25а, ал. 2 от
Наредбата за заплащане на правната помощ размерът на възнаграждението възлиза
на 50 лв. В този размер разноските следва да се възложат в тежест на частния
жалбоподател.
Мотивиран от така изложените
съображения, Варненски окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ въззивна жалба, имаща характер на частна
такава на Т.Д.Г. срещу Допълнително решение № 3437 от 24.07.2019г. по гр.д. №
353/2019г. по описа на ВРС, ХХI-ви
състав, имащо характер на определение, с което на основание чл. 250, ал. 1 от ГПК е оставена без уважение молбата
на жалбоподателя за допълване на постановеното по делото решение № 2630 от
13.06.2019г. посредством произнасяне по претенцията за законна лихва върху
главницата за времето от депозиране на исковата молба в съда – 14.01.2019г. до
окончателното плащане на задължението – 21.02.2019г. в размер на 5.30 лв.
ОСЪЖДА
на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК вр.
чл. 37 от ЗПрП вр. чл. 25а,
ал. 2 от Наредбата за заплащане на правната помощ Т.Д.Г. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на „България Ер“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, Район Слатина,
Аерогара София, бул. „Брюксел“ № 1 сумата от 50 /петдесет/ лева, представляваща разноски пред настоящата
инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване на
основание чл. 274, ал. 4 вр. чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.