№ 6501
гр. София, 27.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-9 СЪСТАВ, в публично заседание
на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Мария М. Запрянова
при участието на секретаря СИМОНА Н. ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от Мария М. Запрянова Гражданско дело №
20231100105930 по описа за 2023 година
Страни в производството са ищецът З. К. Т., ЕГН **********, с постоянен адрес: с. Горни
Богоров, ул. **** и ответникът Прокуратурата на Република България, с адрес гр. София,
бул. Витоша" № 92
Образувано е по осъдителен иск с правна квалификация чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, с който се
претендира осъждане на ответника да заплати на ищеца причинените му неимуществени
вреди /болки страдания/ в размер на 30 000 лева, ведно със законната лихва, считано от
датата на влизане на постановлението за прекратяване на досъдебното производство в сила
до окончателното изплащане на вземането.
Ищцата твърди, че срещу нея е издаден АУАН от 22.09.2022г. за това, че на посочената дата,
около 22:40 часа в гр. София, по бул. „Рожен“ с посока на движение от бул. „Кн. М. Луиза“
към кръговото движение на жк „Надежда“, при изпълнение на служебните си задължения
полицейски екип от ОПП – СДВР спрели за проверка управлявания от ищцата лек
автомобил „Опел“, модел „Вектра“, с рег. № М **** ВН и при извършена проверка за
наличие на алкохол и/или наркотични/упойващи вещества в кръвта с техническо средство
„Драгтест 5000“, като пробата отчела положителен резултат за амфетамин – престъпление
по чл. 343б, ал. 3 НК. В ИМ се твърди, че че наред с АУАН били издадени и две заповеди:
със Заповед № 3743/22.09.2022г. на ищцата била наложена санкция по чл. 171, т. 1, б. „б“
ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на водач до решаване
на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, като на основание чл. 60, ал. 1 АПК
, вр. чл. 165, ал. 2, т. 3 ЗДвП е допуснато предварително изпълнение на заповедта, считано от
22:40ч. на 22.09.2022г.; със Заповед с № 313-574/22.09.2022г. ищцата била задържана за срок
1
от 24 часа в сградата на 02 РУ на СДВР. С постановление от 08.03.2023г. по ДП № 1631/22г.
по описа на 02 РУ – СДВР, пр. пр. № 33438/22 по описа на СРП наказателното производство
е прекратено.
В резултат на осъщественото наказателно преследване на ищцата били причинени
неимуществени вреди, изразяващи се в следното: започнала да изпитва неудобство,
безпокойство, срам и стрес, тревожност и притеснения от неоснователното обвинение, което
станало достояние на на целия й социален кръг – приятели, близки и роднини;
същевременно към 22.09.2022г. ищцата била бременна с първото си дете, което
предизвикало възмущението на всичките й близки познати; за да успее да заплати разходите
за процесуално представителство по воденото срещу нея наказателно производство, ищцата
започнала работа по трудово правоотношение в „И.с.“ ЕООД, което допълнително
затруднило състоянието й, доколкото местоработата се намирала в гр. София, а
местоживеенето било в с. Горни Богоров като в тази връзка ищцата посочва, че била лишена
от възможността да управлява лек автомобил в продължение на 6 месеца.
В указания законоустановен срок по чл.131 ГПК от ответника Прокуратура на Република
България е постъпил отговор, в който взема становище като оспорва иска като недопустим, а
при условията на евентуалност и като недоказан по основание и по размер предявената
искова претенция. Заявява, че доколкото е касае за принудителна мярка по ЗМВР, то
Прокуратурата на Република България не е пасивно легитимирана да носи отговорност по
чл. 2 ЗОДОВ. Релевира, че отговорността на държавата за дейност на правозащитните
органи се простират за вредите, пряка и непосредствена последица от незаконното
обвинение и счита, че в случая няма доказателства, които да установяват действително
претърпените вреди като пряк и непосредствен резултат само от предявеното обвинение. В
отговора на исковата молба се оспорва при условията на евентуалност размера на
претендираното обезщетение за неимуществени вреди като завишен, несъответстващ на
твърдените вреди и на икономическия стандарт в България, несъобразен с изискванията за
справедливост.
В доказателствена тежест на ищеца е да докаже настъпването на посочените в исковата
молба неимуществени вреди, техния размер, както и причинната връзка с обвинението в
извършване на престъпление, за което е прекратено наказателното производство.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно в тяхната
съвкупност, намира следното от фактическа и правна страна:
По делото са събрани писмени и гласни доказателства, от които се установява, че срещу
ищцата е издаден АУАН от 22.09.2022г. за това, че на посочената дата, около 22:40 часа в гр.
София, по бул. „Рожен“ с посока на движение от бул. „Кн. М. Луиза“ към кръговото
движение на жк „Надежда“, при изпълнение на служебните си задължения полицейски екип
от ОПП – СДВР спрял за проверка управлявания от ищцата лек автомобил „Опел“, модел
„Вектра“, с рег. № М **** ВН и била извършена проверка за наличие на алкохол и/или
наркотични/упойващи вещества в кръвта с техническо средство „Драгтест 5000“, като
пробата отчела положителен резултат за амфетамин – престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК.
2
Заедно с АУАН били издадени и две заповеди: със Заповед № 3743/22.09.2022г. на ищцата
била наложена санкция по чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП – временно отнемане на свидетелството
за управление на МПС на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от
18 месеца, като на основание чл. 60, ал. 1 АПК , вр. чл. 165, ал. 2, т. 3 ЗДвП е допуснато
предварително изпълнение на заповедта, считано от 22:40ч. на 22.09.2022г.; със Заповед с №
313-574/22.09.2022г. ищцата била задържана за срок от 24 часа в сградата на 02 РУ на СДВР.
Изготвената по досъдебното производство физико-химическа експертиза установила, че в
биологичните проби, взети от ищцата, няма наличие на алкохол и наркотични вещества.
С постановление от 08.03.2023г. по ДП № 1631/22г. по описа на 02 РУ – СДВР, пр. пр. №
33438/22 по описа на СРП наказателното производство е прекратено.
Свидетелите С. и И. сочат, че не знаят за наказателно производство срещу ищцата, но знаят
за случая, при който е била задържана. Сочат, че задържането и временното отнемане на
свидетелството за управление на МПС й се отразили негативно – ищцата станала тревожна,
имала безсънни нощи и изпитвала недоверие към органите на МВР.
Следва да се посочи, че между страните е бил спорен въпросът относно влизането в сила на
постановление от 08.03.2023г. за прекратяване на наказателното производство. Възражение
в този смисъл е направено от ответника с отговора на исковата молба.
В първото о.с.з., след изрични указания, дадени от съда с доклада по делото, процесуалният
представител на ищцата е посочил датата, на която е получено постановлението и е поискал
срок, за да представи доказателства за влизането му в сила. Съдът му е предоставил
възможност с изрично протоколно определение от 25.04.2024г. да представи доказателства за
датата на влизане в сила на прекратителното постановление в срок до следващото съдебно
заседание. С молба от 05.08.2024г. процесуалният представител на ищцата е поискал
издаване на съдебно удостоверение за снабдяване с посоченото доказателство и такова
съдебно удостоверение му е издадено на 08.08.2024г. Ищцовата страна не се е явила да
получи удостоверението. В последното о.с.з., проведено на 31.10.2024г., не се явява, не
изпраща представител и не представя доказателство за връчване на постановлението за
прекратяване на наказателното производство.
Към настоящото производство е приложено ДП 226-ЗМК 1631/2022г. по описа на 2 РУ
СДВР, пр.пр. 33438/22г. по описа на СРП. Последният пришит документ по него е
постановлението за прекратяване на наказателното производство от 08.03.2023г., в което е
посочено, че подлежи на обжалване в седмодневен срок от получаването му пред СРС – НО.
Не е приложена разписка за връчването му на ищцата.
По въпроса за стабилитета на прокурорското постановление във връзка с ангажиране на
отговорността на правозащитни органи по ЗОДОВ е налице съдебна практика, обективирана
в т. 4 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. по тълк. дело № 3/2004 г. на ОСГК на
ВКС и решения, постановени по реда на чл. 290 от ГПК. Съгласно възприетото в нея
прокурорският акт за прекратяване на наказателното производство не влиза в сила, дори
когато е съобщен на всички засегнати лица по чл. 243, ал. 3 от НПК, защото може служебно
3
да бъде отменен от по-горестоящ прокурор, ако не е обжалван, а когато е обжалван,
определенията на съда подлежат на проверка по реда на глава тридесет и трета
"Възобновяване на наказателни дела" (чл. 419, ал. 1 от НПК). Стабилитетът на
постановлението за прекратяване на наказателното производство, като основание за
възникване на отговорността на държавата за вреди от незаконни действия на правозащитни
органи, изисква същото да е съобщено на лицето, което претендира вредите по реда на чл. 2,
ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ и лицето да не е поискало наказателното производство да продължи и
да завърши с постановяване на оправдателна присъда (така решение № 353 от 06.11.2015 г.
по гр. дело № 892/2015 г. на ВКС, ГК, ІV ГО, и други, които настоящият състав на съда
възприема).
Предвид липсата на разписка съдът не може да направи извод относно датата на връчване
на ищцата на постановлението за прекратяване на наказателното производство.
Съгласно чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от
разследващите органи, прокуратурата или съда, ако образуваното наказателно производство
бъде прекратено поради това, че извършеното деяние не е престъпление.
В доказателствена тежест на ищеца е да докаже прекратяването на наказателното
производство на твърдяното основание – че деянието не е престъпление, като на ищеца са
дадени достатъчно процесуални възможности да представи такова доказателство. Предвид
неизпълнението на доказателствената тежест относно осъществяването на този елемент от
фактическия състав на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ е безпредметно обсъждането на останалите
елементи. Неяснотата относно обстоятелствата дали и кога постановлението е връчено на
ищцата се отнася и до претенцията за обезщетение за забава, която се претендира именно от
тази неустановена дата.
Предвид неосъщественото пълно и главно доказване на спорния факт относно датата на
връчване на постановлението за прекратяване на наказателното производство, което е в
доказателствена тежест на ищеца, съдът намира, че искът е неоснователен и следва да бъде
отхвърлен.
Воден от горното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от З. К. Т., ЕГН **********, с постоянен адрес: с. Горни Богоров,
ул. **** срещу ответника Прокуратурата на Република България, с адрес гр. София, бул.
Витоша" № 92, иск с правна квалификация чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, за сумата 30 000 лева -
обезщетение за причинени неимуществени вреди /болки страдания/, претърпени във връзка
с наказателно производство по ДП № 1631/22г. по описа на 02 РУ – СДВР, пр. пр. №
4
33438/22 по описа на СРП, ведно със законната лихва, считано от датата на влизане на
постановлението за прекратяване на досъдебното производство в сила до окончателното
изплащане на вземането.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните с
въззивна жалба пред Софийски апелативен съд.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
5