Р
Е Ш
Е Н
И Е № 2197
гр. Пловдив, 30.06.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XXII състав, в публичното заседание на 28.05.2020
г. в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮДМИЛА МИТРЕВА
при секретаря Величка Грабчева, като разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 20524 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
по делото е по реда на чл.422, вр. с чл.415 ГПК.
Образувано е по
искова молба от „Жаник“ ООД срещу Н.Г.Т. за признаване за установено, че
ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 8 798.94 лева, представляващ
незаплатен остатък от уговорена продажна цена в т.2 от *** по описа на *** с район на действие *** и сумата от 2069.44 лева,
представляваща обезщетение за забава, считано от 09.06.2016 г. до 03.10.2018 г.
В исковата молба се излагат твърдения,
че по силата на сключен договор за покупко-продажба на право на строеж на
обекти в предвидена по одобрен архитектурен проект жилищна сграда, обективиран
в *** *** *** с
район на действие – РС –***
ищецът
„Жаник“ ООД продава на Н.Г.Т. право на строеж на собствен на дружеството имот,
подробно описан в исковата молба за сумата от 35 000 лева. От тази сума
ответницата била изплатила сума в размер на 16 659.76 лева по банков път, по
сметка на ищеца, преди подписване на
***.
Остатъкът в размер на 18340.24 лева ответницата се е задължила да заплати по
банков път на ищеца в седемдневен срок от подписване на удостоверение за
завършване на груб строеж на сградата – Акт Образец № 14. Такъв акт е издаден
на 23.02.2016 г., издадено е удостоверение № 36 от 01.06.2016 г. за степен на
завършеност по чл.181, ал.2 ЗУТ. Съгласно договора ответницата е следвало да
заплати остатъка от продажната цена в рамките на периода 02.06.2016 г. до
08.06.2016 г. Остатъкът не бил заплатен. Била начислена и лихва за забава в
размер на 2069.44 лева, считано от
09.06.2016 г. до 03.10.2018 г. Тъй като остатъка от цената не бил заплатен
ищецът се снабдил със заповед за незабавно изпълнение по чл.418 ГПК по ч.гр.д.
№ 15738/2018 г. по описа на ПРС за част от вземането в размер на 8 798.94 лева
и за обезщетение за забава. Срещу заповедта е постъпило възражение от длъжника
с което оспорва вземанията на ищеца. Доколкото във възражението са изложени
твърдения, че сумата в общ размер на 18340.24 лева е заплатена изцяло, както и
е приложено доказателство в тази насока, ищецът взима становище, че такова
плащане не е постъпило в полза на ищеца. Представеното платежно нареждане не
установява плащане, не била заверена сметката на ищеца. От платежното не
ставало ясно дали банковата операция е била възложена за изпълнение на
задължението именно по процесния договор. Твърди се, че ответницата е признала,
че има задължение към ищеца в размер на 8798.84 лева, направено в уведомление,
отправено до ищеца с изявление за прихващане с вземане на ответницата спрямо
ищеца за неустойка в размер на 9437лева. В тази връзка се оспорва от ищеца
наличие на задължение спрямо Н.Т. за неустойка по сключен с нея договор за
покупко-продажба на право на строеж от 10.06.2014 г. Отделно от това
ответницата не разполага с ликвидно и изискуемо вземане спрямо ищеца, което да
може да прихване по чл.103, ал.1 ЗЗД.
В тази връзка са предявени исковете.
Претендират се разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор
на исковата молба от ответника. Признава се, че между страните е сключен
договор за покупко-продажба на право на строеж на обекти в предвидена по
одобрен архитектурен проект жилищна сграда, обективиран в *** *** *** с район на действие –
РС – ***,
по силата на който ищецът „Жаник“ ООД продава на Н.Г.Т. право на строеж на
собствен на дружеството имот, подробно описан в исковата молба за сумата от 35
000 лева, платима от ответницата както следва 16 659.76 лева по банков път, по
сметка на ищеца, преди подписване на нотариалния акт, а остатъкът в размер на
18340.24 лева ответницата се е задължила да заплати по банков път на ищеца в
седемдневен срок от подписване на удостоверение за завършване на груб строеж на
сградата – Акт Образец № 14. Твърди се, че изцяло е платена продажната цена по
описания договор в сроковете, посочени в договора, за което представя два броя
платежни нареждания. Твърди се,ч е с платежно нареждане от 28.03.2016 г. по
сметка на ищеца е преведена сумата в размер на 18340.24 лева с посочено
основание „доплащане по на за покупка на имот“. Твърди се, че процесния *** за покупка на имот е единствения
сключван от страните. Излагат се твърдения, че на 10.06.2014 г. между ищеца
„Жаник“ ООД и Л.
П.
Т.
– м. на ответницата Н.Т.
е подписан договор за възлагане на строителство и предварителен договор за
покупко-продажба на право на строеж, по който Л. Т. възлага, а
„Жаник“ ООД се съгласява, срещу възнаграждение, да изгради със собствени
средства, прехвърли собствеността на правата на строеж и предаде с
удостоверение за въвеждане в експлоатация на Л. Т., подробно
описан имот. Преди подписването на окончателния договор от 12.05.2015 г. между
„Жаник“ ООД, Л.
Т.
и Н.Т. е постигната уговорка, че Н.Т. заменя изцяло Л. Т. като страна
по договора за възлагане на строителство и предварителен договор за
покупко-продажба на права на строеж от 10.06.2014 г., включително са постигнали
уговорка, че цената на правата на строеж не обектите, посочени в предварителния
договор ще бъде в размер на 35 000 лева с ДДС, като разликата между посочената
цена на правата на строеж и общата цена, посочена в подписания анекс от
27.10.2014 г. – 22 394 евро с ДДС, представлява стойността на строителните
работи по договора за строеж ,т.е. стойността на строителството е в размер на
8798.86 лева с ДДС, която по фиксинг на БНБ съответства на сумата в размер на
4498.78 евро с ДДС. С оглед постигнатите уговорки е подписан *** от 12.05.2015 г. Налице е
споразумение от 12.05.2015 г., сключено между Жаник ООД, Л. Т. и Н.Т., с
което заявяват, че със споразумението окончателно са уредили всички
взаимоотношения по между си без претенции един към друг. Сключен е и
анекс-споразумение между същите лица, съгласно който Л. Т. прехвърля на Н.Т.
всички права и задължения, които има към Жаник ООД по договора за възлагане на
строителство и предварителен договор за покупко-продажба на права на строеж от
10.06.2014 г. С оглед изложеното се твърди, че към дата 26.03.2016 г. /датата
на плащане на остатъка от продажната цена по *** / единственото парично задължение,
което ответникът знае, че има към Жаник ООД е задължението за заплащане на
уговорената стойност на строителството в размер на 8798.86 лева в ДДС. С
Уведомление/изявление за прихващане по чл.103 ЗЗД от 19.03.2018 г. Н.Т. прави
изявление, че има задължение към Жаник ООД в размер на 8798.84 лева /4498.78
евро/, като прави изявление за прихващане на това задължение с нейно вземане в
размер на 9437 лева, представляваща неустойка по чл.8.9 от договора за
строителство. Твърди се, че към датата на това уведомление е била изплатена
цялата сума в размер на 8798.84 лева /4498.78 евро/ на Жаник ООД, но за
плащането е издадена разписка единствено за сумата от 700лева, като е посочено
в разписката, че Н.Т. няма други задължения към дружеството. Целта на това
уведомление било, макар че сумата била изцяло платена, окончателно да се уредят
отношения между страните, доколкото представителят на Жаник ООД – С. М.
е заявила, че ще търси повторно сумата в размер на 8798.84 лева /4498.78 евро/, тъй като Н.Т. нямала
доказателства за нейното плащане. Твърди се, че Н.Т. имала насрещно вземане
срещу Жаник ООД за сумата в размер на 9437 лева – неустойка по чл.8.9 от
договора за строителство от 10.06.2014 г. Съгласно тази клауза Жаник ООД дължи
неустойка при непредаване на сградата с удостоверение за въвеждане в
експлоатация в срок до 24 месеца от датата на подписване на договора в размер
на 10 евро на ден. Посочените 24 месеца са изтекли на 10.06.2016 г., а
удостоверението за въвеждане на сградата в експлоатация е издадено на
22.02.2018 г., тоест периодът на забава е от 10.06.2016 г. до 22.02.2018 г.За
този период общо дължимата неустойка е 12 087 лева, от която ищеца е заплатил
2650 лева и са останали 9437 лева. Счита, че доколкото е заместила своята м. Л. Т. по договора за строителство,
именно Н.Т. има право да търси тази неустойка.
Счита на първо място, че няма задължения
към Жаник ООД, доколкото всички дължими суми по договорите са заплатени. В това
число се твърди, че на 27.10.2014 г. м.
на ответницата Л.
Т.
е заплатила и сума в размер на 6000 евро по договора с ищеца.
На следващо място, при условията на
евентуалност счита, че вземането на ищеца е погасено, поради извършено
извънсъдебно прихващане на 20.03.2016 г. с нейно вземане към ищцовото дружество
в размер на 9437 лева – представляваща дължима от ищеца неустойка по чл.8.9 от
договора за възлагане на строителство и предварителен договор за
покупко-продажба на парва на строеж от 10.06.2014 г.
При условията на евентуалност, ако се
установи, че претенциите на ищеца не са погасени чрез плащане или извънсъдебно
прихващане, то се прави възражение за съдебно прихващане с вземане към ищцовото
дружество в размер на 9437 лева – представляваща дължима от ищеца неустойка по
чл.8.9 от договора за възлагане на строителство и предварителен договор за
покупко-продажба на парва на строеж от 10.06.2014 г.
Иска се отхвърляне на иска. Претендират
се разноски.
Пловдивският районен съд, като прецени събраните по
делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл.
12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта на иска:
Видно от
приложеното ч. гр. д. № 15739/2018 г. по описа на
ПРС, вземанията по настоящото производство съответстват
на тези по заповедта за изпълнение. Заповедта е връчена на длъжника като в
срока по чл.415, ал.2 ГПК е постъпило възражение срещу вземанията по заповедта.
Исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в едномесечния
срок по чл. 415, ал.1 ГПК. Същите са допустими и подлежат на разглеждане по
същество.
По същество:
От ищеца са предявени обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правна квалификация чл.чл.422,
във вр. с чл.415 ГПК, във вр. с чл.79, във вр. с чл.200, ал.1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Предявено
е от ответника, в условията на евентуалност, възражение за прихващане с правно
основание чл.92 ЗЗД.
За да бъдат
уважен така предявенитe искoвe ищецът следва, да установи, че между
страните е сключен договор за покупко-продажба на право на строеж на обекти в
предвидена по одобрен архитектурен проект жилищна сграда, обективиран *** *** *** с район на действие – РС – ***,
по силата на който ищецът „Жаник“ ООД продава на Н.Г.Т. право на строеж на
собствен на дружеството имот, подробно описан в исковата молба за сумата от 35
000 лева, че от тази сума е останала незаплатена сумата в размер на 8798.94
лева, изпълнение на задълженията на ищеца по договора за прехвърляне на
правата, посочени в него, падеж на задължението, забава на ответника, размер на
обезщетението за забава. В тежест на ответника е да докаже възраженията си, че
е платил изцяло продажната цена по процесния договор, евентуално че вземането
на ищеца е погасено чрез извършено извънсъдебно прихващане с изискуемо и
ликвидно /безспорно/ вземане на ответника, по възражението за съдебно
прихващане - наличие на насрещно вземане
срещу ищеца, представляващо дължима неустойка по чл.8.9 от договора за
възлагане на строителство и предварителен договор за покупко-продажба на права
на строеж от 10.06.2014 г., размер на вземането.
С Определение от 02.05.2019 г. като безспорно между страните е отделено, че между тях е
сключен договор за покупко-продажба на право на строеж на обекти в предвидена
по одобрен архитектурен проект жилищна сграда, обективиран в *** *** *** с район на действие – РС – ***,
по силата на който ищецът „Жаник“ ООД продава на Н.Г.Т. право на строеж на
собствен на дружеството имот, подробно описан в исковата молба за сумата от 35
000 лева, от която е платена от ответницата
сума в размер на 16 659.76 лева по банков път, по сметка на ищеца, преди
подписване на ***, а остатъкът в размер на 18 340.24 лева ответницата
се е задължила да заплати по банков път на ищеца в седемдневен срок от
подписване на удостоверение за завършване на груб строеж на сградата – Акт
Образец № 14.
Следва да се посочи, че претенцията на ищеца е за сума в
размер на 8
798.94 лева, представляващ незаплатен остатък от сумата в размер на 18 340.24 лева, остатък от уговорена продажна цена в т.2 от *** *** *** с район на действие – РС – ***.
Безспорно между страните е че сумата в размер на 16 659.76 лева, посочена в цитирания *** е заплатена от името на
ответника преди подписване на ***, това обстоятелство изрично се признава от
ищеца, като признанието е обективирано в самия ***.
Спорно по делото е дали е заплатена от ответника в пълен
размер втора сума, посочена в *** – 18 340.24 лева.
Видно от платежно
нареждане от 28.03.2016 г. /л.53/ Н.Г.Т. нарежда за превод на „Жаник“ ООД сума
в размер на 18 340.24 лева, като основание е записано доплащане по *** за
покупка на имот.
Видно от предоставена от „Първа инвестиционна банка“ АД
информация /л.118/ на дата 28.03.2016 г. по сметка на „Жаник“ ООД е постъпила
сума в размер на 18 340.24 лева с наредител Н.Г.Т. с посочено основание
„Доплащане по *** за покупка на имот“.
От двете изслушани по делото Съдебно-счетоводни
експертизи – първоначална и допълнителна /л.125 и л.150/ се установява, че
задълженията на ответника Н.Г.Т. по *** *** *** с район на действие – РС – ***, предмет на делото, са погасени в пълен размер, като
сумата в размер на 16 659.76 лева е платена преди подписване на
нотариалния акт, а остатъка в размер на 18 340.24 лева, от която сума се
претендира незаплатен остатък от 8 798.94 лева, е заплатена изцяло на 28.03.2016 г.
С оглед обсъдените доказателства съдът приема, че сумата
в 18 340.24 лева, платена на 28.03.2016 г. е платена именно по процесния ***,
сумата съответства на уговорената в ***, като основание на плащането е записано
доплащане по ***, като не се сочат доказателства от ищеца, че между страните
има друг подписан ***, освен процесния.
От ССчЕ се установява, че с плащането на сумата в
18 340.24 лева са погасени изцяло задълженията на ответника по процесния
нотариален акт.
Предвид изложеното съдът намира, че предявени иск за
главница се явява неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен. По
делото се доказа, че ответникът е заплатил в пълен размер продажната цена,
уговорена в *** *** *** с
район на действие – РС – ***.
Останалите събрани по делото доказателства съдът намира
за ненеобходимо да обсъжда.
Какви суми са останали за плащане по други правоотношения
между страните в случая е ирелевантно, доколкото съдът е сезиран с конкретна
претенция, произтичаща от *** *** *** с район на действие – РС –***. Дали са останали неизплатени суми за строителство по
договор за строителство от 10.06.2014 г и анексите към него от 27.10.2014 г. не
е предмет на настоящото дело.
Съдът приема, че в *** окончателно страните са уговорили
каква е продажната цена за процесния имот, респективно право на строеж, която е
окончателно заплатена преди завеждане на иска. *** е окончателния договор, с
който страните уреждат отношенията си по повод предварителния договор. Съдът
приема, че продажната цена е такава каквато страните са посочили в окончателния
договор.
Неоснователен е и акцесорния иск за обезщетение за
забава. На първо място остатъка от продажната цена е заплатен в предвидения в
договора срок, дори преди издаване на Удостоверението за въвеждане в
експлоатация от 22.02.2018 г. /л.61/, с чието издаване е обвързан срока за
заплащане на сумата от 18 340.24 лева. Дори и да не е в срок обезщетение
за забава се претендира за период следващ датата на плащане, а именно считано
от 09.06.2016 г., когато сумата в размер на 18 340.24 лева вече е
заплатена.
Предвид обстоятелството, че съдът отхвърля предявените искове
не се е сбъднало условието за разглеждане на предявеното и прието за
разглеждане в условията на евентуалност възражение за прихващане на ответника.
По отговорността за разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК право на разноски се пораждат за ответника, който е направил своевременно
искане за присъждане на такива. Ответникът доказа разноски в исковото размер на
150 лева – депозит за ССчЕ и 5 лева – д.т. за съдебно удостоверение.Общо
разноски, които ще се присъдят на ответника на основание чл.78, ал.3 ГПК са в
размер на 155 лева.
В исковото производство ищецът се е представлявал от адв.
Р.П.. В отговора на исковата молба адв. П. е поискал да му бъде присъдено
адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 ЗА за предоставена безплатна правна
помощ. Съгласно чл.38, ал.2 ЗА на адвоката се определя размер не по-малък от
предвидения в Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Съдът определя дължимото се на адв. П. възнаграждение съобразно Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения в редакцията й към подаване
на отговора на исковата молба по чл.7, ал.2, т. 4 в размер на 856.05 лева. В Определение № 17/26.01.2017 г. по т.д. №
1193/2016 г., I TO
на ВКС е посочено, че при
определяне на възнаграждение за юрисконсулт се прилага Наредбата съобразно
редакцията й към момента на подаване на отговор, като настоящият състав намира,
че същото е приложимо и при определяне на адвокатско възнаграждение по чл.38 ЗА
при липса на писмен договор, представен по делото, доколкото именно към този
момент адвоката е извършил за първи път дейност по делото и е направил искането
по чл.38 ЗА. За присъждане на възнаграждение по чл.38 ЗА не е необходимо
представяне на писмен договор, достатъчно е страната да се е представлявала от
адвокат и да е направено искане по чл.38 ЗА. В този смисъл Определение № 163 от 13.06.2016 г. по гр.д. № 2266/2016 г. I
ГО на ВКС.
По заповедното производство ответникът е подал
възражение, чрез пълномощника си адв. Р.П., представен е договор за правна
защита и съдействие, който е сключен за представителство единствено по ч.гр.д.
№ 15739/2018 г. на ПРС, като в него е уговорено безплатна защита.
За процесуално представителство,
защита и съдействие в производства за издаване на заповед за изпълнение
възнаграждението се определя по правилата на ал. 2 от чл. 7 на Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, но на базата на половината
от стойностите на претендираните суми /арг. от чл. 7, ал. 7 от Наредба № 1/
2014 г.
Посочената норма се прилага,
както за заявителя, така и за длъжника в заповедното производство – виж определение № 141 от 21.01.2019 г. по
ч.гр.д. № 20/2019 г. по описа на ОС – Пловдив, определение № 841 от 14.04.2016 г. по в. ч. гр. д. № 718/2016 г. на ОС
– Пловдив, определение № 968 от 3.05.2016 г. на ОС - Пловдив по в. ч. гр. д. №
872/2016 г. и др.
Съдът счита, че дължимият
адвокатски хонорар за подаденото възражение в заповедното производство възлиза
на 601.71 лв., определен съгласно
чл. 7, ал. 7 от Наредбата съобразно половината от претендираната стойност –
/половината от 10 868.38 лева – интереса по делото е 5434.19 лева/, във вр. с
чл.7, ал.2, т.3 от Наредбата – при интерес над 5000 лева до 10 000 лева /в
редакцията към момента на сключване на договора от 21.11.2018 г./, която на
основание чл.78, ал.3 ГПК ще бъде присъдена на адв. П. в пълен размер.
Така мотивиран,
Пловдивският районен съд,
Р Е Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Жаник“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Пловдив, ул. „Брацигово“ № 1, представлявано от С. Л. М.
срещу Н.Г.Т., ЕГН **********, с
адрес: *** положителни установителни искове за признаване за
установено, че Н.Г.Т., ЕГН **********
дължи на „Жаник“ ООД, ЕИК
********* сумата в размер на 8 798.94 лева, представляващ
незаплатен остатък от уговорена продажна цена в т.2 от *** *** ***с район на действие –
РС – ***
и сумата от 2069.44 лева, представляваща обезщетение за забава, считано от
09.06.2016 г. до 03.10.2018 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението
по чл.417 ГПК в съда – 04.10.2018 г. до окончателното плащане, за
които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК по ч..гр.д № 15739/2018 г. по описа на Пловдивския
районен съд.
ОСЪЖДА „Жаник“
ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Брацигово“ № 1, представлявано от С. Л.
М. ДА ЗАПЛАТИ НА Н.Г.Т., ЕГН **********, с адрес: *** сумата в размер на 155 лева – разноски в настоящото
производство.
ОСЪЖДА „Жаник“
ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Брацигово“ № 1, представлявано от С. Л.
М. ДА ЗАПЛАТИ НА адв. Р.Р.П., с личен № *** при АК - Пловдив
сумата в размер на 856.05 лева – адвокатско
възнаграждение в настоящото производство по чл.38 ЗА и 601.71 лева - адвокатско
възнаграждение по чл.38 ЗА, дължимо по ч.гр.д № 15739/2018 г. по
описа на Пловдивския районен съд.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок
от връчването му на страните пред Пловдивския окръжен съд.
Препис
от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала!ВГ