Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр.
София 03.01.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийският градски съд, първо
гражданско отделение, I-6 състав
в публичното заседание на двадесет
и седми ноември
две хиляди и осемнадесета година
в състав:
Председател : ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА
при секретаря Антоанета
Стефанова и в
присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното от
съдия Алексиева гр. дело № 7075 по описа
за 2017 г. и за
да се произнесе , взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.365 от ГПК, образувано по искова молба, подадена от П.И.П. срещу „ДЗИ-О.З.” АД, с която са предявени
обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ /
Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г., отм., считано от 01.01.2016 г./ във връзка
с §22 от ПЗР на КЗ, в сила от 01.01.2016 г. във връзка с чл.45 от ЗЗД и чл.86,
ал.1 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че ответника е
сключил на 07.05.2015 г. задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите по полица № BG/06/115001256015, валидна от 09.05.2015 г. до
09.05.2016 г. за л.а.м. „Сеат Толедо“ с ДК № *****. Поддържа се, че при ПТП на
05.06.2015 г. около 14 часа на път ІІІ-208 при 4 км, между с.Ветрино и гр.
Провадия, А.М.А., управлявайки л.а.м. „Сеат Толедо“ с ДК № *****, загубила
управление над автомобила, той напуснал пътното платно и самокатастрофирал,
като се ударил в крайпътно дърво. Твърди се, че ищецът бил пътник в автомобила,
при което получил следните увреждания: съчетана травма-глава, таз, крайници,
мозъчно сътресение, счупване на първа дланна кост на дясна длан, счупване на
дясната лакътна кост, счупване на лявата бедрена кост с голяма дислокация,
многофрагментно счупване на таза в дясно-дясна хълбочна и срамни кости, дясна
тазобедрена ямка, охлузвания в областта на гръдния кош и долните крайници,
плеврален излив вдясно. Твърди се, че тези травми причинили принудително
болнично лечение от 05.06.2015 г. до 21.07.2015 г. в болница в гр. Варна и
продължително възстановяване в домашни условия, което не е завършило и до сега.
Твърди се, че ищецът изпитвал силни болки по цялото тяло, не можел да се движи.
Извършена била операция на таза с поставяне на вътрешна фиксация. Постъпил за
втори път за лечение в болница в гр. София, където претърпял втора операция,
при която поставеният метал бил отстранен, бил отстранен и част от хрущяла на
ставата. Състоянието на затруднено движение продължило над осем месеца.
Поддържа се, че освен болките и
страданията от собствените травматични увреждания, ищецът претърпял
неимуществени вреди от смъртта на неговия баща И.П.И.-пътник на предната
седалка в процесния автомобил, който починал вследствие на процесното ПТП.
Поддържа се, че ищецът бил изключително близък със своя баща и бил силно
привързан към него. Ищецът понесъл особено тежко смъртта на баща си, бил
разстроен и до настоящия момент тъгува от загубата му.
Моли Съда да постанови решение, с
което да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 150 000 лв.,
застрахователно обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди-болки и
страдания от претърпените травматични увреждания и сумата от 250 000 лв.-болки
и страдания от смъртта на баща му И.П.И., настъпили в пряка,
причинно-следствена връзка от ПТП на 05.06.2015 г. на път ІІІ-208 при 4 км,
между с.Ветрино и гр. Провадия, виновно причинена от водача на л.а.м. „Сеат
Толедо“ с ДК № *****, чиято отговорност е била застрахована по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” при
„ДЗИ-О.З.” АД с полица № BG/06/115001256015, валидна от 09.05.2015 г. до
09.05.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
увреждането-05.06.2015 г. до окончателното изплащане. Претендират се разноските
по делото.
В срока по чл.367, ал.1 ГПК е
постъпил отговор от ответника чрез процесуалния му представител юрисконсулт Х.,
надлежно упълномощена с пълномощно приложено към отговора.
Не оспорва настъпването на ПТП на
05.06.2015 г., вина за което има водача на л.а.м. „Сеат Толедо“ с ДК № *****-А.М.А..
Не оспорва, че в резултат на гореописаното е настъпила смъртта на И.П.И.-пътник
на предна дясна седалка в л.а.м. „Сеат Толедо“ с ДК № ***** и баща на ищеца по
делото. Не оспорва, че към момента на настъпване на процесното ПТП по отношение
на л.а.м. „Сеат Толедо“ с ДК № ***** е била налице валидна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена с „ДЗИ-О.З.“ ЕАД.
Оспорва обстоятелството, че
вследствие на процесното ПТП ищецът е получил описаните в исковата молба
увреждания, в условията на евентуалност твърди, че не всички от заявените
телесни повреди са в пряка, причинно-следствена връзка с настъпилото на
05.06.2015 г. ПТП. Оспорва твърдението, че ищецът е претърпял неимуществени
вреди, вследствие смъртта на И.П.И.. Оспорва исковете по размер като прекомерно
завишени. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна
на ищеца, с твърдението, че същият е пътувал без поставен предпазен колан.
Оспорва иска за лихви с твърдението, че дружеството не е канено от ищеца да
заплати застрахователно обезщетение.
В срока по чл.372, ал.1 от ГПК
ищецът не е депозирал допълнителна искова молба..
В съдебно
заседание ищецът поддържа исковете чрез своя процесуален представител. Подробни
съображения са изложени в представените по делото писмени бележки. Претендира
разноски, съобразно представен списък по чл.80 ГПК.
Ответникът,
в съдебно заседание чрез своя процесуален представител оспорва предявените искове
и моли съда да ги отхвърли изцяло като неоснователни и недоказани. При
условията на евентуалност моли по отношение на иска за неимуществени
вреди-нанесени телесни увреждания на ищеца, съдът да го уважи в занижен размер,
като зачете доказаното по безспорен начин съпричяняване, изразяващо се в
непоставянето на предпазен колан. Претендира разноски, съобразно представен
списък по чл.80 ГПК.
Софийски градски съд, I-6
състав, след като взе предвид становището на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства, преценени поотделно в тяхната съвкупност,
намира за установено следното от фактическа
страна:
Между страните е прието за
безспорно, че на 05.06.2015 г. е настъпило ПТП, вина за което има водача на
л.а.м. „Сеат Толедо“ с ДК № *****-А.М.А., че в резултат на гореописаното ПТП е
настъпила смъртта на И.П.И.-пътник на предна дясна седалка в л.а.м. „Сеат
Толедо“ с ДК № ***** и баща на ищеца по делото, че към момента на настъпване на
процесното ПТП по отношение на л.а.м. „Сеат Толедо“ с ДК № ***** е била налице
валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена с
„ДЗИ-О.З.“ ЕАД.
От приетото по делото заключение
на СМЕ се установява, че при процесното ПТП ищецът е получил следните
травматични увреди: контузия, охлузвания и рана на главата, сътресение на
мозъка, охлузване на гръдния кош, плеврален излив в дясна гръдна половина,
счупване на дясна лакътна кост, счупване на ямката на дясна тазобедрена става,
счупване на лява бедрена кост, счупвания на десните хълбочна и срамна кости.
Проведено е болнично лечение в продължение на общо 151 дни и
домашно-амбулаторно лечение в продължение на 564 дни. Уврежданията на ищеца са
свързани с болки с променлив характер и интензитет, както и затруднения на
движенията на дясната и лява тазобедрени стави за период от 34 месеца.
Скъсеният долен крайник с 2 см ще оказва нарушение в движенията и в последващ
период от време. Вещото лице установява, че периодът на възстановяване е
продължил 34 месеца. Останало е скъсяване на десния долен крайник с 2 см и
ограничени движения с 30% на дясната тазобедрена става и с 10% на лявата
тазобедрена става.
При разпита си в съдебно
заседание вещото лице д-р Б. установява, че в първите две седмици след първата операция,
ищецът е имал почти невъзможност за придвижване, защото освен всички видове
травми, които е имал, той е бил силно ограничен във възможността да ползва
помощни средства, т.е. в период от 14-15 дни той е бил в лежащо състояние. Вещото
лице установява, че стандартно, когато се прави такава операция, при която е
направено кръвното наместване с фиксацията на счупването на ставната ямка,
нормалния период за ползване на помощни средства е около 3 месеца. При ищеца
обаче са настъпили съществени тежки усложнения, при които процесът е протекъл
много трудно. При него няма да може да настъпи пълно възстановяване, защото е
поставена нова тазобедрена става, тъй като анатомичната е била унищожена. През
този период, през който е протичал възпалителен процес, първа операция, втора,
трета се е загубила част от костта, дължината на бедрената кост, сложена е нова
тазобедрена става, на която функцията е доста добра, но скъсяването няма как да
бъде компенсирано анатомично. Компенсира се с ортезни средства, но при ищеца
няма да има пълно възстановяване. Поставянето на една изкуствена тазобедрена
става има период на годност, а някога може би да се налага подмяната й.
От приетото по делото заключение
на комплексната СМЕ и САТЕ се установява, че процесният лек автомобил марка
Сеат Толедо е оборудван с механични инерционни три точкови предпазни колани на
всички места за пътниците. Вещите лица сочат, че като се вземе предвид мястото,
на което е седял ищеца и като съобразяват механизма на настъпване на
произшествието, видът и характерът на нараняванията, то ищецът е бил без
правилно поставен предпазен колан. Ако ищецът е бил с поставен колан към
момента на ПТП то нямало е да получило контузия, охлузвания и рана на главата,
счупване на дясната лакътна кост, останалите получени от ищеца увреждания са
могли да настъпят и с поставен предпазен колан, ако се приеме, че в резултат на
ударите предните седалки на процесния автомобил са изместени назад и са
достигнали до колената на ищеца. Вещите лица установяват, че травмите се
получават от движение на тялото и крайниците напред и надясно от инерцията на
тялото и преместването на предна дясна седалка назад. Таванът на купето над
седалката е слабо деформиран. Пътникът И.И. е бил с поставен предпазен колан
при ПТП и същото е констатирано при изваждането на телата.
Пред настоящата инстанция е разпитан свидетеля
М.Г.С.-сестра на ищеца. Свидетелката установява, че цялото семейство живяло във
Ветрино до 2007 г., след което свидетелката заедно с майка им А.се преместила
да живее в друго село, което е в близост до Ветрино, а ищецът П. останал с баща
си И. и той се грижил за него. И. сам отглеждал П. в едно домакинство от 2007
г. до 2015 г. И. се грижел много добре за П., били много привързани един към
друг. Те били като приятели, а не само баща и син. Свидетелката видяла П. в
спешното в болница „Св. Анна“ във Варна. П. бил в съзнание, но неадекватен, все
още не знаел, че са починали и майка му, и баща му. П. бил преместен в
реанимация, където бил около един месец. Веднага след катастрофата го оперирали.
Тази първа операция била много тежка. След няколко дена последвала нова
операция, но състоянието му не се подобрявало. В този период П. бил контактен,
но неадекватен. След първата тежка операция на таза лекарите решили, че може да
му се каже за смъртта на родителите му. П. се разплакал и го понесъл много
тежко. Когато научил за смъртта на баща си, започнал да иска да става, късал си
коланите, връзвали го, постоянно бил на тежки успокоителни - приспивни, които
му влияели на сърцето, дърпал си лепенката от операцията, дърпал си маркучите. Към
момента на произшествието П. бил на 16 години и от училището дошли психолог и
директор да говорят с него, но състоянието му било все същото. Когато навършил 18
години П. искал да се отдели самостоятелно. П. казва за себе си, че е половин
човек, че го няма баща му И.. Това всеки ден го казва. Станал асоциален, трудно
се говори с него. Като го изписали след първата операция П. не можел сам да се
движи, бил на легло, неадекватен, с болки, с отворена операция. Вкъщи
свидетелката, негова сестра се грижела за него през цялото време.
Преди катастрофата П. бил ученик.
След инцидента не се върнал в училище, преминал в самостоятелна форма на
обучение. Станал по-агресивен, не можел да търпи никой, искал да си стои сам
вкъщи, да му е спокойно, да не излиза от личното си пространство. В момента
може да се движи, да е самостоятелен, но болката, че И. го няма си остава. Не
може да го превъзмогне по никакъв начин.
Съдът кредитира показанията на
разпитаната свидетелка. Същите са дадени добросъвестно, логични са и
последователни.
При така установената по-горе фактическа обстановка настоящият съдебен
състав приема следното от правна
страна:
От
правна страна предявените искове за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, съдът квалифицира по чл.226, ал.1 от КЗ / Обн., ДВ, бр. 103 от
23.12.2005 г., отм., считано от 01.01.2016 г./ във връзка с §22 от ПЗР на КЗ, в
сила от 01.01.2016 г. във връзка с чл.45 от ЗЗД.
Отговорността на застрахователя
е функционално обусловена и по правило тъждествена по обем с отговорността на
деликвента. За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 226, ал. 1
от КЗ /отм./ е необходимо към момента на увреждането да
съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за
застраховка "Гражданска отговорност", между прекия причинител на
вредата и застрахователя. Наред с това следва да са налице и всички кумулативни
предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за
отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване
на причинените вреди.
Безспорно делото се
установява наличието на валидно застрахователно правоотношение към 07.05.2015
г. по отношение на увреждащия автомобил.
Безспорно със
заключенията на СМЕ и комплексната СМЕ и САТЕ се установяват елементите на непозволеното увреждане, а именно: деяние, виновно и противоправно, както и установена
вреда-причинени телесни
увреждания на ищеца и смърт на неговия баща. Тези обстоятелства не са и били спорни между страните.
Безспорно се установява виновно
поведение от страна на водача А.М.А., която е нарушила нормите на чл.20, ал.1 и
чл.21, ал.1 от ЗДвП, като управлявала автомобила с висока скорост над
разрешената за пътния участък-132 км/ч и неконтролирала непрекъснато
управляваното от нея превозно средство, като управлявала същото след употреба
на алкохол, което поведение на водача е в пряка причинна връзка със загубата на
контрол над управляваното превозно средство и самокатастрофирането.
От своя страна пътувалият в
автомобила ищец, нарушил нормата на чл. 137а от ЗДвП, като пътувал в автомобила
без да използва обезопасителния колан, с който процесният автомобил е бил
оборудван и по този начин допринесъл за настъпване на увредата-контузия,
охлузвания и рана на главата, счупване на дясната лакътна кост. Съдът като
съобразява, че останалите травматични увреди биха настъпили и с поставен
предпазен колан, намира, че приносът на ищеца е в размер на 5% .В този смисъл
възражението на ответника за наличието на съпричиняване от страна на
пострадалия следва да бъде уважено като основателно и доказано.
Неоснователно е възражението за
съпричинявана от страна на починалия И.И., за който безспорно със събраните по
делото доказателства се установява, че е бил с правилно поставен предпазен
колан.
По
силата на сключения договор, застрахователят се задължава да покрие в границите
на застрахователната сума отговорността на застрахования за причинените от него
на трети лица имуществени и неимуществени вреди. Фактът на тяхното настъпване,
вината на причинителя, както и обстоятелството, че те са в резултат от покрит
риск по застраховката "Гражданска отговорност", са безспорно
установени.
От събраните и приети по делото
писмени доказателства, безспорно се установява настъпилото на 07.05.2015 г. произшествие, както и вината на застрахования
водач за настъпването му.
По отношение на размера на
предявените искове за неимуществени вреди:
При определяне размера на
обезщетението за неимуществени вреди съдът се ръководи от принципите на
справедливостта и от своето вътрешно убеждение. Неимуществените вреди, макар да
имат стойностен еквивалент, са в сферата на субективните преживявания на
пострадалия, затова за тяхното определяне имат значение различни обстоятелства.
Съобразно разпоредбата на чл.
52 ЗЗД, съдът следва да отчете реално претърпените от ищеца неимуществени
вреди, възрастта, здравословното им състояние, интензитета на болките и
страданията, и продължителността на възстановителния период.
Претърпените от ищеца
неимуществени вреди от причинените му в пряка причинна връзка от ПТП телесни
увреждания Съдът определя в размер на сумата от 80 000 лв.
При определяне на
този размер съдът съобразява обстоятелството,
че към момента на
произшествието ищецът е бил на 16 години, получил е изключително тежки
травматични увреждания, като са налице трайни остатъчни явления, а именно:
скъсяване на десния крайник с 2 см, което ще остане до края на живота му,
ограничени движения с 30% на дясната тазобедрена става и с 10% на лявата
тазобедрена става. Възстановителният период е продължил много дълго-34 месеца,
като след първата операция ищецът получил тежко усложнение, което се намира в
пряка причинна връзка с травмата от ПТП и което е довело до трудно и тежко
протичане на възстановителния процес. Ищецът претърпял много операции, а след
инцидента не се върнал в училище, преминал в самостоятелна форма на обучение.
Станал по-агресивен, не можел да търпи никой, искал да си стои сам вкъщи, да му
е спокойно, да не излиза от личното си пространство.
Предвид горното искът ще следва
да бъде уважен за сумата от 80 000 лв. и отхвърлен за разликата над тази сума
до пълния претендиран размер от 150 000 лв. като неоснователен. Така
определеното обезщетение от 80 000 лв. и на основание чл.51, ал.2 от ЗЗД ще
следва да бъде намалено със сумата от 4000 лв., съобразно приетия размер на
приноса на пострадалия, т.е. искът за неимуществени вреди ще следва да бъде
уважен за сумата от 76 000 лв.
По отношение на размера на иска
за неимуществени вреди-претърпени болки и страдания от смъртта на бащата на
ищеца.
При определяне размера на
дължимото обезщетение за причинени неимуществени вреди, настоящият съдебен
състав взема предвид характера, силата, интензитета и продължителността на
търпените от ищеца след смъртта на неговия баща болки и страдания, отчита
степента на преживяваните от него отрицателни емоции, и близката връзка,
привързаността между сина и бащата, прекрасните отношения между тях, отчита и
депресираното състояние на ищеца след трагедията и към настоящия момент.
Болките и страдания, които ищецът ще продължи да изпитва от загубата, трябва да
бъдат отчетени при определяне размера на дължимото застрахователно обезщетение.
Предвид изложените съображения
настоящият съдебен състав счита, че размерът на дължимото обезщетение за
неимуществени вреди е в размер на 200 000 лв. Доколкото болките и страданията
могат да се съизмерят в паричен еквивалент, то това обезщетение се явява
справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД.
При определяне на този размер
съдът съобразява обстоятелството, че починалият баща-И. сам отглеждал П. в едно
домакинство от 2007 г. до 2015 г. И. се грижел много добре за П., били много
привързани един към друг, както и че на 16 години ищецът останал без бащината
си подкрепа.
Предвид горното предявения иск ще
следва да бъде уважен за сумата от 200 000 лв. и отхвърлен до пълния
претендиран размер от по 250 000 лв.
Възражението за съпричиняване е
неоснователно, доколкото безспорно бе установено, че починалият И. е пътувал в
автомобила с поставен предпазен колан.
Предвид основателността и
доказаността на главните претенции, основателни и доказани са акцесорните искове
с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на законна лихва, считано от
датата на увреждането.
Съгласно разпоредбата на чл. 223, ал. 2 КЗ /отм./, застрахователят изплаща и обезщетение за лихви за
забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред третото лице. На
основание чл. 45 ЗЗД виновният застрахован водач носи отговорност и за
обезщетение за забава, считано от датата на увреждането. На това основание
функционалната отговорност на застрахователя покрива и задължението за лихви
към увредения от датата на деликта. Разпоредбата на чл. 223, ал. 2, изр. второ КЗ /отм./ е неприложима, тъй като тя регламентира
отговорността за лихви за забава, присъдени в тежест на застрахования, какъвто
не е настоящият случай. Разпоредбата на чл. 271, ал. 5 КЗ /отм./ е приложима само в хипотезата на доброволно уреждане
на претенциите между застраховател и увредено лице, какъвто не е настоящият
случай - увреденият е потърсил застрахователното обезщетение по съдебен ред-
чл. 273, ал. 1, предл. второ КЗ /отм./.
С оглед на горното Съдът присъжда
лихва върху главниците, считано от датата на увреждане-07.05.2015 г. до
окончателно изплащане на сумата.
По разноските в процеса:
При този изход на делото разноски
се дължат на двете страни съобразно уважената и отхвърлената част от исковете.
Ищецът е направил разноски в
размер на 200 лв.-депозит вещо лице.
От тази сума и на основание
чл.78, ал.1 от ГПК ответникът ще следва да бъде осъден да заплати на ищеца
сумата от 138лв., която е съответна на уважената част от исковете /276 000 лв./
Видно от договор за правна помощ
о т 19.05.2017 г. Адвокатско дружество –Й. и Е. е осъществявало безплатна
правна помощ в полза на ищеца на основание чл.38, ал.1, т.2 от Закона за
адвокатурата, поради което и на основание чл.38, ал.2 от ЗА ответникът ще
следва да бъде осъден да заплати на дружеството и съответно на уважената част
от исковете адвокатско възнаграждение.
На основание чл.2, ал.5 от
Наредба № 1 от 9.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално
представителство, защита и съдействие по граждански дела възнагражденията се
определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях
поотделно.
Първият предявен иск е за сумата
от 150 000 лв. При този материален интерес и на основание чл.7, ал.2, т.4
от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, последното възлиза на сумата от 4530 лв. От тази сума
ответникът следва да заплати сумата от 2295,20 лв. /съответна на уважената част
от иска 76 000 лв./, съответно 2 754,24 лв. с ДДС предвид
представените доказателства, че дружеството е регистрирано по ЗДДС.
Съответно за иск в размер на
250 000 лв., тази сума е в размер на 6268,80 лв. с ДДС, съобразно уважената
част от иска 200 000 лв.
Или общо дължимото адвокатско
възнаграждение с ДДС възлиза на сумата от 9023,04 лв.
Ответникът е направил разноски в
размер на 600 лв.-депозит вещи лица и юрисконсултско възнаграждение в размер на
450 лв., определено по реда на чл.78, ал.8 от (Изм. – ДВ, бр. 8 от 24.01.2017
г.) във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ и чл.25, ал.2 от Наредба за
заплащането на правната помощ, или общо разноски в размер на 1050 лв.
От общата сума и на основание
чл.78, ал.3 от ГПК ищецът ще следва да бъде осъден да заплати на ответника
разноски в размер на 325,50 лв., съответни на отхвърлената част от исковете /124000
лв./
Или по компенсация на основание
чл.78, ал.3 от ГПК ищецът ще следва да бъде осъден да заплати на ответника
разноски в размер на 187,50 лв. /325,50-138=187,50/.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК
ответникът ще следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на СГС държавна такса върху уважената част от исковете в размер
на 11040 лв. и сумата от 138 лв.-депозит вещи лица заплатен от бюджета на съда.
Водим от горното, Съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „ДЗИ-О.З.” ЕАД, дружество
вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление *** да заплати на основание чл.226, ал.1 от КЗ / Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г., отм., считано от 01.01.2016 г./ във
връзка с §22 от ПЗР на КЗ, в сила от 01.01.2016 г. във връзка с чл.45 от ЗЗД и
чл.86, ал.1 от ЗЗД на П.И.П., ЕГН **********,***, със съдебен адрес:***,
адвокат И.Й. сумата от 76 000 лв. /седемдесет
и шест хиляди лв./, застрахователно
обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди-болки и страдания от
претърпените травматични увреждания и сумата
от 200 000 лв.-болки и страдания от смъртта на баща му И.П.И., настъпили в
пряка, причинно-следствена връзка от ПТП на 05.06.2015 г. на път ІІІ-208 при 4
км, между с. Ветрино и гр. Провадия, виновно причинена от водача на л.а.м.
„Сеат Толедо“ с ДК № *****, чиято отговорност е била застрахована по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” при „ДЗИ-О.З.” АД с полица № BG/06/115001256015,
валидна от 09.05.2015 г. до 09.05.2016 г., ведно със законната лихва върху
главниците, считано от датата на увреждането-05.06.2015 г. до окончателното
изплащане.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни и
недоказани претенцията за заплащане на неимуществени вреди за телесни увреди за
разликата над сумата от 80 000 лв. до пълния претендиран размер от
150 000 лв., както и претенцията за неимуществени вреди от смъртта на
бащата на ищеца за разликата над сумата от 200 000 лв. до пълния претендиран
размер от 250 000 лв.
ОТХВЪРЛЯ на основание чл.51, ал.2
от ЗЗД, поради приет принос в размер на 5% претенцията за заплащане на
неимуществени вреди за телесни увреди за разликата над сумата от 76 000
лв. до сумата от 80 000 лв.
ОСЪЖДА П.И.П., ЕГН **********,***,
със съдебен адрес:***, адвокат И.Й. да заплати на основание чл.78, ал.3 от ГПК на „ДЗИ-О.З.” ЕАД,
дружество вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление *** сумата от 187,50 лв. /сто осемдесет и
седем и 0,50 лв./ разноски по компенсация направени от ответника пред
настоящата съдебна инстанция.
ОСЪЖДА „ДЗИ-О.З.” ЕАД, дружество
вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление *** да заплати на основание чл.38, ал.2 от
Закона за адвокатурата на „Адвокатско дружество-Й. и Е.“, БУЛСТАТ *******, със
седалище и адрес на управление *** офис 4 адвокатско възнаграждение в общ
размер на сумата от 9 023,04 лв. с ДДС /девет хиляди двадесет и три и 0,04
лв./
ОСЪЖДА „ДЗИ-О.З.” ЕАД, дружество
вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление *** да заплати на основание чл.78, ал.6 от ГПК в полза на бюджета на съдебна власт по сметка на Софийски градски съд
държавна такса върху
уважената част от исковете в размер на 11040 лв. /единадесет хиляди и
четиридесет лв./ и сумата от 138 лв. /сто тридесет и осем лв./-депозит вещи
лица заплатен от бюджета на съда
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок
от връчване на препис от същото на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: