Р Е Ш Е Н И Е
№ 260532 28.10.2020 година град Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаски районен съд пети граждански състав
на двадесет и осми септември през две хиляди и двадесета година
в публично заседание в състав:
Председател: Магдалена Маринова
При секретаря: Анелия Такова
като разгледа докладваното от съдия Маринова гражданско дело № 2 316 по описа на Бургаски районен съд за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод искова молба от „Бошнаков“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Бургас, к - с „Славейков“, Северна промишлена зона, Хипермаркет „Мастърхаус“ , представлявано от П.Н.Б., представляван от процесуален представител, против „ВЕЛ - КАМ“ ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София, 1712, район Младост, ж.к. „Младост 3“, бул. „Александър Малинов“ №51, ет.2, офис 12В, представлявано от А.А.В., за осъждане на ответника да плати на ищеца сумата 13 969, 97 лева, от която сумата 11 288, 76 лева, представляваща главница, формирана като сбор от цена за получени от ответника стоки, доставени от ищеца, за които в периода от 21.06.2017 година до 07.07.2017 година са издадени фактури, сумата 2 681, 21 лева, представляваща законна лихва за периода от 10.07.2017 година до датата на подаване на исковата молба в съда, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й плащане, както и за присъждане на разноските, направени по водене на делото
В исковата молба са изложени следните фактически твърдения:
Ответното
дружество получило от името на ищеца строителни материали на обща стойност от
11 288,76 лева. За доставените и получени от ответника стоки ищецът издал
следните фактури: Фактура № **********/11.05.2917 година, фактура № **********
от 21.06.2017 година, фактура № ********** от 24.06.2017 година, кредитно
известие № ********** от 24.06.2017 година, фактура № ********** от 25.06.2017
година, фактура № ********** от 26.06.2017 година, фактура № ********** от
26.06.2017 година, фактура № ********** от 26.06. 2017 година, фактура № ********** от 26.06.2017 година,
кредитно известие № ********** от 26.06.2017 година, фактура № ********** от
27.06.2017 година, фактура №
********** от 28.06.2017 година, фактура
№ ********** от 28.06.2017 година, фактура № ********** от 28.06.2017 година,
фактура № ********** от 28.06.2017 година, фактура № ********** от 30.06.2017
година, фактура № 10400247671 от 01.07.2017 година, фактура № ********** от 01.07.2017
година, фактура № ********** от 02.07.2017 година, фактура № ********** от 02.07.2017 година,
фактура № ********** от 03.07.2017 година, фактура № ********** от 04.07.2017
година, фактура № ********** от 07.07.2017 година. Ищецът, чрез процесуалния си представител,
излага, че по посочените фактури, към датата на подаване на исковата молба,
неплатените задължения са в размер от 11 288, 76 лева с ДДС.
Поради
изложеното ищецът предявява иска си.
В
преклузивния едномесечен срок от получаване на препис от исковата молба,
ответникът не е дал писмен отговор на
предявения иск.
В
съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител - адвокат Х., предприема изменение на иска с
нарочна молба, като заявява, че намалява
иска за разликата между първоначално
предявения размер на претенциите до сумата
3 186, 56 лева, дължима по
фактура № ********** от 28.06.2017 година, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на подаване на исковата молба, както и за присъждане на
разноските, направени по водене на делото.
Процесуалният представител на ищеца заявява, че за разликата между
посочените суми оттегля предявения иск и уточнява, че и задълженията за лихва
са погасени. Поискал е постановяване на неприсъствено решение.
В
съдебно заседание ответникът не се представлява, от негово име не е постъпило
становище по предявения иск.
По
материално правната квалификация на исковете настоящият състав приема следното:
Исковете са с правно основание
чл.318 от ТЗ вр. чл.288 от ТЗ вр. чл. 200
от ЗЗД вр. чл. 79 от ЗЗД вр. чл.327 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД.
С
определение от съдебно заседание производството по делото е прекратено частично
за разликата между сумата 3 186, 56
лева до 11 288, 76 лева и предмет на спора е задължение в размер
3 186, 56 лева по фактура №
********** от 28.06.2017 година. Сумата представлява цена по договор за
търговска продажба.
По основателността на претенцията съдът приема следното:
Съгласно чл.238 от ГПК ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото по делото заседание, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска. В чл. 239 е посочено, че съдът постановява неприсъствено решение когато: 1. на страните са указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и неявяването им в съдебно заседание; 2. искът е вероятно основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства или вероятно е неоснователен с оглед на направените възражения и подкрепящите ги доказателства.
По делото като
писмено доказателство е приета фактура
№ ********** от 28.06.2017 година, която носи подписи за клиент и доставчик
и е отразена в приложената счетоводна справка на ответното дружество.
Приложени са и осем броя преводни нареждания
за плащане в полза на ищеца на задължения по фактурите, описани в
исковата молба. Погасяването на задълженията е извършено на 12.06.2020 година,
след подаване на исковата молба на 21.05.2020 година и преди получаване на
препис на 23.06.2020 година от ответната страна. Видно от приложените преводни
нареждания от името на ответника е извършено частично пплащане на задължението
по фактура № ********** от 28.06.2017 година.
От тези писмени доказателства настоящият състав приема, че искът за заплащане на възнаграждение по договор за търговска продажба по тази фактура е вероятно основателен.
Главницата следва да бъде присъдена ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба на 21.05.2020 година до окончателното й плащане.
По претенцията за присъждане на разноските, направени по водене на делото:
При този изход от спора и съгласно чл. 78 от ГПК ответникът дължи на ищеца и разноските, направени по водене на делото. Съгласно чл.78, ал.2 от ГПК ако ответникът с поведението се не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска разноските се възлагат в тежест на ищеца. В случая видно от приложените доказателства ответникът е платил задълженията, индивидуализирани в исковата молба, с изключение на задължението по посочената фактура частично, поради което настоящият състав приема, че задълженията са възникнали и не са били погасени до датата на иска. Поради това не е налице хипотезата на чл. 78, ал.2 от ГПК и ответникът следва да плати на ищеца разноските, направени по водене на делото. Видно от приложените по делото доказателства разноските са в общ размер от 1558, 80 лева, от които сумата 558, 80 лева, представляваща платена по сметка на Бургаски районен съд държавна такса и сумата 1 000 лева, представляваща платено възнаграждение за адвокат по договор за правна защита и съдействие. По отношение на сумата от 200 лева, представляваща депозит за изготвяне на експертиза следва да бъде посочено, че тъй като определението за допускане на експертизата е отменено, сумата подлежи на възстановяване на ищеца, в случай, че отправи искане за това.
С горните мотиви следва да бъде постановено решение за осъждане на ответника да палати на ищеца сумата, предмет на спора, както и разноски в посочения размер.
Мотивиран от горното и на основание чл. 238 от ГПК, Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „ВЕЛ - КАМ“ ЕООД ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: град София, 1712, район Младост, ж.к.
„Младост 3“, бул. „Александър Малинов“ №51, ет.2, офис 12В, представлявано от А.А.В.,
да плати на „Бошнаков“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
град Бургас, к - с „Славейков“, Северна промишлена зона, Хипермаркет „Мастърхаус“ , представлявано от
П.Н.Б., сумата от 3 186, 56 лева
/три хиляди сто осемдесет и шест лева, петдесет и шест стотинки/,
представляваща цена по договор за търговска продажба, за което задължение е
издадена фактура № ********** от 28.06.2017 година, частично
платена, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба на 03.06.2020
година до окончателното й плащане, както и сумата 558, 80 лева /петстотин
петдесет и осем лева и осемдесет стотинки/, представляваща разноски, направени
по водене на делото.
Решението не подлежи на обжалване на основание на основание чл.239, ал.4 от ГПК.
Защитата срещу неприсъственото решение се осъществява по реда на чл.240 от ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала: НД