№ 846
гр. Варна, 01.03.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на първи
март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела Св. Христова
мл.с. Александър В. Цветков
като разгледа докладваното от мл.с. Александър В. Цветков Въззивно частно
гражданско дело № 20223100500308 по описа за 2022 година
в.ч.гр. дело № 308 по описа за 2022 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.
Образувано е въз основа на подадена от "БАНКА ДСК" АД, ЕИК *********, гр.
София, представлявано от юриск. М. Стоянова, частна жалба срещу Определение №
7671/18.11.2021 г., постановено по гр. дело № 7322/2021г. по описа на ВРС, с което е
върната подадената от жалбоподателя насрещна искова молба, обективирана в депозирания
отговор на искова молба с вх. № 228921/30.07.2021 г., уточнен с молба от 21.09.2021 г., с
която е предявен насрещен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 26, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД и чл. 44 ЗЗД, да бъде прието за установено спрямо „Банка ДСК“ ЕАД, че
извършеният от М. Т. Д. отказ от наследството на Тодор Дончев Маринов, починал на
10.10.2018 г., вписан в особената книга на Районен съд – Варна под № 552/2020 г., е
нищожен поради приемане на наследството с конклудентни действия преди извършването
на отказа, като ПРЕКРАТЯВА В ТАЗИ ЧАСТ производството по гр.д. № 7322/2021 г. по
описа на Районен съд – Варна, 8 с-в, на основание чл. 130 ГПК.
Частният жалбоподател излага твърдения за незаконосъобразност на обжалваното
определение, на първо място, защото решаващият състав е квалифицирал неправилно иска
за оспорване валидността на извършения отказ от наследство като насрещен такъв, като
счита, че същият представлява инцидентен установителен иск по чл. 212 от ГПК. Сочи, че е
направил възражение в отговора на исковата молба срещу извършения отказ за приемане на
наследство, като е поискал съда да се произнесе и по неговата действителност, като искът с
такъв предмет е предявен от ответника - кредитор като форма на защита по основания
отрицателен иск за собственост, воден от ищцата. Жалбоподателят твърди, че нищожният
отказ не произвежда действие, но за установяване на неговата нищожност от страна или
заинтересовано трето лице, установителен иск е допустим. От друга страна сочи, че по
преюдициалния спор за нищожност на отказа, повдигнат с възражение в производството,
няма да се формира сила на пресъдено нещо, за което следва да бъде разгледан инцидентен
установителен иск по преюдициалното правоотношение. Видно от отговора на исковата
молба на страната било, че липсват както фактически твърдения, обосноваващи
приложимост на чл.56 от ЗН, така и съответно формулиран в тази връзка петитум по
1
предявения от банката инцидентен установителен иск. При посочената фактическа
обстановка, такъв иск не би могъл да бъде предявен, доколкото необходима и задължителна
предпоставка за неговото разглеждане е наличието на валидно извършен отказ от
наследство, какъвто жалбоподателя отрича да е налице, доколкото твърди неговата
нищожност. По изложените съображения моли за отмяна на обжалваното определение.
В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от П. Н. М., чрез адв. П.Н., с
който оспорва подадената жалба като неоснователна. Позовавайки се на т.3 „Д“ от
Постановление № 7/73 г. на Пленума на Върховния съд излага твърдения, че само
сънаследник е легитимиран да предяви иск за установяване на нищожността на направен
отказ от наследство, като за кредитор на наследник не е налице правен интерес за воденето
му. Неудовлетвореният кредитор може да иска унищожаване на заявения отказ от
наследство в случаите на чл. 56 от ЗН, но този иск се предявява в самостоятелно
производство и то срещу длъжника, а не срещу третото лице, което претендира права върху
имуществото, обект на отказа. По посочените съображения моли за потвърждаване на
определението с присъждане на съдебно-деловодни разноски.
За да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени от П. Н. М. срещу М. Т. Д. и
„Банка ДСК“ АД кумулативно обективно и пасивно субективно съединени отрицателни
установителни искове с правно основание чл. 440, ал. 1 ГПК да бъде прието за установено в
отношенията между страните, че ответницата не е собственик на следните имоти: 1) ½ ид. ч.
от поземлен имот с идентификатор 10135.55.06.94 по КККР, одобрени със Заповед РД-18-
73/23.06.2008 г. на ИД на АГКК, находящ се в гр. Варна, р-н „Аспарухово“, ул. „Димчо
Дебелянов“ № 15, с площ от 300 кв.м., трайно предназначение на територията:
урбанизирана, начин на трайно ползване: средно застрояване (от 10 до 15 м.), номер по
предходен план 1906, квартал 5, при съседи ПИ с № 10135.5506.95, № 10135.5506.99, №
10135.5506.100, № 10135.5506.93, № 10135.5506.87; 2) ½ ид. ч. от сграда с идентификатор
10135.5506.94.1 по КККР, одобрени със Заповед РД-18-73/23.06.2008 г. на ИД на АГКК,
находяща се в гр. Варна, р-н „Аспарухово“, ул. „Димчо Дебелянов“ № 15, с площ от 99
кв.м., ет. 1, с предназначение: жилищна сграда – еднофамилна, разположена в ПИ с
идентификатор 10135.5506.94; и 3) ½ ид. ч. от сграда с идентификатор 10135.5506.94.2 по
КККР, одобрени със Заповед РД-18-73/23.06.2008 г. на ИД на АГКК, находяща се в гр.
Варна, р-н „Аспарухово“, ул. „Димчо Дебелянов“ № 15, с площ от 22 кв.м., ет. 1, с
предназначение: хангар, депо, гараж, разположена в ПИ с идентификатор 10135.5506.94,
върху които е насочено принудително изпълнение по изп. дело на ЧСИ Ивета-Луис
Ернандес, в полза на взискателя по изп. дело „Банка ДСК“ ЕАД.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор от ответника „Банка ДСК“ АД, с който
оспорва предявените от ищеца искове, като отправя искане да бъде прието за установено
спрямо него, че извършеният от М. Т. Д. отказ от наследството на Тодор Дончев Маринов,
починал на 10.10.2018 г., вписан в особената книга на Районен съд – Варна под № 552/2020
г., е нищожен на основание чл. 26, ал. 2, предл. първо ЗЗД, вр. чл. 44 ЗЗД.
Първоинстанционният съд е дал указания на ответната страна да уточни дали
предявява насрещен иск, като заплати държавна такса по него или претендира чрез
възражение прогласяване на нищожността на отказа с мотивите на съдебното решение.
В изпълнение на последните, с молба от 21.09.2021 г. страната е заявила, че
претенцията представлява насрещен иск, като е формулирала петитум на същия - да бъде
прието за установено, че извършеният от М. Т. Д. отказ от наследството на Тодор Дончев
Маринов е нищожен на основание чл. 26, ал. 2, предл. първо ЗЗД, вр. чл. 44 ЗЗД.
Настоящият въззивен състав споделя доводите на частния жалбоподател относно
характера на обективно съединения иск, предявен за съвместно разглеждане в процеса от
него. По същността си той е отрицателен установителен, и с него се претендира да се приеме
2
за установено, че отказът от наследство е нищожен, Процесуалните разпоредби на чл. 211 и
чл. 212 предоставят възможност на ответника по висящо съдебно производство с отговора
на исковата молба да предяви за съвместно разглеждане както насрещен, така и инцидентен
установителен иск. Не са налице ограничения относно предмета на насрещния иск, като
същият може да бъде осъдителен, конститутивен, а също така и установителен, стига
правоотношението, чието съществуване или несъществуване се претендира да бъде
установено, да не е преюдициално по отношение на това по предявената с исковата молба
претенция. В настоящия случай е налице именно такава връзка на обусловеност между иска
по чл. 440 от ГПК и този за установяване нищожността на отказа от наследство на ищцата.
Посочената преюдициалност между двете процесни правоотношения предопределя
характера на предявения за съвместно разглеждане от ответника иск като инцидентен
установителен по реда на чл. 212 от ГПК.
Посочените съображения обаче са ирелевантни относно допустимостта на
настоящата частна жалба, тъй като отказът на съда да приеме за съвместно разглеждане
както насрещен, така и инцидентен установителен иск не подлежи на съдебен контрол, като
в този смисъл е и задължителната съдебна практика, обективирана в ТР 1/2013 г., т. 7 „А“ и
„В“ на ОСГТК на ВКС. Това е така, защото тези определения не попадат в нито една от
двете групи, очертани в разпоредбата на чл. 274, ал. 1 от ГПК – същите нито преграждат
развитието на делото, нито обжалването им е изрично предвидено в законова разпоредба.
С инцидентния установителен иск се цели да се установи със сила на пресъдено
нещо съществуването или несъществуването на преюдициално правоотношение, от което
зависи правилното разрешаване на обусловеното спорно право. С него се променя предметът
на делото като наред с последното се добавя обуславящото правоотношение, като се
достига до последващо кумулативно съединяване на искове. Неприемането на инцидентния
установителен иск за съвместно разглеждане не би се отразило върху правилността на
решението, тъй като съдът дължи произнасяне по преюдициалното правоотношение в
мотивите на съдебния акт, а разрешението по него се проверява заедно с правилността на
решението по главния иск.
Само за пълнота на обносновката следва да се посочи, че поради същите
съображения, касаещи липсата на преграждащо действие на определението, с което се
отказва приемането за съвместно разглеждане на насрещен иск, както и на норма изрично
предвиждаща неговата обжалваемост, то определението не подлежи на въззивна проверка,
дори и при дадената квалификация от първоинстанционния съд. Съгласно т.7 „В“ от
цитираното тълкувателно решение, единствената хипотеза, при която определението
подлежи на обжалване е при на връщане на насрещната искова молба на основание чл. 274,
ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 129, ал. 3 от ГПК- поради неотстраняване в срок на
констатираните негови нередовности, която е неприложима към процесния случай, тъй като
производството по обективно съединения иск е прекратено поради неговата недопустим на
основание чл. 130 от ГПК.
С оглед всичко гореизложено, частната жалба срещу определението, с което не е
приет за съвместно разглеждане инцидентен установителен иск, макар и неправилно в него
да е постановено връщане на насрещна искова молба, не подлежи на обжалване, тъй като с
него не се прегражда развитието на производството и неговата обжалваемост не е изрично
предвидена в процесуалния закон. Подадената срещу неподлежащ на обжалване съдебен акт
частна жалба е недопустима и като такава следва да бъде оставена без разглеждане.
Доколкото с настоящото определение не се слага край на съдебното производство, а
същото ще продължи пред първоинстанция съд по предявения иск, по аргумент на
противното от чл. 81 от ГПК отговорността за разноските в частното производство следва да
бъде разпределена от последния с оглед изхода на спора по същество, по правилата на чл. 78
от ГПК.
3
Мотивиран от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадена от "БАНКА ДСК" АД, ЕИК *********, гр.
София, представлявано от юриск. М. Стоянова, частна жалба срещу Определение №
7671/18.11.2021 г., постановено по гр. дело № 7322/2021г. по описа на ВРС, с което е
върната подадената от жалбоподателя насрещна искова молба, обективирана в депозирания
отговор на искова молба с вх. № 228921/30.07.2021 г., уточнен с молба от 21.09.2021 г., с
която е предявен насрещен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 26, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД и чл. 44 ЗЗД, да бъде прието за установено спрямо „Банка ДСК“ ЕАД, че
извършеният от М. Т. Д. отказ от наследството на Тодор Дончев Маринов, починал на
10.10.2018 г., вписан в особената книга на Районен съд – Варна под № 552/2020 г., е
нищожен поради приемане на наследството с конклудентни действия преди извършването
на отказа, като ПРЕКРАТЯВА В ТАЗИ ЧАСТ производството по гр.д. № 7322/2021 г. по
описа на Районен съд – Варна, 8 с-в, на основание чл. 130 ГПК.
ПРЕКРАТЯВА производството по в.ч.гр. дело № 308/22 г. по описа на ВОС.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВАпС в едноседмичен
срок от връчването на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4