Р Е Ш Е Н И Е
№ ...............
гр. София,10.03.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ - въззивни състави, IV-Г състав, в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ ОРЕШАРОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ДЕСИСЛАВА ПОПКОЛЕВА
КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА
при
секретаря Антоанета Петрова, като разгледа докладваното от съдия Попколева гражданско
дело № 14134 по описа за 2019 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от 29.08.2019 г.
на ищеца „Т.С.“ ЕАД против решението от 19.08.2019 г. по гр. дело № 13859/2019
г. на Софийския районен съд, 162 състав, с което са отхвърлени предявените от
жалбоподателя срещу И.Т.В. искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл.59,
ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено, че последният дължи на
“Т.С.” ЕАД сумата от 848,39 лв., представляваща стойност на доставена топлинна
енергия за периода от м.08.2015 г. до м.04.2017 г. в имот, находящ се в
гр.София, ул.“*******, магазин, с абонатен № 341733, сумата от 175,74 лв. – обезщетение
за забава върху главницата в размер на законната лихва за периода от 01.10.2015
г. до 28.08.2018 г., за сумата от 26,25 лв.-такса за дялово разпределение за
периода от м.08.2015 г. до м.04.2017 г., както и за сумата от 4,79 лв.—лихва за
забава мърху таксата за периода 01.10.2015 г. – 28.08.2018 г... С решението жалбоподателят
е осъден да заплати на ответника разноски за исковото производство в размер на 350,00
лв.
В жалбата се твърди, че неправилно СРС е
приел, че ответникът И.Т.В. не е потребител на топлинна енергия за стопански
нужди в качеството си на собственик на топлоснабден имот – магазин, находящ се
в гр.София, ул.“*******. Поддържа се, че по делото са представени и приети
писмени доказателства, установяващи, че ответникът е собственик на процесния имот.
Предвид изложеното жалбоподателят моли въззивния съд да отмени решението и
вместо него да постанови друго, с което да уважи предявените искове. Претендира
разноски за производството.
С въззивната жалба е направено
доказателствено искане за допускане на допълнителна СТЕ за установяване за кой
от магазините, находящи се на ул. „******* се отнася аб. № 341733. Въззивният съд е оставил без уважение
доказателственото искане, тъй като същото е преклудирано с оглед разпоредбата
на чл.200, ал.2 ГПК – процесуалният представител на ищеца е присъствал при
изслушване на заключението, не е имал допълнителни въпроси към вещото лице и не
е направил искане за допускане на допълнителна задача в съдебното заседание.
Въззиваемата страна – ответник И.Т.В. не е
депозирал отговор на въззивната жалба.
Софийският градски съд, като прецени
събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК във
връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт,
намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата с изключение на случаите когато следва да приложи императивна
материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от
страните – т.1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което
въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по
наведените оплаквания в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е
валидно и допустимо. Решението е и правилно като краен резултат, като
въззивният състав споделя мотивите му за неоснователност на предявените искове
поради обстоятелството, че по делото от страна на ищеца не е доказан по
безспорен начин факта, че ответникът е собственик на процесния топлоснабден
имот, респективно потребител на топлинна енергия в имота с посочения в исковата
молба абонатен номер, както и че не доказано, при изрично заявеното от
ответника оспорване, че през процесния период именно ответникът е ползвал
процесния магазин и по този начин се е обогатил неоснователно със стойността на
потребената топлинна енергия. Във връзка доводите в жалбата за неправилност
на решението, следва да се добави и следното:
Предмет
на разглеждане в настоящото производство са положителни установителни искове с
правно основание чл.422 ГПК вр. чл.59 ЗЗД и чл.86,ал.1 ЗЗД, като ищецът
основава претенцията си на твърдения за липса на сключен писмен договор между
страните за продажба на топлинна енергия за стопански нужди и наличието на неоснователно
обогатяване от страна на ответника, чрез спестяване на разходите за заплащане
на топлинна енергия за имота и на такса за услугата дялово разпределение за
периода от м.08.2015 г. до м.04.2017 г. Когато между страните няма друга
обвързаност и по причина на обедняването на една от страните другата се е
обогатила, обогатилият се дължи да върне на обеднелия онова, с което се е
обогатил, до размера на обедняването. В тежест на ищеца по иска по чл.59, ал.1 ЗЗД е да докаже както своето обедняване, така и обогатяването на ответника, а
също и общите факти, от които произтичат обедняването и обогатяването
/причинната връзка/.
Неоснователен е доводът на въззивника,
че по делото са приети писмени доказателства, установяващи по безспорен начин, че
ответникът е собственик на процесния топлоснабден имот – магазин. По делото са
приети следните писмени доказателства - молба за закриване на партида с аб. №
341733, подадена от Г.Й.Ф.; договор за заем за послужване от 14.11.2002 г.,
сключен между Н.Н.К.от една страна и Н.Д.К.и Р. Ж.С.с предмет ползване на
магазин, находящ се в гр.София, ул.“*******, до ъгловия магазин, с обща площ от
24 кв.м.; молба от 01.03.2004 г. от „Ар.М.С“ ЕООД за откриване на партида по
отношение на имот, находящ се в гр.София, ул. „******* с аб. № до този момент –
341733; с нотариален акт за продажба на недвижими имоти от 08.02.1993 г., по
силата на който ответникът е придобил в съсобственост с н.и.х.от Н.К.следните
недвижими имоти: магазин в гр.София, ул. „*******-първия от ъгъла към улица
„Черно море“, с площ от 30 кв.м. и магазин в гр.София, ул. „*******-втория от
ъгъла към улица „Черно море“, с площ от 32 кв.м. и магазин в гр.София, ул. „*******-третия
от ъгъла към улица „Черно море“, с площ от 33 кв.м; нотариален акт за дарение
на недвижими имоти от 22.04.2009 г., по силата на който ответникът е придобил
от Н.Х.и Г.В.собствената им ½ ид.ч. от трите магазина. От посочените
писмени доказателства може да се направи извод, че на адрес гр.София, ул.“*******
съществуват поне 4 магазина, три от които са собственост на ответника И.Т.В., а
другият на Н.К.. Установява се също така, че ищцовото дружество е открило
партида за имот с аб. № 341733 на името на Г.Й.Ф., който през 2001 г. е подал
молба за закриването й поради прекратяване на договорните отношения със
собственика на магазина - Н.К., след което и към настоящия момент, абонатният
номер се води на името на Н.Н.К., като липсват данни този магазин, който е с
площ от 24 кв.м. да е прехвърлен на ответника И.В.. От друга страна, по делото
не са ангажирани доказателства за установяване на факта, че именно един от
трите магазина, собственост на ответника, представлява процесния топлоснабден
имот, по отношение на който е открита партида с посочен аб. номер.3417332 и
доколкото имотът е индивидуализиран единствено като магазин на посочен адрес,
на който адрес има и друг магазин, който е собственост на трето лице и за който
имот е открита процесната партида, не може да се направи категоричен извод, че
ответникът е собственик на този имот и респективно потребител на топлинна енергия
в имота с посочения в исковата молба абонатен номер през процесния период.
Правилни са и изводите на СРС, че по делото не е доказано и реално потребление
на топлинна енергия от ответника и съответно обогатяването му със стойността на
същата, тъй като видно от представените от третото лице – помагач индивидуални
справки за използвана топлинна енергия и формуляри за отчет на уредите за аб. №
341733 с клиент Н.К., последните касаят имот, находящ се в гр.София, ул."********–
фризьорски салон. При тези данни и с оглед изричното оспорване на ответника да
е ползвал имот с аб. № 341733 през процесния период, не може да се приеме за
доказан фактическия състав на чл.59 ЗЗД, поради което исковете се явяват
неоснователни.
Поради
съвпадане на крайните изводи на въззивния съд с тези на първоинстанционния съд,
решението следва да бъде потвърдено.
С
оглед неоснователността на жалбата, на въззивника не се дължат разноски за
настоящото производство. Въззиваемата страна претендира разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 500,00 лв. по договор за правна защита и съдействие
от 24.02.2020 г. Въззивният съд намира за основателно направеното от въззивника
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото. Във въззивното
производство защитата, осъществена от адв. З., се изразява единствено в
процесуално представителство в проведеното открито съдебно заседание, поради
което адвокатското възнаграждение следва да бъде редуцирано до минимално
определения в чл.7, ал. 2, т.2 от Наредба № 1/2004 г. размер, а именно до
303,86 лв.
Така мотивиран Софийският градски съд,
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решението от 19.08.2019 г. по гр.
дело № 13859/2019 г. на Софийския районен съд, 162 състав състав.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******** да заплати на
И.Т.В., ЕГН ********** с адрес ***В.********, на основание чл.78, ал.3 ГПК
сумата от 303,86 лв.-разноски за въззивното производство.
Решението е постановено при участието на
трето лице помагач на ищеца – „Б.“ ООД.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.