№ 1057
гр. Б., 01.11.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – Б., ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в закрито заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Петър Узунов
Членове:Ангелина Бисеркова
Катя Сукалинска
като разгледа докладваното от Ангелина Бисеркова Въззивно частно
гражданско дело № 20221200500881 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по частна жалба вх.№ 8425/30.05.2022г.
по описа на Районен съд-Б., подадена от „БНП ППФ“ С.А., Ф. чрез „БНП
П.П.Ф.с“ С.А. клон България, гр.С., жк „М.“ 4, Б.П С., сграда 14 чрез
юрисконсулт П.П. срещу определение № 694/13.05.2022 година, постановено
по гр.д. № 1217/2021 година по описа на Районен съд-гр.Б., с което на
основание чл.129, ал.3 от ГПК производството по делото е прекратено.
Препис от акта е надлежно връчен на ищеца-въззивник, който в
законоустановения срок депозира частната жалба, въз основа на която е
образувано настоящото производство.
В жалбата се навеждат доводи за неправилност и незаконосъобразност
на атакувания съдебен акт. Жалбоподателят твърди се, че в изпълнение на
дадени по реда на чл.129, ал.2 от ГПК указания на исковия съд, обективирани
в разпореждане № 242/03.02.2022г., жалбоподателят-ищец е подал две молби
– от 22.02.2022г. и 24.02.2022г. С тези молби ищецът е релевирал твърдения и
доводи, с които счита, че е отстранил визираните в разпореждане №
242/03.02.2022г. нередовности на първоначалната искова молба. Въпреки
това, със съобщения от 01.03.2022г. /получено на 14.03.2022г./ и от
13.04.2022г. /получено на 28.04.2022г./ на ищеца е указано, че исковата му
молба за пореден път е оставена без движение, тъй като не е представил „нова
поправена искова молба“. Твърди, че в тази връзка е депозирал на
03.05.2022г. становище по чл.8, ал.3 от ГПК. Сочи, че с атакуваното
определение районната инстанция е приела, че не са изпълнени указанията за
представяне на една поправена искова молба, поради което производството по
делото е прекратено, а издадената по ч.гр.д. № 2164/2020г. по описа на БРС
заповед за изпълнение е обезсилена. Според жалбоподателя в процесуалния
закон липсва правило/изискване отстраняването на нередовности на исковата
молба да се извършва с подаване на нова искова молба, поради което счита за
неправилни и незаконосъобразни указанията на исковия съд за отстраняване
на нередовностите на исковата молба чрез депозиране на нова искова молба.
Твърди, че при постановяване на обжалваното определение исковият съд не е
съобразил депозираните от ищеца молби от 22.02.2022г. и 24.02.2022г.,
поради което прекратяването на делото на основание непредставяне на нова
поправена искова молба е в противоречие със закона.
1
С изложеното обосновава искане за отмяна на атакувания съдебен акт
като неправилен и незаконосъобразен и връщане на делото на исковия съд за
продължаване на съдопроизводствените действия по същото. Претендира
съдебни разноски–юрисконсултско възнаграждение, в настоящото
производство.
Въззивният съд, като обсъди жалбата и материалите по делото, намира
от фактическа и правна страна следното:
Депозираната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в
срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Жалбата е съобразена с императивните изисквания на чл.275, ал.2 ГПК във
вр.с чл.260 и чл.261 ГПК, т.е. жалбата е редовна и допустима, поради което
следва да се разгледа по същество.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Производството по гр.д. № 1217/2021 година по описа на Районен съд-
гр.Б. е образувано въз основа на искова молба, подадена от „БНП ППФ“ С.А.,
Ф. чрез „БНП П.П.Ф.с“ С.А. клон България, гр.С., жк „М.“ 4, Б.П С., сграда 14
чрез юрисконсулт П.П. срещу Д. Т., ЕГН **********, с адрес с.Р., ул.“В.Л.“
№ 4, с искане да се признае за установено, че съществува вземане на ищеца
от ответника, на основание Договор за потребителски кредит с № CREX
14633958/17.03.2017г., за което е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от
ГПК по ч.гр.д.№ 1264/2020г. по описа на РС-Б., а именно: 484.48 лева-
главница по договора за кредит; 26,00 лева възнаградителна лихва за периода
05.06.2017г. до 05.09.2017г.; 155,52 лева мораторна лихва върху главницата,
за периода от 05.07.2017г. до 16.10.2020г., ведно със законната лихва, считано
от постъпване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане
на вземането. В исковата молба се твърди, че на 17.03.2017г. между страните
е сключен Договор за потребителски кредит с № CREX 14633958, по силата
на който ответникът се е задължил да върне получения кредит чрез заплащане
на 6 месечни погасителни вноски, всяка в размер на 169,66 лева и с падеж
съгласно погасителен план, представляващ неразделна част от договора.
Страните уговорили срок на договора 05.09.2017г. /краен падеж/. Ищецът
твърди, че след сключване на договора е превел по сметка на
упълномощения търговски партньор сумата, представляваща цена на
закупената от ответника стока на изплащане, с което за ответника е
възникнало задължението да върне цената на закупената стока, ведно с
уговорените по силата на договора възнаградителна лихва, ГЛП и ГПР.
Твърди, че на 05.06.2017г. ответникът е преустановил плащанията си по
договора, като до този момент е заплатил две месечни вноски. Твърди, че на
основание чл.3 от процесния договор, в случай, че кредитополучателят
просрочи две или повече месечни погасителни вноски, цялото вземане на
кредитора по сделката става предсрочно изискуемо, считано от падежа на
втората просрочена вноска, в случая 05.07.2017г. Ищецът твърди, че за
претендираните суми е издадена заповед по чл.410 ГПК, по ч.гр.д.№
1264/2020г. по описа на РС-Б.. Твърди, че към датата на подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК вземането е изцяло изискуемо на основание
изтекъл погасителен план.
Въз основа на изложеното и в случай, че съдът отхвърли предявения
установителен иск поради ненадлежно обявена предсрочна изискуемост на
вземането по кредита преди датата на депозиране на заявлението по чл.410 от
ГПК, ищецът моли да се приеме, че е предявен осъдителен иск като бъде
прието, че същият има характер на волеизявление за обявяване на кредита за
предсрочно изискуем, чрез връчване на препис от същия на ответната страна.
В изпълнение на правомощието за проверка редовността на исковата
молба съдът е постановил разпореждане № 242/03.02.2022г., с което на
основание чл.129, ал.2 от ГПК е констатирал допуснати нередовности на
исковата молба, изразяващи се в следното:
невнесена в пълен размер държавна такса;
непълнота на изложението: не е посочено как е формирана
2
претендираната главница; каква сума е погасена; колко вноски не са платени
и какъв е падежът им; включва ли претендираната главница в размер на
484.48 лева и други суми освен главница по процесния договор; претендира
ли се предсрочна изискуемост и ако да- кога е настъпила и по какъв начин е
обявена на длъжника;
непрецизен петитум: в искането не е посочено, че за претендираното
вземане е издадена заповед за изпълнение на парично вземане, не е посочен
номера на заповедта и на делото, по което е издадена, не е посочен
правопораждащия вземането ЮФ;
относно предявения при условията на евентуалност осъдителен иск: не
са посочени твърдения, на които се основава осъдителната претенция; за кои
суми; липсва петитум. В тази връзка на ищеца е указано да отстрани в
едноседмичен срок от съобщаване на акта, нередовностите на исковата молба,
посочени в мотивите на разпореждането, като депозира нова поправена
искова молба, отговаряща на изискванията на чл.127 и чл.128 ГПК, с препис
за ответника, както и документ за довнесена държавна такса, в противен
случай производството по делото ще бъде прекратено, а исковата молба-
върната на подателя й.
На 17.02.2022г. ищецът е надлежно уведомен за разпореждане №
242/03.02.2022г. /съобщение лист 29/.
На 24.02.2022г., т.е. в законоустановения срок, ищецът е депозирал пред
исковия съд молба-уточнение с вх.№ 2942, с която е заявил, че
претендираната главница в размер на 484,48 лева е формирана от непогасения
остатък от предоставения на кредитополучателя капитал в размер на 903 лева
и застрахователна премия в размер на 36.12 лева, за закупуване на следните
стоки: кафемашина, прахосмукачка и грил, на обща стойност 1 003 лева.
Сочи, че претендираната възнаградителна лихва в размер на 26,00 лева
представлява неплатената част от уговорената по силата на договора
възнаградителна лихва като сбор от ГЛП /32,01% и ГПР /37.16%/. Сочи, че
кредитополучателят е извършил плащания по договора в общ размер 507,48
лева, с които е погасил изцяло две месечни погасителни вноски и частично
трета вноска /с непогасен остатък към датата на подаване на заявлението 1,50
лева/. Твърди се в молбата, че поради непогасяване на 3, 4, 5, 6 и 7 месечни
погасителни вноски, съгласно погасителен план, представляващ неразделна
част от процесния договор, до ответника е изпратена покана за доброволно
изпълнение, с която кредиторът е упражнил правото си да обяви кредита за
предсрочно изискуем. Ответникът не е бил открит на посочения в договора
адрес, поради което ищецът счита, че поканата /съобщение е връчено
надлежно на кредитополучателя на 12.12.2017г. при условията на фингирано
връчване по чл.14, ал.2 от ЗПК във връзка с чл.7 от договора. Ищецът
уточнява, че към датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК е
настъпил крайният падеж на договора, поради което процесното вземане
следва да се счита за изискуемо на основание настъпил краен падеж на
договора. В молбата-уточнение ищецът изрично заявява, че не поддържа
предявения при евентуалност осъдителен иск.
С разпореждане на съдия-докладчика от 24.02.2022г. /обективирано на
ръка върху молба-уточнение вх.№ 2942/24.02.2022г./ на ищеца е указано да
представи нова искова молба съобразно указанията, дадени в разпореждане №
242/03.02.2022г. До ищеца е изпратено нарочно съобщение, надлежно
връчено на 14.03.2022г. /лист 39 в първоинстанционното дело/. Върху
отрязъка от съобщението, върнато в съда, е обективирана резолюция на съда
от 12.04.2022г., с което на ищеца е указано да прояви процесуална активност
и да депозира нова поправена искова молба, отговаряща на императивните
разпоредби на закона. В тази връзка до ищеца е изпратено и надлежно
връчено нарочно съобщение, връчено редовно на 28.04.2022г.
С молба от 25.02.2022г. ищецът е депозирал пред исковия съд
доказателство, че на 24.02.2022г. /т.е. в указания срок/ е внесъл по сметка на
съда сумата от 125 лева държавна такса.
На 04.05.2022г. ищецът е подал в съда становище вх.№ 6857, в което е
3
обективирана воля на страната за незаконосъобразност на действията на съда
по вменяване на задължение на страната да депозира нова поправена искова
молба.
На 13.05.2022г. съдът е постановил определение № 694, с което е приел,
че в указания на ищеца срок същият е депозирал два броя молби -уточнения
/от 24.02.2022г. и от 04.05.2022г./, но не е представил поправена искова
молба. Поради това е счел за неизпълнени дадените на страната указания за
отстраняване нередовности на исковата молба, като е приложил санкцията на
чл.129, ал.3 от ГПК - исковата молба е върната на подателя, делото е
прекратено, а издадената заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК е
обезсилена.
Атакуваният съдебен акт е направилен и незаконосъобразен.
Съборажения:
Настоящата въззивна инстанция счита указанията на исковия съд по
чл.129, ал.2 от ГПК за конкретни, ясни, обосновани и правилни. В тази връзка
за ищеца несъмнено е възникнало задължение да отстрани пороците на
исковата молба в законоустановения едноседмичен срок.
Безспорно се установи по делото, че в указания на ищеца срок същият е
депозирал пред исковия съд две молби-уточнение, с които е релевирал всички
онези обстоятелства, които са посочени като липсващи или непрецизно
посочени в първоначалната искова молба /съгласно разпореждане №
242/03.02.2022г./. Ищецът изрично е заявил, че не поддържа предявения при
евентуалност осъдителен иск. С тези действия, настоящият съдебен състав
приема, че ищецът е отстранил пороците на първоначалната искова молба, т.е.
изпълнил е съдебните указания, обективирани в разпореждане №
242/03.02.2022г. Действително, тези две молби не съдържат всички
необходими реквизити съгласно чл.127, ал.1 от ГПК, но несъмнено е, че
обективираната в тях воля на ищеца, респективно релевираните в тях
обстоятелства допълват по един непротиворечив и логичен начин
изложението и искането, съдържащи се в исковата молба, въз основа на която
е образувано първоинстанционното дело, т.е. същите по естеството си
представляват поправена искова молба. В същия смисъл е и утвърдената
съдебна практика. Ето защо съдът счита за основателен довода на въззивника,
че с депозирането на молба-уточнение от 22.02.2022г. и от 24.02.2022г. пред
исковия съд, страната е отстранила в законоустановения срок пороците на
първоначалната искова молба в съответствие с дадените с разпореждане №
242/03.02.2022г. указания.
С оглед на горното въззивната жалба е основателна и като такава следва
да се уважи. Атакуваното определение следва да се отмени като неправилно и
незаконосъобразено, а делото да се върне на исковия съд за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Независимо от изхода на делото на въззивника не се дължат разноски за
настоящото производство. Разпоредбата на чл.81 от ГПК не намира
приложение, когато съответното производство не приключва с акт, след който
спорът продължава да е висящ. В този случай разноските по частните
производства ще бъдат възложени при приключване на съдебния процес с
оглед изхода на материалноправния спор /вж определение № 256/12.04.2014г.
по т.д. № 1306/2015 г. I т.о. ВКС/.
Мотивиран от горното, Окръжен съд-Б.
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 694/13.05.2022 година, постановено по гр.д.
№ 1217/2021 година по описа на Районен съд-гр.Б..
ВРЪЩА делото на Районен съд-гр.Б. за продължаване на
съдопроизводствените действия.
4
Определението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5