№ 2007
гр. София, 29.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 18-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:АНГЕЛ Ф. ПАВЛОВ
при участието на секретаря МАЯ Ф. МЛАДЕНОВА
като разгледа докладваното от АНГЕЛ Ф. ПАВЛОВ Административно
наказателно дело № 20221110202632 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на раздел V към глава III от ЗАНН. Образувано е по жалба на Т.
И. Т. (чрез процесуален представител) срещу НП № 2320/14.12.2021 г., издадено от
директора на СДВР, с което на жалбоподателя Т. за нарушение на чл. 209а, ал. 1, чл. 63, ал. 4
и чл. 63а, ал. 1 от ЗЗ вр. раздел I, т. 7 от Заповед № РД-01-968/26.11.2021 г. на министъра на
здравеопазването на Република България е наложено административно наказание глоба в
размер на 300 лева. От страна на жалбоподателя се излагат конкретни фактически
твърдения, респективно такива за съществено нарушаване на процесуалния закон и за
нарушаване на материалния закон, като се иска отмяна на НП и присъждане на разноски.
Административно-наказващият орган (чрез процесуалния си представител) претендира
потвърждаване на НП и присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като излага
конкретни фактически твърдения, както и конкретни съображения за материална
законосъобразност на постановлението.
Показанията на ангажираната по искане на жалбоподателя свидетелка (която при всяко
положение в една или друга степен се явява негова близка) не следва да бъдат кредитирани
относно версията в смисъл, че въззивникът просто за малко е свалил маската си, само
защото това му е било необходимо за секнене. Така изложеното практически противоречи
на приложената докладна записка, която изхожда от незаинтересовано от ангажирането на
отговорността на г-н Т. лице, като не се открива логична причина, ако действително се
касаеше за кратковременно сваляне на маската само заради секнене, да се състави
визираната докладна записка, в която подобна версия (относно краткотрайно сваляне на
маската поради съответната причина) дори да не бъде отразена, както и не се открива
1
логична причина изобщо спрямо жалбоподателя да се приложи съответната репресия. С
други думи, следва да се даде вяра по обсъждания фактически въпрос на докладната записка,
респективно на изложеното в процесния АУАН, по който начин се установява изложената в
НП фактическа обстановка, към която съдът препраща (забрана за което липсва в
релевантната нормативна уредба).
Заповедите на министъра на здравеопазването от процесния вид по смисъла на чл. 5, ал. 5 от
КРБ, независимо от това каква фикция е установена в тази връзка в ЗЗ, се явяват нормативен
акт и изискването за обнародване съгласно същата конституционна разпоредба се явява
спазено посредством ноторното им публикуване в Интернет на съответния официален сайт
на МЗ. Всички адресати на коментираните министерски заповеди са били задължени по
спазването им към онзи момент, като в тази връзка не може да се говори за хипотеза на
последвала по-благоприятна за правонарушителя правна уредба нито съобразно чл. 3, ал. 2
от ЗАНН, нито съобразно чл. 2, ал. 2 от НК, доколкото визираните тук две разпоредби не
касаят правилата, запълващи съдържанието на съответния престъпен състав (за който ще
стане дума след малко)/състав на административно нарушение (в който смисъл впрочем е
налице и задължителна тълкувателна съдебна практика на Пленума на бившия ВС, макар и
конкретно относно престъпленията по транспорта). При това положение е налице хипотеза,
при която се установяват признаци на извършено престъпление, а именно по чл. 355, ал. 2
вр. ал. 1 от НК, т. е. налице е хипотеза по чл. 63, ал. 6 вр. ал. 2, т. 3 вр. ал. 1 вр. чл. 58д, т. 1
вр. чл. 33, ал. 2 от ЗАНН (като следва да бъдат съобразени и правилата на НПК относно
разпределението на делата между органите на ДП).
При този изход на делото правно основание за присъждане на разноски в тежест на
жалбоподателя не е налице, но е налице основание съобразно несъмнения смисъл на
действащата уредба по чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН вр. чл. 143, ал. 1 от АПК за присъждане на
разноски в полза на жалбоподателя и в тежест на СДВР (съответното юридическо лице
съобразно ЗМВР), имайки предвид приложения договор за правна защита и съдействие.
Безпредметно е да се обсъжда друго в настоящото изложение.
Мотивиран от всичко изложено, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 2320/14.12.2021 г., издадено от директора на СДВР, като прекратява
административно-наказателното производство и изпраща материалите по него
(включително тези по съдебното производство) на Софийската районна прокуратура.
Оставя без уважение искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Осъжда СДВР да заплати от бюджета си на горепосочения жалбоподател Т. сумата от 300
лева – разноски по делото за възнаграждение на един адвокат.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София-град в 14-дневен
срок от деня на съобщението, че е изготвено.
2
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3