РЕШЕНИЕ
№ 1419
гр. Пловдив, 19.06.2018 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, І отделение, XXVII състав в публично заседание на четвърти
юни през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР КАСАБОВ
при
секретаря СЕВДАЛИНА ДУНКОВА и участието на прокурора Петър Петров, като разгледа докладваното от съд* ПЕТЪР
КАСАБОВ адм. дело № 698 по описа на съда за 2018 год., за да се произнесе
взе предвид следното:
І. За характера на производството,
жалбата и становищата на страните:
1. Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалн* кодекс АПК, във връзка с чл. 77, ал. 3 от Закона за водите /ЗВ/.
2. Образувано е по жалба и уточнение /л.43/ от община С.,
чрез кмета на община С., срещу Решение № РР-3237/18.01.2018г. на Директора на
Басейнова дирекц* „Източнобеломорски район“, с което е продължен срокът на
действие на разрешително № 31610009/22.03.2011г., издадено от Директора на
БДИБР, изменено с решение № РР-3143/24.07.2017г., за водовземане от минерална
вода от находище **по Приложение № 2 към чл. 14, т. 2 от ЗВ, от „Сондаж“ № 6,
за водоснабдяване на обект „СПА – център (бивша хигиенна баня)“ в имот УПИ I – градина и
баня, кв. 9 по плана на *****, с разрешена цел: „за всички други цели (отдих и
хигиенни нужди), с титуляр *********ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление: *******, с определен краен срок на действие на разрешителното
22.03.2026г.
В
жалбата са изложени съображен* за незаконосъобразност на оспореното решение и се иска неговата
отмяна. Поддържа се, че преди датата на издаване на оспорен* административен
акт, община С. е била в процедура пред Министерство на околната среда и водите
по предоставяне за управление и ползване на находище за минерална вода „В.“,
община С. за срок 25 години. Посоченото обстоятелство не било отчетено от
административн* орган, при което в противоречие с материалноправните норми и
при съществени процесуални нарушен* последн*т е издал акт за удължаване срока
на действие на разрешително № 31610009/22.03.2011г. В този смисъл се възразява,
че удължен*т срок на разрешителното не е съобразен с правилото на § 133, ал.
1от ПЗР на ЗИД на ЗВ, както и че ответникът няма правно основание да предприеме
извършеното действие. Сочи се, че не е спазена разпоредбата на чл. 78, ал. 2, т. 2 от ЗВ, тъй
като е допуснато засягане на обществен* интерес и плановите предвиждан* на
община С.. Иска се
присъждане на сторените в съдебното производство разноски.
3. Ответникът – Директора на БДИБР, не взема становище
по допустимостта и основателността на жалбата.
4. Заинтересованата страна - *********ЕООД, ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление: *******, в отговор на жалбата поддържа
становище за нейната недопустимост, тъй като оспорващия не попада в кръга на
лицата, чиито права и законни интереси са нарушени или застрашени от обжалван*
административен акт, нито за него се пораждат задължен*. По същество се
поддържа, че жалбата е неоснователна. Сочи се, че преценка за съответствие с
извършва единствено по отношение на изготвени по установен* нормативен ред
планови предвиждан*. Твърди се, че при издаване на оспореното решение не са засегнати
обществените интереси, а процедурата по § 133, ал. 1от ПЗР на ЗИД на ЗВ не е
пречка за удължаване срока на вече издадени разрешителни.
5. Участвалият по делото прокурор,
представител на Окръжна прокуратура - гр. Пловдив, дава заключение, че жалбата
е неоснователна.
ІІ. За
допустимостта:
6. В хипотезата на чл. 72, ал. 1, т. 2
във вр. чл. 78 от Закона за водите, какъвто е настоящ*т случай, когато не се
засягат параметрите на разрешеното използване на водите, производството се
развива между молителя и административния орган. В конкретния случай това са
титулярят на разрешителното и компетентният съобразно чл. 52, ал. 1, т. 4 от ЗВ
орган - директорът на БДИБР, който следва да провери налице ли са кумулативните
предпоставки на чл. 78, ал. 2, т. 1, т. 2 и т. 3 от Закона за водите. Макар в
това производство да не предвидено участие на заинтересовани лица (не се
изисква съобщаване по реда на чл. 62а от ЗВ), правото им на жалба до съда не
може да бъде отречено. Този извод, от една страна се подкрепя от
обстоятелството, че при преценката по чл. 78, ал. 3, т. 2 от ЗВ за
административния орган се поставя задължение в условията на обвързана
компетентност да изследва наличието на засегнати обществени интереси. В този
смисъла тази преценка не може да бъде изключена от обхвата на съдебния контрол,
с аргумент, че участие на заинтересовани лица в административната фаза не е
предвидена. Напротив именно правото на жалба до съда в случая е единствената
възможност за заинтересованите лица да възбудят производство, в което да се
извърши проверка за законосъобразността на действията на административния орган. От друга страна клауза на чл. 120, ал. 2 от Конституцията на Република България гарантира на гражданите и юридическите лица
правото да обжалват всички административни актове, които ги засягат освен
изрично посочените със закон. В случая изрина забрана за обжалване на акта по
чл. 78 от ЗВ не е предвидена, а съгласно чл. 77, ал. 3 от ЗВ решението
за изменение на разрешителното може да
се обжалва по реда на АПК. По аргумент на чл. 147, ал. 1 от АПК, очертаващ
кръга от лицата притежаващи право на оспорване на административните актове пред
съда, за обосноваване на активна процесуална легитимация е необходимо актът да
уврежда оспорващия (гражданин или организация) било чрез нарушаване или
застрашаване на негово субективно право или законен интерес, било чрез
създаване на задължения за него. В този смисъл неблагоприятно засягане е всяка
правна последица от акта, състояща се в прекратяване или ограничаване на
съществуващи субективни права, създаване на нови или разширяване на
съществуващи права и задължения, както и хипотезите на невъзможност за
упражняване на субективни права, за които законът предвижда издаването на
административен акт. По делото няма спор, че община С. към момента на издаване
на процесния административен акт е била в процедура за предоставяне
безвъзмездно за управление и ползване на находище за минерална вода „В.“, в
това число „Сондаж“ № 6, за който именно се отнася удълженото разрешително за
ползване. В ход на съдебното производство бе представено невлязло в сила
решение № 74/29.05.2018г. на Министъра на околната среда и водите, с което административната
фаза на процедура е финализиране и за срок до 01.01.2036г., по силата на т. 1
във вр. т. 8 от решението, правата за ползване на находището са предоставени на
оспорващ*. При това положение съдът намира, че за община С. е налице правен
интерес за водене на настоящото съдебно производство, тъй като обжалваният
административен акт създава права за заинтересованата страна, с които общината
ще следва да се съобразява при реализиране на правото си да ползва находището,
т.е. налице е засягане на правната сфера на оспорващ*. Този правен интерес,
съдът намира за наличен и към момента на подаване на жалбата, тъй като за жалбоподателя
е било налице правно очакване за възникване на съответно субективно право.
По
отношение срочността на оспорването, следва да се отбележи, че ответникът
изрично заявява /л. 49/, че не разполага с доказателства кога обжалваното
решение е съобщено на община С.. При това положение съдът намира, че жалбата е подадена в предвиден* за
това, преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес, поради
което се явява ДОПУСТИМА.
ІІІ. За
фактите:
7. Издадено е
разрешение № 31610009/22.03.2011г. /л.22/ за водовземане на минерални води с титуляр
*********ЕООД. Предмет на разрешението е водовземане от находище **от
Приложение № 2, към чл. 14, т. 2 от ЗВ, чрез водовземно съоръжение; „Сондаж“ №
6, за срок от 22.03.2011г. до 22.03.2021г., с цел „отдих и хигиенни нужди“, при
годишен воден обем 24 272 куб.м/годишно и среднодневен дебит от 0,77 л/сек.
За
издаване на посоченото разрешение е изготвена положителна преценка изх. №
РМ-358/10.01.2011г. от БДИБР за съответствието на исканото водовземане с
предвижданията на влезлите в сила планове за управление на речните басейни и
съответствието му с обществените интереси и придобитите права. Според експертния
анализ подземното водно тяло, от което ще се извършва водовземането, е в добро
количествено и химическо състояние, поради което исканият среднодневен дебит от
0,77 л/сек за отдих и хигиенни нужди няма да повлияе отрицателно на ПВТ, нито
ще засегне обществения интерес или наруши вече придобити права. В района на
находището има свободен ресурс от минерална вода, с оглед съвместно използване
на съществуващите и предвидените за изграждане съоръжения.
8. Разрешение №
31610009/22.03.2011г. е изменено с Решение №
РР-3143/24.07.2017г. на Директора на ДБИБР като по искане на титуляря
годишният воден обем е намален на 19542,0 куб.м/годишно при среднодневен дебит
от 0,62 л/сек., а целите на водовземането са променени със съдържание: „за
всички други цели (отдих и хигиенни нужди)“. По данни от диспозитива на посочен*
административен акт, в хода на тази процедура е изпратено писмо изх. №
МВ-01-10/30.06.2017г. за публикуване на обявление до кмета на община С.. В
законоустановен* срок е постъпило възражение от кмета на общината, което не е уважено
от директора на БДИБР. В настоящото производство не се сочат данни Решение
№ РР-3143/24.07.2017г. да е оспорено по
съдебен ред, поради което съдът приема че същото е влязло в сила.
9. *********ЕООД е
подало заявление рег. № РР-15-5/06.12.2017г. до Директора на БДИБР за
продължаване срока на Разрешение № 31610009/22.03.2011г. Административн*т орган
след като е съобразил, че заявлението е подадено от правоимащо лице, дължимите
такси са заплатени, липсват непогасени задължен* и не са установени нарушен* на
режима на ползването, на основание чл. 78, ал. 1 от ЗВ е издал оспореното в
настоящото производство решение, с което е удължил срока на разрешителното до
22.03.2026г.
10. По заявление изх. № 0400-10-1/26.01.2018г. на община С., в Министерство на околната среда и водите е стартирана процедура по безвъзмездно предоставяне ползването и управлението върху находище „В.“. Каза се, процедурата е приключила с невлязло в сила решение № 74/29.05.2018г. на Министъра на околната среда и водите, с което правата върху находището са предоставени на община С.. Видно от съдържанието на т. 4 посочения административен акт, в компетентността на кмета на община С. се предоставят правомощията за преиздаване на разрешителни за водовземане от сондажи № 1 и № 2 и други водовземни съоръжения, в сила към датата на предоставяне на находището за управление и ползване на общината, в рамките на технически възможния им дебит. По силата на т. 6.2 от решението на общински съвет на община С. е предоставено правомощието да определи с нарочен акт дали исканията за ползване на минерална вода съответстват на политиката и плана за развитие на общината, дали да бъде представено право за ползване на минералната вода за исканата цел и дали да бъде издадено разрешително за водовземане при услов*та и по реда на Закона за водите. Според т. 7 кметът на общината е длъжен да осигури ползването на минералната вода от находището, в това число и сондаж № 6, в интерес на населението и без да нарушава обществените интереси. Издаването на разрешителните за водовземане на минералните води се извършва от кмета на общината, след съгласуване с директора на БДИБР, който има правомощието да контролира упражняването на правата и задълженията на община С. за управление и ползване на минералната вода от находището.
IV. За правото:
11. По аргумент от чл. 72, ал. 1, т. 2
във вр. чл. 52, ал. 1, т. 4 и чл. 78, ал.
1 от ЗВ, продължаване срока на действие на разрешително се
извършва по молба на
лицето, в полза на което е предоставено, с решение на директора на съответната
Басейнова дирекц*. Каза се, когато молбата третира единствено удължаване на
срока на действие без изменение на разрешителното, законодателят не е предвидил
изискване процедурата
да бъде обявява по реда на чл. 62а от ЗВ.
Правилото на
чл. 78, ал. 2, т. 1 – т. 3 от ЗВ изисква наличието на три кумулативни предпоставки, за да бъде
удължен срока на действие на разрешително:
1) молбата да е подадена не по-късно от 3 месеца преди изтичането на
срока; 2) с исканото удължаване да не се нарушават нормативни разпоредби,
планови предвиждания или обществени
интереси, и 3) да са изпълнени услов*та на издаденото разрешително.
Самостоятелно
условие за издаване на решение за продължаване на срока се въвежда и от
правилото на чл. 78а от ЗВ, а именно липсата на задължен* за такси по чл. 194
и/или глоби или санкции по чл. 200 от ЗВ.
12. Разпоредбата на § 133 от ПЗР на ЗИД
на ЗВ (обн. ДВ, бр. 61 от 2010 г.) определя
реда, по който министърът на околната среда и водите може да предостави
безвъзмездно за управление и ползване на съответните общини за срок 25 години
от влизането в сила на този закон минералните води от находищата по приложение
№ 2 към чл. 14, т. 2. Списък на находищата се публикува ежегодно до 31 декември
на интернет страницата на Министерството на околната среда и водите. Предоставянето
на минералните води се извършва не по-късно от 31 януари на следващата година
след подадено писмено заявление от кмета на съответната община въз основа на
решение на общинския съвет. Министърът на околната среда и водите с решение
предоставя находището на минерална вода на съответната община. Кметът на
общината стопанисва предоставените минерални води в съответствие с нормативните
изисквания.
За
ползването на минералните води общинският съвет има правомощието с решение да
определя: а) по реда на чл. 41 от ЗВ общото водовземане на минерална вода от предоставените
находища за пиене и водоналиване от населението, когато минералната вода е със
състав и качества, подходящи за използването й с такава цел; б) дали искането
за издаване на разрешително за ползване на минерална вода съответства на
политиката и плана за развитие на общината и дали да бъде издадено разрешително
за водовземане, или да бъде предоставена концесия за добив на минерална вода; в)
дали минералната вода от определено находище да бъде предоставяна за ползване
безвъзмездно, или след заплащане на такса, определена с тарифа, приета от
общинск* съвет. От друга страна кметът на общината е длъжен да осигурява
ползването на минералната вода, без да нарушава обществените интереси и в
интерес на населението.
Според ал.
11 и ал. 12 от посочената правна норма, в периода 1 януари - 15 февруари,
Директорът на басейнова дирекция не
разглежда заявлен* за
издаване на разрешителни за водовземане от минерални води и в срок до 14 дни от
постановяване на решението по министърът на околната среда и водите изпраща
служебно подадените заявлен* по компетентност на кмета на съответната община.
13. Видно от доказателствата по делото наличието
на първата и третата предпоставка на чл. 78, ал. 2 и условието на чл. 78а от ЗВ
са удовлетворени. Спорът се концентрира относно втората предпоставка, а именно
налице ли е засягане на планови предвиждан* или обществени интереси. Законът за
водите не съдържа легална дефиниция на понятието „планови предвиждания“. По
аргумент от чл. 10в, ал. 2, т. 3, чл.
58, ал. 2, т. 3 и чл. 62, ал. 1, т. 2 от ЗВ такива предвиждания могат да
произтичат от мероприт*та
по общите и подробните устройствени планове, необходими за развитието на
водоснабдяването и канализац*та в общината; от влезлите в сила планове за
управление на речните басейни; от мерки, които се предвиждат
за опазването на водите и водн* обект. В този смисъл за нуждите на ЗВ настоящ*т
състав на съда намира, че под „планови предвиждан*“ следва да се разбират:
всички планирани по реда на ЗВ или друг специален закона меропр*т*, мерки и
дейности, необходими с оглед постигане на целите, залегнали в чл. 2 от ЗВ, а
именно - осигуряване на интегрирано управление на водите в интерес на
обществото и опазване на здравето на населението.
Макар
българският законодател да борави масово с понятието за „обществен интерес“ в
нормативните актове липсва и легална дефиниция за „обществен интерес“. При това
положение извеждането на обществения интерес е въпрос на тълкуване за всеки
конкретен случай. В този смисъл съдът намира, че забраната за нарушаване на
обществен* интерес в настоящата хипотезата изисква при упражняване на
държавната власт, респ. при обезпечаването на интересите на отделни частноправни
и/или публичноправни субекти, да не се допуска засягане на обществени интереси
в степен по-голяма от необходимото за постигане на целите по чл. 2 от ЗВ.
14. При тази фактическа и правна
обстановка съдът намира, че възражението на оспорващ* за наличие на засегнати планови
предвиждан* и обществени интереси е неоснователно. Жалбоподателят не представя
дозактелства намерен*та на община С., за ползване и управление на процесното
находище на минерална вода, да са обективирани в конкретни меропр*т*, мерки и дейности, който
да не са били съобразени от ответника в хода на административното производство.
Инициирането на процедурата по предоставяне безвъзмездно за управление и
ползване на минералните находища на общината само по себе си няма характер на
„планово предвиждане“, с което административният орган да е длъжен да се съобразява
в хипотезата на чл. 78, ал. 2, т.2 от ЗВ. Този извод се подкрепя от
обстоятелството, че редът по § 133 от ЗИД на ЗВ не поставя никакви конкретни
ограничения и/или допълнителни задължения към компетентния по закона орган, които
да бъдат отчетени или изпълнени в заварени висящи производства по удължаване
срока на издадени разрешителни. Напротив, по смисъла на § 133, ал. 7, т. 1, б.
„б“ от ЗИД на ЗВ такава преценка ще следва да извършва съответни общинския
съвет при издаване на разрешителни за ползване на минерална вода, но същата ще
е релевантна за неприключилите производства едва след финализиране на
процедурата. В този аспект не се установява
и липса на времева компетентност за директора на БДИБР, в хипотезата на § 133,
ал. 11 от ЗИД на ЗВ, тъй като заявление рег. № РР-15-5/06.12.2017г. е подадено преди
периода 1 януари - 15 февруари на текущата година и не се отнася за издаване на
разрешителни за водовземане от минерални води.
Не
се установява оспореният административен акт да се засяга и обществени интереси.
При първоначалното издаване на удълженото разрешително е извършена необходимата
преценка за съответствие, което обстоятелство в съчетание с мотивите на ответния
административен орган за наличието на предпоставките по чл. 78, ал. 2 от ЗВ,
поставят в тежест на оспорващия да установи или най-малкото да посочи кой
конкретни обществени интереси са засегнати в случая. Доказателства в тази насока не
са представени. Според съдържанието на издаденото и в последствие изменено
разрешително *********ЕООД ползва минералното находище за предоставяне на
услуги по обезпечаване на отдих и хигиенни нужди. Тази цел е в унисон със
смисъла на чл. 2 от ЗВ, поради което следва да се счете, че използването на минералното находище е за задоволяване на обществени
нужди. След като не се доказва титулярят да е нарушил условията на издаденото
разрешително, то несъмнено удължаването на неговото действие обслужва
защитените от закона обществени интереси. Тук е мястото да се отбележи, че не
може еднозначно да се поставя знак за равенство между интересите на съответната
община като публично правен субект и тези на населението й. Едно такова
унифициране пряко зависи от законосъобразността и целесъобразността на управленските
решения, които се вземат от органите на местно самоуправление. Този извод се
подкрепя от императива на § 133, ал. 7, т. 2, б. „б“ от ЗИД на ЗВ, според който
кметът на общината е длъжен да осигурява ползването на минералната вода, без да
нарушава обществените интереси и в интерес на населението. По презумпция
процедурата по § 133 от ЗИД на ЗВ е законодателно установена в обществен
интерес. Въпреки това, ще бъде напълно необосновано да се приеме, че в случая този
интерес отново по презумпция е засегнат, само защото в хода на предоставянето е
възникнала конкуренция между интереси на частноправен субекти и такива на органите
на местно самоуправление. Не следва да се пренебрегва обстоятелството, че в
случая иде реч за надлежно придобити от частноправния субект права, чието
ограничаване без наличието на съответно фактическо и правно основание само по
себе си ще доведе до засягане на обществени интереси и планови предвиждания. В този
смисъл, не се установява нито нарушение
на обществени интереси, нито нарушение
на принципа за съразмерност, залегнал в чл. 6 от АПК, доколкото с оспорения
административен акт не се цели да бъдат засегнати права на общината в степен
по-голяма от необходимото за изпълнение на законово установените правомощия на административния
орган и упражняването на придобитите по реда на закона права от частноправния
субект.
15. Мотивиран
от горното, при проверката по чл. 168 от АПК, съдът намира, че оспореният
административен акт е валиден, издаден в предписаната от закона форма без
допуснати съществени процесуални нарушения, в съответствие с материалноправните
разпоредби и целта на закона, поради което подадената срещу него жалба се явява
неоснователна
V. За разноските
16. Ответникът в настоящото производство не е отправил надлежна претенц* за присъждане на съдебни разноски, поради което произнасяне в тази насока не се дължи.
Предвид изхода на делото, на основание чл. 143, ал.
3 от АПК, на заинтересованата страна - *********ЕООД, за която обжалваният акт
е благоприятен, следва да се присъдят сторените съдебни разноски, които се
доказват в размер на 1200 лева заплатено адвокатско възнаграждение.
Ето защо, Съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Община С., чрез кмета на Община С.,
срещу Решение № РР-3237/18.01.2018г. на Директора на Басейнова дирекция
„Източнобеломорски район“.
ОСЪЖДА Община С. да заплати на *********ЕООД, ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление: *******, сумата от общо 1200 лева (хиляда и
двеста лева), представляваща направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховния административен съд на Република България в четиринадесет дневен срок
от съобщаването на страните за неговото изготвяне.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: /п/