Р Е Ш Е Н И Е
№ ІІ – 158 11.01.2021г.
гр. Бургас
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Бургаският окръжен съд гражданска колегия, втори въззивен състав
На двадесет и осми юли 2020
година
В публичното заседание в следния
състав:
Председател: Росица Темелкова
Членове: Таня
Русева-Маркова
Елеонора Кралева
Секретар: Стойка Вълкова
Прокурор:
като разгледа докладваното от
съдия Русева-Маркова
гражданско дело номер 1305 по описа за
2020 година,
за да се произнесе взе предвид
следното:
С Решение № 3207 от 25.11.2019г.,
постановено по гр. дело № 3164/2018г. по описа на Районен съд – Бургас е обявен
за окончателен, сключения на
02.12.2009г. Предварителен договор
№ **за покупко-продажба на недвижим имот, с който „Монолит“ ЕООД (понастоящем „Монолит“ ООД), ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. Черноморец, ул. „С.“ * в качеството на продавач
продава на В.П.Л., гражданин на Р. ф., А.В.Т., гражданка на Р. ф.и В.В.Л., гражданин на Р. ф.в качеството
им на купувачи, собствения
си недвижим имот, представляващ апартамент № 8, с площ на
апартамента от 112, 48 кв.м., от които
95, 48 кв.м. застроена площ, състоящ се от: два
хола-трапезария-кухня, три балкона, антре, две бани с тоалетна, кухненска ниша,
спални, а също и 7, 58 кв.м.
от общите части на етажа и
9, 42 кв.м. от общите части на
сградата, с граници подробно посочени в
първоинстанционното решение, находящ се на
* етаж от масивна жилищна сграда в гр. Черноморец, община Созопол, ул. „С.“ *, построена в УПИ VII-741, кв.73 по плана на село Черноморец (сега гр. Черноморец), с площ на
парцела от 367 кв.м., а по КК и КР на гр. Черноморец, Община Созопол,
този имот представлява
самостоятелен имот в сграда с идентификатор 81178.501.307.6.8, с адрес гр. Черноморец, ул. „С.“ *, ет.*, ап.*, находящ
се в сграда № 6, разположена в поземлен имот с
идентификатор 81178.501.307, с предназначение – жилище, апартамент, брой нива
на обекта: 1, с площ 85.40 кв.м., прилежащи части:
склад № 3-2.30 кв.м., склад № 4-2.30 кв.м., 8.5% ид.ч. от общите части,
при съседни самостоятелни обекти в сградата изрично посочени в първоинстанционното решение, за продажна цена от
50 000 евро, при условие В.П.Л., А.В.Т. и В.В.Л. да
заплатят на “Монолит“ ООД сумата от 5 000 евро (пет хиляди евро) в двуседмичен
срок от влизане
в сила на решението.
Против постановеното решение е
депозирана въззивна жалба от „Монолит“ ООД, с която се претендира да бъде
отменено атакуваното въззивно решение и да бъде постановено ново решение по
съществото на спора, с което предявените искове да бъдат отхвърлени. В жалбата
се посочва, че съдът неправилно приема, че щом има положени някакви подписи и
представени пълномощни, то е налице договор. Посочва се, че по никакъв начин не
са обсъдени последните два факта (разминаване в номерацията на обекти в
приложението към договора и разминавания в представените банкови преводи), като
липсват и мотиви защо по никакъв начин не се кредитира заключението на
експертизата за различия в хартия, мастило и различията в печата – тоест –
налице е както неправилно възприемане на фактическата обстановка, така и на
практика липса на мотиви. В жалбата се посочва, че дори и да се приеме
хипотетично, че е налице истински документ, съдът неправилно квалифицира
правния характер на договора, пространно са описани граници и са посочени
номера, като се прави твърдение, че не е налице договор за СМР, прави се
невярно твърдение, че ответникът бил отричал въобще наличие на предварителен
договор.
В
жалбата се посочва, че правото да искат надлежно изпълнение на задължението за
извършване на СМР и обособяване на несъществуващ към сключване на договора
обект ищците не са упражнили в предвидената от закона петгодишна давност, тоест
– възможността да се иска изпълнение на поето задължение, в резултат на което
да се създаде и прехвърли самостоятелен обект е преклудирана
– поради това, че описаният в договора обект никога не е съществувал и не
съществува, а посоченият с исковата молба апартамент с кадастрален номер
81178.501.307.6.8 не е идентичен с описания в договора. В жалбата се посочва,
че към настоящия момент еднозначно е ясно, че обект, отговарящ на описаното в
договора липсва – тоест – липсва обект, за който да бъде постановен окончателен
договор и на практика представения документ не представлява Договор за
прехвърлянето на съществуващ обект, а е Договор за строителство и осъществяване
на СМР – тоест – обещание за изграждането на определен обект и последващото му
прехвърляне. Посочва се, че е налице пълно несъответствие и липса на
идентичност между описаното с предварителния договор и реалното сегашно
положение.
Не се отправят искания за събиране на
нови доказателства пред настоящата инстанция.
В съдебно заседание въззивната
страна чрез своя процесуален представител поддържа въззивната жалба и счита, че
първоинстанционното решение следва да бъде отменено и да бъде отхвърлена
претенцията на ищците.
Ответната
страна по въззивната жалба – В.П.Л., А.В.Т. и В.В.Л. не депозират по делото писмен отговор на въззивната
жалба и не изразяват конкретно становище по основателността на жалбата.
Не се отправят искания за събиране на
нови доказателства пред настоящата инстанция.
В съдебно заседание ответната
страна по въззивната жалба – В.П.Л. и А.В.Т. чрез
своя процесуален представител оспорват въззивната жалба и считат, че
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
В
съдебно заседание ответната страна по въззивната
жалба – В.В.Л. не изпраща представител и не се явява
в съдебно заседание.
Бургаският
окръжен съд като взе предвид исканията и твърденията на страните, разпоредбите
на закона и събраните по делото доказателства намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предявен
е иск от В.П.Л., А.В.Т. и В.В.Л. – тримата от гр. С.,
Р. Ф.– със съдебен адрес гр. Сандански, ул. „Струма“ № 4 – адвокат Георги
Василев Цветанов против „Монолит“ ООД със седалище
гр. Черноморец, Община Созопол, обл. Бургас, ЕИК
********* и адрес на управление гр. Черноморец, ул. „С.“ № *, представлявано от
Управителя Сергей Кривобузов, с който се претендира
да бъде обявен за окончателен, сключения на 02.12.2009г. предварителен договор
за покупко-продажба на недвижим имот между „Монолит“ ООД – от една страна и В.П.Л.,
А.В.Т. и В.В.Л. – от друга страна за апартамент № 8, находящ се на * етаж от масивна жилищна сграда в гр.
Черноморец, Община Созопол, ул. „С.“ № *, с площ на апартамента от 112, 48 кв.м., състоящ се от два хола –
трапезария, кухня, три балкона, антре, две бани с тоалет, кухненска ниша,
спални, а също така 7, 58 кв.м. от общите части на етажа и 9, 42 кв.м. от
общите части на сградата, която жилищна сграда е построена в УПИ VІІ-741, кв.
73 по плана на гр. Черноморец, с площ на парцела от 367 кв.м., който имот по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Черноморец представлява
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 81178.501.307.6.8, разположена в
поземлен имот с идентификатор 81178.501.307.
В
исковата молба се посочва, че по силата на сключения предварителен Договор за
покупко-продажба от 02.12.2009г. ответното дружество се е задължило да
прехвърли на купувачите срещу сумата от 50 000 евро с ДДС (97 500
лева) собствеността на описания по-горе недвижим имот, представляващ апартамент
№ 8, находящ се на * етаж в съществуваща жилищна
сграда с площ от 112, 48 кв.м., находяща се на адрес – гр. Черноморец, ул. „С.“ № *, като страните са се задължили
да сключат окончателен договор в нотариална форма за прехвърлянето на правото
на собственост върху недвижимия имот, предмет на договора след подписване на
двустранно-предавателен протокол и след заплащане на последната вноска от
страна на купувача. В исковата молба се посочва, че купувачите са изпълнили
задължението си за заплащане на уговорената в договора цена в размер на
45 000 евро с ДДС (87 750 лева) до настоящия момент съгласно чл. 8,
т. 1 от договора и в сроковете, съгласно Приложение № 2, като остатъка от
продажната цена в размер на 5 000 евро (9 750 лева) е дължим от
купувачите след прехвърляне правото на собственост на имота върху купувачите с
нотариален акт. Посочва се, че на 14.02.2017г. на „Монолит“ ООД е издадено
Удостоверение № 4 от 14.02.2017г за въвеждане в експлоатация на строеж
„Преустройство и реконструкция на семеен хотел в жилищна сграда (апартаментен
тип)“ в УПИ VІІ-741, кв. 73 по плана на гр. Черноморец, но до настоящия момент (датата
на предявяване на исковата молба – 19.01.2018г.) „Монолит“ ООД не им е
прехвърлил собствеността върху гореописания имот.
В
изпълнение указанията на първоинстанционния съд, ищцовата
страна са представили по делото Схема от 13.03.2018г., изд. от Служба по
Геодезия, картография и кадастър . гр. Бургас на процесния недвижим имот, от
който е видно, че същият се намира на ул. „С.“ № *, ет.*, ап.* в гр. Черноморец и е
с идентификатор 81178.501.307.6.8 с предназначение на самостоятелния обект –
жилище, апартамент, находящ се в сграда № 6, разположена в поземлен имот с
идентификатор 81178.501.307.
В
отговора на исковата молба, депозиран от „Монолит“ ООД в първоинстанционното
производство се посочва, че представеният договор в този си вид не е сключван
от ищците и ответното дружество и представения документ е неистински и с
невярно съдържание.
Отправя
се възражение за изтекла погасителна давност, тъй като страните по договора са
уговорили краен срок, при който строително-монтажните работи следва да бъдат
извършени, а именно – 30.07.2020г. и считано от тази дата ищците са имали право
да претендират от ответника изпълнение на договора. Отправя се искане в случай,
че съдът приеме, че е налице валиден предварителен договор, който следва да
бъде обявен за окончателен, то да бъде постановено решение, по силата на което
да бъдат задължени ищците да доплатят оставащата сума в размер на 5 000
евро съгласно Приложение № 1.
За
да уважи ищцовата претенция, първоинстанционният съд
е приел, че ответната страна е собственик на имота и са изпълнени всички
условия по договора. Приел е, че не е налице пречка договорът да бъде обявен за
окончателен, като е безспорно, че не е платена сумата от 5 000 евро – част
от цената, но на основание чл. 362, ал. 1 от ГПК съдът при обявяване на
окончателния договор е постановил и ищците да изпълнят задължението си за
плащане на остатъка от цената в двуседмичен срок от влизане на решението в
сила, като в противен случай то ще бъде обезсилено.
На
основание чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси
той е ограничен от посоченото в жалбата.
Мотивиран
от изложеното и на основание чл. 269 от ГПК настоящият състав намира, че
атакуваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо и следва да бъдат
разгледани изложените във въззивната жалба аргументи.
По
отношение на изложеното във въззивната жалба, настоящият състав намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По
делото е представен писмен Предварителен договор за покупко-продажба от
02.12.2009г., от който е видно, че В.Л., А.Т. и В.Л. – тримата в качеството им
на купувачи и „Монолит“ ЕООД, представлявано от Управителя
Светослав Димитров Славов в качеството си на продавач са се съгласили
продавачът да реконструира, продаде и предаде с Разрешение за ползване и
Нотариален акт, а купувачите да закупят следния недвижим имот – апартамент № 8,
който се намира на * етаж в
съществуваща жилищна сграда с площ от 112, 48 кв.м., който се състои от два
хола – трапезарии – кухни, три балкона, антре, две бани с тоалетна, кухненска
ниша, спалня, от които 95, 48 кв.м. застроена площ, а също така и 7, 58 кв.м.
от общите части на етажа и 9, 42 кв.м. от общите части на сградата. Видно от
представения предварителен договор купувачите са се задължили да заплатят за
описания недвижим имот цена в размер на 50 000 евро с ДДС, съобразно
график за плащане, посочен в Приложение № 2, а именно – начална вноска при
подписване на договора – сума в размер на 5 000 евро, втора вноска в
размер на 12 500 евро – при изграждане на жилищната сграда на скеле, до
кота + 5, 900 м. на 25.12.2009г., трета вноска – при изграждане на жилищната
сграда на скеле до кота + 11, 500 м. на 15.01.2010г. в размер на 10 000
евро, четвърта вноска – при затваряне на кутията – монтиране на прозорци и
балконски врати – 10.02.2010г. в размер на 17 500 евро и пета вноска –
след предаване на правото на собственост на името на купувача с нотариален акт –
30.07.2010г. в размер на 5 000 евро. Видно от представения Предварителен
договор от 02.12.2009г. страните са се задължили да сключат окончателен договор
в нотариална форма за преминаване на правото на собственост върху недвижимия
имот след подписването на двустранен приемо-предавателен протокол, а на
основание чл. 9.1 от сключения между страните Договор от 02.12.2009г.
продавачът се е задължил да изпълни строителните работи съгласно График на
строителството и да получи Разрешение за ползване, но не по-късно от
30.07.2010г.
По
делото е представено Удостоверение № 4 от 14.02.2017г., изд. от Община Созопол
за въвеждане в експлоатация на строеж, от което е видно, че строежът е изпълнен в съответствие с одобрените проекти и разрешение за строеж.
По
делото са представени няколко разписки – Разписка от 03.12.2009г. за сума в
размер на 5 000 евро (лист 21 от първоинстанционното производство),
Разписка от 30.12.2009г. за сума в размер на 10 000 евро (лист 23 от
първоинстанционното производство), Разписка от 02.12.2009г. за сума в размер от
20 700 евро и за сума в размер от 9 300 евро (лист 25 от
първоинстанционното производство) – обща сума в размер от 45 000 евро като
сбор от сумите по всички представени разписки.
По
делото е извършена съдебно-графологическа експертиза от 31.07.2019г., от
неоспореното заключение на която е видно, че подписи от името на продавача
Светослав Славов – като Управител на „Монолит“ ЕООД са изпълнени от едно и също
лице. Вещото лице в своето заключение посочва, че последователността на
полагане на щрихи върху хартията на представения документ е следната – първо са
отпечатани текстовете върху хартията, а после са положени подписите и
отпечатъците от кръгъл тампонен печат на „Монолит“ ЕООД. Вещото лице посочва,
че не се установяват дописвания, частични или пълни заличавания, изтривания и
допълвания в представения документ, както и не се установява разлика във
физико-оптичните свойства на химикалната паста, с
която са положени подписите от името на продавача Светослав Димитров Славов в
качеството му на Управител на „Монолит“ ЕООД, както и на тампонното
мастило, с което са положени отпечатъците от кръгъл печат на дружеството.
Предявеният
иск е с правно основание чл. 19, ал. 3 от ГПК.
Мотивиран
от изложеното, настоящата инстанция намира, че сключеният между страните по
делото Предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 02.12.2009г.,
по силата на който „Монолит“ ЕООД в качеството си на продавач се е задължил да реконструира,
продаде и предаде с Разрешение за ползване и Нотариален акт правото на
собственост на В.Л., А.Т. и В.Л. по отношение на обект, представляващ –
апартамент № 8, който се намира на * етаж в съществуваща жилищна сграда с площ
от 112, 48 кв.м., състоящ се два хола-трапезарии-кухни, три балкона, антре, два
бани с тоалетна, кухненска ниша и спалня е валиден, обвързва страните и съдържа
всички уговорки относно съществените условия на окончателния договор – предмет,
страни и цена.
По
отношение на наведените във въззивната жалба възражения, настоящата инстанция
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Както
бе отбелязано по-горе, не може да се приеме, че липсва предмет на сключения предварителен
договор, тъй като по съществото си договорът включва уговорки за изграждане на
обекта, предмет на прехвърляне и едва след като бъде изграден възниква задължението
на продавача да прехвърли правото на собственост по отношение на недвижимия
имот. Следва да се отбележи, че по делото са доказани обстоятелствата какъв е
бил характера на сградата, подлежаща на преустройство и как се е преустроила
впоследствие с изграждане и обособяване на няколко недвижими имота,
представляващи апартаменти, между които е и процесния обект – апартамент № 8,
който се намира на * етаж от съществуваща жилищна сграда, находяща се във в.с.
Черноморец, Община Созопол, ул. „С.“ № *, а понастоящем представляващ
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 81178.501.307.6.8 по кадастралната
карта и кадастралните регистри на гр. Черноморец. Договорът съдържа задължения
за купувача да преустрои и изгради процесния недвижим имот и в този смисъл
настоящата инстанция намира, че договорът има предмет и направеното възражение
във въззивната жалба в този смисъл е неоснователно.
По
отношение на направеното възражение във въззивната жалба, че неправилно съдът е
приел, че щом има положени някакви подписи и представени пълномощни, то е
налице договор, но не са обсъдени последните два факта – разминаване в
номерацията на обекти в приложението към договора и разминавания в
представените банкови преводи. Както бе посочено по-горе – по делото е
извършена съдебно-графологическа експертиза, от неоспореното заключение на
която е видно, че положеният подпис е именно на Управителя на дружеството към
момента на сключване на договора – Светослав Славов Димитров и в този смисъл,
настоящата инстанция намира, че полагането на подписите на двете страни на
последната страница е достатъчно, за да се приеме, че е налице валидно сключен
между страните договор. По отношение на банковите преводи, настоящата инстанция
намира, че ответната страна единствено оспорва, че сумата от 9 300 евро е
за друг обект, но по делото ответната страна не представя данни за наличие на
друг договор между страните по отношение на друг обект, поради което и
настоящата инстанция намира, че и това възражение е неоснователно.
Следва
да се отбележи, че по делото е представено Решение № 457 от 11.11.2016г.,
постановено по търговско дело № 590/2015г. по описа на Окръжен съд – Бургас, с
което ответната страна се домогва да установи, че между страните по делото са
съществували и други облигационни правоотношения, но от мотивите на
постановеното решение се установява, че в извършения превод от 28.01.2010г. в
размер на 30 000 евро е налице индивидуализирано основание чрез вида на
правоотношението, към тази дата – 28.01.2010г. Л. не е бил съдружник и е приел,
че това плащане не следва да бъде взето предвид от съда. В своите мотиви съдът
приема, че плащане по договор за заем е станало с разписка (представена в
оригинал), с която е удостоверено, че Управителя на дружеството – Славов е
получил от В.Л. сума в размер от 30 000 евро срещу дялово участие от
строителството на надстройка на хотел „Ванеса“. В този смисъл, съдът приема, че
действително между страните са съществували и други облигационни
правоотношения, но предвид посоченото основание в представената по делото
Разписка от 28.01.2020г., а именно - договор за покупко-продажба от
02.12.2009г. и изложените мотиви на съда в цитираното решение следва да се
приеме, че на 28.01.2020г. е изпълнено част от задължението по сключения между
страните Предварителен договор за покупко-продажба от 02.12.2009г. По делото не
е представен друг договор между страните по делото, касаещ и друг недвижим
имот, поради което настоящата инстанция намира, че ищците по делото установяват
и обстоятелството, че на 28.01.2010г. са заплатили в полза на ответното
дружество сума в размер на 20 700 евро и сума в размер на 9 300 евро
като част от цената, дължима по сключения помежду им Предварителен договор № */02.12.2009г. за покупко-продажба
и реконструкция на недвижим имот (апартамент). Мотивиран от изложеното,
настоящата инстанция намира, че направеното възражение от ответното дружество в
този смисъл е неоснователно, а по делото от представените доказателства се
установява, че купувачите по предварителния договор са изпълнили своето задължение
да заплатят сумите за продажбата на имота в договорените в договора срокове и следва
да се приеме, че в това отношение, същите имат качеството на изправна страна.
Неоснователно
е и възражението на въззивната страна, че не са налице самостоятелни обекти по
смисъла на ЗУТ и по този начин не може да се приеме, че има годни обекти за
продажба, тъй като преустройството на съществуващата сграда е извършено в
съответствие с издаденото Разрешение за строеж № 130 от 09.07.2010г., изд. от
Община Созопол, а впоследствие е издадено и Удостоверение за въвеждане в
експлоатация на строеж № 4 от 14.02.2017г., изд. от Община Созопол, в което е
отразено, че е извършено преустройство и реконструкция на семеен хотел в
жилищна страда - апартаментен тип в УПИ
VІІ-741, кв. 73 по плана на гр. Черноморец, Община Созопол.
Във
въззивната жалба се посочва, че ищците в първоинстанционното производство са
имали право да изискват от ответното дружество изпълнение на договора, считано
от 30.07.2010г., тъй като именно това е била крайната дата, за която ответното
дружество се е задължило да извърши преустройството на съществуващата сграда и
като не са сторили това в срок от пет години, то за ищците се е преклудирала възможността да сторят това в един по-късен
момент. Действително – видно от представения договор ответната страна се е
задължил да изпълни строителните работи по преустройство на сградата не
по-късно от 30.07.2010г. По делото се установява по безспорен начин, че
ответното дружество е изпълнило това свое задължение едва към 14.02.2017г. и
видно от издаденото от издаденото от Община Созопол Удостоверение за въвеждане
в експлоатация на строеж № 4 от 14.02.2017г. именно от този момент за ищците по
делото в качеството им на купувачи по сключения предварителен договор е възникнало
правото да претендират сключване на окончателен договор за описания в договора
недвижим имот, представляващ апартамент. Безспорно е, че исковата молба, с
която се претендира да бъде обявен за окончателен сключения предварителен
договор е предявена на 19.01.2018г., поради което и настоящата инстанция
приема, че правото на ищците да претендират обявяване на сключения
предварителен договор за окончателен не е погасено по давност и направеното
възражение от ответното дружество в този смисъл е неоснователно.
Мотивиран
от изложеното, съдът намира, че предявеният иск е основателен и следва да бъде
уважен, като бъде обявен сключеният между страните предварителен договор за
окончателен по отношение на процесния недвижим имот - следния недвижим имот -
апартамент № 8, който се намира на * етаж в съществуваща жилищна сграда на
адрес гр. Черноморец, Община Созопол, ул. „С.“ № * - идентификатор 81178.501.307.6.8
по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Черноморец – апартамент
3.2, находящ се в сграда № 6, разположена в поземлен имот с идентификатор
81178.501.307 с площ от 85, 40 кв.м., ведно с прилежащи части, при условието,
че ищците изпълнят своето задължение да заплатят на ответната страна сума в
размер на 5 000 евро в двуседмичен срок от влизане на решението в сила.
Мотивиран
от изложеното и като взе предвид, че направените правни и фактически изводи на
настоящата инстанция напълно съвпадат с тези, които са направени от
първоинстанционния съд, Окръжен съд – Бургас намира, че атакуваното съдебно
решение следва да бъде потвърдено, като на основание чл. 272 от ГПК препраща и
към изложените от съда мотиви. Законосъобразно и на основание чл. 85, ал. 1, т.
1 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност във връзка с чл. 86, т. 3 от ЗННД, както и на основание чл. 44, ал. 1 от ЗМДТ във връзка с чл. 47, ал. 2 от ЗМДТ, Районен съд – Бургас е посочил какви такси следва да се заплатят за
извършеното обявяване на представения предварителен договор за покупко-продажба
на недвижим имот от 02.12.2009г. за окончателен.
На
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК съдът намира направеното искане на ответната
страна за присъждане на разноски пред настоящата инстанция за основателно. По
делото са представени доказателства за разноски в размер на 6 000 лева
(лист 27 от въззивното производство), както и е направено възражение за
прекомерност на заплатеното възнаграждение за адвокат. Видно от представеното в
първоинстанционното Удостоверение за данъчна оценка, данъчната оценка на
процесния недвижим имот възлиза на сума в размер от 12 404 лева и
съответно – цената на иска е 12 404 лева – тоест – размерът на минималното
възнаграждение за адвокат съобразно чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения възлиза на 902, 12 лева, поради което и
направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение следва да
бъде намалено именно на сума в размер от 902, 12 лева и да бъдат присъдени
направените по делото разноски в този размер.
Мотивиран
от горното и на основание чл. 271 от ГПК, Окръжен съд - Бургас
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 3207 от
25.11.2019г., постановено по гр. дело № 3164/2018г. по описа на Районен съд –
Бургас.
ОСЪЖДА „Монолит“ ООД със седалище гр.
Черноморец, ЕИК ********* и адрес на управление гр. Черноморец, ул. „С.“ № *, обл. Бургаска, представлявано от Управителя Сергей Павлович
Кривобузов да заплати на В.П.Л., роден на ***г. от гр.
С., пос. М., М. ш., * км.,
дом № *и А.В.Т., родена на ***г. от гр. С., пос. М., М. ш., * км., дом № *– двамата със съдебен адрес гр.
Сандански, обл. Благоевград, ул. Струма № 4 сума в
размер на 902, 12 (деветстотин и два лева и дванадесет стотинки) лева, представляваща
направените по делото разноски пред настоящата инстанция.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба в едномесечен срок от съобщаването му
на страните пред Върховния касационен съд на Република България.
Препис
от решението да се изпрати на страните за запознаване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.