№ 4433
гр. Варна, 14.12.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Невин Р. Шакирова
като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно частно
гражданско дело № 20213100502882 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по частна жалба на „Титекс“ ЕООД чрезпълномощника
адвокат С.З. против определение № 7185 от 05.11.2021 г., постановено по гр.д.№ 14501 по
описа за 2021 г. на девети състав на Районен съд - Варна, с което е допуснато обезпечение на
предявения от „Гитекс“ ЕООД против Й. Г. К., Тошко Георгиев Кирилов, „Джи Енд Ти
Брадерс“ ЕООД, Георги Тошев Кирилов и ТД на НАП - Варна специален отрицателен
установителен иск за собственост с правно основание член 440, алинея 1 от ГПК за
приемане за установено в отношенията между страните, че длъжниците по изпълнително
дело № 855 по описа за 2014 г. на ЧСИ Даниела Петрова-Янкова, а именно Й. Г. К., Тошко
Георгиев Кирилов и "Джи Енд Ти Брадерс“ ЕООД не са титуляри на вещното право на
собственост върху следните недвижими имоти, върху които е насочено принудителното
изпълнение от ЧСИ Даниела Петрова-Янкова, а именно: самостоятелен обект с
идентификатор 10135.2028.19.2.9, с административен адрес в град Варна - ул. „Овеч“ № 12
вх.Б ет.2 ап.9, с площ от 102,99 кв.м и самостоятелен обект с идентификатор
10135.2028.19.2.12, с административен адрес в град Варна - ул. „Овеч“ № 12 вх.Б ет.3 ап.12,
с площ от 102,99 кв.м, чрез спиране на принудителното изпълнение, насочено върху
гореописаните недвижими имоти, при условие, че молителят представи доказателства за
внесена парична гаранция в размер на 14 523,93 лева по депозитна сметка на РС - Варна.
В частната жалба се излагат доводи, че обжалваното определение е неправилно и
незаконосъобразно, като се иска неговата отмяна в частта, с която е разпоредено
представяне на парична гаранция, евентуално намаляване на размера й. на първо място се
намира, че не са налице законовите предпоставки за определяне на парична гаранция,
доколкото от представените писмени доказателства следва извод, че предявеният иск е
вероятно основателен. Освен това се излагат доводи, че определената парична гаранция е
прекомерно висока и не кореспиндира нито с размера на вземането на Й.К., нито с
евентуалните вреди, които биха могли да претърпят ответниците.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, гражданско отделение – първи
състав, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в
частната жалба, и прецени събраните доказателства на основание член 235 от ГПК,
счита за установено от фактическа и правна страна следното:
С обжалваното определение на ВРС е прието, че искът принципно е подкрепен с
1
писмени доказателства по смисъла на член 391, алинея 1, точка1 от ГПК, които обаче към
момента не могат сами по себе си да удостоверят еднозначно релевантното по делото
обстоятелство. Това обстоятелство само по себе си не съставлява пречка за допускане на
исканото обезпечение в хипотезата на член 391, алинея 1, точка 2 от ГПК, която разпоредба
позволява обезпечаване на иск във всяка хипотеза с определяне на парична гаранция. В
случая обезпечителната нужда на предявилото иска дружество се презумира предвид
естеството на заявения иск и обстоятелството, че процесните недвижими имоти са предмет
на принудително изпълнение. По тези съображения е прието, че са налице предпоставки за
допускане на поисканото обезпечение, като е определена парична гаранция в размер на
14 523,93 лева.
Съгласно точка 5 от мотивите към тълкувателно решение № 6/2013 г. на ОСГТК на
ВКС предпоставките за допускане на обезпечението са предявеният иск да е допустим,
вероятно основателен и да е налице обезпечителна нужда. Преценката за вероятната
основателност на иска се извършва въз основа на въведените от ищеца твърдения и
подкрепящите ги писмени доказателства, а когато ищецът не разполага с убедителни
писмени доказателства - при представяне на гаранция в определен от съда срок при
условията на член 180 и член 181 от ЗЗД.
Критерият за определяне размера на гаранцията е ясно посочен в разпоредбата на член
391, алинея 3 от ГПК - това са преките и непосредствени вреди, които ответникът ще
претърпи, ако обезпечението е неоснователно. Размерът на определената от
първоинстанционния съд гаранция е пропорционален на възможните потенциални вреди,
които ипотекарният кредитор би претърпял и съобразен с установеното в съдебната
практика. Трайната съдебна практика е размерът на гаранцията да бъде 10 % от цената на
иска, съответно от обезпечителния интерес. В настоящия случай районният съд е определил
гаранцията в размер на 15 % от цената на иска, поради което същата следва да бъде
намалена на 10 %.
Поради несъвпадане на крайните изводи на въззивния съд с тези на
първоинстанционния такъв, то атакуваното определение подлежи на частична отмяна.
С оглед гореизложеното и на основание член 278 от ГПК, настоящият състав на
Варненски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 7185 от 05.11.2021 г., постановено по гр.д.№ 14501 по описа
за 2021 г. на девети състав на Районен съд - Варна, в частта, с която е определен размер на
паричната гаранция над сумата от 9 682,62 /девет хиляди шестстотин осемдесет и два 0,62/
лева до 14 523,93 /четиринадесет хиляди петстотин двадесет и три 0,93/ лева.
Определението не подлежи на обжалване
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2
3