№ 20
гр. Русе , 08.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на единадесети март, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Силвия Павлова
Членове:Йордан Дамаскинов
Боян Войков
при участието на секретаря Светла Пеева
като разгледа докладваното от Йордан Дамаскинов Въззивно търговско дело
№ 20214501000035 по описа за 2021 година
Производство по глава ХХ “Въззивно обжалване” от ГПК.
Делото в окръжния съд е образувано по въззивна жалба на „Т.“ ЕАД
ЕИК ***** гр. С., представлявано от юрисконсулт С.С. като пълномощник на
изпълнителните директори, срещу решение № 260297 от 23.10.2020г. по гр. д.
№ 2136/2019г. на Районен съд гр. Русе, с което са отхвърлени предявените от
дружеството установителни искове. Жалбоподателят счита решението за
неправилно. Излага подробни съображения и иска от окръжния съд да отмени
обжалваното решение и да постанови ново решение, с което да да уважи
предявените искове по чл. 422 от ГПК срещу И. С. А..
Жалбата е подадена в законния срок от надлежна страна по делото
против подлежащо на въззивно обжалване решение на районния съд. След
указание от районния съдия жалбоподателят е внесъл държавна такса по
жалбата.
Въззивната жалба е процесуално допустима. Същата е редовна -
съдържа реквизитите, посочени в чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7.
1
Препис от жалбата е изпратен на другата страна И. С. А. чрез адвокат
С.В.. Не е постъпил писмен отговор на жалбата. В съдебно заседание
пълномощникът адвокат С.В. заявява, че въззивната жалба е неоснователна и
моли окръжния съд да потвърди решението на районния съд.
Окръжният съд като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите на
страните и събраните по делото доказателства, приема за установено
следното:
Русенският районен съд е издал заповед № 4249 от 29.11.2018г. по ч. гр.
д. № 7947 по описа за 2018г., с която разпоредил на длъжника И. С. А., ЕГН
**********, с адрес гр. Р., ул. „К.“ № 3, да заплати на кредитора „Т.” ЕАД,
ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр. С., п.к. ****, ул. „Д.Х.“ №
52-54, представлявано от В.А.Г. и А.Ч.Д., с пълномощник юрисконсулт
Виктор Стойчев Стоев, сумата 815.6 лв. - главница, 71.14 лв. - договорна
лихва за периода от 25.06.2018 г. до 26.08.2018 г., 64.06 лв. - обезщетение за
забава за периода от 25.06.2018 г. до 14.11.2018 г., законната лихва от
28.11.2018 г. до изплащане на вземането, както и разноски в размер на 25 лв. -
заплатена държавна такса и 150 лв. - юрисконсултско възнаграждение.
Заповедта е издадена на основание чл. 417 от ГПК въз основа на
извлечение от счетоводните книги на „Т.“ ЕАД за актуалното състояние на
кредитната сметка на И. С. А..
Длъжникът И. С. А. подала възражение срещу заповедта. Кредиторът
„Т.“ ЕАД предявил иск по чл. 422 от ГПК за установяване съществуването на
вземанията на банката по договора за потребителски кредит и заповедта,
както и евентуален иск, в случай че бъде отхвърлен установителния иск,
ответницата да бъде осъдена да заплати същите суми.
Русенският районен съд с обжалваното решение е отхвърлил
установителния иск и е оставил без разглеждане като недопустим
осъдителния иск. Решението във втората част по отношение на осъдителния
иск не е обжалвано и е влязло в сила. Въззивната жалба на „Т.“ ЕАД е
насочена само срещу решението в частта, с която е отхвърлен иска по чл. 422
от ГПК. Искането, с което завършва въззивната жалба, е окръжният съд да
отмени решението, с което районният съд изцяло е отхвърлил исковете по чл.
2
422 ГПК, и да постанови ново решение, с което да признае за установено, че
въззиваемата страна дължи претендираните суми.
Страните са обвързани от договор за потребителски кредит №
********** от 22.12.2015г., по силата на който „Т.“ ЕАД предоставя на И. С.
А. кредит в размер 2750 лв. Предвидена е еднократна такса за оценка на риска
от 330 лв., която е прибавена към главницата на кредита. Съдебно-
икономическата експертиза установява, че на 22.12.2015г. по
разплащателната сметка на ответницата е преведена сумата 3080 лв. на
основание усвояване на кредит и на същата дата сумата 330 лв. еднократна
такса за оценка на риска е събрана обратно от банката.
Заключението на съдебно-икономическата експертиза посочва, че
начислените от банката суми по договора са 4598,52 лв. Извършените
плащания от ответника на задълженията за главница и лихва по
погасителните вноски са на обща стойност 3711,78 лв., през периода от
25.01.2015 г. до 02.07.2018 г., след което е преустановила изцяло плащанията.
С платените суми са погасени изцяло сумите по погасителни вноски от № 1 с
падеж 25.01.2016 г. до № 29 с падеж 25.05.2018 г. и част от вноска № 30 с
падеж 25.06.2018 г. в размер на 7,32 лв., част от договорната лихва. С
платените суми е погасена и част от начислената от кредитора лихва за
забава, начислена през периода от 25.08.2016 г. до 02.07.2018 г. в размер на
56,27 лв. Общият размер на платените суми е 3768,05 лв. С тази сума до
датата на заповедното производство 28.11.2018 г. са погасени следните
задължения по договора за кредит: главница в общ размер на 2264,40 лв.,
договорна лихва в размер на 1447,38 лв., лихва за забава в размер на 56,27 лв.
На 26.08.2018 г. банката обявила кредита за предсрочно изискуем, тъй
като съгласно клаузите на чл. 16.2 от договора, кредитополучателят не е
заплатил три поредни месечни вноски - част от вноска № 30 с падеж
25.06.2018 г. в размер на 108,57 лв., вноска № 31 с падеж 25.7.2018 в размер
на 127,74 лв. и вноска № 32 с падеж 25.8.2018 в размер на 127,74 лв. Банката е
изпратила уведомление за предсрочната изискуемост, получено от И. С. А.
срещу подпис.
Окръжният съд потвърждава правилността на изводите на районния
3
съд, че договорът за потребителски кредит нарушава чл.10, ал.1 от ЗПК
относно изискването шрифта на договора да е не по-малък от 12 и чл.11, ал.1,
т.20 от ЗПК, относно лихвен процент на ден. Т. 11.2. от договора –
погасителен план не посочва месечната погасителна вноска 127,74 лв. какви
елементи включва, поради което договорът е неясен в тази част. Кредиторът
не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с
усвояване и управление на кредита. Уговорката за заплащане на еднократна
такса за оценка на риска противоречи на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. Правилен е
извода на районния съд, че договорът за потребителски кредит е
недействителен на основание чл. 22 ЗПК. Съгласно чл.23 от ЗПК, когато
договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят
връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други
разходи по кредита. Експертизата показва, че ответникът е заплатил повече от
чистата стойност на кредита, поради което не дължи нищо допълнително.
Неоснователни са направените във въззивната жалба оплаквания за
неправилност на решението поради допуснато нарушение на материалния
закон. Правните изводи на първоинстанционния съд, формирани въз основа
на установената фактическа обстановка са правилни и въззивната инстанция
мотивира решението си като препраща към мотивите на първоинстанционния
съд. В обжалваното решение са обсъдени доводите и възраженията на
страните и е направен обоснован на доказателствата извод за неоснователност
на предявените искове, който извод се споделя и от настоящата инстанция.
Мотивиран така и на основание чл. 272 ГПК Русенският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260297 от 23.10.2020г. на Русенския
районен съд, постановено по гражданско дело № 2136 по описа за 2019г., в
частта, с която съдът отхвърля предявения от “Т.” ЕАД със седалище и адрес
на управление: гр.С., ул.”Д.Х.” № 52-54, ЕИК *****, представлявано от
изпълнителните директори А.Ч.Д. и Н.Г., против И. С. А. ЕГН ********** гр.
Р., ул. „К.“ № 3, положителен установителен иск да се признае за установено
по отношение на ответницата, че дължи на ищцовото търговско дружество
сумите от 815.60 лева, представляваща дължима главница по Договор за
4
потребителски кредит № **********/22.12.2015г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване заявлението по чл.417, т.2 от
ГПК – 28.11.2018г. до окончателното й изплащане, 71.14 лева,
представляваща договорна лихва за периода 25.06.2018г. до 26.08.2018г. и
лихва за забава в размер на 64.06 лева за периода от 25.06.2018г. до
14.11.2018г., по издадена заповед за незабавно изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417, т.2 от ГПК по ч.гр.дело №
7947/2018г. по описа на РРС, като неоснователен.
Решението на Русенския районен съд в останалата част не е обжалвано и
е влязло в сила.
ОСЪЖДА “Т.” ЕАД със седалище и адрес на управление: гр.С.,
ул.”Д.Х.” № 52-54, ЕИК *****, представлявано от изпълнителните директори
А.Ч.Д. и Н.Г., да ЗАПЛАТИ на адвокат С.В. В. ЕГН ***** гр. Р., бул. „Л.“ №
5, ет.1, офис 28, в качеството на пълномощник на И. С. А. ЕГН ********** гр.
Русе, ул. „К.“ № 3, сумата 300 лв. (триста лева) възнаграждение за
процесуално представителство пред въззивната инстанция на основание чл.
38, ал. 1, т. 2 от ЗА.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5