Решение по дело №2043/2019 на Районен съд - Велико Търново

Р Е Ш Е Н И Е

 

№                                                            11.10.2019 г.                      град Велико Търново

 

  В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

                                                              

Великотърновски районен съд                                               VІ-ти граждански състав  

на седемнадесети септември                               две хиляди и деветнадесета година               

в публично заседание в следния състав:

                                                                                        Районен съдия: Г. Георгиев

при секретаря Милена Радкова

като разгледа гражданско дело № 2043 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по искова молба на „Ц. Д.” ЕООД, с адрес на управление: гр. Казанлък, ул. „Васил Левски”, бл. 45, Вх. Б, ет. 5, ап. 30, представлявано от ***, срещу ЗП Й. Е. Г. М., с адрес: с. Обединение, Община Полски Тръмбеш, с която се иска осъждането на ответника за сумата от 1 900.00 лева, представляваща незаплатена стойност на фактура № 3/17.8.2018 г., издадена по повод извършени сондажни дейности, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.

Ищецът твърди, че на 17-ти и 18-ти август 2018 г. по възлагане на ответника е извършил сондажни дейности в с. Обединение, Община Полски Тръмбеш, по повод на които е издадена процесната фактура, обективираща стойността на остатъчното плащане. Заявява, че въпреки отправената покана и понастоящем задължението на ответника не е заплатено.

Ответникът не спори, че ищецът е извършил сондажни дейности, но сочи, че целта на същите е била изграждането на ползваем кладенец. Заявява, че ищецът е започнал изпълнението на тези дейности без предварителен оглед и проучване, както и че след извършването на сондажа изработеното от последния не е било годно за неговото обичайно и договорено предназначение, тъй като от кладенеца се добивала едва 10 литра вода на ден. Твърди, че е отправял покани до ищеца за отстраняване на недостатъците, но това не е сторено, както и че с депозирания отговор разваля сключения договор. 

Великотърновският районен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск за реално изпълнение на задължение за заплащане на дължима цена по неформален договор за изработка, по който ищецът следваше да установи наличието на валидно облигационно правоотношение между страните, породено на соченото от него основание, по който е изпълнил задълженията си качествено и в срок, както и наличието на възникнало негова в полза изискуемо вземане срещу ответника за заплащане на претендираната парична сума. В тежест на ответника беше да установи наведените от него възражения.

 

Не е спорно, а и се установява от събраните доказателства, че между страните е налице неформален договор за изработка, по повод на който на 13-ти и 17-ти август 2018 г. от страна на „Ц. Д.” ЕООД са издадени две фактури с получател ЗП Й Е Г М на обща стойност 2 600.00 лева за извършени сондажни дейности. Не е спорно също, че фактурата от 13.8.2018 г. на стойност 700.00 лева е заплатена от ответника. Спорен е въпросът дали уговорката между страните е била ищецът да изгради „ползваем кладенец” в смисъла, който ответникът влага в това понятие, или възложеното по договора е било единствено извършването на посочените сондажни дейности.  

В случая ответникът не спори размера на цената по договора, а единствено заявява, че уговорката между страните е била да му бъде изграден ползваем кладенец. С доклада си съдът е указал на ответника, че следва да установи това свое правоизключващо възражение, като в тази насока същият ангажира гласни доказателства чрез разпит на двама свидетели. В показанията на същите обаче не се съдържат твърдения, от които може да бъде направен извод за наличие на уговорка в твърдения от ответника смисъл, т.е. че предмет на договора е изграждането на ползваем кладенец в смисъла, който ответникът влага в това понятие. Така, св. Антонов заявява, че управителят на ищцовото дружество е заявил пред него, че на мястото на сондиране ще има вода, но не и че е присъствал на уговорка между страните по повод поемане на ангажимент, че ищецът ще прави съответните проучвания и че ще изгражда кладенец, който ще има определен дебит вода. Напротив, от целия смисъл на неговите показания става ясно, че при изпълнение на възложеното сондиране управителят на ищцовото дружество е изказал единствено своето мнение пред намиращите се в близост лица за наличие на вода на въпросното място, каквато и по твърдения на самия ответник е достигната. Показанията на св. Ечев имат още по-малка доказателствена стойност, като същият единствено потвърждава изложеното от св. Антонов, че на мястото на сондиране е достигнат водоносен слой. От друга страна, от твърденията на св. Бойчев става ясно, че при пристигането си в стопанския двор в с. Обединение управителят на ищцовото дружество е бил посрещнат от ответника, който е показал предварително обозначено място, на което е следвало да се сондира. Това твърдение на свидетеля се потвърждава от съдържанието на представената с отговора на исковата молба нотариална покана – че извършените сондажни дейности са извършени в отклонение „от посоченото за извършването им място”. Т.е. от въпросните доказателства се установява, че уговорката между страните е била ищецът да извърши съответното сондиране на предварително определено от ответника място, но не и че договорът е включвал предварително проучване на терена от ищеца, още по-малко поемане на ангажимент за изграждане на кладенец с определен дебит.

На следващо място, не може да бъде възприето възражението, че дълбочината на сондажа не отговаря на действителната, доколкото ответникът е положил подписа си и под двете представени му фактури, в които обемът на извършена работа е ясно посочен, респ. ако ответникът е имал възражения относно това обстоятелство, то е следвало да ги заяви при приемане на работата и към настоящия момент тази възможност е преклудирана (чл. 264, ал. 3 ЗЗД).

И не на последното място, самият ответник не отрича, че при извършеното сондиране е открита вода, макар да се твърди, че същата е с дебит едва от 10 литра на денонощие. Т.е. в резултат от осъществените сондажни дейности кладенец е изграден, като обстоятелството дали същият е „ползваем” според нуждите на ответника не е част от съдържанието на договора.

Предвид на горното, съдът намира, че ищецът установи наличието на валидно правоотношение по договор за изработка, по който е изпълнил задълженията си, както и възникналото в негова полза изискуемо вземане срещу ответника за заплащане на претендираната сума, поради което искът за нейното заплащане следва да бъде уважен.

По разноските:

С оглед изхода от делото ищецът има право на направените по делото разноски, а именно сума в общ размер от 476.00 лева, от която 76.00 лева -държавна такса и 400.00 лева - адвокатски хонорар.

Така мотивиран, Великотърновският районен съд

 

                                          Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА ЗП Й. Е. Г. М., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „Ц. Д.” ЕООД, ЕИК ***, с адрес на управление: гр. Казанлък, ул. „Васил Левски”, бл. 45, Вх. Б, ет. 5, ап. 30, представлявано от ***, сумата от 1 900.00 (хиляда и деветстотин) лева, представляваща незаплатена стойност на фактура № 3/17.8.2018 г., издадена по повод извършени сондажни дейности, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 10.1.2019 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 476.00 (четиристотин седемдесет и шест) лева – направени разноски в производството.

 

Решението подлежи на обжалване пред Великотърновския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.                                                                                                         

 

                                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: