№ 23
гр. Разград , 25.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в публично заседание на първи февруари, през две хиляди двадесет
и първа година в следния състав:
Председател:Рая П. Йончева
Членове:Валентина П. Димитрова
Атанас Д. Христов
при участието на секретаря Н.Р.Х.
като разгледа докладваното от Атанас Д. Христов Въззивно гражданско дело
№ 20203300500298 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 340 от 14.10.2020 г. по гр.д № 1958/2019 г. по описа на
РС - Разград, съдът е постановил следното:
ОТХВЪРЛЯ ИСКА, предявен от М. С. П., ЕГН **********, адрес гр.
Завет, ул. Райна Княгиня № 13 срещу ДП“Български спортен тотализатор“,
ЕИК *********, със седалище гр.София и адрес на управление район Красно
село, ул.“Хайдушко изворче“, №28 за установяване, че трудовото
правоотношение между ищцата и ответника за длъжността „касиер-
приемчик, тотализатор“ за периода 01.12.2001 г. – 28.12.2017 г. е било
такова за пълно работно време /при 8-часов работен ден/ като
НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА М. С. П., ЕГН **********, адрес гр. Завет, ул. Райна
Княгиня № 13 ДА ЗАПЛАТИ на ДП“Български спортен тотализатор“, ЕИК
*********, със седалище гр.София и адрес на управление район Красно село,
ул.“Хайдушко изворче“, №28 сумата 500 лв. /петстотин лева/ за
направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
Недоволен от това решение е останал жалбоподателя М. С. П., която
чрез пълномощниците си адвокатите А.И. М. и Ж.М. Ч., и двамата от АК –
Разград, го обжалва. Моли решението да бъде отменено като
1
незаконосъобразно и необосновано и се постанови решение, с което исковата
претенция да бъда уважена. Излагат подробни съображения. Претендират
разноски.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК, насрещната по жалбата страна – ДП
“Български спортен тотализатор“, чрез пълномощника си адвокат Р.И. А. АК -
Пловдив, управител на Адвокатско съдружие Юруков, А. и партньори, ЕИК
*********, депозира отговор на жалбата. Намира последната за
неоснователна и моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Излага
подробни съображения. Претендира разноски.
В открито съдебно заседание, при редовност в призововането,
жалбоподателката не се явява. Явяват се пълномощниците й адвокатите А.И.
М. и Ж.М. Ч., и двамата от АК – Разград, които поддържат жалбата и излагат
допълнителни съображения. Правят възражение за прекомерност, на осн. чл.
78, ал.5 ГПК, относно претендираното от насрещната страна адвокатско
възнаграждение.
В открито съдебно заседание, при редовност в призоваването, за
въззиваемата страна не се явява представител. Пълномощникът й адвокат
Р.И. А. АК – Пловдив депозира писмена молба, с която моли делото да се
разгледа в негово отсъствие. Поддържа подадения отговор на жалбата и
претендира разноски.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата на страните, включително обективирани в депозирани по делото
писмени бележки, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира
следното от фактическа и правна страна:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт и от надлежно легитимирани страни,
поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Предмет на въззивна проверка е решение, с което районния съд се е
произнесъл по иск с правно основание чл. 357 КТ.
По аргумент от чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността
на първоинстанционното решение единствено в рамките на релевираните
оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност,
допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните
норми на материалния закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г.
по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС).
Настоящият съдебен състав приема, че решението е валидно, но
недопустимо в частта, с която съдът се е произнесъл по предявения иск по чл.
357 КТ, поради следното:
Предявен е иск по чл. 357 КТ за признаване за установено, че един от
съществените компоненти на трудово правоотношение /продължителността
на работния ден/ не е в размера, уговорен в трудовия договор.
Ищцата твърди, че за периода от 01.12.2001г. до 28.12.2017г. е
работила на длъжност „касиер-приемчик“ въз основа на сключен между
страните трудов договор № 15 от 01.12.2001г. Изложени са съображения, че
както в първоначалния трудов договор, така и в последващите допълнителни
споразумения към него, е било посочено, че трудовият договор се сключва на
основание чл. 114 КТ – за определени дни от месеца, но за не повече от 5
работни дни или 40 часа при петдневна работна седмица. Реално обаче, през
2
процесния период е работила на пълен работен ден - осем часа на ден. Ето
защо, иска от съда да установи това обстоятелство – че за процесния период е
работила на пълен работен ден.
Ответникът ДП “Български спортен тотализатор“ е депозирал отговор
на исковата молба, в който е посочил, че намира иска за недопустим. По
същество е изложил съображение за неоснователността на иска. Посочил, е че
за процесния период действително между страните е бил налице сключен
трудов договор, въз основа на който ищцата е работила на длъжност „касиер -
приемчик“. Твърди обаче, че ищцата е работила точно както е било посочено
в трудовия договор – на основание чл. 114 КТ до 40 часа месечно, а не на
пълен работен ден. Ето защо, намира за неоснователна и недоказана
претенцията на ищцата, че работила на пълен работен ден.
По делото пред първоинстанционния съд са събирани писмени и
гласни доказателства относно продължителността на работното време на
ищцата.
Районният съд се е произнесъл по същество и е отхвърлил иска, като
неоснователен и недоказан.
Настоящият съдебен състав приема следното:
Съгласно чл. 357 от КТ трудов е спора между работника /служителя/
и работодателя относно трудовото правоотношение. Предвид тази специална
правна норма и доколкото продължителността на работния ден е елемент от
съдържанието на трудовия договор - предявеният от ищцата иск следва да се
квалифицира като такъв по чл. 357 от КТ за признаване за установено, че
един от съществените компоненти на съществуващото трудово
правоотношение /продължителността на работния ден/ не е в размера,
уговорен в трудовия договор. Така предявеният иск е недопустим. Трудовият
договор по правната си същност е диспозитивен документ. Съгласно чл. 62,
ал. 1 от КТ той се сключва в писмена форма. Изискването за писмена форма е
въведено като условие за валидност на трудовия договор, като в практиката
се приема, че съществуването на трудовото правоотношение не може да бъде
установявано със свидетелски показания, както и с други доказателства,
установяващи по косвен начин възникването и съществуването му /решение
№ 943 от 22.02.10 г. по гр. д. № 4902/08 г. на IV г. на ВКС, постановено по
реда на чл. 290 от ГПК/. След като това е така, идентично следва да е
разрешението и за задължителните елементи на съдържанието на трудовото
правоотношение, изброени в чл. 66, ал. 1 от КТ. Доколкото
продължителността на работния ден е съществен елемент от задължителното
съдържание на трудовия договор /съгласно чл. 66, ал. 1, т. 8 от КТ/, то следва
извод, че при наличие на валидно сключен трудов договор между страните, е
недопустимо оборването на така постигнатата договорка със свидетелски
показания, както и с други доказателства, установяващи по косвен начин
различна от договорената между страните продължителност на работния ден.
Така и постановеното в производството по реда на чл. 290 ГПК Решение №
294 от 29.11.2013 г. на ВКС по гр. д. № 292/2012 г., III г. о., ГК.
По изложените съображения въззивнният съд намира, че атакуваното
решение в частта, с която съдът се е произнесъл по недопустим иск по чл. 357
КТ, е недопустимо и на основание чл. 270, ал. 3 ГПК следва да бъде
обезсилено, а производството по делото – прекратено. Решението обаче
следва да бъде потвърдено в частта за разноските. Така и Решение № 4877 от
2.07.2019 г. на СГС по в. гр. д. № 11806/2018 г.
3
По разноските за въззивното производство:
При този изход на спора и по аргумент от чл. 78, ал. 3 вр. чл. 273 вр.
чл. 81 ГПК, право на разноски има въззиваемата страна, от която се
претендира адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. Възражението на
въззивника за прекомерност на претентирания адвокатски хонорар е
неоснователно с оглед минимално установения негов размер в Наредба № 1
от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и
правната и фактическа сложност на делото. Съгласно чл. 7, ал. 1, т. 4 от
Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, предвиденото възнаграждение е в размер 600 лв.
Така мотивиран, съдът,
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 340 от 14.10.2020 г. по гр.д № 1958/2019 г.
по описа на Районен съд - Разград частта, с която e отхвърлен иска, предявен
от М. С. П., ЕГН **********, адрес обл. Разград, общ. Завет, гр. Завет, ул.
Райна Княгиня № 13 срещу ДП “Български спортен тотализатор“, ЕИК
*********, със седалище гр.София и адрес на управление район Красно село,
ул.“Хайдушко изворче“, №28 за установяване, че трудовото правоотношение
между ищцата и ответника за длъжността „касиер-приемчик, тотализатор“ за
периода 01.12.2001 г. – 28.12.2017 г. е било такова за пълно работно време
/при 8-часов работен ден/ и ПРЕКРАТЯВА производството по делото, като
недопустимо.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 340 от 14.10.2020 г. по гр.д №
1958/2019 г. по описа на Районен съд - Разград в частта, имаща характер на
определение, с която М. С. П., ЕГН **********, адрес гр. Завет, ул. Райна
Княгиня № 13 е осъдена ДА ЗАПЛАТИ на ДП “Български спортен
тотализатор“, ЕИК *********, със седалище гр.София и адрес на управление
район Красно село, ул.“Хайдушко изворче“, №28 сумата 500 лв. /петстотин
лева/ за направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА М. С. П., ЕГН **********, адрес гр. Завет, ул. Райна
Княгиня № 13 ДА ЗАПЛАТИ на ДП “Български спортен тотализатор“, ЕИК
*********, със седалище гр.София и адрес на управление район Красно село,
ул.“Хайдушко изворче“, №28 сумата 500 лв. /петстотин лева/,
4
представляваща разноски за въззивното производство, на осн. чл. 78, ал. 3 вр.
чл. 273 вр. чл. 81 ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните, на осн. чл. 7, ал.2 ГПК.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок
от връчването му на страните, при условията на чл. 280, ал.1 и ал.2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5