№ 382
гр. Плевен, 25.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:ЕКАТЕРИНА Т. ГЕОРГИЕВА-
ПАНОВА
Членове:МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ
ХРИСТО СТ. ТОМОВ
при участието на секретаря МИХАЕЛА ИВ. И.
като разгледа докладваното от ХРИСТО СТ. ТОМОВ Въззивно гражданско
дело № 20244400500482 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 61/ 29. 04. 2024 год., постановено по гр. дело № 686/ 2023
год., Кнежанският районен съд е отхвърлил като неоснователни предявените
от Е. И. Й. от с. ***** против ОБЩИНА КНЕЖА искове както следва:
-иск с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 1 от КТ за отмяна на заповед №
320/ 10. 07. 2023 год. на кмета на Община Кнежа;
-иск с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 3 във вр. с чл. 225 ал. 1 от КТ за
заплащане на обезщетение в размер на 2 468, 40 лв. за периода от 11. 07. 2023
год. до 21. 08. 2023 год. включително, ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата,
и
-иск с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 3 във вр. с чл. 225 ал. 2 от КТ за
заплащане на обезщетение в размер на 5 050 лв. за периода от 22. 08. 2023 год.
до 22. 01. 2024 год., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване
на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Със същото
решение ищцата е била осъдена да заплати на ответната община направените
1
деловодни разноски в размер на 780 лв.
Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от Е. И.
Й. от с. *****. В същата се изразява становище, че обжалваното решение е
неправилно, тъй като първоинстанционният съд не е съобразил
обстоятелството, че към момента на уволнението въззивницата се е ползвала
от закрилата по чл. 333 от КТ и не е било взето предварително разрешение от
инспекцията по труда. Изложени са подробни съображения в тази насока.
Въззивницата моли окръжния съд да отмени изцяло обжалваното решение на
Кнежанския районен съд и постанови ново решение по съществото на спора, с
което уважи изцяло предявените искове.
В законоустановения срок е постъпил отговор от въззиваемата Община
Кнежа, в който се изразява становище за неоснователност на депозираната
въззивна жалба.
В открито съдебно заседание на 12. 09. 2024 год. въззивницата се явява
лично и се представлява от адв. А. К., която моли окръжния съд да уважи
подадената въззивна жалба и отмени изцяло първоинстанционното решение.
В открито съдебно заседание на 12. 09. 2024 год. въззиваемата община
се представлява от адв. С. Ч., която моли окръжния съд да потвърди изцяло
обжалваното решение.
Плевенският окръжен съд, като прецени събраните по делото
доказателства и съобрази доводите на страните, приема за установено
следното:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна
страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и се явява процесуално
допустима. Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, по допустимостта- в обжалваната му
част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е валидно- постановено е от съд, в законен състав, в
необходимата форма и с определеното съдържание. Същото е допустимо,
доколкото са били налице положителните предпоставки за предявяване на
иска и са липсвали процесуални пречки за разглеждане на спора по същество,
а произнасянето на съда е било в рамките на предмета на делото.
2
Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 1 и т. 3 от КТ. В хода на
съдебното производство е било безспорно установено, че ищцата Е. И. Й. е
работила при ответника Община Кнежа на длъжността „директор“ на Детска
градина „****“ с. ***** до 11. 07. 2023 год., когато със заповед № 321/ 10. 07.
2023 год. на кмета на Община Кнежа трудовото й правоотношение е било
прекратено поради налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ с
предходна заповед № 320/ 10. 07. 2023 год. Основният спорен въпрос по
делото е бил ползвала ли се е ищцата от предварителната закрила при
уволнение по чл. 333 ал. 1 т. 4 от КТ.
Според настоящия съдебен състав отговорът на горния въпрос е
положителен. Налице е константна съдебна практика по приложението на чл.
333 от КТ, чиито правни положения могат да се обобщят по следния начин:
Закрилата по чл. 333 от КТ има обективен характер и цЕ. да защити
работника от неблагоприятните последици на уволнението по социални и
хуманни причини. Фактическият състав на чл. 333 ал. 1 т. 4 от КТ изисква да е
налице разрешен отпуск към датата на уволнението, без значение точно
какъв- платен годишен, неплатен, отпуск за временна неработоспособност и т.
н., и работникът/ служителят да е започнал ползването му към тази дата.
Приема се, че работодателят няма задължение да вземе предварително
разрешение за уволнението, ако работникът, респ. служителят, въпреки че е
бил в разрешен отпуск за временна нетрудоспособност, се е явил на работното
си място, където му е връчена заповедта за уволнение и не е представил
издадения болничен лист или не е уведомил работодателя, че се намира в
надлежно разрешен отпуск по болест. В случаите, когато работодателят е
уведомен, че работникът/ служителят не се явява на работа поради влошено
здравословно състояние, в резултат на което може да се ползва от закрилата,
то работодателят следва да изчака в краткия срок по чл. 9 ал. 2 от Наредба за
медицинската експертиза представянето на болничния лист, респ.
уведомяването за съставянето на този документ /срв. разясненията, дадени в
решение № 50045- 2023- IV г. о./.
В настоящия случай се установява, че на 10. 07. 2023 год. на ищцата е
бил издаден болничен лист № Е20231821195 от „АИППМП Д- р Ю.Й.“ ЕООД
за ползване на отпуск за временна неработоспособност за периода от 10. 07.
3
2023 год. до 21. 07. 2023 год. От писмото на д- р Ю.Й. с изх. № 35/ 22. 02. 2024
год. е видно, че горният болничен лист е издаден на 10. 07. 2023 год. в
диапазона 12. 35- 14. 40 часа. Горният факт се потвърждава и от представената
от РЗОК гр. Плевен разпечатка от електронния отчет на д- р Й.. Видно от
приложените по делото заповеди № 320 и 321, и двете от 10. 07. 2023 год., на
кмета на община Кнежа, че същите са били връчени на ищцата в сградата на
кметството на с. ***** на 10. 07. 2023 год. в 16. 03 часа и съответно 16. 10
часа, като е отбелязано, че ищцата отказва да подпише заповедите,
посочвайки, че е в платен отпуск до 21. 07. 2023 год. От показанията на
разпитаните пред първоинстанционния съд свидетЕ. П.М.-Х. и И. Т., които са
връчили процесните заповеди на ищцата, се установява, че на 10. 07. 2023 год.
същите са потърсили ищцата на работното й място, но не я открили.
Позвънили й по телефона, при което ищцата заявила, че е болницата и
предложила да се срещнат в сградата на кметството. При срещата ищцата
заявила на двете свидетелки, че е в отпуск, и отказала да подпише заповедите
за уволнение и за прекратяване на трудовия й договор.
При така изложените обстоятелства съдът приема, че към момента на
връчването на заповедта за уволнение, който е релевантният за спора с оглед
разпоредбата на чл. 333 ал. 7 от КТ, ищцата Е. И. Й. е била започнала да
ползва отпуск за временна неработоспособност и се е ползвала от
предварителната закрила по чл. 333 ал. 1 т. 4 от КТ. Същата изрично е
уведомила и по телефона и преди връчването на заповедта служитЕ.те на
ответника, че ползва отпуск, но независимо от това работодателят е
пристъпил към процедурата по налагане на дисциплинарно уволнение и
прекратяване на трудовия договор без да изчака изтичането на краткия срок
по чл. 9 ал. 2 от НМЕ. По делото не се събраха доказателства, че в деня на
връчването на заповедта за уволнение ищцата е била на работното си място и
е изпълнявала трудовите си задължения, за да се приеме, че закрилата по чл.
333 ал. 1 т. 4 от КТ е отпаднала. Тъкмо обратното, свидетелските показания са
в насока, че ищцата не е била открита на работното й място и в телефонен
разговор е посочила, че е в болницата. Не може да породи съмнение в тази
насока представеното уведомително писмо от „Интернешънъл Асет Банк“ АД
за наредени бюджетни плащания на 10. 07. 2023 год., доколкото няма данни,
че същите са извършени лично от ищцата след момента, от който е започнала
да ползва разрешения й от закона отпуск, а и няма пречка електронните
4
услуги с квалифициран електронен подпис да се били осъществени и от друго
лице /напр. счетоводителката В. П., както се твърди във въззивната жалба/.
Поради това съдът счита, че в случая не е налице неправомерно поведение от
страна на ищцата, за да се приеме, че закрилата за уволнение е отпаднала и
оттам, че работодателят е нямал задължението да вземе предварителното
разрешение от инспекцията по труда. А след като такова липсва, уволнението
се явява незаконно и следва да бъде отменено, без съдът да разглежда
трудовия спор по същество. В този смисъл предявеният от Е. И. Й.
конститутивен иск по чл. 344 ал. 1 т. 1 от КТ се явява основателен и следва да
бъде уважен.
В частта му, в която е отхвърлен предявеният осъдителен иск по чл. 344
ал. 1 т. 3 във вр. с чл. 225 ал. 1 от КТ за сумата от 2 468, 40 лв., решението на
първоинстанционния съд е правилно като краен резултат и следва да бъде
потвърдено. Поначало искът за заплащане на обезщетение за оставане без
работа е акцесорен и следва съдбата на главния иск- този за признаване на
уволнението за незаконно. Настоящият случай обаче се отличава с тази
особеност, че през периода, за който се претендира обезщетението, ищцата е
ползвала отпуск поради временна неработоспособност- първо на основание
издадения от „АИППМП Д- р Ю.Й.“ ЕООД болничен лист № Е20231821195, а
впоследствие на основание болничен лист № Е20231566275, издаден от Обща
ЛКК към „Медицински център Червен бряг“ ЕООД. За времето на този отпуск
работникът/ служителят не пропуска възможност да реализира доходи от
труда си, тъй като поначало той е в такова състояние, което не му позволява да
полага труд, т. е. прекъсва се причинната връзка между незаконното
уволнение и вредите. За този период, в който е временно неработоспособен,
работникът/ служителят има право на обезщетение по чл. 162 ал. 3 от КТ, а не
на трудово възнаграждение. Съответно в случаите, когато е получавал такова
обезщетение и е бил незаконно уволнен, работникът няма право на
обезщетение по чл. 225 ал. 1 от КТ за периода на временната
неработоспособност- в този смисъл решение № 323- 2011- IV г. о.
Основателен е другият предявен осъдителен иск- по чл. 344 ал. 1 т. 3 във
вр. с чл. 225 ал. 2 от КТ- за заплащане на обезщетение за пропуснати ползи от
незаконното уволнение. По делото се установи, че след прекратяването на
трудовото й правоотношение с ответника, считано от 22. 08. 2023 год. ищцата
5
е започнала работа в „*****“ ЕООД при значително по- ниско трудово
възнаграждение. Размерът на дължимото се на ищцата обезщетение за
процесния период е установен чрез заключението на вещото лице С.Б., като
претенцията следва да се уважи в рамките, поставени с исковата молба- за
сумата от 5 050 лв.
В заключение може да се обобщи, че решение № 61/ 29. 04. 2024 год.,
постановено по гр. дело № 686/ 2023 год. по описа на Кнежанския районен
съд, е неправилно в частта му, в която са отхвърлени предявените от Е. И. Й.
искове по чл. 344 ал. 1 т. 1 и чл. 344 ал. 1 т. 3 във вр. с чл. 225 ал. 2 от КТ, като
в тази част следва да бъде отменено и се постанови ново решение по
съществото на спора, с което предявените искове бъдат уважени. Решението
следва да се потвърди в частта му, в която е отхвърлен искът по чл. 344 ал. 1 т.
3 във вр. с чл. 225 ал. 1 от КТ. Следва да се отмени първоинстанционното
решение в частта досежно разноските. Съобразно изхода на делото и на
основание чл. 78 ал. 1 и 3 от ГПК в полза на въззивницата следва да се
присъдят деловодни разноски по компенсация в размер на 880 лв. за първата
инстанция и деловодни разноски по компенсация в размер на 311 лв. за
въззивната инстанция. На основание чл. 78 ал. 6 от ГПК въззиваемата община
следва да бъде осъдена да заплати по сметка на Плевенския окръжен съд
държавна такса върху уважената част от исковете за двете съдебни инстанции
в размер общо на 348 лв.
По изложените съображения Плевенският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 61/ 29. 04. 2024 год., постановено по гр. дело №
686/ 2023 год. по описа на Кнежанския районен съд, в частта му, в която са
отхвърлени като неоснователни предявените от Е. И. Й. от с. ***** против
Община Кнежа иск по чл. 344 ал. 1 т. 1 от КТ /за отмяна на заповед № 320/ 10.
07. 2023 год. на кмета на Община Кнежа/ и иск по чл. 344 ал. 1 т. 3 във вр. с чл.
225 ал. 2 от КТ /за заплащане на обезщетение в размер на 5 050 лв. за периода
от 22. 08. 2023 год. до 22. 01. 2024 год./, както и в частта досежно деловодните
разноски, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразна заповед № 320/ 10. 07. 2023 год. на
кмета на Община Кнежа, с която на Е. И. Й. от с. ***** е наложено
6
дисциплинарно наказание “уволнение”.
ОСЪЖДА ОБЩИНА КНЕЖА, БУЛСТАТ *********, със седалище и
адрес на управление гр. Кнежа, ул. „Марин Боев“ № 69, представлявана от
И.П.Л., да заплати на Е. И. Й. от с. *****, ЕГН *********, сумата от 5 050
лв., представляваща обезщетение по чл. 225 ал. 2 от КТ за периода 22. 08.
2023 год.- 22. 01. 2024 год., ведно със законната лихва, считано от 08. 09. 2023
год. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА ОБЩИНА КНЕЖА, БУЛСТАТ *********, със седалище и
адрес на управление гр. Кнежа, ул. „Марин Боев“ № 69, представлявана от
И.П.Л., да заплати на Е. И. Й. от с. *****, ЕГН *********, сумата от 880 лв.,
представляваща деловодни разноски по компенсация за първата инстанция, и
сумата от 311 лв., представляваща деловодни разноски по компенсация за
въззивната инстанция.
ОСЪЖДА ОБЩИНА КНЕЖА, БУЛСТАТ *********, със седалище и
адрес на управление гр. Кнежа, ул. „Марин Боев“ № 69, представлявана от
И.П.Л., да заплати по сметка на Плевенския окръжен съд държавна такса
върху уважената част от исковете в размер общо на 348 лв. за двете съдебни
инстанции.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 61/ 29. 04. 2024 год., постановено по гр.
дело № 686/ 2023 год. по описа на Кнежанския районен съд, в останалата му
обжалвана част.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7