Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 1614 13.05.2020 година град
Пловдив
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
Гражданско отделение, XXI граждански състав, в публично съдебно заседание на пети
декември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МИХАЕЛА БОЕВА
при участието
на секретаря Малина Петрова,
като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 19126 по описа на съда за 2018 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба
от „Медикус – д-р С. И. – АИППМП” ЕООД, ЕИК ********* против „Медицински център
I – Хисар”, ЕИК *********, с която е предявен иск по чл. 102, ал.4, изр.
последно ЗЛЗ.
Ищецът твърди, че като физическо
лице е бил на трудов договор в Общинска поликлиника гр. Хисар, преобразувана
през 1999 г. с решение на ПОС от публично здравно заведение в лечебно такова за
извънболнична помощ с фирма „Медицински център I – Хисар”. За да изпълнява
лечебната дейност, регистрирал ЕТ, към момента – заличен. На осн. чл. 102 ЗЛЗ
сключил с ответника договор за наем в сградата му, находяща се в гр. Х., ул. „Г.”
№ .. ет., за лекарски кабинети № 10 и № 11. През 2015 г. ищцовото дружество
било регистрирано, за което бил уведомен управителят на ответника, който не
възразил наемът да бъде заплащан от същия. Към настоящия момент продължавал да
ползва посочените кабинети, т.к. дружеството извършвало дейност по индивидуална
практика за първична извънболнична мед. помощ.
Заплащал месечен наем, съобразно
взето решение № 240 с протокол № 31/10.07.2001 г. на Общинския съвет Хисаря, от
около 65 лева, която варирала поради включване и на разходи за такса за
санитарка на общите части, такса смет, ВиК и ел. захранване и парно.
Неколкократно отправял искания
към управителя на ответника за сключване на наемен договор, съгласно чл. 102,
ал. 3 и ал. 4 ЗЛЗ, като получавал положителни отговори, но действия не
последвали. Последното писмено заявление било от 05.10.2018 г., но договор не
бил сключен, поради което се моли за постановяване на съдебно решение, с което
да бъде обявен за окончателен договор за наем за временно и възмездно ползване
на лекарски кабинети № 10 и № 11, с площ от по 17,50 кв.м., находящи се на
първи етаж в сградата на ответника, при цена в размер на 10 % от наемната цена,
определена от Общинския съвет на гр. Хисар по реда на ЗОС. Претендират се
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал писмен отговор,
с който оспорва иска. Сключеният договор за наем с ЕТ /заличен/ бил прекратен и
ищецът бил осъден с влязло в законна сила съдебно решение на ПРС да върне
държането на наетите помещения, които обаче ползвал и понастоящем. Ищцовото
дружество не отговаряло на изискванията на чл. 102, ал. 3 ЗЛЗ и към момента на
преобразуване на Общинската поликлиника гр. Хисаря не съществувало. Повторното
сключване на наемни договори било извън обхвата на въведените от законодателя
със специалния ЗЛЗ преференциални условия. Моли за отхвърляне на иска.
Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства
по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди
възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
За основателност на
претенцията, в тежест на ищеца е да докаже, че е бил в трудово правоотношение
/лекар/ в лечебно заведение, което се преобразува в търговско дружество; че е
ползвал твърдените помещения в това лечебно заведение; че към момента между
него и последното няма сключен договор за наем за тях; че е отправил
предложение за сключване на договор за наем по реда на ЗЛЗ до ответника, но
съгласие не е постигнато.
Ответникът следва да проведе насрещно доказване, да
установи възражения си в отговора, както и обстоятелства, които изключват
настъпването на предпоставките по чл. 102, ал.4 ЗЛЗ.
При така разпределената
доказателствена тежест, съдът приема иска за основателен, по следните
съображения:
На основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК - като
безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че: ищецът
е работил по трудов договор в Общинска поликлиника гр. Хисар към момента на
преобразуването й в „Медицински център I – Хисар”; че е ползвал и ползва
понастоящем твърдените лекарски кабинети в сградата на ответника /вж.
Определение по чл. 140 ГПК № 6961/21.06.2019 г. – л.70-71/.
Съдът приема тези факти за доказани, вкл. като съобрази и
ги съпостави с приетите по делото писмени доказателства.
Няма спор и се установява, че на
24.11.1999 г. въз основа на Заповед № РД -09-520 от 01.11.1999 г. на Министъра
на здравеопазването, Общинска поликлиника – гр. Хисар е преобразувана в ответното
лечебно заведение за извънболнична помощ - „Медицински център I – Хисар” ЕООД.
Горното – въз основа и в
съответствие с разпоредбата на чл. 102, ал. 1 ЗЛЗ.
Ищецът е работил по трудов
договор в Общинска поликлиника гр. Хисар.
Доказва се първата предпоставка
за уважаване на иска - към датата на преобразуване, ищецът е бил лекар в
трудови правоотношения с лечебното заведение.
Не се спори и от приетите
съдебни решения се установява, че регистрираният от ищеца едноличен търговец е имал
сключен договор за наем с лечебното заведение, но същият е прекратен, а ЕТ –
заличен впоследствие.
Регистрираното от ищеца ЕООД и
НЗОК – имат сключен договор от 11.05.2018 г. за оказване на първична помощ. За изпълнението
й, понастоящем както и преди това, ползва процесните лекарски кабинети в отв.
лечебно заведение.
Съгласно чл. 102, ал. 3 ЗЛЗ -
лекарите и лекарите по дентална медицина, работещи в лечебното заведение при
преобразуването му и извършващи извънболнична помощ, или учредени от тях
лечебни заведения сключват наемен договор за помещенията, обзавеждането и
апаратурата с управителните органи на лечебните заведения.
Такъв договор с ЕООД не е
налице.
Ответникът твърди, че условията
на чл. 102 ЗЛЗ са неприложими за ЕООД, т.к. въведените преференциални условия със
ЗЛЗ, се отнасяли само за първия договор с ЕТ, но не и за искания втори такъв с
ЕООД. Възражението не се споделя. Дори да се приеме, че става дума за втори
наемен договор, следва да се има предвид, че собственикът – ищец на заличения
ЕТ, всъщност упражнява същата дейност, но чрез регистрираното ЕООД. При
положение, че се касае за едно и също физическо лице - лекар, което осъществява
своята дейност при ответника, дори и при различна пр. организационна форма –
като ЕТ или ЕООД, не може да се приеме чисто формалното основание, че ставало
дума за втори наемен договор, който бил и изрично изключен от закона. Такова
изключение според съда не е предвидено. Нещо повече – следва да бъде
съобразено, че ответното лечебно заведение е приемало плащания от ищеца, чрез
регистрираното от него ЕООД, за
наеми и вноски за консумативи – санитарка, такса смет, ел. енергия, вода, парно
и автоклав за ползваните помещения, като за периода м.01.2015 г. – м. 04.2016
г. плащанията са ставали въз основа на издадените от Мед. център фактури. В
този смисъл е приетото по делото и неоспорено заключение на ССЕ, което съдът
кредитира като ясно и компетентно изготвено.
Твърдението на ответника, че
лекар, който е работил в лечебното заведение преди преобразуването, би могъл да
сключи само един договор за наем при преференциални условия или, че при вече
сключен такъв не може да променя правноорганизационната форма, под която
осъществява дейността си, като сключи дог. при същите преференциални условия,
противоречи на смисъла, целта и разума на сочените разпоредби от ЗЛЗ. Първо
подобни изисквания и рестрикции не са предвидени в закона, второ – нормите имат
социална насоченост – предотвратяване на възможността лекарите да бъдат
принуждавани да сключват договори при пазарни условия, при положение, че са
осъществявали дейността си /общественозначима, високорискова и иманентно необходима
на гражданите/ в съответното лечебно заведение към момента на преобразуването
му и продължават да я осъществяват там.
Да се приемат доводите на
ответника /ненамиращи според съда законова опора/ на практика би поставило
различни изисквания и параметри за един и същ лекар, който не е спирал да
изпълнява функциите си по опазване живота и здравето на хората в това леч.
заведение, само на база различната правноорганизационна форма, под която
работи, което противоречи на смисъла ЗЛЗ и въведените с него преференции за
тези лекари – работещи към момента на преобразуването по ТПО и към момента
включително. Това би довело и до неравнопоставено положение между ищеца и друг
специалист, който напр. не е променил правноорганизационна си форма, което
според съда не е допустимо. Нормата на чл. 102, ал. 3 ЗЛЗ изисква лекарят да е
работил в лечебното заведение при преобразуването му и да извършва
извънболнична помощ, като указва, че мед. специалист, който отговаря на тези
изисквания, както е в случая, може да сключи наемен договор за ползваните
помещения с лечебното заведение. Други изисквания не са предвидени, поради
което и съдът приема, че – ако отговаря на тях, както е в случая с ищеца,
пречка за сключване на наемен договор /дори да се приеме, че той е втори по
ред/ за помещенията няма. Както преди преобразуването, така и към момента, той
ползва кабинетите и осъществява дейността си в отв. лечебно заведение. Да му се
отрече възможността да се ползва от преференциалните условия, като лекар,
отговарящ на всички изисквания на чл. 102, ал. 3 ЗЛЗ, би противоречало на
закона и възможността, която същият е предоставил на медицинските специалисти.
Нормите на чл. 102 ЗЛЗ целят
осигуряване на защита на лекарите, които към датата на преобразуване на
съществуващите публични здравни заведения за извънболнична помощ работят в тези
заведения. Да се поддържа теза за еднократност на преференциите за наемни
договори с тези лекари, които не са спирали да осъществяват дейността си в
лечебното заведение, освен в разрез със ЗЛЗ, е и в несъответствие с
обществените отношения и добрите нрави.
Съгласно чл. 102, ал. 4 ЗЛЗ -
Управителните органи на лечебните заведения, до които е направено предложение,
са длъжни в срок 15 дни след поискването да сключат наемни договори за
помещенията по цени в размер 10 на сто от наемната цена, определена от
съответния общински съвет по реда на Закона за общинската
собственост, а за обзавеждането и апаратурата по цени, равни на
месечните им амортизационни отчисления, съгласно приложимите счетоводни
стандарти в съответствие с глава четвърта от Закона
за счетоводството. Управителните органи не могат да прекратят
едностранно договорите по ал. 3 при наличие на договор с Националната
здравноосигурителна каса, освен при неизпълнение на основните задължения на
наемателя. В случай на отказ на управителния орган да сключи наемния договор,
лицата по ал. 3 могат да предявят иск пред районния съд за обявяване на
договора за окончателен.
По делото се установява и не е
спорно, че ищцовото дружество е изпратило няколко покани до ответника за
сключване на договор за наем, без съответна реакция в посочения законов срок.
Ответникът изрично поддържа, че исканият договор за наем при преференциални
цени не може да бъде сключен, поради което съдът приема, че е налице отказ на
лечебното заведение на направеното искане, т.е. установяват се и останалите
предпоставки за уважаване на иска.
От приетото Решение № 240, взето
с Протокол № 31 от
10.07.2001 г., се установява, че определеният от Общински съвет гр. Хисар наем
за лекари и стоматолози, сключили договор с НЗОК /какъвто е налице/, е в размер
на 8 лв. на кв. м. Квадратурата на кабинетите не се оспорва, поради което са
налице достатъчно доказателства за стойността на месечния наем на помещенията,
като съществен елемент на договора, от 28 лева.
Чл. 102 ЗЛЗ не поставя изискване
за определяне на срок на договора, като не следва да се определя и началният му
момент, т.к. наемното правоотношение ще възникне при евентуално влизане в
законна сила на настоящото решение.
Предвид изложеното, съдът
намира, че всички предпоставки за сключване на окончателен договор и изисквания
на чл. 102 ЗЛЗ са налице, поради което искът следва да бъде уважен.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора при
настоящото му разглеждане, разноски се дължат на ищеца, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК. Направено е искане и са представени доказателства за сторени такива от: 50
лева – ДТ; 180 лева – ССЕ и 300 лева – платено адв. възнаграждение, съгл. ДПЗС.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА ЗА ОКОНЧАТЕЛЕН
Договор за наем, по силата на който „Медицински център I – Хисар” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Хисар, ул. „Гладстон“ № 12 предоставя на „Медикус – д-р С. И. –
АИППМП” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Хисар, ул.
„Шести септември“ № 8, за временно и възмездно ползване кабинети № 10 и № 11, с
площ от по 17,50 кв.м., находящи се на първи етаж в сградата на „Медицински
център I – Хисар”, при цена в размер на 10 % от наемната цена, определена от
Общинския съвет на гр. Хисар по реда на ЗОС.
ОСЪЖДА „Медицински
център I – Хисар” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Хисар, ул. „Гладстон“ № 12 да плати
на „Медикус – д-р С. И. – АИППМП” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Хисар, ул. „Шести септември“ № 8 сумата от общо 530 лева /петстотин и тридесет лева/ -
разноски за настоящото производство.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
МП