Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 75
гр. Сливен, 08. 05. 2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – СЛИВЕН, в публично заседание на
осемнадесети април, две
хиляди и деветнадесета
година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:
ГАЛЯ ИВАНОВА
При участието на секретаря РАДОСТИНА ЖЕЛЕВА и на
прокурора ХРИСТО КУКОВ, като разгледа докладваното от административния съдия административно дело № 72 по описа на съда за
2019 година, за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда на Глава единадесета от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във
връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за
вреди /ЗОДОВ/.
Образувано е по искова молба на Г.Д.К. с ЕГН: **********,
с адрес: ***, със съдебен адрес:*** – чрез адв. Н.П.К.–***, подадена против
Областна дирекция /ОД/ на Министерство на вътрешните работи /МВР/ – Сливен, за заплащане на сумата от 150 лева, представляваща
обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в заплатено
адвокатско възнаграждение по АНД № 393 / 2018 г. по описа на Районен съд –
Сливен, в производство по обжалване и отмяна на незаконосъобразен акт – Фиш
Серия М № 0896135 от 06.03.2018 г. на ОД на МВР – Сливен, ведно със законната
лихва върху сумата, считано от 20.06.2018 г. до окончателното й изплащане.
Заявена е и претенция за присъждане на направените по настоящото дело разноски.
В исковата молба ищецът твърди, че: с Решение № 268 от
30.05.2018 г., постановено по АНД № 393 / 2018 г. по описа на Районен съд –
Сливен, в сила от 20.06.2018 г., е отменен като незаконосъобразен Фиш Серия М № 0896135 от 06.03.2018 г. на ОД на МВР –
Сливен, с който на ищеца е била наложена глоба в размер на 50 лева; в производството
по обжалване на фиша пред Районен съд– Сливен, ищецът е бил представляван от
адвокат и е направил разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 150
лева, заплатени въз основа на договор за правна помощ и съдействие; направените
разходи са причинили вреди на ищеца.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се
явява. Представлява се от упълномощен процесуален представител, който поддържа
исковата молба и моли да бъде уважена.
Ответникът – ОД на МВР – Сливен, редовно призована, не
се представлява в съдебно заседание. Не изразява становище по исковата молба.
Представителят на Окръжна прокуратура – Сливен,
изразява становище за основателност и доказаност на предявения иск.
Административният съд, след като обсъди и прецени
становищата на страните и събраните по делото доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното:
С Фиш Серия М №
0896135 от 06.03.2018 г. на ОД на МВР – Сливен, на ищеца Г.Д.К. е наложено
административно наказание за нарушение на разпоредба от Закона за движението по
пътищата. Фишът е обжалван от К. *** и с Решение № 268 от 30.05.2018 г.,
постановено по АНД № 393 / 2018 г. по описа на Районен съд– Сливен, е отменен
като незаконосъобразен. Съдебното решение
е влязло в сила на 21.06.2018 г. В производството по обжалване на фиша, на 26.03.2018
г. Г.К. е сключил с адв. Н.К. ***, договор за оказване на правна защита и
съдействие, изразяващо се в обжалване на наложената с фиш глоба, и е заплатил
договореното адвокатско възнаграждение в размер на 150 лева /видно от Договор
за правна защита и съдействие Серия С №
********** от 26.03.2018 г., приложен по АНД № 393 / 2018 г. по описа на
Районен съд – Сливен/. Упълномощеният адвокат е представлявал Г.Д.К. в
производството по горепосоченото АНД /видно от протокола от проведеното съдебно
заседание/.
Въз основа на
установената по делото фактическа обстановка,
съдът прави следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК, гражданите и
юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени
от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на административни органи и
длъжностни лица. Исковата защита е възможна при условията на чл. 1 от ЗОДОВ,
като исковете се разглеждат по реда на чл. 203 и сл. от АПК, към който препраща
и изричният текст на чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ. В чл. 4 от ЗОДОВ е предвидено, че
Държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които
са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са
причинени виновно от длъжностното лице. Поради това отговорността се
характеризира като обективна, безвиновна, а възникването на право на
обезщетение предполага установяване на незаконосъобразни актове, действия и/или
бездействия. Във фактическия състав на отговорността на Държавата се включват
следните елементи: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или
длъжностно лице на Държавата при или по повод изпълнение на административна
дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт;
причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или
бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да е от
елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността
на Държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
В разглеждания случай от доказателствата по делото е
установено наличието на всички предпоставки за ангажиране на отговорността на
ответната страна – Областна дирекция на
МВР - Сливен. Налице е незаконосъобразен акт– Фиш Серия М № 0896135 от
06.03.2018 г. на ОД на МВР – Сливен, който е отменен с влязло в сила Решение №
268 от 30.05.2018 г., постановено по АНД № 393 / 2018 г. по описа на Районен
съд – Сливен. Незаконосъобразният акт е издаден от длъжностно лице на ответника
Областна дирекция на МВР - Сливен, която е юридическо лице, съгласно чл. 37 ал.
2 от Закона за Министерството на вътрешните работи, и следователно е пасивно
легитимирана да отговаря по предявения иск, с оглед разпоредбата на чл. 205 от АПК.
Налагането на административни наказания от органите на
администрацията за извършени административни нарушения е санкционираща
управленска дейност, израз на държавната наказателна репресия. Тя
непротиворечиво се определя като форма на административна дейност, както въз
основа на властническия метод на правно регулиране, прилаган от
административно-наказващите органи, така и с оглед административната
правосубектност на последните. Административният характер на дейността по
издаване на акта, както и на действията или бездействията по налагане на
административните наказания, при или по повод на която са причинени вреди на
гражданите или юридическите лица, определя правното основание на иска за вреди
от незаконосъобразните актове като такова по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
Настоящият съдебен състав приема, че от издаването на
незаконосъобразния акт – процесният фиш, отменен с влязло в сила съдебно
решение, ищецът К. е претърпял вреди, изразяващи се в направени разноски за
адвокатско възнаграждение в производството по обжалване на фиша. Съгласно
разпоредбата на чл. 4 от ЗОДОВ, Държавата и общините дължат обезщетение за
всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането. Ищецът К. не би заплатил адвокатско възнаграждение и
това не би представлявало вреда, ако не бе издаден незаконосъобразният фиш.
Макар и да липсва нормативно установено задължение за процесуално
представителство, адвокатската защита е нормален и присъщ разход за
обезпечаване на успешния изход на спора, поради което и вредите се явяват пряка
и непосредствена последица от издадения незаконосъобразен акт. Това е така, тъй
като намаляването на имуществото на К. вследствие заплатената сума за
адвокатско възнаграждение, е предизвикано от издаването на фиша, с който е
наложено административно наказание, считано от К. за незаконосъобразно
наложено. /В този смисъл Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. по
тълкувателно дело № 2 / 2016 г. на ОСС на ВАС/.
По изложените съображения, предявеният иск за
обезщетение в размер на 150 лева е основателен и доказан, и като такъв следва
да бъде уважен. Основателна е и претенцията за присъждане на законна лихва. В
т. 4 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по т. гр. дело № 3 /
2004 г. на ОСГК е прието, че при незаконни актове на администрацията началният
момент на забавата и съответно на дължимостта на законната лихва върху сумата
на обезщетението е влизане в сила на решението, с което се отменят унищожаемите
административни актове. Следователно
законна лихва следва да бъде присъдена от
датата на влизане в сила на съдебното решение, с което фишът е отменен
като незаконосъобразен – 21.06.2018 г., до датата на окончателното изплащане на
сумата.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 10, ал. 3
от ЗОДОВ, претенцията на ищеца за присъждане на направените по делото разноски
е основателна, поради което ОД на МВР - Сливен, следва да бъде осъдена да
заплати на ищеца направените от него по делото разноски в размер на 310 лева,
от които: 10 лева - платена държавна такса и 300 лева - договорено и внесено адвокатско
възнаграждение.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 203 и сл.
от АПК, Административен съд - Сливен
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните
работи– Сливен, да заплати на Г.Д.К. с
ЕГН: **********, с адрес: ***, сумата от 150 /сто и петдесет/ лева,
представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от незаконосъобразен
Фиш Серия М № 0896135 от 06.03.2018 г. на ОД на
МВР– Сливен, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение по АНД № 393/
2018 г. по описа на Районен съд – Сливен, ведно със законната лихва върху
сумата от 150 /сто и петдесет/ лева, считано от 21.06.2018 г. до окончателното
й изплащане.
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните
работи– Сливен, да заплати на Г.Д.К. с
ЕГН: **********, с адрес: ***, сумата от 310 /триста и десет/ лева,
представляваща разноски за настоящото производство.
Решението може да се оспорва с касационна жалба или
касационен протест пред Върховен административен съд на Република България в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: