Р
Е Ш Е Н И Е
Номер 234 /07.07.
Година 2020
Град Перник
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Пернишкият районен съд
IV – ти наказателен състав
На шестнадесети
юни Година
2020
В публичното заседание в следния състав:
Председател: Светослава Алексиева
Съдебни заседатели:
Секретар: Наташа Динева
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията административнонаказателно дело № 00525 по описа за 2020
година,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
С електронен фиш, серия К, №3331266
на ОД МВР – Перник, на основание чл.189, ал. 4, във връзка с чл. 182, ал.1, т.4 от ЗДвП на П.А.Т. с ЕГН ********** *** е
наложена глоба в размер 400 лева за нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДвП.
Против електронния фиш в срок е
постъпила жалба от П.Т., с която моли за отмяната му. Релевират
се възражения, че не е собственик на превозното средство, с което се твърди, че
е извършено административното нарушение и никога не е го е ползвал и
управлявал. На това основание моли обжалваният електронен фиш да бъде отменен
като издаден в нарушение на закона..
Същата позиция поддържа процесуалният
представител на жалбоподателя – адв. Л. в съдебното
производство.
Въззиваемата страна – ОДМВР – Перник, не
изразява становище по жалбата. В съдебно заседание, представител не е участвал.
Пернишкият районен
съд, след като прецени
събраните по делото доказателства по реда на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.14 и
чл.18 от НПК, както и доводите на страните, намира за установено следното:
На 16.12.2019
г., около 15.04 часа, в с. Драгичево, общ. Перник, по път I-1 /Е 79/ в посока към град София, се движело МПС - л.а.
“БМВ Х 6 Х Драйв30Д“, с рег. №***. В района на
паркинг „Бостваст“, км. 286+300 на посочения
път, с преносима система за контрол на скоростта с вградено разпознаване на номера и комуникации, тип АRH САМ S1, №11743d0, насочена към приближаващия
трафик, се извършвало измерване на скоростта на преминаващите пътни превозни
средства в стационарен режим чрез заснемане. Разрешената скорост на движение
била 50/км/ч., съгласно чл.21, ал.1 от ЗДвП. В 15.04 часа през обсега на преносимата
система за контрол на скоростта преминал и горепосоченият автомобил.
След изтичане времето за контрол, полицейският служител
попълнил протокол, рег. № 1158р-9883/17.12.2019г.
/приложение към чл.10, ал.1 от Наредба №
8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол
на правилата за движение по пътищата /обн. ДВ, бр.36 от 19.05.2015 г./.
При обработка на
заснетите нарушения, въз основа на разпознатия
регистрационен номер на МПС, бил изготвен електронен фиш, в който били въведени данни за това, че след
навлизане на превозното средство в контролираната зоната е измерена скорост на
движение от 82 км/ч. /след съответно приспадане
от измерената скорост от 85 км/ч на допустимата грешка при измерването/.
След
справка в ЦБД КАТ – МВР се установило, че превозното средство, с което е
извършено нарушението е собственост на ЮЛ – „***“ ЕООД, представлявано от В. В.
К. - едноличен собственик на капитала на
дружеството и управител. Затова, с оглед разпоредбата на чл.188, ал.2, предл.1 от ЗДвП срещу законния представител на дружеството бил издаден електронен фиш, серия К №3250653,
с който на основание чл.189, ал.4 от ЗДвП, във вр. с чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП,
му била наложена глоба 400 лв. за извършено нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.
След връчване на електронния фиш в срока по
чл.189, ал.5 от ЗДвП В. В. К. депозирал в СДВР декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП, вх. № 433200-3961/13.01.2020г., в която посочил, че на датата, отразена в
електронния фиш, л.а. “БМВ Х 6 Х Драйв 30Д“, с рег. №***
е бил предоставен за ползване на П.А.Т. и се е намирал във владение на същото
лице. В декларацията К. посочил, че превозното средство му било върнато в 20.00
часа на 20.12.2019, като не е бил
уведомен за допуснати нарушения. Към декларацията били приложени копия на свидетелство за
управление на МПС №***, издадено на жалбоподателя от МВР – ***, валидно до
20.04.2027 г., контролен талон към него, както и лична карата на същото лице №***,
издадена на 19.01.2016г. от МВР – ***.
Въз основа на декларацията и приложенията към
нея, на основание чл.189, ал.5 ЗДвП,
издаденият ЕФ срещу В. К. бил анулиран и бил издаден процесния – серия К,
№3331266 срещу жалбоподателя.
Електронния
фиш бил връчен на П.Т. на 17.02.2020г., като същият не упражнил правата си по
чл.189, ал.5 и 6 от ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена по несъмнен
начин като взе предвид приетите писмени доказателства: справка от централна
база данни – КАТ, разпечатка от показанията на техническото средство – снимка №11743D0/0177654, протокол за използване на АТСС, рег. №1158р-9883/17.12.2019г.,
СДВР декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП, вх. № 433200-3961/13.01.2020г. копия
на свидетелство за управление на МПС № ***, издадено от МВР – ***, валидно до 20.04.2027 г., контролен
талон към него и лична карата с № ***, издадена на 19.01.2016г. от МВР – ***,
анулиран ЕФ серия К, № 3250653, удостоверение за одобрен тип средство за измерване №
17.09.5126 от 07.09.2017г. за вписване
на преносимата система за контрол на скоростта на МПС с вградено
разпознаване на номера и комуникации, тип ARH
CAM S1 в
регистъра на одобрените за използване средства за измерване, с приложение към
удостоверението, писмо, рег. №20-00-38-2/19.06.2019г. на
БИМ, протоколи за първоначална и последваща
проверка №№248-ИСИ/11.12.2017г. и 52-С-ИСИС–30.09.2019г. на БИМ, писмо, изх. №11-00-79 от
04.06.2020г. на Директор ОПУ – Перник.
Въз основа на установената фактическа
обстановка, от правна страна, съдът намира следното:
Жалбата е процесуално допустима, но разгледана по същество се явява
неоснователна.
При извършена служебна
проверка за законосъобразност, преценявайки и възраженията на жалбоподателя, съдът не констатира
допуснати съществени процесуални нарушения на специалната процедура по издаването
на електронния фиш, регламентирана в чл. 189, ал. 4 от
ЗДвП.
Същата
е приложена законосъобразно, при наличието на предпоставките за това, тъй като
по делото безспорно е доказано, че процесното
нарушение е установено и заснето с автоматизирано техническо средство/система преносима система за контрол
на скоростта с вградено разпознаване на номера и комуникации,
тип АRH САМ S1,
с
№11743d0, с каквито съгласно чл.189, ал.4
от ЗДвП, може да се установяват и заснемат нарушения в тази хипотеза. Съгласно §6, т.65 /нова, ДВ бр.19/2015г./,
"автоматизирани
технически средства и системи" са
уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и
проверени съгласно Закона за
измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в
присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: стационарни –
прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган, и мобилни –
прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя,
установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало
и край на работния процес“.
Събраните писмени доказателства сочат, че АТСС, с което е
установено и заснето процесното нарушение е мобилно
многофункционално устройство за контрол
на скоростта с вградено разпознаване на регистрационните номера и комуникации.
Същото е одобрен тип средство за
измерване от Българския институт по метрология съгласно удостоверение №17.09.5126
със срок на валидност 07.09.2027г. Документът удостоверява, че преносимата
система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и
комуникации, тип ARH CAM S1 е вписана в регистъра
на одобрените за използване средства за измерване и съответства с одобрения тип
и с метрологичните изисквания. Въз основа на това съдът приема, че АТСС, с
което е установено и заснето процесното нарушение на
датата визирана в електронния фиш, е било технически изправно и годно да бъде
използвано за установяване на нарушения на скоростния режим по реда на чл.189,
ал.4 от ЗДвП, чл. 4 и чл.5 от Наредба №
8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и
реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол
на правилата за движение по пътищата.
Същевременно,
използването на мобилното АТСС на съответното място
за контрол е удостоверено с протокол
/приложение към чл.10, ал.1 от наредбата/, съставен и подписан от обслужващия
го полицейският служител – А. А., в
който изчерпателно са посочени релевантните обстоятелства – идентификационен
номер на използваното АТСС, точното място на контрол, въведения за него
скоростен режим, режим на измерване, посока на
задействане, началото и края на работната смяна и броя на установените
нарушения. Записите в съдържанието му, съпоставени със съдържанието на
процесния фиш, позволяват формиране на еднозначен извод, че протокола е относим към описаното в него нарушение. Означените място на
използване на техническото средство – с. Драгичево, път I-1, км.286+300, паркинг „Бостваст“,
времето на работа с него, посоката на
движение на контролираните превозни средства, установеният скоростен режим,
дават основание да се приеме еднозначно, че на посочените в електронния фиш
място, дата и час чрез техническото средство е установено нарушение при
управление на визираното МПС, изразило се в превишаване на допустимата скорост
от 50 км/ч. валидна за населено място, съгласно чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Безспорно
е идентифицирано и превозното средство, при управлението на което е извършено
нарушението, както и измерената скорост на движението му при осъществявания
контрол. Относимо доказателствено средство в тази
насока представлява приложената снимка №
11743D0/0177654, в която са означени дата и час, точна
локация, посока на движение, разрешена скорост /съответстващи на данните в
протокола и ЕФ/, както и скорост на движение на заснетото превозно средство, и разстоянието
на измерване. Направения запис на нарушението и снимковото му визуализиране е
доказателствено средство по чл.189, ал.15 от ЗДвП за установеното нарушение, за
което е издаден електронния фиш. На снимковия материал се наблюдава именно автомобила,
визиран в електронния фиш, заснет при приближаващ трафик, съответен на
движението на превозното средство на жалбоподателя, поради което всяко съмнение
чия скорост е регистрирало АТСС е изключено. Съгласно приетото приложение към
удостоверение за одобрен тип №17.09.5126 на БИМ, превозното средство чиято скорост е измервал лазерния лъч на
модула в момента на заснемане на изображението е определяем от пресичането на маркерите
на четирите страни на изображението. В случая, пресечната точка на маркерите е
върху автомобила, посочен в електронния фиш.
Предвид
горното, съдебният състав приема, че обсъдените
доказателствени материали удостоверяват с необходимата достоверност, че
отразените в съдържанието на електронния фиш обстоятелства относно съответната
пътна структура и скоростен режим, измерената скорост на движение, отчетеното превишение по отношение разрешената максимална скорост и
превозното средство, при управлението на което е извършено нарушението, съответстват
на действителното положение, интерпретирани са обективно и са оценени правилно в
съответствие с материалния закон, а оттук - че квалифицирането на нарушението
съответства на изложените факти и е извършено законосъобразно. Установените
факти реализират състава на чл. 21, ал.1 от ЗДвП, която норма забранява
превишаване на скорост от 50 км/ч. за населено място, предвид категорията на превозното средство.
На
следващо място, събраните доказателства установяват, че законосъобразно е
ангажирана отговорността на жалбоподателя като субект на извършеното нарушение съгласно чл.188, ал.2, предл.2 от ЗДвП. П.Т. е посочен от законния представител на
ЮЛ – собственик на превозното средство, като лице, в чието владение последният
е предоставил автомобила, с който е
извършено нарушението, поради което законосъобразно и обосновано именно отговорността на Т. е ангажирана за
установеното и доказано по несъмнен начин административно нарушение по чл.21,
ал.1 от ЗДвП. Самият той не е упражнил възможността в чл.189, ал.5 от ЗДвП.
Твърденията
му, че същото МПС никога не се е намирало в негово владение и не го е
управлявал, че не познава управителя
на ЮЛ - собственик и никога не е имал
отношения с него и с представляваното от него дружество, не
мотивират друго решение. Събраните
писмени доказателства установяват, че
отговорността на Т. е ангажирана след анулиране на първоначално издаден електронен
фиш срещу законния представител на дружеството – собственик на превозното
средство, въз основа законосъобразно изпълнена процедура по чл.189, ал.5 от ЗДвП. В. К., в качеството си на управител на „***“ ЕООД е предоставил в съответната териториална структура на Министерството на вътрешните работи
писмена декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП с пълни данни за лицето,
извършило нарушението, към която е приложил не само
изискуемото се по силата на цитираната разпоредба копие на свидетелството му за управление
на моторно превозно средство, но и копия на контролния талон
към него и на личната карта на жалбоподателя. При това положение, в съответствие със законовото предписание, е издаден
електронен фиш на лицето, посочено в декларацията, а първоначално издаденият е анулиран. Видно е, че предоставената от името
на В. К. декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП е подписана след изричен запис в съдържанието й, че деклараторът е запознат
с наказателната отговорност по чл.313, ал.1 от Наказателния кодекс.
Възраженията
на пълномощника на жалбоподателя, че приложените към декларацията копия на свидетелство за
управление, контролен талон и лична карта, издадени на негово име, не са заверени от декларатора, не
опорочава процедурата по чл.189, ал.5 ЗДвП, тъй като законът изисква прилагане на копие, при това само от
свидетелство за управление на МПС на лицето.
Възраженията на пълномощника, че в писмената декларация е потвърдена
неистина подлежи на установяване по
предвидения ред, а намерението да бъдат сезирани органите, компетентни да
започнат наказателно преследване, до момента не е реализирано, въпреки че от
връчването на процесния електронен фиш на жалбоподателя до проведеното съдебно
заседание са изминали четири месеца.
Евентуално бъдещо установяване,
че някои доказателства, въз основа на които е издаден електронния фиш и е постановено
настоящото решение са неистински или откриване на обстоятелства или доказателства от съществено значение за разкриване на
обективната истина, които не са
били известни при издаване на
административнонаказателния акт и решението на съда, би дало основание да се поиска възобновяване на
административнонаказателното производство съгласно чл.70 от ЗАНН.
По изложените съображения, именно жалбоподателят,
като посочен от законния представител на собственика ползвател на превозното
средство следва да понесе отговорност за извършеното с него нарушение по чл.21,
ал. ал.1 от ЗДвП, установено и доказано по несъмнен начин.
Не на последно място, обжалваният електронен фиш
съответства на утвърдения със Заповед № Iз - 305 от
04.02.2011 г. на Министъра на вътрешните работи образец, носи лимитивно установеното в нормата на чл.189, ал.4 от ЗДвП съдържание, поради което
е редовен от процесуална страна. Изискванията към формата, съдържанието,
реквизитите и реда за издаване на АУАН и НП са неприложими по отношение на ЕФ.
Същият се издава по алтернативна, съкратена процедура, законосъобразното
протичане на която се предпоставя единствено от
съблюдаването на специалните правила и
изисквания регламентирани в нормата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, а те в случая са
спазени - отразени
са данни за териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на
чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на
извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно
средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание
на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или
мястото на доброволното й заплащане.
Всичко изложено мотивира съдебния състав да приеме, че
доказателствената съвкупност е
достатъчна за несъмнен извод, че на посочените дата и място П.Т. е управлявал
описаното превозно средство със скорост над разрешената, установена с
технически изправно АТСС – преносима система за контрол на скоростта с вградено
разпознаване на номера и комуникации, тип АRH САМ S1, №11743d0, поради което
законосъобразно отговорността му е ангажирана по реда на чл.189, ал.4 от ЗДвП с
издаване на електронен фиш.
По отношение
вида и размера на наложеното административно наказание:
За констатираното нарушение – превишаване на
разрешената максимална скорост в населено място, санкцията се съдържа в
разпоредбата на чл.182, ал.1 от ЗДвП, вида и размера на която е определена в
зависимост от стойността на превишението на скоростта. В конкретния случай скоростта е
превишена с 32 км/ч. /стойност, получена след приспадане на допустимата
техническа грешка при изчисляване скоростта на движение/, поради което за
нарушението е приложима санкцията по т.4от визираната разпоредба. Последната
предвижда за превишаване на
разрешената максимална скорост от 31 до 40
км/ч. точно фиксирано по размер наказание – глоба от 400 лв., изключващо
възможността за преценка на обстоятелствата по чл.27, ал.2 от ЗАНН.
В случая именно такова наказание
е наложено на П.Т. и предвид законосъобразното му определяне, обжалваният електронен
фиш следва да бъде потвърден. Намаляване на наказанието под законоустановения
размер е недопустимо.
Предвид изхода на делото,
присъждане на претендираните от страна на жалбоподателя
разноски за възнаграждение на адвокат не се дължи.
Мотивиран от
гореизложеното, на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш, серия К, №3331266 на ОД МВР – Перник, с който на
основание чл.189, ал. 4, във връзка с чл. 182, ал.1,
т.4 от ЗДвП на П.А.Т. с ЕГН **********, с
адрес ***, е наложена глоба в размер 400 лева за нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДвП.
Оставя без уважение искането за присъждане на разноски в полза на
жалбоподателя.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд – гр. Перник на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс - в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
Председател:/п/
Вярно с оригинала
Из