Р Е Ш Е Н И Е

                                            №

                           Гр. Плевен,…18.... юли….2018г.

 

                 В     ИМЕТО      НА     НАРОДА

 

Плевенският окръжен съд, Гражданско отделение, ІV-ти гр. възз. състав  в публично заседание  на……ДЕСЕТИ………ЮЛИ………

през  ДВЕ  ХИЛЯДИ  и   ОСЕМНАДЕСЕТА  година, в състав:

 

                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:    ЦВЕТЕЛИНА  ЯНКУЛОВА

                                         ЧЛЕНОВЕ:     РЕНИ  ГЕОРГИЕВА

                                                               ЕМИЛИЯ  КУНЧЕВА

 

при секретаря......ИВАЙЛО……ЦВЕТКОВ,…като…разгледа…..

докладвано от….съдия…ЯНКУЛОВА…ВЪЗЗ…ГР.Д.№…402..…

по…описа…за…2018г,…за да се произнесе, съобрази следното:

 

Въззивно  гражданско производство  по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Производството  по делото е образувано на основание въззивна жалба, подадена от „*****“-ЕООД със седалище и адрес на управление в гр.София, Индустриална зона „********– ответник по гр.д.№8460/2017г. по описа на Плевенски районен съд, Гражданско отделение, против Решение №255/22.02.2018г, постановено от ХІ-ти гр.с-в по същото дело, в частта, в която са уважени предявените от ищеца В.Г.Г. против  ответника, искове за вреди по чл.20,ал.1 от КТ.

 Въззивният жалбоподател твърди, че в обжалваната част решението е неправилно и моли  Окръжният съд да го отмени  и вместо него постанови друго, с което да отхвърли изцяло предявените искове като неоснователни и недоказани. Излага  следните оплаквания:  Налице са  множество противоречия между показанията на свидетелите М.Т. и А.Р.Първата е твърдяла, че повече от два месеца ищецът не е могъл да става от леглото и тя го е обслужвала, работодателят не го е потърсил, след като са го изписали от болницата в продължение на девет месеца тя се е грижила за него, като два месеца не е могъл да става от леглото и е ползвал памперси. Вторият свидетел установява, че един месец след злополуката ищецът е ходил при работодателя без бастун,  подписал е споразумение за увеличаване на трудовото възнаграждение и сега продължава да работи в същото предприятие като хладилен техник; Налице са противоречия между заключението  на съдебно-медицинската експертиза и свидетелските показания.Няма данни за приемане на обезболяващи и успокоителни медикаменти; Изтъква се, че вина за настъпване на инцидента има самият работник, тъй като няма данни да му е нареждано да извършва работата, при която е претърпял злополука. На същия му е провеждан инструктаж    но същият не е спазвал правилата за безопасност. Същият не е твърдял, че стълбата на която се е качвал е била технически неизправна. Трябва да се приеме, че злополуката е настъпила в резултат на съпричиняване от негова страна; Неоснователна е претенцията за законова лихва считано от   датата на увреждането – 18.07.2015г, а такава се дължи от подаването на исковата молба, която изпълнява функцията на покана за изпълнение.

Ответникът по въззивната жалба В.Г.Г. с постоянен адрес ***, не е подал писмен отговор на  същата.

  В срока за отговор на въззивната жалба, пълномощникът на въззиваемия - адвокат М.М. ***, е подала насрещна въззивна жалба срещу решението в частта, в която е отхвърлен като неоснователен искът за обезщетение за неимуществени вреди. В нея се твърди, че присъденото обезщетение за неимуществени вреди е несправедливо като  силно занижено и  прави искане в обжалваната част решението да се отмени и да се присъди обезщетение, адекватно на претърпените вреди.

  Първоначалният въззивен жалбоподател „*****“-ЕООД – С., който е ответник по насрещната въззивна жалба, не е подал  писмен отговор на същата.

 В съдебно заседание на въззивната инстанция,  страната В.Г., чрез пълномощника адв. М., изразява становище за неоснователност на първоначалната въззивна жалба  и моли да бъде уважена предявената от него насрещна въззивна жалба.

Първоначалният въззивен жалбоподател „*****“-ЕООД, който е ответник по насрещната въззивна жалба, не е участвал  с представител във въззивното производство.

Пред въззивната инстанция не са  представяни нови доказателства.

Плевенският окръжен съд,  като  провери  обжалваното решение с оглед  оплакванията, изложени в първоначалната въззивна жалба и в насрещната въззивна жалба, приема следното:

І. По първоначалната въззивна жалба на „*****“-ЕООД-София:

Въззивната жалба подадена от „*****“-ЕООД със седалище в гр. София – ответник по гр.д.№8460/2017г.  по описа на ПлРС, против Решение №../22.02.2018г., постановено от ХІ-ти граждански състав по същото дело,В ЧАСТТА, с която е уважена исковата претенция на ищеца,  е  ДОПУСТИМА, но НЕОСНОВАТЕЛНА.

Първоистнанционното производство по гр.д.№8460/2017г. по описа на Плевенски районен съд, е образувано на основание  обективно, кумулативно  съединени осъдителни искове по чл.200 от КТ: Иск за обезщетение за неимуществени вреди с цена 30000.00 лв. и  Иск за обезщетение за имуществени вреди с цена 1745.00лв.

В исковата молба се твърди следното: Ищецът  е  работил по трудов договор в ответното дружество на длъжност „хладилен техник“ с място на работа- завод „*****“- гр.Плевен. На 18.07.2015г. с негов колега работили в машинна зала и при изпълнение на свое задължение се качил на алуминиева стълба. При повторното качване на стълбата, същата се счупила и той паднал по гръб на земята. В резултат на падането получил счупване на опашна кост, смачкване на гръбначен прешлен и множество охлузвания по тялото. Изпитал неописуема болка и веднага бил транспортиран с линейка до Ортопедична клиника, където бил на лечение до 21.07.2015г. Лекарите преценили, че не следва да се предприема оперативно лечение, но се наложило да лежи неподвижно, а болките, които изпитвал били нетърпими. През цялото време приемал обезболяващи и не можел да се обслужва сам, а състоянието му наложило да ползва отпуск за временна нетрудоспособност от месец юли 2015г. до месец април 2016г. Претърпял значителни физически и психически страдания, преживял болки, страх и психическо напрежение, трайно се ограничили движенията му, постоянно употребявал обезболяващи, чувствал, че е в тежест на семейството си. За тези страдания претендира обезщетение за неимуществени вреди в размер на 30000 лева.  Твърди, че ако е бил на работа през този период е трябвало да получи трудово възнаграждение в размер на 5750 лева, вместо обезщетението, което е получил в размер на 4005,75 лева, поради което претендира обезщетение за имуществени вреди в размер на 1745 лева.В заключение моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати обезщетение за неимуществени вреди за претъпени болки и страдания в резултат от трудова злополука в размер на 30000 лева и обезщетение за имуществени вреди в размер на 4005,75 лева за разликата между трудовото възнаграждение, което би получил, ако е на работа и полученото за временна нетрудоспособност обезщетение. Направил е искания за назначаване на медицинска и съдебно-счетоводна експертизи.

В открито съдебно заседание, проведено на 14.02.2018г., първоинстанционният съд по искане на ищеца е  допуснал на основание чл.214 от ГПК изменение на иска за имуществени вреди, чрез намаляване на размера от  1745.00лв. на 202.81лв.(л.66 от делото на РС)

Ответникът по иска – „*****“-ЕООД със седалище в гр.София, в срока по чл.131 от ГПК е подал писмен отговор на исковата молба, в който е изразил следното становище: Исковата претенция е  неоснователна.Оспорил е предявения иск по размер. Твърди, че и към момента ищецът е служител на дружеството. Оспорил е твърденията, че ищецът е претърпял счупване на опашна кост и смачкване на гръбначен прешлен, тъй като в медицинската документация липсват такива данни. Твърди, че предявеният иск за вреди е прекомерно завишен. Възразил е срещу направените доказателствени искания В представените писмени бележки е навел доводи за съпричиняване от страна на ищеца.Счита, че събраните по делото гласни доказателства са противоречиви, неясни и не подкрепят описаната в исковата молба фактическа обстановка.

По делото са събрани писмени и гласни доказателства и са приети заключения на съдебно-медицинска  и съдебно-счетоводна експертизи.

По спора, Плевенският районен съд, ХІ-ти граждански състав, се е произнесъл с 255/22.02.2018г. с което е постановил следното:

Осъдил е на основание чл.200 КТ  ответника( понастоящем въззивник) „*****” ЕООД, ЕИК******, със седалище и адрес на управление гр.С., ж.к ”****************да заплати на ищеца( понастоящем въззиваем)  В.Г.Г. с ЕГН **********  от гр.П. ж.к.*********************сумата 4000 лв. (четири хиляди лева), представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, вследствие трудова злополука, станала на 18.07.2015г., при която В.Г.Г. през време и по повод извършвана работа- наблюдение и контрол на хладилната инсталация в машинна зала е получил счупвания на гръбначния стълб в поясната област, ведно със законна лихва върху сумата, считано от 18.07.2015г. до окончателното й изплащане, като за разликата до 30 000лв.е  отхвърлил иска като неоснователен.

Осъдил е ответника на основание чл.200 КТ да заплати на ишеца, сумата 202,81 лв. (двеста и два лева и осемдесет и една стотинки), представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи, вследствие на същата трудова  злополука, настъпила на 18.07.2015г.;

 Осъдил е ответника, на основание чл.78 ГПК да заплати по сметка на ПлРС държавна такса в размер на 210.00 лева и 180.00 лева- разноски за назначени експертизи.

Осъдил е ответника на основание чл.78 от ГПК да заплати на ищеца разноски по делото в размер на 66.20лв.

Въззивният съд приема, че в обжалваната част( с която е уважена исковата претенция) постановеното решение е ВАЛИДНО, ДОПУСТИМО и ПРАВИЛНО.

 Впрочем, във въззивната жалба не се излагатоплаквания относно валидността и допустимостта  на решението, а съдът служебно не констатира пороци, които могат да обусловят  неговата нищожност  или  унищожаемост.

За да се произнесе относно правилността на обжалваното решение, въззивният съд, прецени по отделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, като приема следното:

Безспорни между страните  са следните обстоятелства, което се установяват от неоспорените писмени доказателства:

Ищецът (понастоящем въззиваем) В.Г.Г. от гр.Плевен, работи при ответника „***“-ЕООД със седалище в С* на длъжността „хладилен техник“ с месторабота  предприятие на работодателя  в гр.Плевен. - На 30.09.2014г. между страните е сключен Трудов договор №064/30.09.2014г. на основание чл.68,ал.1,т.1 от КТ за срок  до 30.09.2015г.(т.е. за една година), а на 01.10.2015г. е сключено Допълнително споразумение към трудовия договор, с което страните са се споразумели считано от 01.10.2015г., договорът да се сключи за неопределено време    съгласно чл.67,ал.1 от КТ. (л.6 и л.8 от първоинстанционното дело)

На 18.07.2015г., по време на работа, алуминиевата стълба, която  ищецът( въззиваем) е използвал  се чупи и той пада  от височина 4-5м на пода  на машинната зала, при което получава счупване на прешлени на гръбначния стълб и множество  наранявания и охлузвания по тялото. Веднага е  транспортиран до болнично заведение.Престоява в Клиника по ортопедия и травматология при УМБАЛ-Плевен през периода от 18.07.2015г. до 21.07.2015г.Оперативно лечение не е провеждано.

Ползвал е отпуск по болест поради временна неработоспособност ат 18.07.2015г. до 16.04.2016г.(************ –л.13; 8 бр.амбулаторни листове-л.14-л.22; Експертно решение №****/16.02.2016г. на ТЕЛК за временна нетрудоспособност – л.21)

По време на ползвания отпуск по болест ( юли 2015- април 2016г.), на пострадалия е изплатено от *** обезщетение за временна нетрудоспособност в размер общо на 4005.75лв.;

Работодателят „*****“-ЕООД – С. в качеството на осигурител е подал Декларация за трудова злополука, регистрирана с  Вх.№717-17/28.07.2015г. на ТП на ***-****(л.**

С Разпореждане №18331/30.07.2015г. на *****-град, което е влязло в сила, злополуката, настъпила с ищеца В.Г.Г. на 18.07.2015г., е призната за трудова  съгласно чл.55,ал.1 от КСО.

След  изтичането на отпуска за временна неработоспособност(болест),  пострадалият  продължава да работи при  същия работодател на  същата длъжност - „хладилен техник“.

 

Спорен е въпросът  дължи ли работодателят „*****“-ЕООД обезщетение за имуществени и неимуществени вреди на работника  В.Г.Г., претърпени в резултат на трудовата злополука и евентуално в какъв размер?

За да се произнесе по спорния въпрос, съдът съобрази следното:

Разпоредбата на чл.200 от КТ гласи:

„(1) За вреди от трудова злополука или професионална болест, които са причинили временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто или смърт на работника или служителя, работодателят отговаря имуществено независимо от това, дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за настъпването им.

(2) Работодателят отговаря и когато трудовата злополука е причинена от непреодолима сила при или по повод изпълнението на възложената работа или на каквато и да е работа, извършена и без нареждане, но в интерес на работодателя, както и по време на почивка, прекарана в предприятието.

(3) Работодателят дължи обезщетение за разликата между причинената вреда - неимуществена и имуществена, включително пропуснатата полза, и обезщетението и/или пенсията по общественото осигуряване.

(4) (Нова - ДВ, бр. 83 от 2005 г.) Дължимото обезщетение по ал. 3 се намалява с размера на получените суми по сключените договори за застраховане на работниците и служителите.

(5) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 83 от 2005 г.) Получаването на обезщетение по предходните алинеи от наследниците на починал поради трудова злополука или професионална болест не се смята за приемане на наследство.“

От цитирания текст е видно, че  за вреди от трудова злополука, отговорността на работодателя е обективна, тъй като не е обусловена от  виновно поведение на негов служител или орган. В процесния случай,както трудовата злополука, така и временната неработоспособност на пострадалия работник, са установени по предвидения законен ред –с влязло в сила Разпореждане  на ТП на *** – С. – град – за трудовата злополука, и с  амбулаторни листове, удостоверяващи издаването на болнични листове и Решение на ТЕЛК – за временната неработоспособност. При това положение, са налице предпоставките на чл.200,ал.1,пр.1 от КТ( временна нетрудоспособност, причинена от трудова злополука), от което следва, че въззивният  жалбоподател в качеството му на работодател, дължи на въззиваемия като работник, увреден  при трудова злополука, обезщетение за претърпените неимуществени вреди.

 Съгласно чл.201,ал.1 от КТ, работодателят не отговаря по чл.200 от КТ, ако пострадалият е причинил умишлено увреждането, но в настоящия спор ответникът ( понастоящем въззивник) не е направил подобно възражение и не е представил доказателства за установяване подобно обстоятелство.

За да определи размерът на претендираните обезщетения, съдът съобрази следното:

Съгласно чл.201,ал.2 от КТ, отговорността на работодателя може да се намали, ако пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност.

В отговора на исковата молба, ответникът по иска( сега въззивник) не е направил възражение трудовата злополука да е настъпила в резултат на съпричиняване от страна на пострадалия.  Следователно, по силата на чл.133 от ГПК, той губи възможността да направи това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства. В случая възражение за съпричиняване  е направено едва в писмените бележки на ответника и във въззивната жалба срещу постановеното решение. Страната обаче не твърди да е  допуснала пропуск поради непредвидени обстоятелства и не представя доказателства за наличието на  такива. Следователно,  при определяне на обезщетението, съдът не трябва да обсъжда  възражението на ответника( понастоящем въззивник) за  съпричиняване от страна на пострадалия за настъпването на трудовата злополука, тъй като не е своевременно направено.

Мотивиран от изложеното, въззивният съд приема следното:

1. Относно иска за имуществени вреди:

Претенцията за имуществени вреди е заявена  като разлика между  размера на трудовото възнаграждение, което работникът би получил за времето, през което е бил временно неработоспособен и размера на полученото обезщетение за временна  неработоспособност.

Съгласно  сключения между страните Трудов договор №…/30.09.2014г, основното месечно трудово възнаграждение на работника е определено в размер на 462.00лв. С допълнителното споразумение към трудовия договор, сключено на 01.10.2015г., основното трудово възнаграждение е  увеличено  на 575.00лв. месечно.

От Удостоверение №*********., издадено от ***, ТП-Плевен за периода от м. юли 2014г. до м. април 2016г., вкл., на  въззиваемия е изплатено обезщетение за временна неработоспособност в размер на 4004.75лв.

От заключението на в.л. Т. което не е оспорено от страните, се установява следното: Размерът на нетната сума на  трудовото възнаграждение за претендирания период е  4206.56лв. След като от нея се извади сумата на полученото обезщетение от *** в размер на 4005.75лв-, разликата между трудовото възнаграждение е обезщетението за периода от м. юли 2015г. до м.април 2016г. е в размер на 202.81лв., която е присъдена от  РС с обжалваното решение.

Въззивният съд приема, че  основанието и размерът на претендираните имуществени вреди  са доказани. – Налице е пряка причинна връзка между   намаляването на месечния доход на пострадалия в периода  на временната нетрудоспособност  от една страна и   трудова злополука – от друга, тъй като  размерът на полученото обезщетение е по-малък от размера на трудовото възнаграждение, което би получавал, ако не беше настъпила трудовата злополука, довела до временната му неработоспособност

В  частта, в която е уважен иска за имуществени вреди ( след намаляване на размера по реда на чл.214 от ГПК), обжалваното решение като правило следва да бъде потвърдено.

  Оплакванията, изложени във въззивната жалба  са неоснователни, тъй като не се подкрепят от събраните по делото доказателства. (Нещо повече, съдът намира, че съдебно-счетоводната експертиза неправилно е определила размера на трудовото възнаграждение за  процесния период, което е довело до  изчисляване на по-ниска стойност на присъденото обезщетение за имуществени вреди по чл.200,ал.1 от КТ, а именно: В случая не се касае за обезщетение,което се определя  съгласно чл.228,ал.1 от КТ  съобразно брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за съответното обезщетение, или последното получено от работника или служителя месечно брутно трудово възнаграждение, доколкото друго не е предвидено.  Изчисляване на обезщетението по този начин се прилага само за обезщетенията по  Раздел ІІІ-ти  от Глава Х-та на КТ –„Други видове обезщетения“-чл.213-чл.226 от КТ, с оглед текста на чл.228,ал.1 от КТ,  но не и за обезщетения по чл.200 от КТ, каквото е претендираното по настоящето дело.  В случая обезщетението за имуществени вреди следва да се  изчисли като разлика от сумата на  нетното трудово възнаграждение, което работникът би получил ако през същия период беше работоспособен и  реализираше трудово възнаграждение и сумата, която е получил като обезщетение за временна нетрудоспособност.  Експертизата не е съобразила, че от 01.10.2015г., трудовото възнаграждение на  пострадалия е увеличено, не е изчислила реалният размер на трудовото възнаграждение, което същият би получил, а е направила изчисления съобразно  размера на трудовото възнаграждение за месеца, предхождащ трудовата злополука – юни 2015г.,   в съответствие с разпоредбата на чл.228,ал.1 от КТ, която не е приложима за настоящия казус.)

Следователно,  твърдението на въззивния жалбоподател за неправилност на решението в частта, с която е уважен искът за имуществени вреди,  е  неоснователно. Обратно, от изложеното по-горе се установява, че имуществените вреди са изчислени по неблагоприятен за  пострадалия начин и то по вина на  работодателя, който според в.л. Т.Илиева, не е предоставил исканата информация.

2.Относно иска за неимуществени вреди:

 Претенцията за неимуществени вреди е  заявена като  обезщетение за болки, страдания и отрицателни емоционални изживявания, които са подробно описани в обстоятелствената част на исковата молба.

В отговора на исковата молба, ответникът  е оспорил само претендирания размер, но не и  основанието.  Впрочем,  при наличие на влязло в сила разпореждане за признаване на трудова злополука по чл.55,ал.1 от КСО и  липса на каквато и да е индиция за  умишлено причиняване на трудова злополука съгласно чл.201,ал.1 от КТ, искът за обезщетение по чл.200,ал.1 от КТ е винаги основателен,  а предмет на установяване е само размерът  на обезщетението за неимуществени вреди, което се присъжда по справедливост.

От показанията на посочените от ищеца( въззиваем) свидетели -   М.Т.с която същият съжителства на семейни начала) и   А.Р.( приятел и бивш колега от предишната месторабота) се установява следното: Пострадалият е изпитвал силни болки. Продължително време не е могъл да става от леглото, използвал е памперси.  След изписването му от  ортопедичната клиника в продължение на около девет месеца свидетелката Т. се е грижила за него. Тъй като повече от месец не е могъл да става от леглото се е налагала същата да го обслужва и за всички ежедневни дейности е разчитал на нея. След като вече  е могъл да става, движенията му са били ограничени и болезнени.  Поради характера на счупването, не е могъл да сяда на тоалетната чиния, което е наложило да продължи с използването на памперси. Изпитвал е силно неудобство от свидетелката, като е считал, че  й е в тежест. Свидетелят Р. е  помагал в грижите за пострадалия.  В резултат на преживяното и изпитаните болки, пострадалият се е променил като начин на поведение и  отношение към  хората. Станал е по-затворен и потиснат.

От заключението на неоспорената съдебно-медицинска експертиза, се установява следното: На въззиваемия В.Г. е причинена генерализирана контузия на тялото, със счупване на първия поясен прешлен(Л-1),  както и на опашната кост. Травматичните  увреждания  отговарят да са получени  по начин и време, както се съобщава – падане по време на работа поради счупване на стълба, от 4-5 метра височина. Уврежданията и най-вече счупването на първия поясен прешлен, са довели до трайно ч( поне 6 месеца) затруднено движение на снагата. Болките и страданията по принцип продължават повече време и е възможно да са налице до края на м. април 2016г., - общо около 10 месеца.Болезнени са и физиотерапевтичните процедури за раздвижване на пострадалия.

В съдебно заседание на първата инстанция, вещото лице д-р П. Т. е пояснил следното: Около 9-10 месеца е срокът, през който вероятно пострадалият е вземал обезболяващи, но е възможно приемането им да продължи и по-дълго- Терапията, посочена в амбулаторните листове е във връзка с травмата и цели преодоляване на болката и подпомагане  по-бързото оздравяване.  При наличната травма, минимум 6 месеца е периодът, през който движенията на пострадалия са затруднени ,не може да се обслужва сам и следва да бъде обгрижван.

Въз основа показанията на свидетелите М.Т. и А.Р.,  на данните от медицинската  документация и заключението на съдебно-медицинската експертиза, съдът приема следното: В резултат на трудова злополука, настъпила на 18.07.2015г., установена по реда на чл.55,ал.1 от КТ,  изразяваща се в падане от височина 4-5 м. поради счупване на стълба, на въззиваемия В.Г. са причинени множество травми, като най-тежки са  счупване на първия поясен прешлен(Л-1) и на опашната кост. Наред с това са причинени  натъртвания и охлузвания по тялото. Увреждането причинява изключително силни болки, налагащи приемане на медикаменти. Около шест месеца  пострадалият е имал затруднения при движения на снагата, а  дори и след като са изминали  10 месеца, продължава да изпитва болки. Страданията и невъзможността за нормално движение, са променили начина на живот на пострадалия и  неговото поведение.

При така установените обстоятелства, въззивният съд приема, че  искът за неимуществени вреди с правно основание чл.200,ал.1  от КТ е основателен и доказан.

Оплакванията, изложени във въззивната жалба са неоснователни:

Показанията на свидетеля Р.М.– ръководител на  „********“ при работодателя, не се намират в противоречие с тези на останалите свидетели, както се твърди във въззивната жалба. – Този свидетел установява, че може би около месец след инцидента   пострадалият е посетил предприятието като се е движел свободно, без бастун. Същевременно  свидетелят установява, че  и след като е започнал работа, пострадалият е споделял за силни болки и е приемал обезболяващи медикаменти. Съдът намира, че с показанията на този свидетел не  опровергават обстоятелствата, установени от свидетелите Т., Р. и заключението на вещото лице.- Свидетелят не е категоричен за времето,  през което е видял, че свидетелят се движи свободно. Обратно – другите двама свидетели имат непосредствени впечатления от живота на  пострадалия след инцидента, което им позволява с максимална точност да опишат състоянието му. Освен това, експертизата установява, че  минималният период през който  при установеното увреждане лицето не може да движи пълноценно тялото си е 6 месеца, а болките могат да продължат и повече от 10 месеца. Обстоятелството, че  е посетил работното си място, не означава, че пострадалият  не е изпитвал болки и ,че е могъл да извършва  движения без ограничения и в пълен обем.

 Без значение за изхода на делото  относно иска за неимуществени вреди, е обстоятелството, че   пострадалият не е представил рецепти и касови бонове за закупувани  болкоуспокояващи лекарства. – От показанията на всички свидетели (включително и посочения от работодателя Р.М.) се установява, че въззиваемият  е приемал медикаменти за облекчаване на болката, както по време на отпуска поради временна неработоспособност, така и след като  е започнал работа.  Медицинската експертиза  е категорична, че болките са изключително силни и налагат  прием на болкоуспокояващи. Впрочем,  дори пострадалият да не беше представил доказателства в подкрепа на твърдението си за изпитани болки, самият характер на уврежданията, водещо при които е счупването на прешлен и опашна кост,   предполага наличие на силни болки и страдания. Поради това, представянето на рецепти и касови бонове за закупени лекарства, не  са необходими доказателства за установяване неимуществените вреди на пострадали, изразяващи се във временно разстройство на здравето, болки и страдания.Такива документи могат да докажат направени разходи по вид и размер, но  в настоящето производство не е заявена претенция за имуществени вреди на това основание.

 Неоснователни са възраженията, че злополуката не е трудова, тъй като по повод  декларация на работодателя, с Разпореждане  №***. на ***, ТП-С.-град, злополуката, настъпила с въззиваемия В.Г. на 18.07.2015г. е приета за трудова злополука по чл.55,ал.1 от КСО. Разпореждането  не е обжалвано и е влязло в сила.

Обстоятелството, че по отношение на въззиваемия е бил проведен инструктаж, не освобождава работодателя от заплащане на обезщетение за трудова злополука, в какъвто смисъл е направено оплакване. – Преди всичко  въззивникът не е представил доказателства за съдържанието на проведения инструктаж. От доказателствата по делото обаче се установява, че  увреждането на  въззиваемия не е настъпило в резултат на нарушаване правилата за безопасност на труда, а поради събитие, което е обективно и не може да му се вмени във вина - счупване на стълбата, на която  се е бил качил в машинната зала   за  извършване ремонт на хладилната инсталация. Няма данни работодателят да е осигурил друг, по-безопасен начин за работа на  височина.

Неоснователно е оплакването във връзка с началния момент за присъждане на лихва  върху присъденото обезщетението. – Отговорността по чл.200 от КТ е частен случай на деликтна отговорност  и съгласно чл.212 от КТ във вр. чл.84,ал.3 от ЗЗД, длъжникът се счита в забава от момента на увреждането, т.е. от деня на трудовата злополука – 18.07.2015г.

Мотивиран от изложеното, съдът намира, че въззивната жалба на „*****“-ЕООД-С. – ответник в първоинстанционното производство и работодател по материалното правоотношение, е неоснователна.

 

ІІ. По насрещната въззивна жалба на В.Г.Г.:

 

Насрещната въззивна жалба подадена от В.Г.Г. с постоянен адрес ***/2017г.  по описа на ПлРС, против Решение №…./22.02.2018г., постановено от ХІ-ти граждански състав по същото дело,В ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявеният от него против „*****“-ЕООД- С., иск за неимуществени вреди с правно основание чл.200,ал.1 от КТ,  е  ДОПУСТИМА и частично  ОСНОВАТЕЛНА.

Първоистнанционното производство по гр.д.№8460/2017г. по описа на Плевенски районен съд, е образувано на основание  обективно, кумулативно  съединени осъдителни искове по чл.200 от КТ: Иск за обезщетение за неимуществени вреди с цена 30000.00 лв. и  Иск за обезщетение за имуществени вреди с цена 1745.00лв.

В исковата молба се твърди следното: Ищецът  е  работил по трудов договор в ответното дружество на длъжност „*********“ с място на работа- завод „*****“- гр.Плевен. На 18.07.2015г. с негов колега работили в машинна зала и при изпълнение на свое задължение се качил на алуминиева стълба. При повторното качване на стълбата, същата се счупила и той паднал по гръб на земята. В резултат на падането получил счупване на опашна кост, смачкване на гръбначен прешлен и множество охлузвания по тялото. Изпитал неописуема болка и веднага бил транспортиран с линейка до Ортопедична клиника, където бил на лечение до 21.07.2015г. Лекарите преценили, че не следва да се предприема оперативно лечение, но се наложило да лежи неподвижно, а болките, които изпитвал били нетърпими. През цялото време приемал обезболяващи и не можел да се обслужва сам, а състоянието му наложило да ползва отпуск за временна нетрудоспособност от месец юли 2015г. до месец април 2016г. Претърпял значителни физически и психически страдания, преживял болки, страх и психическо напрежение, трайно се ограничили движенията му, постоянно употребявал обезболяващи, чувствал, че е в тежест на семейството си. За тези страдания претендира обезщетение за неимуществени вреди в размер на 30000 лева.  Твърди, че ако е бил на работа през този период е трябвало да получи трудово възнаграждение в размер на 5750 лева, вместо обезщетението, което е получил в размер на 4005,75 лева, поради което претендира обезщетение за имуществени вреди в размер на 1745 лева.В заключение моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати обезщетение за неимуществени вреди за претъпени болки и страдания в резултат от трудова злополука в размер на 30000 лева и обезщетение за имуществени вреди в размер на 4005,75 лева за разликата между трудовото възнаграждение, което би получил, ако е на работа и полученото за временна нетрудоспособност обезщетение. Направил е искания за назначаване на медицинска и съдебно-счетоводна експертизи.

В открито съдебно заседание, проведено на 14.02.2018г., първоинстанционният съд по искане на ищеца е  допуснал на основание чл.214 от ГПК изменение на иска за имуществени вреди, чрез намаляване на размера от  1745.00лв. на 202.81лв.(л.66 от делото на РС)

Ответникът по иска – „*****“-ЕООД със седалище в гр.С., в срока по чл.131 от ГПК е подал писмен отговор на исковата молба, в който е изразил следното становище: Исковата претенция е  неоснователна.Оспорил е предявения иск по размер. Твърди, че и към момента ищецът е служител на дружеството. Оспорил е твърденията, че ищецът е претърпял счупване на опашна кост и смачкване на гръбначен прешлен, тъй като в медицинската документация липсват такива данни. Твърди, че предявеният иск за вреди е прекомерно завишен. Възразил е срещу направените доказателствени искания В представените писмени бележки е навел доводи за съпричиняване от страна на ищеца.Счита, че събраните по делото гласни доказателства са противоречиви, неясни и не подкрепят описаната в исковата молба фактическа обстановка.

По делото са събрани писмени и гласни доказателства и са приети заключения на съдебно-медицинска  и съдебно-счетоводна експертизи.

По спора, Плевенският районен съд, ХІ-ти граждански състав, се е произнесъл с 255/22.02.2018г. с което е постановил следното:

Осъдил е на основание чл.200 КТ  ответника( понастоящем въззивник) „*****” ЕООД, ЕИК******, със седалище и адрес на управление гр.С. ж.к ”****************да заплати на ищеца( понастоящем въззиваем)  В.Г.Г. с ЕГН **********  от гр.П. ж.к.*********************сумата 4000 лв. (четири хиляди лева), представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, вследствие трудова злополука, станала на 18.07.2015г., при която В.Г.Г. през време и по повод извършвана работа- наблюдение и контрол на хладилната инсталация в машинна зала е получил счупвания на гръбначния стълб в поясната област, ведно със законна лихва върху сумата, считано от 18.07.2015г. до окончателното й изплащане, като за разликата до 30 000лв.е  отхвърлил иска като неоснователен.

Осъдил е ответника на основание чл.200 КТ да заплати на ишеца, сумата 202,81 лв. (двеста и два лева и осемдесет и една стотинки), представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи, вследствие на същата трудова  злополука, настъпила на 18.07.2015г.;

 Осъдил е ответника, на основание чл.78 ГПК да заплати по сметка на ПлРС държавна такса в размер на 210.00 лева и 180.00 лева- разноски за назначени експертизи.

Осъдил е ответника на основание чл.78 от ГПК да заплати на ищеца разноски по делото в размер на 66.20лв.

Въззивният съд приема, че в обжалваната част( с която е отхвърлен искът за неимуществени вреди) постановеното решение е ВАЛИДНО, ДОПУСТИМО и  частично ПРАВИЛНО.

 Във въззивната жалба не се излагат оплаквания относно валидността и допустимостта  на решението, а съдът служебно не констатира пороци, които могат да обусловят  неговата нищожност  или  унищожаемост.

За да се произнесе относно правилността на обжалваното решение, въззивният съд, прецени по отделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, като приема следното:

Безспорни между страните  са следните обстоятелства, което се установяват от неоспорените писмени доказателства:

Ищецът (понастоящем въззивник по насрещна въззивна жалба ) В.Г.Г. от гр.П., работи при ответника ( въззиваем по насрещната въззивна жалба) „*****“-ЕООД със седалище в С.. на длъжността „********“ с месторабота  предприятие на работодателя  в гр.Плевен. – На 30.09.2014г. между страните е сключен Трудов договор №***/30.09.2014г. на основание чл.68,ал.1,т.1 от КТ за срок  до 30.09.2015г.(т.е. за една година), а на 01.10.2015г. е сключено Допълнително споразумение към трудовия договор, с което страните са се споразумели считано от 01.10.2015г., договорът да се сключи за неопределено време    съгласно чл.67,ал.1 от КТ. (л.6 и л.8 от първоинстанционното дело)

На 18.07.2015г., по време на работа, алуминиевата стълба, която  ищецът( въззивник) е използвал,  се чупи и той пада на пода  на машинната зала, от височина 4-5м,  при което получава счупване на прешлени на гръбначния стълб и множество  наранявания и охлузвания по тялото. Веднага е  транспортиран до болнично заведение.Престоява в Клиника по ортопедия и травматология при УМБАЛ-Плевен през периода от 18.07.2015г. до 21.07.2015г.Оперативно лечение не е провеждано.

Ползвал е отпуск по болест поради временна неработоспособност ат 18.07.2015г. до 16.04.2016г.(*********** –л.13; 8 бр.амбулаторни листове-л.14-л.22; Експертно решение №*****. на ТЕЛК за временна нетрудоспособност – л.21)

Работодателят „*****“-ЕООД – С. качеството на осигурител е подал Декларация за трудова злополука, регистрирана с  Вх.№717-17/28.07.2015г. на ТП на ***-София(л.9)

С Разпореждане №18331/30.07.2015г. на ТП на ***-София-град, което е влязло в сила, злополуката, настъпила с ищеца В.Г.Г. на 18.07.2015г., е призната за трудова  съгласно чл.55,ал.1 от КСО.

След  изтичането на отпуска за временна неработоспособност,  пострадалият  продължава да работи при  същия работодател на  същата длъжност - „******“.

 

Спорен е въпросът   за размера на  обезщетението, което работодателят „*****“-ЕООД  следва да заплати на работника  В.Г.Г.,  за претърпените неимуществени вреди в резултат на трудовата злополука?

За да се произнесе по спорния въпрос, съдът съобрази следното:

Разпоредбата на чл.200 от КТ гласи:

„(1) За вреди от трудова злополука или професионална болест, които са причинили временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто или смърт на работника или служителя, работодателят отговаря имуществено независимо от това, дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за настъпването им.

(2) Работодателят отговаря и когато трудовата злополука е причинена от непреодолима сила при или по повод изпълнението на възложената работа или на каквато и да е работа, извършена и без нареждане, но в интерес на работодателя, както и по време на почивка, прекарана в предприятието.

(3) Работодателят дължи обезщетение за разликата между причинената вреда - неимуществена и имуществена, включително пропуснатата полза, и обезщетението и/или пенсията по общественото осигуряване.

(4) (Нова - ДВ, бр. 83 от 2005 г.) Дължимото обезщетение по ал. 3 се намалява с размера на получените суми по сключените договори за застраховане на работниците и служителите.

(5) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 83 от 2005 г.) Получаването на обезщетение по предходните алинеи от наследниците на починал поради трудова злополука или професионална болест не се смята за приемане на наследство.“

От цитирания текст е видно, че  за вреди от трудова злополука, отговорността на работодателя е обективна, тъй като не е обусловена от  виновно поведение на негов служител или орган. В процесния случай,както трудовата злополука, така и временната неработоспособност на пострадалия работник, са установени по предвидения законен ред –с влязло в сила Разпореждане  на ТП на *** – С. – град – за трудовата злополука, и с  амбулаторни листове, удостоверяващи издаването на болнични листове и Решение на ТЕЛК – за временната неработоспособност. При това положение, са налице предпоставките на чл.200,ал.1,пр.1 от КТ( временна нетрудоспособност, причинена от трудова злополука), от което следва, че въззивният  жалбоподател в качеството му на работодател, дължи на въззиваемия като работник, увреден  при трудова злополука, обезщетение за претърпените неимуществени вреди.

 Съгласно чл.201,ал.1 от КТ, работодателят не отговаря по чл.200 от КТ, ако пострадалият е причинил умишлено увреждането, но в настоящия спор ответникът ( понастоящем въззивник) не е направил подобно възражение и не е представил доказателства за установяване подобно обстоятелство.

За да определи размерът на претендираните обезщетения, съдът съобрази следното:

Съгласно чл.201,ал.2 от КТ, отговорността на работодателя може да се намали, ако пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност.

В отговора на исковата молба, ответникът по иска( сега въззиваем по насрещната възз. жалба) не е направил възражение, трудовата злополука да е настъпила в резултат на съпричиняване от страна на пострадалия.  Поради това съгласно чл.133 от ГПК, той губи възможността да направи това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства. В случая възражение за съпричиняване  е направено едва в писмените бележки на ответника и във въззивната жалба срещу постановеното решение. Страната обаче не твърди да е  допуснала пропуск поради непредвидени обстоятелства и не представя доказателства за наличието на  такива. Следователно,  при определяне на обезщетението, съдът не следва да обсъжда  възражението на ответника( понастоящем въззиваем) за  съпричиняване от страна на пострадалия за настъпването на трудовата злополука, тъй като не е своевременно направено.

Мотивиран от изложеното, въззивният съд приема следното:

Претенцията за неимуществени вреди е  заявена като  обезщетение за болки, страдания и отрицателни емоционални изживявания, които са подробно описани в обстоятелствената част на исковата молба.

В отговора на исковата молба, ответникът  е оспорил само претендирания размер, но не и  основанието.  Впрочем,  при наличие на влязло в сила разпореждане за признаване на трудова злополука по чл.55,ал.1 от КСО и  липса на каквато и да е индиция за  умишлено причиняване на трудова злополука съгласно чл.201,ал.1 от КТ, искът за обезщетение по чл.200,ал.1 от КТ е винаги основателен,  а предмет на установяване е само размера  на обезщетението за неимуществени вреди, което се присъжда по справедливост.

От показанията на посочените от ищеца( въззиваем) свидетели -   М.Т.с която същият съжителства на семейни начала) и   А.Р.( бивш колега от предишната месторабота) се установява следното: Пострадалият е изпитвал силни болки. Продължително време не е могъл да става от леглото, използвал е памперси.  След изписването му от  ортопедичната клиника в продължение на около девет месеца свидетелката Т. се е грижила за него. Тъй като повече от месец не е могъл да става от леглото се е налагала същата да го обслужва и за всички ежедневни дейности е разчитал на нея. След като вече  е могъл да става, движенията му са били ограничени и болезнени.  Поради характера на счупването, не е могъл да сяда на тоалетната чиния, което е наложило да продължи с използването на памперси. Изпитвал е силно неудобство от свидетелката, като е считал, че  й е в тежест. Свидетелят Р. е  помагал в грижите за пострадалия.  В резултат на преживяното и изпитаните болки, пострадалият се е променил като начин на поведение и  отношение към  хората. Станал е по-затворен и потиснат.

От заключението на неоспорената съдебно-медицинска експертиза, се установява следното: На въззивника  В.Г. е причинена генерализирана контузия на тялото, със счупване на първия поясен прешлен(Л-1),  както и на опашната кост. Травматичните  увреждания  отговарят да са получени  по начин и време, както се съобщава – падане по време на работа поради счупване на стълба, от 4-5 метра височина. Уврежданията и най-вече счупването на първия поясен прешлен, са довели до трайно ч( поне 6 месеца) затруднено движение на снагата. Болките и страданията по принцип продължават повече време и е възможно да са налице до края на м. април 2016г., - общо около 10 месеца.Болезнени са и физиотерапевтичните процедури за раздвижване на пострадалия.

В съдебно заседание на първата инстанция, вещото лице д-р П.Т. е пояснил следното: Около 9-10 месеца е срокът, през който вероятно пострадалият е вземал обезболяващи, но е възможно приемането им да продължи и по-дълго- Терапията, посочена в амбулаторните листове е във връзка с травмата и цели преодоляване на болката и подпомагане  по-бързото оздравяване.  При наличната травма, минимум 6 месеца е периодът, през който движенията на пострадалия са затруднени ,не може да се обслужва сам и следва да бъде обгрижван.

Въз основа показанията на свидетелите М.Т. и А.Р.,  на медицинската  документация и заключението на съдебно-медицинската експертиза, съдът приема следното: В резултат на трудова злополука, настъпила на 18.07.2015г., установена по реда на чл.55,ал.1 от КТ,  изразяваща се в падане от височина 4-5 м. поради счупване на стълба, на въззивника  В.Г. са причинени множество травми, като най-тежки са  счупване на първия поясен прешлен(Л-1) и на опашната кост. Наред с това са причинени  натъртвания и охлузвания по тялото. Увреждането причинява изключително силни болки, налагащи приемане на медикаменти. Около шест месеца  пострадалият е имал затруднения при движения на снагата, а  дори и след като са изминали  10 месеца, продължава да изпитва болки. Страданията и невъзможността за нормално движение, са променили начина на живот на пострадалия и  неговото поведение.

При така установените обстоятелства, въззивният съд приема, че  искът за неимуществени вреди с правно основание чл.200,ал.1  от КТ е основателен и доказан.

Показанията на свидетеля Р.М.– ръководител на  „***** при работодателя, не се намират в противоречие с тези на останалите свидетели. Този свидетел установява, че може би около месец след инцидента   пострадалият е посетил предприятието като се е движел свободно , без бастун. Същевременно свидетелят установява, че  и след като е започнал работа, пострадалият е споделял, че изпитва болки и е приемал обезболяващи медикаменти. Съдът намира, че с показанията на този свидетел не се опровергават обстоятелствата, установени от свидетелите Т., Р. и заключението на вещото лице.- Свидетелят не е категоричен за времето,  през което е видял, че свидетелят се движи свободно. Обратно – другите двама свидетели имат непосредствени впечатления от живота на  пострадалия след инцидента, което им позволява с максимална точност да опишат състоянието му. Освен това, експертизата установи, че  минималният период през който  при установеното увреждане лицето не може да движи пълноценно тялото си е 6 месеца, а болките могат да продължат и повече от 10 месеца. Обстоятелството, че  е посетил работното си място, не означава, че пострадалият  не е изпитвал болки и ,че е могъл да извършва  движения без ограничения и в пълен обем.

При различните пострадали, оздравителният процес  протича индивидуално.  От заключението на съдебно-медицинската експертиза и разпита на вещото лице в съдебно заседание на първата инстанция, се установи, че е възможно пострадалият да търпи болки и след като са изминали 10 месеца от  увреждащото събитие, какъвто е процесният случай.

 Като съобрази характера на увреждането( политравма), продължителният оздравителен период,  болките и страданията, невъзможността да води независим живот, с което затруднява близките си хора, битовите неудобства, които пострадалият е търпял, както и обстоятелството, че  болките  не са напълно отшумели, съдът намира, че по справедливост съгласно чл.52 от ЗЗД  във вр. чл.212от КТ,   на въззивника следва да бъде присъдено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10000лв.( десет хиляди лв.)

 От доказателствата по делото не е установена причинна връзка между увреждането, причинено в резултат на трудовата злополука и твърдените  от ищеца проблеми с наднормено тегло и репродуктивна способност.

От изложеното е видно, че относно размера на обезщетението за неимуществени вреди, въззивният съд достигна до  краен извод, който е различен от този на първоинстанционния. Поради това обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, в която е отхвърлен предявеният от ищеца против ответника иск  за неимуществени вреди с правно основание чл.200,ал.1 от КТ за сумата от 6000лв.( шест хиляди лв.), представляваща разлика от 4000лв. до 10000лв. и вместо него при условията на чл.271 от ГПК  да се постанови друго, с което да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата от 6000лв. – обезщетение за неимуществени вреди на основание чл.200,ал.1 от КТ, представляваща разлика от 4000лв. до 10000лв. В останалата част, в която е отхвърлен иска за неимуществени вреди за разликата от 10000лв. до 30000лв.,  обжалваното решение следва да бъде потвърдено като правилно. Присъдената от първоинстанционният съд сума от 4000лв. – обезщетение за неимуществени вреди и твърде занижена с оглед характера на увреждането и настъпилите наблагоприятни последици за пострадалия.

С оглед изхода на въззивното производство, ответникът по насрещната въззивна жалба - „*****“-ЕООД следва да бъде осъден да заплати  по сметка на Окръжен съд-Плевен, д.т. върху уважената част от иска в размер на 240.00лв. на основание чл.78,ал.6 от ГПК.

  Ответникът по първоначалната въззивна жалба и въззивен жалбоподател по насрещната –В.Г. не е представил доказателства за направени разноски във въззивната инстанция. Като последица от частичната отмяна на обжалваното решение и  частично уважаване на предявеният от него иск за неимуществени вреди, обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, в която „*****“-ЕООД е осъден да му заплати разноски в размер на 66.20лв. и вместо него постановено друго, с което работодателят да бъде осъден да му заплати разноски от 165.00лв. за първа инстанция.

                             По изложените съображения, Плевенският окръжен съд, ІV-ти въззивен граждански състав, на основание чл.271 от ГПК        

         

 

            Р    Е   Ш     И   :

 

ОТМЕНЯ като неправилно РЕШЕНИЕ № 255/22.02.2018. на Плевенски районен съд, Гражданско отделение, ХІ-ти гр.с-в, постановено по гр.д.№***/2017г. по описа на същия съд, В ЧАСТТА,  в която е отхвърлен предявеният от В.Г.Г. от гр.П. против „*****“-ЕООД със седалище в гр.С., ИСК за неимуществени вреди с правно основание чл.200,ал.1 от КТ за  СУМАТА от 6000лв.( шест хиляди лв.), представляваща РАЗЛИКА от 4000.00лв. до 6000.00лв. и в  ЧАСТТА, в която „*****“-ЕООД  е осъден да заплати разноски  на основание чл.78 от ГПК в размер на 66.20лв., ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА „*****“- ЕООД със седалище и адрес на управление в гр.С., *********** ДА ЗАПЛАТИ  на В.Г.Г. с постоянен адрес ***, ж.к-с „..“, бл..,вх.“.“, ет. ап..,  на основание чл.200,ал.1 от КТ СУМАТА  от 6000.00лв. ( шест хиляди лв.), представляваща РАЗЛИКА от 4000.00лв. до 10000.00лв.( десет хиляди лв.) – обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука, настъпила на 18.07.2015г., ведно със законната лихва, считано от  деня на увреждането -18.07.2015г. до окончателното изплащане на вземането;

 

 

 ОСЪЖДА „*****“- ЕООД            със седалище и адрес на управление в гр.************** ДА ЗАПЛАТИ  на В.Г.Г. с постоянен адрес ***, ж.к-с „*****************  на основание чл.78,ал.1 от ГПК, СУМАТА  от 165.00лв.( сто шестдесет и пет лв.) – РАЗНОСКИ за първа инстанция съобразно уважената част от исковете.

ОСЪЖДА „*****“- ЕООД със седалище и адрес на управление в гр.*******************, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, на основание чл.78,ал.6 от ГПК, СУМАТА от 240.00лв. ( двеста и четиридесет лв.) държавна такса  върху уважената част от иска във въззивна инстанция.

РЕШЕНИЕТО    подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в 1-месечен срок от връчването на страните.

 

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                  ЧЛЕНОВЕ: