Присъда по дело №16/2022 на Окръжен съд - Благоевград

Мотиви към Присъда № 12 / 27.04.2022 год., постановена от
Благоевградския окръжен съд по в.н.о.х. дело № 16 / 2022 год.

Производството е по реда на чл.313 сл. от НПК и е образувано по
въззивни жалби на подс. Г. Б. Х. и неговия защитник адв. Р.К. против
Присъда № 60497 / 21.10.2021 год., постановена по н.о.х.д. № 140/2020 год. по
описа на Районен съд – ..., с която подсъдимият е признат за виновен и осъден
по обвинение за извършено престъпление по чл.343б, ал.2 от НК.
Според изложението във въззивните жалби, поддържани в
съдебно заседание лично от подс. Г.Х. и неговите защитници – адв. Р.К. и адв.
П. Н., осъдителната присъда на първоинстанциония съд е неправилна,
необоснована и незаконосъобразна. Поддържа се, че по делото не е доказано
по несъмнен и безспорен начин, че подсъдимият Х. е извършил
инкриминираното деяние. Ето защо се иска присъдата на районния съд да
бъде отменена и постановена нова, с която подсъдимият да бъде признат за
невиновен и оправдан по възведеното му обвинение за извършено
престъпление по чл.343б, ал.2 от НК.
Участващият във въззивното производство представител на ОП-
Благоевград поддържа, че въззивните жалби са неоснователни и
първоинстанционната присъда следва да бъде потвърдена като
законосъобразна и правилна.
От настоящия състав на въззивната инстанция са събирани нови
гласни и писмени доказателства.
Окръжния съд разгледа жалбите в качеството си на въззивна
инстанция и след като прецени изложените в нея доводи, становищата на
страните и след като провери изцяло правилността на обжалваната присъда
съответствие с изискванията на чл.314 от НПК, за да се произнесе взе
предвид следното:
Въззивните жалби са подадени в срока по чл.319, ал.1 от НПК и
са процесуално допустими, а разгледана по същество - основателни:

С обжалваната Присъда № 60497 / 21.10.2021 год., постановена по
н.о.х.д. № 140/2020 год. по описа на Районен съд – ..., подс. Г. Б. Х. от село ...,
обл. Благоевград, е признат за виновен в това, че на 11.11.2018 г., около 02.56
часа, в гр. ..., по бул. „...“ е управлявал МПС - лек автомобил марка и модел
„Ауди А4“ с рег. № ...., собственост на .... от село ..., обл. Благоевград с
концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 на хиляда, а именно 1.44 на
хиляда, установено по надлежния ред предвиден в Наредба № 1 от 19.07.2017
г. за реда за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта и/или
употребата на наркотични вещества или техни аналози, след като е бил
осъден с влязла в сила присъда - Споразумение № 572 / 16.02.2016 г. на PC ...
по н.о.х.д. № 90/2016г. по описа на същия съд, в сила от 16.02.2016г., за
1

управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на
хиляда,установено по надлежния ред, поради което и на основание чл.343б,
ал.2 от НК във вр. с чл.55 ал.1т.1 от НК е осъден да изтърпи наказание
„Лишаване от свобода“ за срок от 10 месеца при първоначален общ режим за
изтърпяване на наказанието и глоба в размер на 800.00 лв.
На основание чл.343г от НК на подсъдимият Г.Х. е наложено
наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 16 месеца.
На основание чл.68, ал.1 НК, съдът е постановил подсъдимият
Г.Х. да изтърпи изцяло и отделно наказанието "Лишаване от свобода" за срок
от 3 (три) месеца, наложено му със споразумение № 572/16.02.2016г. на PC ...
по н.о.х.д. № 90/2016г. по описа на PC ..., в сила от 16.02.2016г., при
първоначален общ режим за изтърпяване.
Подсъдимият Г.Х. да заплати на PC ... сумата в размер на 232.66
лв. сторени разноски за в. л. и д. т. в размер на 5.00 лв. за издаване на
изпълнителен лист.
При извършения самостоятелен анализ на доказателствените
източници се установяват следните фактически обстоятелства:
Подсъдимия Г.Х., живущ в с. ..., обл. Благоевград, е на 26 години,
неженен, със средно образование, работещ, осъждан. С определение за
одобряване на споразумение № 572/16.02.2016г. по н.о.х.д. № 90/2016г. по
описа на PC ..., влязлf в законна сила на 16.02.2016 г., подс. Х. е признат за
виновен в извършване на престъпление по чл.343б, ал.1 от НК, за което са
определени наказания: „Лишаване от свобода“ за срок от 3 /три / месеца, с
отложено изпълнение на основание чл.66, ал.1 от НК за срок от 3/три/ години;
“Глоба“ в размер на 200.00 лв. и „Лишаване от право да управлява МПС“ за
срок от 3/три/ месеца.

По делото не е спорно, че на 11.11.2018 г. свидетелите К.З. и И Щ
- служители в РУ - ... работели в наряд АП - КАТ. Около 02.56 часа З. и Щ
патрулирали на бул. “...“ в гр. ..., срещу „Напоителни системи“. В този момент
по булеварда в посока ресторант „Орбел“ се задал лек автомобил „Ауди А4” с
рег. № ...., управляван от подс. Г.Х.. Св. Кр. З. подал сигнал със стоп-палка,
образец „МВР„. Подс. Х. спрял на разстояние след патрулния автомобил,
поради което се върнал на заден ход до патрулния автомобил. В лек
автомобил „Ауди А4 ” заедно с водача – подс. Г. Х. пътували свидетелите .....
Полицейският служител св. К.З. се приближил към автомобила,
легитимирал се на водача и поискал документите му за проверка. Тъй като
подс. Х. не представил документи за проверка, св. З. направил справка с
РСОД /т.н. „таблет“/ относно водача и установил, че същият е подс. Г.Х.,
както и че управлявания от него автомобил е собственост на св. ..... След това
св. Кр. З. тествал подс. Х. за употреба на алкохол с техническо средство
„Алкотест Дрегер 7410” с фабр. № 0186, при което е отчетен резултат 1,44 на
2

хиляда съдържание на алкохол.
Видно от приложения по делото протокол /л.38 ДП/ и
заключението на Техническата експертиза /л.76-79 ДП/, на посоченото
средство за измерване е извършена последваща проверка и липсват основания
да се поставя под съмнение неговата изправност, вкл. дали е калибриран.
Неоснователни са и възраженията, че св. Щ неправилно е боравил с
посоченото устройство, тъй като се касае автоматизиран уред измерване на
алкохола в кръвта. В тази насока следва да бъдат ценени разпечатка от
„Алкотест Дрегер 7410” с фабр. № 0186 /л.53/ и показанията на свидетелите Д
и Е. К.
След извършване на теста с визираното техническо средство, св.
К.З. съставил на подс. Г.Х. акт за установяване на административно
нарушение /л.10 ДП/ и талон за изследване с бланков № 0045054 /л.13 ДП/.
Видно от талона за изследване, в графата за избор на лицето да бъде
изследвано за употреба на алкохол чрез: 1. Доказателствен анализатор или 2.
Медицинско и химическо или химико-токсикологично изследване, липсва
подпис на провереното лице, няма и отбелязване за направен от подс. Г.Х..
Същевременно липсва и отбелязване в съответната графа, че подсъдимият е
отказал да направи такъв избор. От изисканите от районния съд заповед за
задържане, протокол за обиск, заповед за конвоиране и фиш за спешна
медицинска помощ /л.57-62 от НОХД №140/20 г. на РС – .../, ства ясно, че
подс. Х. е бил задържан и отведен в ФСМП – гр. .... Видно от съставения
Протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за
употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози /л.10-12
ДП/ подс. Х. отказал да му бъде взета кръвна проба за изследване.

Визираните фактически обстоятелства се установяват по несъмнен
начин от анализа на всички събрани и приобщени към доказателствения
материал на съдебното следствие доказателства, анализирани поотделно и в
съвкупност, а именно: показанията на свидетелите Щ, З., Л, Е. К, Г, А. К, А и
Д, писмените доказателства и заключението на съдебно-техническата
експертиза.
С оглед на гореописаната и възприета фактическа обстановка,
както и след направения анализ на доказателствената съвкупност, настоящият
състав на въззивната инстанция счита, че районният съд е приложил
неправилно материалния закон като необосновано е приел, че е налице
съставомерност на деянието от обективна страна. В връзка не могат да бъдат
споделени изводите на първият съд, че е установено по надлежния ред,
регламентиран в Наредба № 1/19.07.2017 г. за реда за установяване
употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, че
подс. Г.Х. е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 на
хиляда, а именно 1.44 на хиляда.
Според състава на виззивния съд в случая не са съобразени
3

изискванията на разпоредбите на чл.6, ал.4 и ал.8 от Наредба. За да настъпят
правните последици от факта на установяване на концентрацията на алкохол
в кръвта на водача, трябва да бъдат спазени всички предвидени етапи на
проверката, предвидени в нормативния акт. Надлежният ред по смисъла на
чл.343б, ал.1 НК не следва да бъде прилаган частично, а в неговата цялост и
последователност.
Разпоредбата на чл.6, ал.4 от Наредба № 1/19.07.2017 г. изисква в
талона по чл.3, ал.2 да се отрази изборът на лицето дали установяването на
концентрацията на алкохол в кръвта да се извърши с доказателствен
анализатор, или с медицинско и химическо лабораторно изследване. При
отказ на лицето да избере един от двата начина на установяване се приемат
отчетените показания от техническото средство. Съгласно ал.8 на чл.6,
отказът на лицето да попълни, подпише или да получи талона за изследване
се установява с подписа на един свидетел. Така уредената процедура
несъмнено се явява гаранция за зачитане на правата от личната сфера на
индивида, произтичащи от разпоредбите на чл.8, ал.1 и 2 от ЕКЗПЧОС,
касаещи допустима намесата на държавата чрез нейните институции, както и
предпоставките за тази намеса.
Безспорно в случая това не е сторено. В съставения от св. К.З.
талон за медицинско изследване № 0045054 липсва отразяване дали подс.
Г.Х. „приема“ или „не приема“ резултата от изследването с техническото
средство, както и това, което е особено съществено в случая, предвид
императивния характер на разпоредбата на чл.7, ал.1 от Наредбата, липсва
отразяване на избора на подсъдимия за начина на изследване – с
доказателства анализатор или медицинско и химическо изследвана, чрез
вземане на биологични проби, при което полицейският орган е длъжен да
съпроводи лицето до мястото на тяхното извършване.
Очевидно е, че полицейските служители не са изпълнили
задълженията си, произтичащи от разпоредбата на чл.6, ал.4 вр. с чл.3, ал.2 от
Наредба № 1/19.07.2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол
и/или наркотични вещества или техни аналози ред. Същият предвижда
задължение за контролните органи да разясняват на лицето възможност за
избор по какъв начин да бъде извършена последваща проверка съгласно
предоставените от закона възможности – с доказателствен анализатор или
медицинско и химическо лабораторно изследване. В хода на съдебното
следствие пред районния, а впоследствие и пред въззивния съд не се събраха
доказателства за това проверяващите да са изпълнили това свое задължение,
вменено им с горецитираната Наредба. В тази им част показанията на
полицейските служители - свидетелите З. и Щ са лаконични, твърдейки че
нямат спомени, досежно визираните обстоятелства.
Стриктното спазване на чл.6, ал.4 от наредбата предполага
полицейските служители да разяснят на проверяваното лице, че може да
избере един от двата начина на изследване, които са посочени в т.1 и т.2 в
4

талона за изследване и ако откаже да направи избор, този отказ се
удостоверява с подписа на един свидетел. Видно от талона за изследване,
липсва подпис на такъв свидетел, който да е удостоверил отказа на
подсъдимия да направи избор, от което се налага извода, че при извършената
проверка полицейските служители не са разяснили на проверяваното лице за
възможностите, които има и са нарушили правата му. От изисканите от
районния съд заповед за задържане, протокол за обиск, заповед за конвоиране
и фиш за спешна медицинска помощ /л.57-62 от НОХД №140/20 г. на РС – .../
става ясно, че подс. Г.Х е задържан и отведен в ЦСМП в гр. ..., където от него
да бъдат взети биологични проби. Допуснато нарушение на реда на чл.6, вр.
чл.3а от Наредба 1/19.07.2017 г. ефективно е попречило на подсъдимия да
упражни регламентираното в закона негово право на избор дали и по какъв
начин да се установи концентрацията на алкохол в кръвта му, при което в
светлината на чл.6 от ЕКЗПЧОС общата справедливост на процеса е
нарушена.
Всички изложени обстоятелства, относно неспазване на цялата
процедура по Наредба № 1/19.07.2017 г., установени по безспорен начин от
доказателствата по делото, мотивират съда да стигне до посочения вече извод
за несъставомерност на деянието от обективна страна. При констатирана от
въззивната инстанция обективна несъставомерност на обвинението е
безпредметно да се обсъждат всички останали възражения, касаещи деянието
от обективна и субективна страна. Като последица от това и поради
недоказаност на обвинението по чл.343б, ал.2 от НК по несъмнен начин, както
изисква чл.303 от НПК, настоящият съдебен състав следва да отмени
неправилната първоинстанционна присъда изцяло, да признае подсъдимия за
невиновен по повдигнатото му обвинение и да го оправдае.
По посочените съображения, съдът призна подсъдимия Г. Б. Х. за
невиновен и на основание чл.304 от НПК го оправда по повдигнатото му
обвинение за извършено престъпление чл.343б, ал.2 от НК.
На основание чл.190, ал.1 от НПК сторените по делото разноски
следва да останат в тежест на Държавата.

При изложените съображения съдът постанови присъдата си.

Председател: Членове: 1.

2.
5

Номер на акта:	12
Дата:	27 април 2022 г. (в сила от 27 април 2022 г.)
Съдия:	Атанас Маскръчки

Дело:	20221200600016
Тип на делото:	Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	17 януари 2022 г.

Присъда по дело №16/2022 на Окръжен съд - Благоевград

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите