№ 5976
гр. София, 03.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-18 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Петър В. Боснешки
при участието на секретаря Славка Кр. Димитрова
като разгледа докладваното от Петър В. Боснешки Гражданско дело №
20251100100175 по описа за 2025 година
Производството по делото е по реда на глава ХХХІІІ от ГПК и е образувано по искова
молба на Комисията за защита на потребителите, с ЕИК:********* и с адрес: гр. София
1000, ул. “********, срещу „В. 1111“ЕООД, с ЕИК:********* и със седалище и адрес на
управление: гр.Варна, р-н Одесос, п.к.9000, ул.********, с която е предявен иск с правно
основание чл.186 ЗЗП, с който се иска да бъде постановено решение, с което:
1.Да бъде прогласена нищожността на чл. 18, ал. 1 и чл. 22. ал 2 от типов договор за
потребителски кредит на „В. 1I11" ЕООД.
2.Да бъде разпоредено преустановяване прилагането на неравноправните клаузи на
чл.18, ал. 1 и чл. 22, ал 2 от Договора за потребителски кредит на „В. 1I11" ЕООД.
3.Да бъде разпоредено ответникът „В. 1111" ЕООД да отстрани неравноправните
клаузи на чл.18, ал. 1 и чл.22, ал.2 от Договора за потребителски кредит на „ В. 1111" ЕООД
4.Да бъде задължен ответникът „В. 1111” ЕООД да огласи по подходящ начин и за
своя сметка съдебното решение или част от него.
Ищецът твърди, че писмо с изх. № Ц-03-9077/04.11.2024г. КЗП на основание чл.148
от ЗЗП е препоръчала на „В. 1111” ЕООД да отстрани процесните неравноправни клаузи.
С писмо вх.№ Ц-03-9077/20.11.2024г. „В. 1111” ЕООД е представило в коригиран вид
проект на изменен „Договор за потребителски кредит", който е разгледан на заседание на
КЗП и е взето решение, документирано в т. 17 от Протокол № 44/10.12.2024г.
След разглеждане на коригираните разпоредби в представения проект на „.Договор за
потребителски кредит” и при извършения повторен анализ на неговото съдържание е
1
констатирано, че разпоредбите на чл. 18. ал. 1 и чл. 22. ал. 2 продължават да бъдат
неравноправни.
В законоустановения срок ответникът „В. 1111“ЕООД е подал отговор на исковата
молба, с който заявява, че искът е частично допустим и основателен. Твърди, че след
получаване на препоръките от ищеца, на 19.11.2024г. са направени промени на
неравноправните клаузи от Договор за потребителски кредит на „В. 1111“ ЕООД, като
същите са закачени на видно място в нейните офиси, за да могат клиентите на дружеството
да бъдат информирани своевременно.
Ответникът твърди, че към настоящия момент и считано от 01.01.2025 година,
дружеството е преустановило прилагането на Договора за потребителски кредит във вида, в
който е приложен към исковата молба, Всички приложими към момента Договори за
потребителски кредит са съобразени с действащите ЗЗП и ЗПК, както и с всички препоръки
и насоки от КЗП.
Ответникът твърди, че до момента дружеството няма нито един случай, в който да
обяви договор за предсрочно изискуем на основание на чл.18, ал.1 от Договор за
потребителски кредит, сключен със свой клиент, независимо от продължителната забава или
от пълното неплащане на дължимите вноски по предоставените кредити.
Ответникът твърди, че настоящето производство следва да бъде прекратено поради
липса на правен интерес. Така посочената в исковата молба клауза на чл.18, ал.1 от Договор
за потребителски кредит е приета за неравноправна и нейното прилагане е преустановено от
дружеството ответник „В. 1111“ ЕООД. Наред с това, целият Договор за потребителски
кредит, макар и с променено съдържание вече не е приложим в практиката и за целите на
дейността на дружеството, за това „В. 1111“ ЕООД е преустановило неговото прилагане в
цялост.
Доколкото ответникът не използва на практика неравноправните клаузи се иска
прекратяване на настоящето производство, поради липсата на правен интерес.
В открито съдебно заседание на СГС, проведено на 29.05.2025г., на основание
чл.382, ал.2 ГПК съдът е определил кръга на засегнатите увредени лица, като е постановил
уведомяването за предявяване на иска на КЗП да стане чрез обвяване на сайта на Комисията,
като обявлението стои в рамките на един месец, и бъдат извършени две публикации във
вестник „24 часа“, в рамките на определения по-долу месечен срок в периода от 01.07.2025
г. - 01.08.2025г., като от 01.08.2025 г. започва да тече 1-месечния срок за присъединяване на
увредените лица към производството.
Съдът е определил едномесечен срок на увредените лица от приключване на обявата
чрез медиите да заявяват дали ще се присъединят към съдебното производство по
предявения колективен иск, считано от изтичане на 1-месечния срок. Съдът е постановил
присъединяването да стане с изрична писмена молба, с препис за ищеца и ответника, в която
лицето, което се присъединява, следва да посочи твърденията си във връзка с търпяното
увреждане и конкретните си искания във връзка с това.
2
С молба от 31.07.2025г. ищецът е представил доказателства за публикация на
предявения иск в национален ежедневник на 11.07.2025г. и 28.07.2025г., както и на
електронната страница на комисията.
С молба от 28.07.2025г. Българска национална асоциация „Активни потребители“,
БУЛСТАТ № *********, регистрирано с решение по ф.д.№93/1999 г. на СГС, 3 с-в, със
седалище и адрес на управление гр. София 1504, ул. “Врабча” № 26, иска да бъде
конституирано в производството като организация за защита на колективните интереси на
потребителите.
С определение от 12.08.2025г. на СГС Българска национална асоциация „Активни
потребители“ е конституирана като страна по делото, в качеството си на организация за
защита на колективните интереси на потребителите. Същата организация поддържа исковата
молба така както е предявена, като иска уважаване на исковете по подробно изложени
съображения.
След като прецени събраните по делото доказателства по реда на
чл.235 ГПК, Софийски градски съд приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
По допустимостта:
Съдът намира, че процесният иск е допустим и следва да се произнесе по същество.
Трайна е практиката на Върховния касационен съд, че допустимостта на иска за
защита на колективни интереси по чл. 379 и сл. ГПК, вр. чл. 186 ЗЗП не зависи от
обстоятелството, дали нарушението е било преустановено от ответника и кога, с оглед
преценката за наличие на правен интерес от постановяване на решение по чл. 386 ГПК. В
този смисъл е Решение № 133 от 5.08.2024 г. на ВКС по т. д. № 1436/2023 г., II т. о., ТК,
както и посочените в него решение № 60071 от 30.07.2021г. на ВКС по т. д. № 1453/2020 г., I
т. о., решение № 109 от 12.08.2019 г. на ВКС по т. д. № 636/2019 г., II т. о., решение № 110 от
15.08.2016 г. на ВКС по т. д. № 827/2016 г., II т. о. и др.).
Комисия за защита на потребителите е държавна комисия към министъра на
икономиката и индустрията. Председателят на комисията е второстепенен разпоредител с
бюджет по бюджета на Министерството на икономиката и индустрията. Бюджетът на
Комисията за защита на потребителите ежегодно се утвърждава от министъра на
икономиката и индустрията и включва всички постъпления и плащания за дейността на
институцията за съответната година. Комисията е оторизиран разпоредител с бюджет, в
системата на който всички средства по бюджетни сметки в лева и валута се организират,
извършват и обслужват чрез системата на "Единната сметка".Комисията за защита на
потребителите е финансово обезпечена в качеството й на юридическо лице на бюджетна
издръжка. Поради това и съдът намира, че са налице предпоставките на чл.381 , ал.1 ГПК,
като ищецът има възможност сериозно и добросъвестно да защити увредения интерес, както
и да понесе тежестите, свързани с водене на делото.
3
По основателността:
Равнопоставеността в отношението между страните по договор за кредит предполага
кредиторът и кредитополучателят да разполагат с еднакво благоприятни възможности и
механизми за упражняване и изпълнение на произтичащите от договора права и задължения.
Клауза, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на кредитора и кредитополучателя е
неравноправна.
От фактическа страна се установява, че първоначален текст на чл. 18, ал.1 от
процесния договор за потребителски кредит е в следната редакция:
„Чл. 18 (1) В случай, че ПОТРЕБИТЕЛЯТ е допуснал пълно или частично просрочие
при изплащането на дължима погасителна вноска и просрочието продължи 5 работни дни
след падежа на вноската, цялото му непогасено задължение съгласно Погасителния план
към този Договор става предсрочно и незабавно изискуемо, считано от шестия работен
ден след падежа на вноската. Считано от тази дата, върху цялото непогасено
задължение относно главницата по кредита започва да се начислява законната лихва по
чл. 9 до окончателното погасяване на задължението. В този случай, предсрочната
изискуемост настъпва при условията па настоящата разпоредба, без да е необходимо
Кредиторът да изпраща на Потребителя уведомления, покани, предизвестия или други."
След отправената препоръка е направена следната редакция:
„Чл. 18 (1) В случай, че ПОТРЕБИТЕЛЯТ е допуснал забава на плащането на две
поредни месечни вноски, то КРЕДИТОРЪТ има право едностранно да развали договора и да
обяви кредита за предсрочно изискуем, като преди това е дал на ПОТРЕБИТЕЛЯ 10 -
дневен срок за изпълнение на задължението му, уведомявайки го писмено, че след изтичане
на срока, договора ще се счита за развален. При забава на потребителя кредиторът има
право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. Когато
потребителят забави дължимите от него плащания: по кредита, обезщетението за
забава не може да надвишава законната лихва. Кредиторът не може да откаже да приеме
частично плащане по потребителски кредит.“
Съдът намира, че процесната клауза от договора е неравноправна клауза и след
нейното изменение. Това е така, тъй като независимо че е предвидено кредитът да бъде
предсрочно изискуем при забава на две поредни месечни вноски, като преди това е даден на
потребителя 10-дневен срок за изпълнение на задължението му, клаузата отново предвижда
разваляне на договора дори когато неизпълнената част от задълженията е несъществена с
оглед на интереса на кредитора особено при дългосрочни договори. Клаузата е
недобросъвестна уговорка във вреда на потребителя, тъй като без да отчита степента на
неизпълнението (съществено или несъществено), предоставя право на кредитора да
прекрати едностранно договора дори когато неизпълнената част от задължението е
незначителна с оглед на интереса на кредитора. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 87,
изр. четвърто от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), съгласно което разваляне на
4
договора не се допуша, когато неизпълнената част от задължението е незначителна с оглед
на интереса на кредитора. При забава в плащането на 2 погасителни вноски не се създава
значителен риск за интереса на заемодателя, поради което прекратяването на договора и
обявяването на кредита за предсрочно изискуем въз основа на това би било в противоречие
на добрите нрави, а също така би довело до прекалено тежка и несъразмерна санкция за
потребителя с оглед на неизпълнената част от неговото задължение, особено когато
потребителят до момента е изпълнявал точно задълженията си.
Горепосочените изводи на съда се подкрепят и от практиката на СЕС. В точка 66 от
решение от 26 януари 2017г., Banco Primus (C-421/14, EU:C:2017:60), отнасящо се не до
потребителски кредит, а до договор за дългосрочен ипотечен кредит, СЕС приема, че за да
определи дали договорна клауза създава значителна неравнопоставеност в ущърб на
потребителя по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 93/13, националната
юрисдикция трябва да провери по-специално дали възможността на продавача или
доставчика да обяви целия кредит за изискуем, зависи от неизпълнението от страна на
потребителя на основно в съответното договорно правоотношение задължение, дали тази
възможност е предвидена в случаите, в които посоченото неизпълнение е достатъчно тежко
с оглед на срока на кредита и размера на задължението по него, дали тя дерогира общите
правни норми, които се прилагат в областта в отсъствието на специални договорни
разпоредби, и дали националното право предвижда подходящи и ефективни средства,
позволяващи на потребителя, за когото се прилага такава клауза, да преустанови действието
на посочената изискуемост на кредита.
В процесния случай клаузата на чл.18 от договора не прави разграничение в размера
на отпуснатия кредит, срока за връщане и неизпълнената част от договора, като предвижда
еднакви правни последици за потребителите в различните хипотези.
От фактическа страна се установява, че първоначален текст на чл. 22, ал.2 от
процесния договор за потребителски кредит е в следната редакция:
„Чл. 22 (2) ПОТРЕБИТЕЛЯТ е длъжен да уведоми КРЕДИТОРА писмено за отказа
или като се яви лично офиса на КРЕДИТОРА."
След отправената препоръка е направена следната редакция:
„Чл. 22 (2) ПОТРЕБИТЕЛЯТ е длъжен да уведоми КРЕДИТОРА писмено на хартиен
или друг траен носител, до който кредиторът има достъп, по начин, който може да бъде
доказан съгласно действащото законодателство."
Съдът намира, че процесната клауза от договора е неравноправна и след нейното
изменение. Това е така, тъй като същата не е съобразена с чл. 29 от Закона за потребителския
кредит.
Съгласно чл.29, ал.2 ЗПК правото на отказ от сключения договор за потребителски
кредит се смята за упражнено при условие, че потребителят изпрати уведомление до
кредитора. А съгласно ал.3 ЗПК уведомлението по ал. 2 трябва да бъде направено на
хартиен или друг траен носител, до който кредиторът има достъп, по начин, който може да
5
бъде доказан съгласно действащото законодателство.
Относно клаузата на чл. 22, ал.2 следва да се посочи, че използваният в текста й
израз "да уведоми" безспорно предвижда резултатно уведомяване, чието осъществяване
предполага изпълнение на две кумулативни изисквания - изпращане на уведомление и
неговото реално получаване от адресата (кредиторът по договора). Текстът на клаузата е
достатъчно ясен и противно на виждането на ответника не е необходимо да се тълкува по
правилата на чл. 20 ЗЗД, за да се установи какво съдържание е вложено в израза "да
уведоми". Формулирайки клаузата по посочения начин, касаторът е обусловил надлежното
упражняване на правото на кредитополучателя да се откаже от сключения договор за
потребителски кредит преди изтичане на срока не само от отправянето на волеизявление за
отказ, но и от достигане на волеизявлението до знанието на кредитора. В действащото
законодателство правото на отказ от сключен договор за потребителски кредит е уредено в
чл. 29 ЗПК и според ал. 2 на чл. 29 ЗПК то се смята за упражнено при условие, че
потребителят изпрати уведомление до кредитора преди изтичане на крайния срок по ал. 1.
Несъответствието между текста на закона и текста на разглежданата клауза е явно и
създаването с договора на задължение за кредитополучателя, каквото законът не въвежда -
да осигури реално получаване от кредитора на изпратеното съобразно чл. 29 ЗПК
уведомление за отказ от договора, сочи на неравноправност на клаузата по смисъла на чл.
143 ЗЗП. В този смисъл са и мотивите към Решение № 109 от 12.08.2019 г. на ВКС по т. д. №
636/2019 г., II т. о., ТК, постановено по аналогичен правен спор.
Предвид гореизложените съображения съдът намира, че процесните клаузи от
типовия договор са неравноправни, поради което и следва да бъдат прогласени за нищожни.
Съдът намира, че клаузата на чл. 18, ал.1 от процесния договор за потребителски
кредит е неравноправна в цялост, тъй като изречение второ, трето и четвърто от същата
клауза не могат да се прилагат самостоятелно, извън хипотезата посочена в първото
изречение на същата клауза.
Съдът следва да постанови преустановяване прилагането на неравноправните клаузи
на чл.18, ал. 1 и чл. 22, ал 2 от Договора за потребителски кредит на „В. 1I11" ЕООД, като
разпореди ответникът да отстрани неравноправните клаузи на чл.18, ал. 1 и чл.22, ал.2 от
Договора за потребителски кредит на „ В. 1111" ЕООД
Съдът следва да задължи ответника „В. 1111” ЕООД да огласи по подходящ начин и
за своя сметка съдебното решение.
По разноските:
Ищецът претендира разноски. Същият е доказал разноски в размер на 368лв., от
които сумата от 80лв. за държавна такса и сумата от 288лв. за публикации на обявление за
образуване на делото, които следва да му бъдат присъдени.
Ищецът е бил представляван от юрисконсулт, като на основание чл. 37 от ЗПП, вр.
чл. 25 от Наредба за заплащането на правната помощ, следва да се определи възнаграждение
в размер на 200 лв., които следва да бъдат заплатени от ищеца.
6
Предвид гореизложеното и съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНИ, по иск на Комисията за защита на потребителите, с
ЕИК:********* и с адрес: гр. София 1000, ул. “********, срещу „В. 1111“ЕООД, с
ЕИК:********* и със седалище и адрес на управление: гр.Варна, р-н Одесос, п.к.9000,
ул.********, с правно основание чл.186 ЗЗП, на следните клаузи от типов договор за
потребителски кредит на „В. 1I11" ЕООД:
„Чл. 18 (1) В случай, че ПОТРЕБИТЕЛЯТ е допуснал забава на плащането на две
поредни месечни вноски, то КРЕДИТОРЪТ има право едностранно да развали договора и да
обяви кредита за предсрочно изискуем, като преди това е дал на ПОТРЕБИТЕЛЯ 10 -
дневен срок за изпълнение на задължението му, уведомявайки го писмено, че след изтичане
на срока, договора ще се счита за развален. При забава на потребителя кредиторът има
право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. Когато
потребителят забави дължимите от него плащания: по кредита, обезщетението за
забава не може да надвишава законната лихва. Кредиторът не може да откаже да приеме
частично плащане по потребителски кредит.“ и
„Чл. 22 (2) ПОТРЕБИТЕЛЯТ е длъжен да уведоми КРЕДИТОРА писмено на хартиен
или друг траен носител, до който кредиторът има достъп, по начин, който може да бъде
доказан съгласно действащото законодателство."
РАЗПОРЕЖДА ответникът „В. 1I11" ЕООД да преустанови прилагането на
неравноправните клаузи на чл.18, ал. 1 и чл. 22, ал 2 от типовия договор за потребителски
кредит на „В. 1I11" ЕООД.
РАЗПОРЕЖДА ответникът „В. 1111" ЕООД да отстрани неравноправните клаузи на
чл.18, ал. 1 и чл.22, ал.2 от договорите за потребителски кредит на „ В. 1111" ЕООД
ЗАДЪЛЖАВА ответника „В. 1111” ЕООД да огласи диспозитива на съдебното
решение, в едномесечен срок от влизането му в сила, чрез съобщение, публикувано в един
национален ежедневник.
ОСЪЖДА „В. 1111“ЕООД, с ЕИК:********* и със седалище и адрес на управление:
гр.Варна, р-н Одесос, п.к.9000, ул.********, да заплати на Комисията за защита на
потребителите, с ЕИК:********* и с адрес: гр. София 1000, ул. “********, сумата от 368лв.,
представляваща направени по делото разноски, от които сумата от 80лв. за държавна такса
и сумата от 288лв. за публикации на обявление за образуване на делото.
ОСЪЖДА „В. 1111“ЕООД, с ЕИК:********* и със седалище и адрес на управление:
гр.Варна, р-н Одесос, п.к.9000, ул.********, да заплати на Комисията за защита на
потребителите, с ЕИК:********* и с адрес: гр. София 1000, ул. “********, сумата от 200лв.,
представляваща направени разноски за юрисконсултско възнаграждение, на основание чл.
78, ал. 1 вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 ЗПП, вр. чл. 25 от Наредба за заплащането на
7
правната помощ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд- гр.София в двуседмичен
срок от връчване на препис от решението на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
8