№ 59
гр. Габрово, 04.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в публично заседание на
двадесет и девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Полина Пенкова
Членове:Ива Димова
Славена Койчева
при участието на секретаря Весела Хр. Килифарева
като разгледа докладваното от Славена Койчева Въззивно гражданско дело
№ 20224200500129 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 17, ал. 5 от ЗЗДН.
С Решение № 66 от 24.02.2022 г., постановено по гр. дело № 70/2022 г.
по описа на Районен съд – Габрово, Т. Г. Г. е задължена да се въздържа от
извършване на домашно насилие спрямо Н. Н. БР. и малолетното си дете Н.
Н. БР., представлявано в производството по делото от Н. Н. БР. – баща и
законен представител. С цитираното решение на Т. Г. Г. е забранено да
приближава местоработата на Н. Н. БР., жилището и местата за
осъществяване на социални контакти и отдих на разстояние до 50 метра за
срок от шест месеца. По силата на решението на Т.Г. е забранено да
приближава и училището, в което се обучава Н. Н. БР., както и обитаваното
жилище и местата за осъществяване на социални контакти и отдих на
разстояние до 50 метра за срок от шест месеца. С цитираното решение на Т.Г.
е наложена глоба в размер на 200 лева, платима в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Районен съд – Габрово. В тежест на ответницата
са възложени съдебните разноски в проведеното първоинстанционно
производство.
Против постановеното решение е депозирана въззивна жалба от Т. Г. Г.
с вх. №1476 от 04.03.2022 г. по описа на Районен съд – Габрово, в която се
посочва, че при постановяване на решението не е бил съобразен интереса на
детето Н.Б.. Излага твърдения, че преди постановяване на обжалваното
решение на 21.02.2022г. по отношение на ищеца Н.Б. била извършена
проверка от органите на КАТ, в резултат на която е било отнето
свидетелството за управление на МПС на водача поради установено
нарушение на ЗДвП – управление на превозното средство с концентрация на
алкохол в кръвта над 1 промил. На следващия ден Н.Б. бил отстранен от
1
работа и към настоящия момент не заемал длъжност по трудово
правоотношение. Жалбоподателят изтъква, че Н.Б. всекидневно употребявал
алкохол, не полагал адекватни грижи за дъщеря си Н.Б. и водел жени в дома
си в присъствието на детето. Въз основа на изложените фактически
съображения жалбоподателят излага доводи за това, че решението не е
съобразено с най-добрия интерес на детето и следва да бъде отменено.
С молба вх. № 979/25.03.2022г., депозирана от назначения служебен
адвокат, се излагат допълнителни аргументи за неправилност на обжалваното
решение. Оспорва се като необоснован и незаконосъобразен изводът,
мотивиран с обжалвания съдебен акт, за доказаност на факта на извършено
домашно насилие. Жалбоподателят оспорва верността на данните, заявени в
съдържанието на приложената декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН. Посочва, че
визираната декларация не изхождала от малолетното лице Н.Б., като в
нейното съдържание не се излагали твърдения за осъществен акт на домашно
насилие спрямо нея. Оспорва твърдените от молителя факти, свързани с
осъществени действия, посредством които е упражнено домашно насилие от
страна на жалбоподателката. Излага твърдения относно обстоятелствата,
предхождащи пораждането на конфликта между родителите. Оспорва
наличието на пряка, непосредствена и последваща опасност за живота и
здравето на малолетната. Жалбоподателят посочва, че в резултат на
наложените мерки по ЗЗДН е била ограничена възможността за лични
контакти с детето, което от своя страна довело до задълбочаване на
родителското отчуждение във взаимоотношенията с детето. Съгласно
представения социален доклад жалбоподателката демонстрирала
привързаност и грижа към детето, разполагала с необходимите условия за
отглеждането му, докато бащата проявявал нежелание за сътрудничество и
осегуряване на личния й контакт с детето. Сочи се, че в първоинстанционното
производство на жалбоподателката не е било разяснено правото да представя
доказателства и да прави доказателствени искания в подкрепа на своите
твърдения и възражения. Моли обжалваното решение да бъде отменено, а при
условията на евентуалност – да бъде изменено, като първоначално
определеният срок на наложената мярка по чл. 5, ал.1, т.3 ЗЗДН бъде намален
от шест месеца на три месеца.
По делото не е депозирано писмено възражение на жалбата от Н.Б. в
качеството на баща и законен представител на малолетното лице Н. Н. БР..
В съдебно заседание от 29.03.2022г. процесуалният представител на
жалбоподателя поддържа доводите изложени във въззивната жалба и
допълнението към нея и оправя искания за отмяна на издадената заповед за
защита от домашно насилие, евентуално за намаляване на определения срок
на наложената мярка по чл.5, ал.1, т.3 ЗЗДН. Жалбоподателката Т.Г. заявява,
че желае за вижда дъщеря си и оспорва верността на установените в
обжалвания съдебен акт обстоятелства, свързани с осъществени актове на
домашно насилие.
Процесуалният представител на ответната страна посредством
представено писмено становище в съдебно заседание, заявява че оспорва
въззивната жалба и моли да се потвърди първоинстанционното решение.
Окръжен съд - Габрово като взе предвид исканията и твърденията на
страните, разпоредбите на закона и представените по делото доказателства
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството пред Районен съд – Габрово е образувано въз основа на
2
депозирана молба от страна на малолетното дете – Н. Н. БР., действаща чрез
нейния баща и законен представител Н. Н. БР., против Т. Г. Г. за защита
срещу осъществено спрямо малолетното лице домашно насилие на 03.01.2022
г., изразяващо се в психическо и емоционално посегателство върху личността
на детето.
С молбата е представена и декларация по чл. 9, ал. 3 от Закона за
защита от домашното насилие, подписана от законния представител на
малолетното дете Н.Б., в която изрично е посочено, че на 03.01.2022 г. Т.Г. се
появила, повлияна от консумация на алкохол пред жилището, обитавано от
малолетната, крещяла и дърпала детето, за да тръгне с нея против волята му,
блъскала и заплашвала Н.Б. на улицата пред жилището, буйствала и дала
повод на полицейските служители да я задържат, като малолетната Н.Б.
станала непосредствен свидетел на описаните действия.
В открито съдебно заседание в първоинстанционното производство
ответната страна – Т.Г. не отрича, че на посочената дата се е намирала пред
жилището, обитавано от Н.Б. и Н.Б..
От съдържанието на представеното удостоверение за раждане, оригинал
№**********, издадено от Община Габрово, се установява, че Н. Н. БР. е
дъщеря на Т. Г. Г. и Н. Н. БР..
От съдържанието на представеното удостоверение за постоянен адрес с
изх. №724 от 17.07.2020г., издадено от Община Габрово, се установява, че
към датата на издаване на документа Н. Н. БР. е живеела на следния
постоянен адрес – гр. Габрово, ул. **********
По делото в качеството на свидетел е разпитан Д.П.А. – полицейски
служител, извършил проверка след получен сигнал на 03.01.2022г., който в
показанията си посочва, че при посещението си в апартамента присъствала
дъщерята на Б., а жилището било разхвърляно и се забелязвали счупите
електрически уреди. Молителят Б. заявил, че бившата му приятелка и майка
на малолетното лице причинила посочените вреди по-рано през деня. Докато
полицейските служители се намирали на входа на апартамента дочули
крясъци отвън, изтичали по стълбите и видели Т.Г., която се опитвала да
хване детето, а молителят Б. бил застанал между тях. Посочва, че дочутите
викове били на Т.Г. и на детето. Свидетелят заявява, че Т.Г. гонела детето,
като в момента, в който Б. застанал помежду им, тя се вкопчила в него и
отказала да го пусне. Въпреки отправените предупреждения от полицейските
органи към нея да преустанови действията тя продължила. Свидетелят се
опитал да ги раздели и да успокои Г.. Тя започнала да отправя обиди към
полицейските служители и Н.Б., като според свидетеля поведението й било
силно афектирано и повлияно от алкохол. Полицейските служители
поставили белезници на Т.Г. и я отвели в РУ-Габрово за изясняване на
случая.
От изискания и приложен социален доклад, изготвен от Дирекция
„Социално подпомагане“ – гр. Габрово, се установява, че основни грижи за
детето полагал бащата Н.Б., но възможността на детето да контактува с
майката посредством телефонно устройство не била ограничена. При
проведен разговор със служител при ДСП – гр. Габрово малолетната
споделила, че не желае да общува с майката си, когато последната се намира
под въздействие на алкохол. В докладва се посочва, че Н.Б. е осигурил
подслон, облекло, здравна грижа и хранителен режим, съобразени с
възрастовите особености на детето и се ползвал от подкрепата на широк
3
семеен кръг при отглеждането на детето. По отношение на участието на
детето в образователния процес в доклада се отбелязва, че проблеми в
семейството през последната учебна година и наложилото вследствие на тях
отсъствие от учебни занятия е довело до затруднения с усвояването на
учебния материал. Посочва се, че педагогическият съветник е провеждал
индивидуална работа с малолетната във връзка с емоционалното й състояние.
Детето е споделило, че изпитва силна привързаност към майка си и преживява
негативно раздялата на родителите и липсата на майка си в дома си. И
двамата родители проявявали загриженост по отношение на развитието на
детето. В доклада се сочи необходимостта от предоставяне на подкрепа на
семейството от външни специалисти за постигане на сътрудничество между
родителите без детето да се използва като посредник в комуникацията
помежду им. Сочи се, че майката е изразила готовност за получи
психологическа подкрепа и консултиране от специалисти са преодоляване на
трудностите в отглеждането и възпитанието на детето и настъпилата криза
след раздялата в семейството. В заключителната част на доклада се дава
препоръка за осъществяване на работа с Т.Г. в посока справяне с гнева, както
и провеждане на консултации с родителите за постигане на сътрудничество в
интерес на детето в бъдеще. В приложения към доклада са представени
психо-емоционална характеристика и психолого-педагогическа
характеристика, които са възпроизведени повторно в съдържанието на
доклада.
В писмо с вх.№17/2022г., издадено от Районна прокуратура – гр.
Габрово, се посочва, че е образувано досъдебно производство №1752
ЗМ1/2022г. по описа на РУ гр. Габрово за това, че за времето от 10:05 часа до
12:15 часа на 03.01.2022г. в гр. Габрово в апартамент №10 на ******* са били
противозаконно унищожени чужди движими вещи собственост на Н.Б. –
престъпление чл. 216, ал.1 НК, като към момента на изготвяне на писмото
досъдебното производство не е приключило.
По въведените от жалбоподателката възражения срещу надлежното
провеждане на производството по ЗЗДН въззивният съд намира следното:
Съгласно чл. 8, т. 2 ЗЗДН производството може да бъде образувано от
лице, което е в родство по права линия с пострадалото лице. В процесния
случай доколкото пострадалото лице Н.Б. е малолетна и не разполага с
предоставена от закона процесуална възможност да подаде лично молба за
издаване на заповед за защита по реда на чл. 8, т. 1 ЗЗДН, то молителят Н.Б. в
качеството на неин баща законосъобразно е депозирал молба пред
компетентния съд. Обстоятелството, че в титулната част на молбата не
фигурира името на пострадалото малолетно лице, не опорочава
процесуалното действие доколкото от обстоятелствената част и петитума на
молбата е видно, че молителят Н.Б. е сезирал съда с искане за предоставяне
на защита по отношение на него и по отношение на малолетното лице, от
чието име е действал в качеството му на законен представител. По същите
съображения инкорпорираната в съдържанието на молба декларация по чл. 9,
ал. 3 ЗЗДН следва да се счита за изявления, изхождащо и от малолетното
лице, доколкото изхожда от лице, действащо в качеството на законен
представител на малолетната, описва осъществени актове на домашно
насилия спрямо детето и сезира съда с искане за издаване на заповед за
защита по отношение на малолетната.
По въведените аргументи за недоказаност на факта на извършено
4
домашно насилие:
На основание чл. 2, ал. 1 от Закона за защита срещу домашно насилие –
домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо,
емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие,
принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните
права, извършени спрямо лице, с които се намират в родствена връзка, които
са били или са в семейна връзка или във фактическо съпружеско
съжителство. За психическо и емоционално насилие върху дете се смята и
всяко домашно насилие, извършено в негово присъствие. Липсата на легално
закрепени дефиниции за „психическо“ и „емоционално“ насилие позволяват
на сезирания съд да преценява спецификата на всеки конкретен акт, в който
са засегнати физическата неприкосновеност, психиката, личността и
емоционалния свят на пострадалото лице, за да достигне да краен извод за
факта на извършено домашно насилие. Анализът на разпоредбата на чл. 2,
ал.2 ЗЗДН обуславя извод за това, че самият факт на присъствие на детето при
осъществяването на акт на домашно насилие го поставя в риск и е годно
основание за причисляването му към кръга на пострадалите лице, независимо,
че върху него не е било непосредствено упражнено насилие.
Следва да се отбележи, че съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 3 от
ЗЗДН, е предвидена като доказателствено средство в процеса по молба за
защита срещу домашно насилие декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, която се
подава към молбата за защита и същата е достатъчно основание за издаване
на заповед за защита на пострадалото лице, само когато няма други събрани
доказателства, какъвто не е настоящия случай. Законът придава обвързваща
доказателствена сила на предвидената в чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН декларация и
същата представлява достатъчно доказателство за основателността на
подадената молба за защита. С оглед специфичния характер на отношенията,
чиято защита се търси по ЗЗДН, е предоставен улеснен за молителя търсещ
защита срещу домашно насилие ред, като представи декларация по чл. 9, ал. 3
от ЗЗДН и на която е придадено доказателствено значение и в случай на липса
на други доказателства съдът да издаде заповед за защита от домашно
насилие само на основание приложената декларация, доколкото в нея се
съдържа конкретно и ясно описание, като посочване на датата, мястото,
времето, съответно и конкретните действия, с които е извършено действието
на насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН.
Доказателствената тежест на ответната страна при направеното
оспорване, че е извършен акт на домашно насилие, е да се проведе успешно
насрещно доказване, което да доведе до оборване на изложеното в
декларацията и разколебаване на нейната доказателствена сила.
Доказателствената тежест в този процес е обърната и именно ответникът е
страната, която следва да докаже при условията на пълно доказване, че не е
осъществен акт на домашно насилие.
В конкретния случай се твърди осъществяването на актове на
психическо и емоционално насилие на 03.01.2022 г. спрямо малолетната Н.Б.
чрез унищожаване на движими вещи в жилището, обитавано от малолетната
и нейния баща, упражнено от Т.Г. вербално и физическо насилие спрямо
малолетната и Н.Б., както и оказана съпротива по отношение на полицейските
служители, в присъствието на малолетната Н.Б..
От събраните по делото доказателства се установява, че на 03.01.2022 г.
майката на детето – Т.Г., се е намирала пред жилището, обитавано от
5
малолетната й дъщеря Н.Б. и баща й Н.Б., и е предизвикала конфликт, след
което е била задържана от полицейски служители.
В конкретния случай представената декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН
съдържа подробно описание на фактическите обстоятелства, които се
подкрепят от останалите събрани по делото доказателства - от свидетелските
показания на разпитания пред първоинстанционния съд полицейски служител
Д.П.А., който сочи, че на 03.01.2022г. Т.Г. е извършила актове на физическо и
вербално насилие спрямо Н.Б. – викове и физическо съприкосновение, както
и спрямо Н.Б. – опит да хване детето до намесата на бащата и органите на
реда.
По делото не са ангажирани доказателства от страна на ответната
страна Т.Г., които да опровергават изложените обстоятелства от страна на
молителя в представената в първоинстанционното производство декларация
по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН. Въпреки че в първоинстанционното производство на
ответната страна е била указана възможността да представя доказателства и
прави доказателствени искания в подкрепа на своите възражения тя не се
възползвала в хода на съдебното дирене и не е провела успешно насрещно
доказване.
Мотивиран от изложеното и като взе предвид представените по делото
декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, писмени доказателства и събраните гласни
доказателства пред първата инстанция, съдът намира, че по делото се
установява, че на 03.01.2022 г. майката на детето Н.Б. – Т.Г. се е появила пред
жилището, обитавано от малолетното дете и баща му, упражнила е вербално
и физическо насилие спрямо детето, за да тръгне с нея против волята му,
физическо и вербално насилие спрямо бащата - блъскане и заплашване на
улицата пред жилището, като всички описани действия са били осъществени
в присъствието на малолетната Н.Б..
Въззивният съд прецени, че така установеното поведение на
жалбоподателката съставлява акт на упражнено домашно насилие спрямо
малолетното лице доколкото е годно да повлияе негативно върху
емоционалното състояние на детето, да застраши неговото психично здраве и
да предизвика негативни изживявания с траен отрицателен ефект върху
психологическата устойчивост и развитие на подрастващата. Въпреки че
установените действия се характеризират с инцидентност и кратковременност
съдът не може да пренебрегне обстоятелството, че са били осъществени
дръзко, безцеремонно и агресивно, били са насочени срещу повече от едно
лице и са повлияли в значителна степен върху личността на малолетната,
която е станала непосредствен участник в конфликта и свидетел на
насилствените действия, предприети спрямо баща й. Предвид така
изложените съображения въззивният съд намира за доказан факта на
осъществено домашно насилие, изразяващо се в извършени актове на
психическо и емоционално насилие, предприети от Т.Г. спрямо малолетната
й низходяща Н.Б..
По въпроса за вида и размера на определените мерки за защита:
Безспорно е, че при определяне на мерките за защита, които следва да
бъдат наложени, съдът не е обвързан от искането на молителя, а преценява
вида им с оглед на степента на извършения акт на домашно насилие.
Съгласно задължителните указания, дадени в ТР №2/2019г. от 25.11.2020г. по
т.д.№2/2019г. по описа на ОСГК на ВКС доколкото всеки акт на домашно
насилие като форма на насилие е с различно естество, интензивност и
6
последици и законът предвижда различни мерки за защита от домашно
насилие, то всяка мярка за защита следва да е съответна на извършения акт
съобразно неговата тежест, продължителност и последици.
В конкретния случай с оглед характера и интензитета на осъществения
акт на домашно насилие обсъден по-горе, първоинстанционният правилно е
определил като подходящи мерки за защита мерките по чл. 5, ал. 1, т. 1 и т. 3
от ЗЗДН – ответната страна да се въздържа от извършване на домашно
насилие по отношение на своето малолетно дете и налагане на временна
забрана на извършителя да приближава пострадалото лице. Така
определените мерки биха постигнали законоустановената цел – предоставя не
защита от следващи актове на домашно насилие. От друга страна при
изследване на критериите за пропорционалност и съразмерност на
наложените мерки съдът намира, че определеният срок от шест месеца на
мярката по чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗДН значително накърнява правата на
жалбоподателката да упражнява родителските си права, както и на
пострадалото лице да поддържа пълноценни лични взаимоотношения с един
от родителите си.
Правото на детето за съвместно живеене с неговите родители е изрично
прогласено в чл. 9, ал. 1 от Конвенцията на ООН за правата на детето, като в
чл. 9, ал. 3 се подчертава, че държавите дължат зачитане на правото на детето,
което е отделено от единия или двамата си родители, да поддържа лични
отношения и пряк контакт с двамата си родители редовно, освен ако това
противоречи на висшите интереси на детето.
Видно от приетия социален доклад пострадалото лице, заявява, че
изпитва силна привързаност към майка си и трудно преживява нейната липса.
Безспорно в процеса на израстване на едно дете е необходимо всеки един от
родителите да участва активно и равностойно в неговото отглеждане и
възпитание, упражнявайки добросъвестно своите родителски правомощия.
Съхраняването на взаимоотношенията между детето и родителя е в най-добър
интерес на детето и следва да бъде съблюдавано от съда при определяне на
мерки за защита по реда на ЗЗДН. Настоящият въззивен състав намира, че в
най-добър интерес на детето е да запази житейската и емоционалната си
връзка с майка си предвид нейната значима роля във възпитанието,
отглеждането и формиране на характера и възгледите на детето в бъдеще.
С оглед интензитета на осъщественото домашно насилие и с цел
охраняване на интересите на детето съдът приема, че определеният срок от
шест месеца на наложената мярка по чл. 5 ал.1 т.3 ЗЗДН следва на бъде
редуциран на три месеца. Така определеният минимален срок ще даде
възможност на жалбоподателката да преоцени действията си и техните
последици, като няма да рефлектира в значителна степен върху изградената
връзка родител-дете. По отношение на останалите мерки, предвидени в
Закона за защита от домашно насилие, а именно – задължение да се въздържа
от домашно насилие и наложената глоба въззивният съд приема, че те биха
спомогнали ответната страна да преосмисли своето поведение спрямо
малолетната си дъщеря.
Мотивиран от изложеното и като взе предвид, че направените от страна
на настоящата инстанция фактически и правни изводи не съвпадат напълно с
тези, които е направил районния съд в атакуваното първоинстанционно
решение, Окръжен съд - Габрово намира, че то следва да бъде изменено в
частта, в която е забранено на Т. Г. Г. да приближава жилището, училището и
7
местата за социални контакти и отдих на детето си Н. Н. БР. от шест месеца
на за срок от три месеца, считано от 22.02.2022 г.
На основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН жалбоподателят Т. Г. Г. следва да
бъде осъдена да заплати и държавна такса за водене на настоящото
производство в размер на 12,50 лева по сметка на Окръжен съд – Габрово.
Съдът не следва да се произнася по отношение на направените между
страните разноски, тъй като искане от ответната страна в този смисъл не е
направено.
Воден от горeизложеното и на основание чл. 271 от ГПК, Габровският
окръжен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Решение № 66 от 24.02.2022 г., постановено по гр. дело №
70/2022 г. по описа на Районен съд – Габрово, с което е постановено да се
издаде заповед за защита по реда на ЗЗДН в полза на Н. Н. БР., с ЕГН:
**********, с баща и законен представител Н. Н. БР., ЕГН:**********, с
адрес гр. Габрово, *********, срещу Т. Г. Г., ЕГН: **********, с адрес: гр.
Габрово, ул. *******, В ЧАСТТА, в която й е забранено да приближава Н. Н.
БР., обитаваното жилище на посочения адрес, Основно училище „*******“-
гр. Габрово и местата за осъществяване на социални контакти, които
посещава, на разстояние до 50 метра, като изменя определения от
първоинстанционния съд срок от "шест месеца" на "ТРИ МЕСЕЦА“, считано
от 24.02.2022 г.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му обжалвана част –
относно наложените мерки по чл. 5, ал. 1, т. 1 и глобата по чл. 5, ал. 4 ЗЗДН, и
в частта за разноските.
ДА СЕ ИЗДАДЕ нова заповед на основание чл. 17, ал. 5, изр. 2 от
ЗЗДН, като срокът на наложената мярка за защита по чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗДН
е ТРИ МЕСЕЦА, считано от 24.02.2022 г., с предупреждение към Т. Г. Г. за
последиците от неизпълнението й по чл. 21, ал. 3 от ЗЗДН.
ОСЪЖДА Т. Г. Г., ЕГН: **********, с адрес гр. Габрово, ул. *******
на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН да заплати държавна такса за въззивно
обжалване в размер на 12,50 лева по сметка на Окръжен съд – Габрово.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване съгласно чл. 17,
ал. 6 от ЗЗДН.
Преписи от решението и заповедта да се връчат на страните и на РУ
"Полиция" - гр. Габрово на осн. чл. 16, ал. 3 от ЗЗДН и на Дирекция
„Социално подпомагане“ – гр. Габрово.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8