Р Е Ш Е Н И Е

№

 

Гр. Добрич, 15.02.2021 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ДОБРИЧКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ТРЕТИ СЪДЕБЕН СЪСТАВ, НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ, в публично съдебно заседание на осми февруари две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Галя Митева

 

при участието на секретаря Стоянка Петрова, разгледа докладваното от Съдията АНД № 1261 по описа на Добричкия районен съд за 2020 г. и за да се произнесе, взе следното предвид:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от Н.Г.Н. ЕГН ********** ***-* издадено на 22.10.2020 г. от Началника на Сектор в Първо РУ при ОД на МВР - гр. Добрич, с което на жалбоподателя за нарушение по чл. 98, ал. 2, т. 4 от ЗДвП, на основание чл. 178д от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв.

С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление, като се изтъкват доводи, че водачът е инвалид и има издадена карта за паркиране на места за хора с трайни увреждания, която по принцип държи на сенника на автомобила си. на въпросната дата най-вероятно служителите на МВР не са я видели. Към жалбата /възражение/ е приложена Карта за паркиране на хора с трайни увреждания, валидна до 01.11.2021 г. и ЕР на ТЕЛК Добрич.

В съдебно заседание жалбоподателят поддържа жалбата.

Въззиваемата страна редовно призована не изпраща законен или процесуален представител и не изразява становище по жалбата.

По същество жалбоподателят моли съда да отмени НП.

След преценка поотделно и в съвкупност на събрания по делото доказателствен материал, доводите и становищата на страните, Добричкият районен съд намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е допустима, предвид обстоятелствата, че е подадена от санкционираното лице в законоустановения 7-дневен срок от връчването му на оспореното наказателно постановление.

Независимо от основанията, посочени от въззивника съдът подложи на цялостна преценка обжалваното наказателно постановление, какъвто е обхватът на въззивната проверка, при което констатира следното:

В административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. АУАН е съставен от компетентно длъжностно лице в присъствие на нарушителя и в присъствие на двама свидетели, единият от които и свидетел при констатиране на процесното нарушение, надлежно е връчен на нарушителя и съдържа реквизитите по чл.42 от ЗАНН.

НП е издадено от компетентен орган, в рамките на преклузивния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, връчено е на нарушителя и съдържа реквизитите по чл. 57 от ЗАНН.

От ФАКТИЧЕСКА СТРАНА съдът установи следната обстановка:

На *** г. св. Х.В.Н. и св. М* Й.И. – полицейски служители в Първо РУ на ОД на МВР гр. Добрич осъществявали контрол за спазване на правилата за движение по пътищата на паркинга на магазин „Кауфланд“ в гр. Добрич, когато около 16.50 ч. констатирали паркиран лек автомобил „ * на място, определено за хора с трайни увреждания. В МПС обаче липсвала поставена карта на водача, даваща му право да паркира на посоченото място.

Предвид констатираното нарушение св. Н. наложил на водача глоба с Фиш № 0095491, в което му вменил, че на посочената дата и час е нарушил чл. 98, ал. 2, т. 4 от ЗДвП и на основание чл. 178д от същия закон му наложил глоба в размер на 200 лева. След това св. Н. прикрепил към автомобила Уведомление, а самият Фиш бил изпратен по пощата на жалбоподателя. На следващия ден Н. депозирал възражения против съставения му Глоба с фиш.

В съответствие с разпоредбите на ЗДвП св. Н. образувал срещу жалбоподателя административно-наказателно производство, като в присъствието на св. Мирослав И. и на служителя Д*Х*Д* съставил АУАН № * г., в който квалифицирал гореописаното деяние като административно нарушение по чл. 98, ал. 2, т. 4 от ЗДвП. Надлежно връчил съставения акт на нарушителя, която отбелязала в графа „възражения“: „…инвалидният стикер беше на сенника на колата.“

Въз основа на така съставения АУАН, на * г. било издадено и процесното НП № *** на Началника на Сектор в Първо РУ ОД на МВР гр. Д*, в обстоятелствената част на което административнонаказващият орган възприел описаната в акта фактическа обстановка. С НП за вмененото нарушение на жалбоподателя било наложено на основание чл. 178д от ЗДвП административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв.

Описаната фактическа обстановка се подкрепя от събраните и приобщени по надлежния ред гласни доказателства, обективирани в показанията на разпитаните свидетели, както и отприложените писмени доказателства по делото - Възражение от Н.Г.Н. с рег. № * г.; копие от Карта за паркиране на хора с трайни увреждания; Експертно решение № * от * г.; Глоба с фиш от 08.10.2020 г.; Становище рег. № * г.; Докладна записка; Справка рег. № * г.; Писмо рег. № * г.; Наказателно постановление № * г.

Анализът на цитираните доказателства води съда до следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Съгласно разпоредбата на чл. 178д от ЗДвП „Наказва се с глоба в размер 200 лв. лице, което без да има това право, паркира на място, определено за превозно средство, обслужващо хора с трайни увреждания, или за превозно средство, приспособено и управлявано от хора с трайни увреждания.”, а разпоредбата чл. 98, ал. 2, т. 4 от ЗДвП забранява паркирането на места, определени за хора с трайни увреждания.

Безспорно в хода на съдебното дирене се установи, че именно жалбоподателят е паркирал процесното МПС на място, определено за превозно средство, обслужващо хора с трайни увреждания, или за превозно средство, приспособено и управлявано от хора с трайни увреждания.

С показанията на разпитаните в хода на съдебното производство свидетели по безспорен начин се установява, че водачът е паркирал автомобила по смисъла на §1, т. 45 от ПЗРППЗДВП и не са били установени на място документи, установяващи правото му за това. Това обстоятелство не се оспорва и от самият водач.

В същото време обаче по делото безспорно се установи, че собственикът на автомобила е притежавал издадена по надлежния ред и в изискуемата форма карта по чл. 99а, ал. 1 от ЗДвП за паркиране за хора с трайни увреждания, която дава право на притежателя й да използва място за преференциално паркиране на ППС, превозващи хора с трайни увреждания на обозначените за това места. Картата е била валидна към момента на твърдяното нарушение и към датата на съдебното заседание. Към възражението, депозирано срещу съставения АУАН, е представено и копие от картата и твърдението, че по време на установяване на твърдяното нарушение картата е била на сенника на колата. Посочените фактически обстоятелства обаче не са били изследвани и взети предвид при съставяне на обжалваното наказателно постановление, въпреки че са наведени такива в депозираното възражение. По този начин не е обосновано, още по-малко доказано, липсата на право на санкционираното лице да паркира на място, определено за превозни средства, обслужващо хора с трайни увреждания или че превозното средство не е такова, приспособено и управлявано от хора с трайни увреждания.

Не е изследван и въпросът за наличието или липсата на издадена по надлежния ред и в изискуемата се форма карта по чл. 99а, ал. 1 от ЗДвП, даваща право за паркиране на местата, определени за превозните средства, обслужващи хора с трайни увреждания.

Непосочването на всички релевантни факти и обстоятелства за наличието на съставомерните елементи на деянието има за последица фактическа необоснованост на административно-наказателното обвинение.

От доказателствата по делото не се установява от така констатираното нарушение да са произтекли някакви по-сериозни последици, като няма данни с поведението си жалбоподателят да е застрашил или затруднил движението на автомобили.

При така установените факти, съдът приема, че безспорно в автомобила не е била поставена на видно място картата, даваща право на паркиране на места, предназначени за хора с трайни увреждания. Освен това към възражението са били представени доказателствата, че Н. има издадена карта за паркиране на хора с трайни увреждания. Необсъждането на тези твърдения и подкрепящите ги доказателства в наказателното постановление настоящия състав възприема като съществено процесуално нарушение, тъй като засяга правото на защита на въззивника и не е възможно отстраняването му във фазата на съдебното производство.

Не се оспорва обстоятелството, че към момента на проверката на стъклото на автомобила не е била поставена карта, позволяваща паркирането на такива паркоместа. Въпреки това, в хода на съдебното производство не се оспори твърдението, че към момента на паркирането жалбоподателят е титуляр на такава карта, съответстваща на изискванията по чл. 99а от ЗДвП. Това обстоятелство не е могло да бъде установено към момента на проверката от страна на полицейските служители, тъй като картата не се е намирала в предната част на автомобила, каквото е указанието на самия образец на картата. След като обаче във възражението е посочено, че водачът е лице с трайни увреждания, притежаващо такава карта, и са изложени обстоятелствата, поради които картата не е била видна при проверката, административно-наказващият орган е бил длъжен да ги обсъди и да посочи защо не ги възприема като обстоятелства, водещи до отпадане на отговорността. При необходимост административно-наказващият орган е следвало да доразследва обстоятелствата, а именно, дали към момента на паркирането автомобилът е обслужвал лицето с трайни увреждания, притежаващо карта за паркиране за лица с трайни увреждания, или не, и в съответствие с констатациите си да прецени дали да ангажира отговорността на Н..

Освен това, макар в паркирания автомобил картата да не е била видна, санкцията по чл. 178д от ЗДвП е предвидена за лице, което, без да има това право, паркира на място, определено за превозно средство, обслужващо хора с трайни увреждания, а не за лице, осуетило контрола за паркиране на места за хора с трайни увреждания поради непоставяне на картата.

Предвид изложеното настоящият състав на съда приема, че процесното наказателно постановление е издадено при съществено нарушение на процесуалните правила и при нарушения на материалния закон, като не са налице признаците от състава на нарушение по чл. 98, ал.2, т.4 от ЗДвП, поради което неправилно жалбоподателят е наказан за нарушение, което не може да му бъде вменено във вина.

Предвид горното съдът намира, че наказателното постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно и необосновано.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ НП № *, издадено на * г. от Началника на Сектор в Първо РУ при ОД на МВР - гр. Добрич, с което на Н.Г.Н. ЕГН ********** *** за нарушение по чл. 98, ал. 2, т. 4 от ЗДвП, на основание чл. 178д от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване по реда на АПК в 14 дневен срок от уведомяването на страните пред Административен съд гр. Добрич.

 

                                                                                     

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:                                                                                   /Галя Митева/