РЕШЕНИЕ
№ 918
гр. Пловдив, 29.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на
девети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Светлана Ив. Изева
Членове:Радостина Анг. Стефанова
Светлана Анг. Станева
при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова
като разгледа докладваното от Светлана Анг. Станева Въззивно гражданско
дело № 20225300500856 по описа за 2022 година
Въззивното производство е по реда на чл.258 и следващите от ГПК
във връзка с чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД.
Образувано е по постъпила въззивна жалба, подадена от Н. Г.,
чрез адв. И.И., против решение № 31/15.01.2022 г., постановено по гр. дело №
11215/2021 г. по описа на РС-Пловдив, ХХІІ гр.състав, в частта му, с която е
осъден Н. Г. да заплати на Г. И. М. сумата в общ размер на 9000 лева като
дадена без основание, ведно със законната лихва върху главницата от датата
на подаване на исковата молба в съда – 05.07.2021 г. до окончателното
плащане, както и сумата в размер на 1140 лева – разноски в производството.
Във въззивната жалба се излагат съображения за неправилност и
незаконосъобразност на съдебния акт. Твърди се, че се касае за извършено
дарение. Иска се отмяна на решението в атакуваната част, като се отхвърли
евентуално предявеният иск, ведно със законните последици.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор, като
се излагат подробни съображения, че въззивната жалба е неоснователна и
следва да се остави без уважение, а решението на РС-Пловдив, като правилно
и законосъобразно, да се потвърди. Претендира се и заплащане на разноските
по делото.
Пловдивският окръжен съд, въззивно гражданско отделение, V
граждански състав, като прецени събраните по делото доказателства, намира
следното:
1
Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок,
изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ
на въззивно обжалване, поради което се явява процесуално допустима и
следва да се разгледа по същество.
При служебната проверка на основание чл.269 от ГПК се
констатира, че решението е валидно и допустимо - постановено е в рамките
на правораздавателната компетентност на съдилищата по граждански дела и в
съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.
Въззивната проверка за правилност се извършва на решението
само в обжалваната част и само на поддържаните основания. Настоящият
състав при служебната си проверка не констатира нарушения на императивни
материално-правни норми, които е длъжен да коригира и без да има изрично
направено оплакване в тази насока съгласно задължителните указания,
дадени с ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Решението е и правилно, като на основание чл.272 от ГПК въззивната
инстанция препраща към мотивите на решението на районния съд.
Единственият довод, който се навежда във въззивната жалба,е, че
се касае за суми, предоставени с дарствено намерение, като същите не
подлежат на връщане. Във връзка с това следва да се отбележи следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с искове с правно
основание чл.79, ал.1 вр. чл.240 ЗЗД, като при условията на евентуалност са
предявени и искове с правно основание чл. 55, ал.1, т.1 ЗЗД. Предмет на
въззивното производство са единствено исковете по чл.55, ал.1, т.1 ЗЗД, които
са уважени от първоинстанционния съд.
Производството пред първата инстанция е образувано по искова
молба от Г. И. М. срещу Н. Г., с която са предявени субективно и обективно
съединени осъдителни искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата в общ размер на 9000 лева, от които 3000 лева, предоставени в заем с
договор за заем от 02.09.2016 г., 3000 лева, предоставени по договор за заем
от 14.10.2016 г. и 3000 лева, предоставени по договор за заем от 20.12.2016 г.,
евентуално сумата да бъде присъдена като недължимо платена, без основание,
ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на
исковата молба в съда – 05.07.2021 г. до окончателното плащане. Претендират
се разноски. В исковата молба се твърди, че между страните са сключени три
устни договора за заем, като ищецът предоставил на ответника заем в общ
размер на 9000 лева, със задължение ответникът да върне сумите. Сумите
били преведени от ищеца на ответника по банкова сметка на последния в
„***********“ АД. До момента ответникът не е върнал заемните средства. В
условията на евентуалност, ако не се установяват договорни правоотношения,
сумите се търсят като платени без основание.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил
отговор на исковата молба от ответника, с който признава, че ищецът му е
предоставил посочените от него суми, но като дарение, поради настъпил
2
пожар в жилището на ответника и с цел да бъде подпомогнат. За ответника не
е възникнало задължение да ги връща и не се е задължавал за това. Моли за
отхвърляне на исковете и присъждане на разноски.
Въз основа на събраните по делото доказателства от състава на
районния съд е прието за установено следното:
С определение от 28.09.2021 г. като безспорно между страните е
отделено, че ответникът е получил от ищеца сума в общ размер на 9000 лева
на три превода по 3000 лева, съответно на 02.09.2016 г., на 14.10.2016 г. и на
20.12.2016 г.
За доказване на основанието за превода на сумите и правото на
ответника да ги задържи, е допуснат един свидетел при режим на довеждане.
От разпита на свидетеля Д. Г., брат на ответника, се установява, че в
апартамента на ответника възникнал пожар в края на 2015 г., в резултат на
което в началото на 2016 г. ответникът започнал да събира с негови приятели
пари като помощ. Свидетелят присъствал на среща между Н. Г. и ищеца в
началото на 2016 г., състояла се в хотел ***** в гр. П****. На тази среща
ищецът заявил пред свидетеля и ответника, че иска да помогне на последния,
като приятели, и да му даде сума в размер на 10 000 лева. Така посочените
показания на свидетеля съдът е приел, че не установяват сключен между
ищеца и ответника договор за дарение. Свидетелят установява дадено
обещание на ищеца към ответника за оказване на помощ чрез предоставяне на
парична сума в общ размер на 10 000 лева. Не се установява, обаче, че
конкретно получените от ищеца суми, повече от седем-осем месеца след
посочената среща, са предоставени като дарение от ищеца на ответника.
Такова признание липсва от ищеца, а не е посочено и в платежните
документи. Наред с това със свидетелски показания не могат да се
установяват договорни правоотношения на стойност над 5000 лева, съгласно
разпоредбата на чл.164, ал.1, т. 3 ГПК. С оглед изложеното съдът не е приел,
че сумата в общ размер на 9000 лева, предоставена на три превода по 3000
лева, е дарена от ищеца на ответника, тоест не е доказано основание за
задържане на претендираната сума, поради което предявеният в условията на
евентуалност иск ще бъде уважен. Като законна последица от уважаване на
исковете е уважена и претенцията за законна лихва върху главницата от
датата на подаване на исковата молба в съда – 05.07.2021 г. до окончателното
плащане, каквото искане е направено още в исковата молба.
Изводите са правилни и законосъобразни. От показанията на св.
К. – *****във фирмата на ищеца, се установява, че парите са изтеглени от
фирмена сметка, преведени са по лична сметка на ответника и е чакано
връщането им. Видно от вносните бележки, като основание е посочено
„захранване“, а не – дарение. Според настоящия състав не е доказано
дарственото намерение. Единственият, който посочва това, е брата на
ответника, който безспорно е заинтересован да обезпечи позитивно за
страната решение. Освен това посочва сума, която е различна от
3
предоставената. Нещо повече – от момента на изразеното според свидетеля
намерение до превода на сумите е изминала близо година. Св. К. също е
свързана с другата страна, но в качеството на работник в дружеството.
Въпреки тази заинтересованост, същата не е пряко заинтересована от изхода
на делото. По тези съображения настоящият състав се довери на изложеното
от нея, че сумата е следвало да се върне, като в случая не се касае за дарение.
Ето защо сумата се явява дадена без основание, като следва да се върне. До
този извод е стигнал и първоинстанционния съд.
Правилно, с оглед крайния резултат, в тежест на жалбоподателя
са възложени и разноските в първоинстанционното производство.
Въз основа на гореизложеното жалбата е неоснователна, а
решението на първостепенния съд – правилно и законосъобразно, като следва
да се потвърди.
Разноски са поискани от страните, като следва да се присъдят
само на въззиваемата страна. Съгласно списъка по чл.80 от ГПК и
представените доказателства, са заплатени 1080 лв. за адвокатско
възнаграждение, като следва да се присъди тази сума.
Воден от гореизложеното, Пловдивският окръжен съд,
V граждански състав, на основание чл.272 от ГПК,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 31/15.01.2022 г., постановено по
гражданско дело № 11215/2021 г. по описа на РС-Пловдив, ХХІІ граждански
състав, в частта му, с която е осъден Н. Г. да заплати на Г. И. М. сумата в общ
размер на 9000 лева като дадена без основание, ведно със законната лихва
върху главницата от датата на подаване на исковата молба в съда – 05.07.2021
г. до окончателното плащане, както и сумата в размер на 1140 лева – разноски
в производството.
ОСЪЖДА Н. Г., ЕГН **********, от град П*****, да заплати на
Г. И. М., ЕГН**********, от град ************, направените във въззивното
производство разноски в размер на 1080 (хиляда и осемдесет) лева за
адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4