№ 221
гр. Пещера, 17.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, II ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на
десети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Велина Ив. Ангелова
при участието на секретаря Евелина Н. Генинска
като разгледа докладваното от Велина Ив. Ангелова Гражданско дело №
20245240100064 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск по чл.26,ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.143 от ЗЗП както и иск
по чл.55 от ЗЗД.
Постъпила е искова молба от А. Б. Д. от гр.Пещера,ул.“*** с ЕГН-****,
чрез процесуалния му представител адв. М. М. срещу ответника „КРЕДИ
ЙЕС“ООД, със седалище и адрес на управление: гр.Хасково,*** № 12
,представлявано от управителя-В. И.,в която твърди,че ищецът е страна по
Договор за потребителски кредит № 166456 от 09.09.2020 година ,сключен с
ответното дружество.Съгласно клаузите на договора кредитополучателят е
получил сумата от 700 лева,като е следвало да върне сумата от 1312 лева
,за срок от 8 месеца ,при ГПР от 48.235%.Съгласно чл.8 от същия
кредитополучателят е следвало да заплати неустойка в размер на 503.10
лева.Сочи още ,че ищецът в качеството на заемател е погасил задължението
по процесния договор ,ведно с неустойка в размер на 100 лева.Счита ,че
клаузата на чл.8 от договора е нищожна на основание чл.26,ал.1 от ЗЗД във
вр. с чл.143,ал.1 от ЗЗП и чл.146,ал.1 от ЗЗП и поради нарушение на
чл.19,ал.4 от ЗПК тъй като е нарушен принципът на „добрите нрави“.Налице
е значителна нееквивалентност на насрещните престации по договорното
съглашение до злепоставяне на интересите на ищеца, с цел извличане на
1
особена изгода за кредитора. Сумата ,която се претендира по договора за
неустойка в размер на 503.10 лева съставлявала допълнителна сума в
платима в полза на кредитора и е в размер почти равен на сумата на
отпуснатия кредита.Счита ,че това е разход за заемателя ,който е следвало да
се отрази в определения ГПР,а след като не е включен в същия се
заобикаляла разпоредбата на чл.19,ал.4 от ЗПК.Счита още ,че начислената
неустойка по процесния договор е нищожна и на основание чл.146,ал.1 от
ЗЗП във вр. с чл.24 от ЗПК тъй като не е уговорена индивидуално.
Моли да се постанови решение ,с което да се приеме,че клаузата
предвидена в чл.8 от Договор за паричен заем № 166456 от 09.09.2020 година
е нищожна на основание чл.26,ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.143,ал.1 и чл.146,ал.1
от ЗЗП както и поради нарушение на чл.19,ал.4 от ЗПК.Да бъде осъдено
ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 490.85 лева –
недължимо платена по недействителна клауза за неустойка по Договор за
паричен заем ,ведно със законната лихва върху нея ,считано от датата на
депозиране на исковата молба до окончателното изплащане
Претендират се разноски. Ангажирани са доказателства. Правят се
доказателствени искания.
В указания от съда срок ответникът е депозирал писмен отговор,в който
изразява становище,че исковете са неоснователни и като такива да бъдат
отхвърлени.Твърди се ,че на дата 09.09.2020 година на заемателя А. Д. е бил
предоставен екземпляр от Стандартен европейски формуляр,чрез който на
последния била предоставена преддоговорна информация ,съгласно
законовите изисквания.Твърди се още ,че на 09.09.2020 година е бил сключен
договор за паричен заем № 166456 между страните в настоящото
производство като е било договорено заемане на сума от 700лева за срок на
издължаване от 8 месеца, при месечен лихвен процент от 3,330% и ГПР в
размер на 48,235%.Съгласно клаузите на договора заемателят е имал
възможност да избере начините на обезпечаване на заема ,а в чл.8 от
договора била посочена сумата ,която потребителят би заплатил при
непредставяне обезпечение в тридневен срок.Неразделна част от договора
били ОУ и погасителен план.Заетата сума била предоставена на заемателя
чрез приходен касов ордер.Сочи се още ,че от страна на потребителя били
направени 7 плащания ,с които кредитът бил погасен предсрочно.Твърди се
2
още ,че общият размер на получените плащания е 1290.08 лева и с оглед на
предсрочното плащане на задълженията по кредита на заемателя била
направена отстъпка от сумата за неустойкоа посочена в чл.8 от договора,
като с плащането на сумата от 490.85 лева заемодателят приел ,че е платено
изцяло задължението по процесния договор.Считат ,че при сключване на
договора страните са действали в рамките на свободата на договаряне
предвидена в чл.9 от ЗЗД и по тяхна вола била формулирана клаузата по чл.8
по начин,който да гарантира изпълнението на задължението на заемателя.
Въз основа на събраните по делото доказателства преценени поотделно
и в тяхната съвкупност във връзка с твърденията ,възраженията и доводите
на страните и при съобразяване с разпоредбите на чл.235 и сл.от ГПК, съдът
приема за установено от фактическа страна следното:
От събраните по делото писмени доказателства:писмен договор за
паричен заем № 166456 от 09.0.2020 година,ведно с погасителен план към
него се установява,че на дата 09.09.2020година “КРЕДИ ЙЕС“ ООД в
качеството му на кредитор и А. Б. Д. от гр.Пещера в качеството му на
кредитополучател са сключили писмен договор за паричен заем ,по силата на
който кредиторът се задължава да предостави на кредитополучателя
потребителски кредит под формата на заем в размер на 700 лева ,за срок от 8
месеца.Страните са уговорили месечен лихвен процент от 3.330 % като
задължението по договора е следвало да се погаси чрез равни месечни
вноски -8бр. ,всяка в размер от 101.11 лева или обща сума за плащане от
808.90 лева като датата на първото плащане е фиксирана-08.10.2020 година
,както и последната дата за плащане -10.05.2021 година. Посочен е още
годишен процент на разходите от 48,235%,а в чл.6 е предвидено ,че
договорът следва да бъде обезпечен с гарант-отговарящ на условията
разписани в чл.10,ал.2,т.1 от ОУ и с още едно от посочените обезпечения ,а
имено : ипотека върху недвижим имот;особен залог на движими
вещи;банкова гаранция ;ценна книга издадена в полза на заемодателя.В чл.8
от договора е предвидено ,че ако кредитополучателят не представи в
тридневен срок от сключване на договора едно от посочените обезпечения
или представеното не отговаря на условията посочени в чл.10,ал.2,т.1 и 4 от
ОУ същият дължи на заемодателя неустойка в размер на 503.10 лева ,която се
заплаща разсрочено съгласно погасителния план.Видно от погасителния план
3
в конкретния случай към месечната вноска е прибавена и вноска по
неустойката и вече месечната погасителна вноска от 101.11 лева е определена
на 164 лева.
По делото не се оспорва обстоятелството ,че заемодателят е предоставил
на заемателя в заем сумата от 700 лева ,като не е спорно и обстоятелството
,че заемятелят е изплатил в полза на заемодателя сумата от 1290.08 лева
По делото няма спор,че процесният договор попада в приложното поле
на Закона за потребителския кредит ЗПК.
Предвиденото в чл. 9, ал. 1 от ЗПК легално определение на този вид
договори е следното - договорът за потребителски кредит е договор, въз
основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга
подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за
предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за
продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността
на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски
през целия период на тяхното предоставяне.
Съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени
изискванията на посочените в нормата разпоредби, сред които е и чл. 11, ал.
1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен. По
смисъла на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит
следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита /ГПР/, както и
общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване
на договора. Процесният договор за кредит формално отговаря на
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, доколкото е налице посочване на
ГПР и обща сума, дължима от потребителя. Размерите на тези величини,
посочени в договора, обаче не съответстват на действителните такива
съобразно поетите от потребителя задължения. Според разпоредбата на чл.
19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите
разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други
преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.
ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като
годишен процент от общия размер на предоставения кредит, а съгласно § 1, т.
1 от ДР на ЗПК "общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по
4
кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани
с договора за кредит. В противовес на разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК, в
ГПР в процесния договор не са включени допълнителни разходи,
регламентирани в чл. 8 от договора под формата на неустойка. Действително
съгласно чл. 19, ал. 3, т. 1 от ЗПК в ГПР не се включват разходите, които
потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за
кредит, но в случая предвидената неустойка в чл.8 от договора за заем няма
характер на неустоечно съглашение, тъй като не се характеризира с
присъщите за неустойката обезщетителна, обезпечителна и санкционна
функции.
Неустойката в случая е предвидена за неизпълнение на задължението
на заемополучателя да осигури обезпечение на отговорността си към
кредитора за заплащане на главното задължение по установения в договора
ред. Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен
характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското
задължение за погасяване на договора за паричен заем. Непредставянето на
обезпечението не води до претърпяването на вреди за кредитора, който
съгласно разпоредбата на чл. 16 от ЗПК преди сключване на договора за
кредит следва да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и
да прецени дали да му предостави кредит без обезпечение. В обичайната
практика при предоставянето на заемни средства с договорка за обезпечение,
заемът не се отпуска в случай на непредставяне на обезпечение.
В конкретния казус заемът е отпуснат независимо дали е обезпечен или
необезпечен с исканото обезпечение. Същевременно в договора е предвидено
,че заплащането на неустойката по чл.8 е в глобален размер без да е
посочено какво е съотношението й към вредите, които се съизмеряват със
задължението за предоставяне на обезпечение по договора за
заем.Изложеното обосновава извода, че процесната клауза за неустойка не се
характеризира с присъщите за неустойката функции да обезпечи изпълнение
на задължението и обезщетение на вредите от неизпълнение на последното, а
по същество съставлява допълнителна печалба за кредитора.
5
В случая няма спор ,че отпуснатият на потребителя кредит е в размер на
700лв., като съгласно погасителния план задължението на заемателя е в
размер на 1312 лева (надхвърлящо значително заетата сума)
Предвид на това, съдът приема, че с клаузата на чл.8 от договора е
уредено допълнително възнаграждение за заемодателя,което съгласно
разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК е следва да бъде включено при
установяване на ГПР по кредита. Посоченият в договора ГПР не отговаря на
действителния прилаган в правоотношението, поради което е налице
нарушение на разпоредбата в чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, която е насочена както
към осигуряване защита на потребителите чрез създаване на равноправни
условия за получаване на потребителски кредит, така и за стимулиране на
добросъвестност и отговорност в действията на кредиторите при
предоставяне на потребителски кредити, по начин, че да бъде осигурен баланс
между интересите на двете страни. В случая липсва ясна, разбираема и
недвусмислена информация в договора по смисъла на чл. 11, ал. 1, т. 10 от
ЗПК,която дава възможност на потребителя да прецени икономическите
последици от сключването на договора предвид предоставените му от
законодателя съответни стандарти за защита. С посочването в договора за
заем на ГПР, който не е формиран при спазването на чл. 19, ал. 1 от ЗПК, а
така и отразява по - нисък от действителния ГПР, се създава заблуждение у
потребителя за финансовата тежест на кредита. Достига се до противоречие с
Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април
2008 г. относно договорите за потребителски кредити, в която е установен
принципът за информираност на потребителя, на който следва да бъде
осигурена възможност да познава своите права и задължения по договора за
кредит, поради което договорът следва да съдържа цялата необходима
информация по ясен и кратък начин, за да може потребителят да получи
адекватна информация относно условията и стойността на кредита и относно
своето задължения, преди да сключи договора за кредит.
В случая съдът намира, че с договарянето на разгледания разход за
потребителя, който е следвало, но не е бил включен в размера на ГПР, се
заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, в която е поставено изискване
относно максимално допустимия размер на ГПР с цел предотвратяване на
прекомерното оскъпяване на кредита. С този разход за потребителя под
6
формата на възнаграждение, съпоставимо с размера на кредита, се достига до
превишаване на допустимия петкратен размер на законната лихва от 50 %,
определен в чл. 19, ал. 4 от ЗПК. На основание чл. 19, ал. 5 от ЗПК, клаузите
в договора, надвишаващи определените по ал. 4 на чл. 19 от ЗПК се считат за
нищожни.
Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗПК, всяка клауза от договора за
потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на
изискванията на закона е нищожна. В тази насока неоснователни са доводи на
ответника за действителност на договора. Нищожността е винаги изначална и
не поражда права и задължения за страните.Неустойката в случая
противоречи и на чл. 143, т. 5 от ЗЗП, който предвижда забрана за уговаряне
на клауза, задължаваща потребителя при неизпълнение на неговите
задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка.
Цитираната разпоредба не прави разграничение относно вида на неустойката,
а се акцентира върху нейния необосновано висок размер, какъвто безспорно е
настоящият случай.
Основен принцип в гражданските и търговските взаимоотношения е
добросъвестността и справедливостта, а целта на неговото спазване е да се
предотврати несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка
на другата. В конкретния случай накърняването на принципа на добрите
нрави в търговския оборот по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД е
довело до значителна нееквивалентност на насрещните престации по
договорното съглашение и до злепоставяне на интересите на ищеца както с
клаузата за неустойка, излизаща извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции,
Съгласно разпоредбата на чл. 23 от ЗПК когато договорът за
потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само
чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по
кредита.
В предвид на изложеното сумата от 490.08 лева е платена без основание,
поради което съдът следва да постанови решение ,с което да уважи
предявените искове. В
С оглед изхода от спора в полза на ищеца следва да се присъдят
направените по делото разноски в размер на заплатена д.т. в размер на 100
7
лева.
В настоящото производство ищецът се представлява безплатно по
делото от адв. М., при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, който е поискал
присъждане на адвокатско възнаграждение
На основание чл. 38, ал. 2 от същия закон, адвокатът има право на
адвокатско възнаграждение в размер, не по-нисък от предвидения в Наредба
№ 1 от 09.07.2001 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, като с оглед материален интерес и на основание
разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения на адвокатът на
ищеца следва да се определи адвокатско възнаграждение в размер на 800
лева.
Водим от горните съображения, Пещерският районен съд
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНА клаузата за неустойка по чл.8
Договор за потребителски кредит №166456 от 09.09.2020 година сключен
между А. Б. Д. с ЕГН-********** от гр.Пещера,ул.“***, действащ чрез
процесуалния си представител адв. М. М. и „КРЕДИ ЙЕС „ООД с
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.Хасково,*** №
12,представлявано от В. И. като противоречаща на Закона за задълженията
и договорите ,Закона за защита на потребителите и Закона потребителския
кредит на основание чл.26,ал.1 от ЗЗД ,чл. 143-146 от ЗЗП.
ОСЪЖДА "КРЕДИ ЙЕС“ООД с ЕИК ********* , със седалище и
адрес на управление: гр.Хасково,*** № 12 , представлявано от В. И. ДА
ЗАПЛАТИ на А. Б. Д. с ЕГН-********** от гр.Пещера,ул.“*** на основание
чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, сумата в размер на 490.85 лева, представляваща
недължимо платена при начална липса на правно основание по нищожна
клауза за неустойка, уговорена в Договор за потребителски кредит №166456
от 09.09.2020 година, ведно със законната лихва върху посочената сума,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда -18.01.2024 година до
окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА "КРЕДИ ЙЕС“ООД да заплати на А. Б. Д. разноски по
8
делото в размер на 100 лв.
ОСЪЖДА "КРЕДИ ЙЕС“ООД да заплати на адв. М. М. сумата в
размер на 800лв., адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално
представителство по делото.
РЕШЕНИЕТО м о ж е да бъде обжалвано пред Пазарджишкия окръжен
съд в двуседмичен срок от съобщението на страните.
Съдия при Районен съд – Пещера: _______________________
9