№ 562
гр. Русе, 05.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на пети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Надежда М. Александрова
при участието на секретаря Борянка Г. Тончева
като разгледа докладваното от Надежда М. Александрова Гражданско дело
№ 20214520102455 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 367, ал. 1 от ТЗ във връзка с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД
и обективно съединени с него искове с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД За заплащане
на мораторна лихва върху претендираните главници.
Ищецът ЕВРОПА ТРАНС 2001 ЕООД твърди, че с ответника СЕПТОНА БЪЛГАРИЯ
АД са били в договорни отношения във връзка с извършването на международни превози на
товари. Въз основа на тези отношения ответното дружество е възложило на ищцовото
дружество извършването на транспортни услуги по:
1. Заявка за транспорт № 111 от 24.09.2020 г. и международна товарителница за
превоз на памучни продукти до 10 тона на 33 палета от Република България до Швейцария с
автомобил с рег. № ВТ 2741 ВТ, ВТ 0583 ЕЕ, за договорена цена от 1900 (хиляда и
деветстотин) евро или 3716 (три хиляди седемстотин и шестнадесет) лева, както и
2. Заявка за транспорт № 115 от 08.10.2020 г. и международна товарителница за
превоз на мокри кърпи до 20 тона на 66 палета от Република България до Германия с
автомобил с рег. № ВТ 3324 КМ, SL 741 RF, за договорена цена от 1200 (хиляда и двеста)
евро без ДДС или 2816,40 (две хиляди осемстотин и шестнадесет лева и четиридесет
стотинки) с вкл. ДДС.
За извършените транспортни услуги ищцовото дружество издало две фактури:
- № ********** от 07.10.2020 год. за сумата 3716 лева за извършена транспортна услуга
България - Швейцария с автомобил ВТ 2741 ВТ, ВТ 0583 ЕЕ по Заявка за транспорт № 111,
като падежът на плащане на сумата по фактурата бил на 30.10.2020 г., както и
1
- № ********** от 19.10.2020 г. за сумата 2816,40 лева с ДДС за извършена транспортна
услуга България - Германия с автомобил ВТ 3324 КМ, SL 741 RF, съгласно Заявка за
транспорт № 115, като падежът на тази фактурата бил на 12.11.2020 г. По втората фактура
ищецът признава частично плащане на 20.11.2020 г. в размер на 1224,61 лева. При това
положение останало неплатено задължение в размер на 1591,79 лева с ДДС.
Ищецът претендира да бъде осъден ответника СЕПТОНА БЪЛГАРИЯ АД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление: град Русе, бул. Липник № 155, представлявано
от изпълнителния директор Й*А*П*, да му заплати задълженията по тези договори и
издадените по тях фактури в общ размер 5586.68 лева, както и лихвата за забава за всяко от
задълженията, както следва: 199,22 лева, изчислена върху дължимата главница от 3716 лева
за периода от 30.10.2020 год. до 10.05.2021 год. и 79,59 лева, изчислена върху остатъка от
дължимата главница 1591.79 лева за периода от 12.11.2020 год. до 12.04.2021 год.
В своя отговор ответникът оспорва предявения иск. Твърди, че цената по процесните
фактури е платена чрез прихващане на насрещно задължение на ищеца като превозвач за
неустойка за забава на изпълнение на транспортната услуга. Твърди, че изпълнението в
точно фиксираният срок за търговската му дейност е съществено, тъй като с клиентите, на
които доставят на стоките, също имат договорени дати на получаване. Неизпълнението на
задълженията спрямо тях влече плащане на неустойка от страна на дружеството- ответник.
Така се случило и в конкретния случай. Поради забава на ищцовото дружество да достави
стоки по заявка за транспорт № 111, заявка за транспорт № 90 и заявка за транспорт № 89, за
него е възникнало задължение да заплати неустойки в размер 2713.87 евро или лева 5307,87
лева на своя контрагент в Швейцария- дружество МИГРОС. Също така, съгласно
договорките между страните по настоящото дело, както е уговорено в конкретните заявки,
се дължи неустойка за забавен транспорт, която е в размер на 1/3 от договорената цена на
транспорта. Превозвачът се освобождава от отговорност за неустойка за забава, ако уведоми
за нея 1 официален работен ден по- рано.
В случая при посочените три заявки за транспорт- №№ 111, 90 и 89 е допусната
забава от 1 ден. И по трите договорената цена на транспорт е 1900 евро, следователно
неустойката за забава е в размер на 1/3 от договорената цена на транспорта или 633.33 евро
за всяка от заявките. Общият размер на неустойката е 3716.07 лева. В тази връзка и с оглед
защитата на своите права ответното дружество предявява насрещен иск за вземанията си за
неустойка за забавена доставка по заявки за транспорт № № 89, 90 и 111, и трите от 2020
год. в размер на 3716.07 лева и за сумата 1591.80 лева, представляваща обезщетение за
вреди от забавена доставка, които ответното дружество е платило на получателя на товара -
дружество МИГРОС- Швейцария. Заявява също в отговора на исковата молба, че
претендираната сума е погасена чрез прихващане на насрещни задължения, а в условията на
евентуалност претендира и съдебно прихващане между посочената от ищеца сума и
претендираната от ответника сума в насрещния иск. Моли да бъде отхвърлен предявения
иск.
В своя отговор на насрещния иск ответникът по него оспорва изложените
2
обстоятелства, като твърди, че не са налице основанията за дължимост на сумите,
претендирани по насрещния иск. Посочва, че в ЧМР- та и по трите превоза е записан ден за
разтоварване с един ден по-късно от записаното в заявките на договорите. Твърди, че датата
на разтоварване следва да се съобрази изключително с получателя на стоката, тъй като от
него зависи кога ще бъде приет товара. Въпреки положените усилия, последният заявил, че
няма свободни часове за получаване на стоката на деня за заявките и е записал първия
свободен час на следващия ден и по трите договора. Счита, че в случая не е налице забава от
страна на превозвача и не следва да бъде ангажирана неговата отговорност за това, а
забавата е настъпила вследствие липсата на съдействие от страна на получателя, който е
следвало да приеме товарите. Заявява, че това е обичайната практика на получателя
МИГРОС в Швейцария, за което представя косвени доказателства.
Прави възражение за нищожност на претендираната неустойка поради накърняване
на добрите нрави, като излага съображения за това.
Прави възражение за изтекла давност за претендиране на обезщетение за забава при
доставка.
Счита, че претендираната от ищеца по насрещния иск сума противоречи на добрите
нрави и на търговската практика, тъй като той не е страна по договорните отношения на
Септона България АД с клиентите на това дружество и не следва да носи отговорност за
това какви неустойки се е съгласило да дължи. Моли да бъдат отхвърлени предявените
искове.
Съдът, след като прецени събраните в процеса писмени доказателства, поотделно
и в съвкупност, и въз основа на своето вътрешно убеждение, прие за установено
фактическа страна следното:
Страните не спорят и се установява от приложените по делото писмени
доказателства, че със Заявка за транспорт № 111 от 24.09.2020 г. ответникът възложил на
ищеца да превози памучни продукти до 10 тона на 33 палета от Република България до
Швейцария с автомобил с рег. № ВТ 2741 ВТ, ВТ 0583 ЕЕ, за договорена цена от 1900
(хиляда и деветстотин) евро или 3716 (три хиляди седемстотин и шестнадесет) лева, за което
е издадена международна товарителница от същата дата. Посочената дата за доставка е в
заявката е 29.09.2020 год. Предвидено е, че превозвачът трябва да се свърже 24 часа преди
доставката, за да резервира час за разтоварване на следния номер: +41 62388 7519.
Предвидена е неустойка в размер на 1/3 от договорената цена при пропускане на
задължителната дата на разтоварване. При подадена от превозвача информация един
официален работен ден преди задължителната дата и час на разтоварване, неустойка не се
дължи.
Със Заявка за транспорт № 115 от 08.10.2020 г. е възложен превоз на мокри кърпи до
20 тона на 66 палета от Република България до Германия с автомобил с рег. № ВТ 3324 КМ,
SL 741 RF, за договорена цена от 1200 (хиляда и двеста) евро без ДДС или 2816.40 (две
хиляди осемстотин и шестнадесет лева и четиридесет стотинки) с вкл. ДДС. Съставена е
международна товарителница от 08.10.2020 год.
3
За извършените транспортни услуги ищцовото дружество е издало две фактури:
- № ********** от 07.10.2020 год. за сумата 3716 лева за извършена транспортна
услуга България - Швейцария с автомобил ВТ 2741 ВТ, ВТ 0583 ЕЕ по Заявка за транспорт
№ 111, като падежът на плащане на сумата по фактурата е на 30.10.2020 г., както и
- № ********** от 19.10.2020 г. за сумата 2816.40 лева с ДДС за извършена
транспортна услуга България - Германия с автомобил ВТ 3324 КМ, SL 741 RF, съгласно
Заявка за транспорт № 115, като падежът на тази фактура е на 12.11.2020 г. По втората
фактура ищецът признава частично плащане на 20.11.2020 г. в размер на 1224.61 лева.
Страните не спорят и че със Заявка за транспорт № 89 е договорена дата на
разтоварване 09.09.2020 год. Видно от представената товарителница, това е сторено на
10.09.2020 год.
В Заявка за транспорт № 90 е договорена дата на разтоварване 09.09.2020 год., като и
този товар е разтоварен на 10.09.2020 год.
Договорената цена за транспорт и в трите заявки е 1900.00 евро. Неустойката за
забава е 1/3 и в трите заявки, т.е. по 633.33 евро.
Ответникът по първоначалния иск прави възражение за прихващане с дължимите
неустойки по тези три товарителници, които са в общ размер 1899.99 евро или 3716.07 лева.
Предявява и насрещен иск за тази сума и за сумата 1591.80 лева, която представлява
претърпяна от дружеството вреда вследствие закъснялата доставка. Заявява, че дружеството-
получател на стоките Мигрос, Швейцария е начислило е му е била платена неустойка за тази
забава по трите доставки в размер на 2713.87 евро или 5307.87 лева. Неустойката е платена
на 04.11.2020 год. на основание чл. 6.3. от Общи условия и ред за покупка на Федерацията
на кооперативите Мигрос (FMC) или кооперативи Мигрос (MC). В посочената разпоредба е
уговорено, че ако доставчикът е в закъснение, Мигрос може по отношение на всеки отделен
случай на закъснение да изисква договорна неустойка. Тя се изчислява на база договорна
покупна цена за количеството стоки, които са в закъснение. Ставката на договорната
неустойка се изчислява въз основа на броя дните закъснение и приложимия процент. В
случая за постоянни и сезонни артикули за закъснение от 1 до 5 дни се начислява неустойка
5 %. В приложените към отговора на исковата молба сметка за неустойка и инвойс- фактури,
издадени от швейцарското дружество са посочени номерата на артикулите, които
съответстват на вписаните в товарителниците, закъснението от един ден и приложимата
неустойка- 5 %.
Вещото лице О.Д. посочва, че обичайната практика на превозвачите е щом натоварят
стоките, които ще превозват, особено при договорена точна дата за доставка, веднага да
уговорят ден и час за разтоварване, като съобразят нужното време за път, за обмитяване,
когато това се налага, за да бъдат спазени уговорените дати. Тези данни изнесе и
управителят на ищцовото дружество, както и разпитаните по делото свидетели, които са
шофьорите на камионите, превозвали две от спорните доставки. Те са били в
непосредствена близост до складовете на Мигрос в уречения ден, но не са били допуснати
4
да разтоварят, тъй като е бил определен график на другия ден в 7.30 часа сутринта. Според
GPS системата камионите са се намирали в близост до складовата база и са изчакали часа си
за разтоварване.
Няма спор между страните, че превозвачът не е подал информация един официален
работен ден преди задължителната дата и час на разтоварване на СЕПТОНА БЪЛГАРИЯ
АД, за да активира клаузата за недължимост на неустойката.
След като плаща неустойката по сключения с Мигрос- Швейцария договор,
СЕПТОНА БЪЛГАРИЯ АД начислява обща сума от 2713.87 евро в Сметка за неустойка №
31 от 11.11.2020 год., която се отнася до забавяне с 1 ден на доставката на следните товари:
1. Migros Invoice 97964036 - на стойност 552.25 евро, издадена към оп. лист
********** по търговска заявка на Migros № 45806062, Заявка за транспорт на Септона №
89, с фиксирана дата на доставка 09.09.2020 г., доставена на 10.09.2020 год., съгласно
подписано и подпечатано от Migrоs ЧМР към оп. лист **********.
2. Migros Invoice 97964035 - на стойност 1065.64 евро, издадена към оп. лист
********** по търговска заявка на Migros № 45806060, 3аявка за транспорт на Септона №
90, с фиксирана дата на доставка 09.09.2020 г., доставена на 10.09.2020 год., съгласно
подписано и подпечатано от Migrоs ЧМР към оп. лист **********.
3. Migros Invoice 97964034 – на стойност 1095.98 евро, издадена към оп. лист
********** по търговска заявка на Migros № 45823152, 3аявка за транспорт на Септона №
111, с фиксирана дата на доставка 29.09.2020 г., доставена на 30.09.22020 год., съгласно
подписано и подпечатано от Migrоs ЧМР към оп. лист **********.
Ответникът по първоначалния иск е представил имейл кореспонденция с Адвокатско
дружество „д* и С.“ от 11 и 13 ноември 2020 год., от която е видно, че ЕВРОПА ТРАНС
2001 ЕООД не приема изпратената сметка за неустойка и оспорва същата, не приема и
отказва да подпише изпратения протокол за прихващане на вземания и задължения. Прави
възражение за преклудиране на претенцията за неустойка, както и за размера на
претенцията, който надхвърля уговорения в трите заявки за транспорт.
Според съдебно- счетоводната експертиза ищецът и ответникът са осчетоводили
издадените фактури, като ответникът ги е включил в дневниците за покупки. По данни от
счетоводството на ответника, след извършеното прихващане на 11.11.2020 год. в размер на
5307.87 лева, дългът на ЕВРОПА ТРАНС 2001 ЕООД е изцяло погасен. Протоколът за
прихващане от същата дата не е подписан от ЕВРОПА ТРАНС 2001 ЕООД и не е отразен в
счетоводните му регистри, като вземането от СЕПТОНА БЪЛГАРИЯ АД по процесните
фактури в размер на 5307.87 лева остава непогасено.
Съдът, след преценка на доводите на страните и събраните в производството
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от правна
страна следното:
По иска с правно основание чл. 372 вр. чл. 367 ТЗ, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД в тежест на
ищеца е да докаже сключването на договор за превоз със съответното съдържание, както и
5
че е изпълнил задълженията си по същия да извърши превоза съобразно уговореното,
включително и в уговорените срокове, както и че стоките са доставени на получателя.
При установяване на горните предпоставки в тежест на ответника е да докаже
изпълнение на задълженията си за заплащане на възнаграждение. По възражението за
прихващане ответникът следва да докаже съществуването на валидна клауза за неустойка в
договора за превоз, както и платена неустойка на неговия съконтрахент в Швейцария, за
която отговаря превозвачът.
Не е спорно между страните и се установява от представените и приети по делото
заявки, адресирани до ищеца, че ответникът му е възложил извършване на международен
автомобилен превоз по релацията България- Швейцария при товарен пункт: Септона
България АД, бул. Липник № 155, гр. Русе и разтоварен пункт и получател: Migros
Genfssenschafts- BUND, limmatstrasse 152, Zurich 1766, Switzerland, с дата на товарене
04.09.2020 год. и 24.09.2020 год., с място на разтоварване Magros Verteilzentrum, Neuendorf
CH- 4623, Switzerland и срок на доставка 09.09.2020 год., респективно 29.09.2020 год., срещу
заплащане на превозно възнаграждение от 1900.00 евро без ДДС по всяка от заявките.
Подадена е и заявка от ответника, адресирана до ищеца, с която е възложено
извършване на международен автомобилен превоз по релацията България- Германия при
товарен пункт Септона България АД, бул. Липник № 155, гр. Русе и получател Pantos
Production und Vertreibsges, mbH & CO.kg, Germany с дата на товарене 08.10.2020 год., без
фиксирана дата на разтоварване, като товарът е получен на 13.10.2020 год. Договорената
цена е 1200.00 евро без ДДС.
В заявките са определени вида на товара и превозното средство, товарният и
разтоварният пункт, размерът на навлото (превозната цена) и условията за плащане.
Страните са се договорили възнаграждението да се изплати 30 дни след датата на
доставката. Видно от писмените доказателства по делото, ищецът е изпълнил задължението
си и е превозил и разтоварил товара с един ден закъснение. Не беше доказано твърдението,
че това е станало по вина на получателя, който определил следващ ден за разтоварване, а не
уговорения между изпращача на товара и превозвача. Ищецът не доказа и че своевременно е
поискал час за разтоварване, съобразно заявката на ответника и фиксираната дата за това.
Ищецът е издал фактури за извършения превоз съответно на 07 и 19 октомври 2020 год.
Ответното дружество е приело документите, но не е изпълнило задължението си да заплати
навло.
Въз основа на посочените писмени доказателства (транспортни заявки и
товарителници), съдът намира, че между страните е бил сключен договор за международен
автомобилен превоз на стоки, по които ответникът е товародател, а ищецът е превозвач.
Установява се следователно, че възникналите между страните по делото облигационни
правоотношения са такива по договор за превоз (чл. 367 и сл. ТЗ).
Доколкото се установи, че мястото на приемане на стоката за превоз и предвиденото
място за доставянето й, се намират в две различни държави, от които поне една е
6
договаряща страна, в случая приложима в отношенията между страните е Конвенцията за
договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR), а товарителниците
установяват договорите за превоз, но не са форма за тяхната действителност – чл. 4 от
Конвенцията.
С действията си ответникът е нарушил разпоредбите на чл. 367 и следващите от ТЗ,
съгласно които товародателят плаща възнаграждението при сключването на договора, освен
ако е уговорено друго. На основание чл. 373, ал. 2 от ТЗ превозвачът отговаря за вредите,
които се дължат на забава при изпълнение на превоза.
Въз основа на изложеното се налага извод, че в полза на ищеца се дължи
възнаграждение за извършения международен превоз на стоки, съобразно уговореното в
Заявка за транспорт № 111 от 24.09.2020 г. и международна товарителница за превоз на
памучни продукти до 10 тона на 33 палета от Република България до Швейцария с
автомобил с рег. № ВТ 2741 ВТ, ВТ 0583 ЕЕ, за договорената цена от 1900 евро или 3716.08
лева с ДДС, както и Заявка за транспорт № 115 от 08.10.2020 г. и международна
товарителница за превоз на мокри кърпи до 20 тона на 66 палета от Република България до
Германия с автомобил с рег. № ВТ 3324 КМ, SL 741 RF, за договорена цена от 1200 евро без
ДДС или 2816.40 лева с ДДС.
Предвид основателността на предявения иск, съдът следва да разгледа направеното от
ответника при условията на евентуалност възражение за прихващане на дължимите от
ответника в полза на ищеца суми по Заявка за транспорт № 111 от 24.09.2020 г., Заявка за
транспорт № 89 и Заявка за транспорт № 90 с твърдяно вземане на ответника срещу ищеца
за сумата 1899.99 евро или 3716.07 лева, както и за сумата 1591.80 лева, която представлява
претърпяна от дружеството вреда вследствие закъснялата доставка. Възражението за
прихващане, направено от ответника с отговора на исковата молба за сумата 3716.07 лева е с
правно основание чл. 92 от ЗЗД, това за сумата 1591.80 лева с правно основание чл. 49 от
ЗЗД.
По възражението за прихващане ответникът следва да докаже съществуването на
валидна клауза за неустойка в сключените между страните договори за превоз.
При установяване на горното обстоятелство, в тежест на ищеца е да докаже
правопогасяващото си възражение за погасяване по давност на претенцията, предмет на
възражението за прихващане, както и на предявения насрещен иск.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника по насрещния иск за
нищожност на неустойката поради противоречие със закона и добрите нрави.
Съгласно разрешенията дадени в т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. по
тълк. дело № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС автономията на волята на страните да определят
свободно съдържанието на договора и в частност да уговарят неустойка е ограничена от
разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в две посоки: съдържанието на договора не може да противоречи
на повелителни норми на закона, а в равна степен и на добрите нрави. В този смисъл
ограничението се отнася както за гражданските, така и за приватизационните договори, а
7
също и за търговските сделки - арг. от чл. 288 ТЗ. Добрите нрави са морални норми, на
които законът е придал правно значение, защото правната последица от тяхното нарушаване
е приравнена с тази на противоречието на договора със закона (чл. 26, ал. 1 ЗЗД). Добрите
нрави не са писани, систематизирани и конкретизирани правила, а съществуват като общи
принципи или произтичат от тях, като за спазването им при иск за присъждане на неустойка
съдът следи служебно.
Предвид горното и доколкото уговорения в процесния договор размер на дължимото
обезщетение при забавяне доставката на стоките, предмет на договора, по становище на
настоящия съдебен състав не противоречи на добрите нрави, дължимият размер на
обезщетението за забава е в размер на 1/3 от договорената цена.
Видно от писмените доказателства, съгласно заявките за транспорт № 111, 89 и 90,
страните в настоящото производство са уговорили, че за закъснение на разтоварен адрес
неустойката е в размер на 1/3 от договорената цена. В заявките са уговорени задължителни
дати на разтоварване- 09.09.2020 год. и 29.09.2020 год. От доказателствата по делото се
установи, че ищецът е доставил стоките, предмет на сключените между страните в
настоящото производство договори за превоз на получателя Мигрос- Швейцария един ден
след уговорения срок на доставка.
Съгласно чл. 30, т. 3 от Конвенция за договора за международен автомобилен превоз на
стоки (CMR) забавата при доставянето може да даде основание за обезщетение само, ако в
срок от двадесет и един дни от деня на представяне на стоката на разположение на
получателя, е била отправена писмена рекламация до превозвача.
Като се има предвид, че Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз
на стоки (CMR), ратифицирана с Указ № 1143 на Държавния съвет от 29.07.1977 г. се
прилага за всеки договор за автомобилен превоз на стоки с превозни средства срещу
заплащане, когато мястото на приемане на стоката за превоз и предвиденото място за
доставянето й, така както са посочени в договора, се намират в две различни държави, от
които поне една е договаряща страна (чл. 1, т 1 от Конвенцията) и това, че според чл. 32, т. 1
от Конвенцията не конкретни искове, а всички искове, свързани с превози, уреждани от
конвенцията, се погасяват с изтичането на едногодишен давностен срок, съдът намира за
неоснователно становището, че конвенцията не е приложима относно възражението за
погасяване по давност.
Насрещната искова молба е подадена на 13.07.2021 г., от което следва, че не са
погасени по давност претенциите за неустойка за забава. Тези искове, независимо че не са
погасени по давност, са неоснователни. Не се установява от доказателствата по делото и не
се твърди от страна на ищеца или от страна на получателя да е била отправена до ответника
като превозвач рекламация в срок от 21 дни от доставката по товарителниците от 04.09.2020
год. и от 05.09.2020 год. по заявки № 89/ 04.09.2020 год. и № 90/04.09.2020 год., което
съгласно Конвенцията е условие за възникване на вземане за обезщетение, респ. за
неустойка. Съгласно чл. 30, т. 3 от Конвенцията, забавата при доставянето може да даде
основание за обезщетение само, ако в срок от двадесет и един дни от деня на представяне на
8
стоката на разположение на получателя, е била отправена писмена рекламация до
превозвача (Определение № 191 от 10.04.2009 г. на ВКС по т. д. № 206/2009 г., II т. о., ТК).
По заявка № 111 и товарителницата от 24.09.2020 год. доставката е извършена на
30.09.2020 год. Инвойс- фактура № 97964034 е издадена от Мигрос- Швейцария на
21.10.2020 год., както и другите две инвойс- фактури с номера 97964035 и 97964036 за
другите две закъснели доставки. Няма данни в същия този ден те да са достигнали до
превозвача. Първата възможна дата, на която рекламацията е достигнала до него, е
11.11.2020 год., когато е издадена сметката за неустойка и когато е получен първият имейл,
от който става ясно, че има рекламация от швейцарското дружество относно закъснението с
един ден. Следователно рекламацията е подадена до превозвача извън срока по чл. 30, т. 3
от конвенцията и възражението за прихващане на ответника, респективно насрещният иск са
неоснователни за предявения размер на неустойката 3716.07 лева.
Съгласно чл. 23, т. 5 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз
на стоки (CMR) в случай на забава при доставянето, ако правоимащият докаже, че от това е
възникнала щета, превозвачът е длъжен да заплати обезщетение в размер на тази щета, но не
повече от цената на превоза, а съгласно § 6 на същия член по- големи обезщетения не могат
да бъдат търсени, освен в случай на обявена стойност на стоката или при обявен особен
интерес при доставката, съгласно членове 24 и 26 от Конвенцията. В конкретния случай от
страна на ответника се твърди и се доказва, че е претърпял вреди от забавянето на
доставката на стоките, предмет на процесния договор за превоз, поради което претенцията,
предмет на направеното с отговора на исковата молба от страна на ответника възражение за
прихващане е частично основателно на това основание за сумата 1591.80 лева.
Предвид гореизложените съображения искът с правно основание чл. 372 вр. чл. 367 ТЗ
във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД се явява частично основателен и следва да бъде уважен за сумата
3716.07 лева, като се вземе предвид основателността на възражението за прихващане,
посочено по- горе. Ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на ищеца
посочената сума, представляваща навло за извършен международен превоз на стоки по
Заявка за транспорт № 111 от 24.09.2020 г. и международна товарителница за превоз на
памучни продукти до 10 тона на 33 палета от Република България до Швейцария с
автомобил с рег. № ВТ 2741 ВТ, ВТ 0583 ЕЕ, за договорената цена от 1900 евро или 3716.08
лева с ДДС, както и Заявка за транспорт № 115 от 08.10.2020 г. и международна
товарителница за превоз на мокри кърпи до 20 тона на 66 палета от Република България до
Германия с автомобил с рег. № ВТ 3324 КМ, SL 741 RF, за договорена цена от 1200 евро без
ДДС или 2816.40 лева с ДДС, ведно със законната лихва върху горепосочената сума, считано
от 10.05.2021 год. до окончателното й изплащане.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД в тежест на ищеца е да установи
наличието на главен дълг и изпадането на ответника в забава. Съгласно чл. 84, ал. 1 от ЗЗД,
когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след
изтичането му. Съгласно съдържащите се в процесните заявки условия на плащане,
уговорени между страните, плащането на превозното възнаграждение следва да бъде
9
извършено до 30 дни от датата на доставката. Следователно страните са уговорили ден, в
който най- късно следва да бъде изпълнено задължението на ответника за заплащане на
възнаграждение по договора за превоз.
От представените по делото доказателства /товарителница от 24.09.2020 год. и от
08.10.2020 г., като съобразно уговорките в процесните заявки следва да се направи извод, че
ответникът е изпаднал в забава относно изпълнението на задължението си за заплащане на
възнаграждение в полза на превозвача по договора за превоз, считано от 30.10.2020 год. по
първата заявка и от 12.11.2020 год. по втората.
Предвид горното и уваженото възражение за прихващане, предявеният иск с правно
основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД се явява основателен за периода 30.10.2020 год.- 10.05.2021
год. за първата заявка в размер на 199.22 лева (върху главница 3716.08 лева).
При този изход на спора право на разноски в настоящото производство имат и двете
страни по спора.
От името на ищеца своевременно е направено искане за присъждане на разноски в
настоящото производство, като са представени и доказателства за извършени такива, а
именно за държавна такса в размер на 262.31 лева, за заплатено адвокатско възнаграждение
в исковото и обезпечителното производство в размер на 2256.00 лева, за възнаграждение на
вещите лица- 949.00 лева, държавна такса за обезпечение на бъдещ иск 40.00 лева и такси
към ЧСИ Венцислав Маринов за образуване на дело и налагане на запори в размер на 144.00
лева. Общ размер на разноските- 3651.31 лева.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът СЕПТОНА
БЪЛГАРИЯ АД следва да бъде осъден да заплати в полза на ищеца ЕВРОПА- ТРАНС 2001
ЕООД сумата от 234, 34 лева, представляваща разноски в производството пред РРС,
съразмерно на уважената част от исковете.
От името на ответника своевременно е направено искане за присъждане на разноски в
настоящото производство, като са представени и доказателства за извършени такива, а
именно за заплатена държавна такса в размер на 212.31 лева.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът ЕВРОПА- ТРАНС
2001 ЕООД следва да бъде осъден да заплати в полза на ответника СЕПТОНА БЪЛГАРИЯ
АД сумата 63.52 лева, представляваща разноски в производството пред РРС, съразмерно на
отхвърлената част от исковете.
По компенсация ответникът дължи разноски на ищеца в размер на 2495.41 лева.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА СЕПТОНА БЪЛГАРИЯ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. Русе, бул. Липник № 155, представлявано от изпълнителния директор
Й*А*П* да заплати на ЕВРОПА- ТРАНС 2001 ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
10
управление: гр. Велико Търново, ул. Мария Габровска № 4, вх. Г, ет. 2, ап. 14,
представлявано от управителя Е*Д*И* сумата 3716.07 лева, представляваща навло за
извършен международен превоз на стоки по Заявка за транспорт № 111 от 24.09.2020 г. и
международна товарителница за превоз на памучни продукти до 10 тона на 33 палета от
Република България до Швейцария с автомобил с рег. № ВТ 2741 ВТ, ВТ 0583 ЕЕ, за
договорената цена от 1900 евро или 3716.08 лева с ДДС, както и Заявка за транспорт № 115
от 08.10.2020 г. и международна товарителница за превоз на мокри кърпи до 20 тона на 66
палета от Република България до Германия с автомобил с рег. № ВТ 3324 КМ, SL 741 RF, за
договорена цена от 1200 евро без ДДС или 2816.40 лева с ДДС, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 10.05.2021 год. до окончателното й изплащане, както и сумата
199.22 лева, представляваща обезщетение за забава от 30.10.2020 год. до предявяване на
иска, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за главница до предявената 5307.87 лева като
погасен чрез прихващане и иска за заплащане на мораторна лихва в размер на 79.59 лева.
ОСЪЖДА СЕПТОНА БЪЛГАРИЯ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. Русе, бул. Липник № 155, представлявано от изпълнителния директор
Й*А*П* да заплати на ЕВРОПА- ТРАНС 2001 ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. Велико Търново, ул. Мария Габровска № 4, вх. Г, ет. 2, ап. 14,
представлявано от управителя Е*Д*И* сумата 2495.41 лева, представляваща съдебно-
деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
11