|
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВИДИН |
|||||||||
|
РЕШЕНИЕ № 57 |
|||||||||
|
гр.
Видин, 19.03.2020 г. |
|||||||||
|
В ИМЕТО НА НАРОДА |
|||||||||
|
Административен съд – Видин, |
II административнонаказателен състав |
||||||||
|
в публично заседание
на |
Двадесет и пети февруари |
||||||||
|
през две хиляди и двадесета година в състав: |
|||||||||
|
Председател: |
Нели Дончева |
||||||||
|
Членове: |
Николай Витков Борис Борисов |
||||||||
|
при секретаря |
Мария Иванова |
и в присъствието |
|||||||
|
на прокурора |
Кирил Кирилов |
като разгледа докладваното |
|||||||
|
от съдия |
Нели Дончева |
|
|||||||
|
Касационно АНД № |
34 |
по описа за |
2020 |
Година |
|||||
|
и за да се произнесе,
съобрази следното: |
|||||||||
|
Делото е образувано по жалба с правно
основание чл.63, ал.1, изр. ІІ - ро от ЗАНН, подадена от процесуалния представител
на „АВ Билд“ ЕООД гр.София против Решение № 336 от 31.10.2019 г. по АНД № 864/2019
г. по описа на Районен съд - Видин, с което е потвърдено НП № 05-0000919 от 09.05.2019
г. на Директора на Д “ИТ“ - Видин, с което на касатора е наложено административно
наказание „имуществена санкция” в размер на 1 500 /хиляда и петстотин/ лева на
основание чл.416, ал.5 във връзка с чл.413, ал.2 от КТ за извършено административно
нарушение по чл.24, ал.1 от Наредба № 2 от 22.03.2004г. за минималните изисквания
за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на СМР. В жалбата се развиват съображения,
че решението на ВРС е неправилно, постановено в противоречие със събраните по
делото доказателства, както и в противоречие с материалния закон. Посочва се че ВРС не е отчел обстоятелството,
че нарушението е било отстранено незабавно, не са установени настъпили вредни
последици, поради което е приложима разпоредбата на чл.415в, ал.1 от КТ. Иска се от Съда да бъде отменено
решението на ВРС и бъде постановено ново, с което да бъде отменено атакуваното
НП. Ответникът Д “ИТ“ - Видин, редовно
призован, представител не се е явил в с.з., но с писмени бележки е изразено становище
за правилност и законосъобразност на атакуваното НП и правилност на решението
на ВРС. Представителят на Окръжна прокуратура
– гр.Видин дава заключение, че жалбата се явява неоснователна, а решението като
правилно и законосъобразно, с оглед мотивите за извършено нарушение, следва да
бъде оставено в сила. От събраните по делото писмени
и гласни доказателства, преценени поотделно и взети в тяхната съвкупност, доводите на страните и посочените
касационни основания в жалбата, Административният съд прие за установено следното : Касационната жалба е подадена в
установения в чл.211, ал.1 от АПК срок и от субект, който има интерес от обжалване,
поради което е допустима. Разгледана по същество, във връзка
с оплакванията в жалбата, същата се явява неоснователна по следните съображения:
Обстоятелствата установени във фактическата
обстановка, която районният съд е приел се споделят и от Административният съд.
Безспорно се установява,
че 14.03.2019г. в гр.Видин,
на строителен обект – „Тир паркинг и обслужваща сграда“, намираща се в
к.с. „Съни Ойл“ на път Е-79 била извършена проверка по спазване на трудовото законодателство
от служители на Д „ИТ“- Видин. Било установено, че на обекта били допуснати строителните
работници – Йордан Владимиров Георгиев, Тихомир Петков Тодоров, Цветан Иванов
Гергов и Цветомир Пламенов Петров, като същите изпълнявали своите трудови задължения,
без да ползват предпазни средства и специално работно облекло. С оглед констатираното
свид. Попардонова приела, че касаторът в качеството
му на работодател по смисъла на параграф 1, т.1 от ДР на КТ е извършил административно
нарушение на чл. 24, ал.1 от Наредба № 2 от 22.03.2004г. за минималните изисквания за
здравословни и безопасни условия на труд при извършване на СМР, за което съставила
АУАН № 05-0000919 от 04.04.2019г. срещу касатора, връчен срещу подпис на управителя му. С писмено
възражение от 05.04.2019г. представляващия касатора възразил, като посочил че
нарушението е било отстранено веднага и не са произлезли вредни последици за работниците,
поради което са налице предпоставките на чл.415в от КТ. Въз основа на АУАН и
при установената в него фактическа обстановка Директора на Дирекция „ИТ”-
Видин издал атакуваното НП, с което на дружеството-касатор, на основание чл.416, ал.5 във връзка
с чл.413, ал.2 от КТ, било наложено административно наказание „имуществена санкция”
в размер на 1 500 /хиляда и петстотин/ лева. При тези данни Районен съд - Видин счел, че работодателят
е допуснал нарушение на чл. 24, ал.1 от Наредба № 2 от 22.03.2004г. за минималните изисквания
за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на СМР – основание
за ангажиране на административнонаказателната му отговорност, поради което потвърдил
атакуваното НП като законосъобразно. Касационната инстанция напълно споделя
изводите на ВРС. Съгласно чл.24, ал.1, от Наредба
№ 2 от 22.03.2004г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия
на труд при извършване на СМР, на строителната площадка се допускат
до работа само работещи и други лица, които
използват осигурените им лични предпазни средства и специални работни облекла. Лични предпазни средства по смисъла на § 1, т. 18 от ДР на Наредба № 2/22.03.2004 г. за минималните
изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни
и монтажни работи (обн. ДВ бр. 37/2004 г.), връзка § 1, т. 7 от ДР на ЗЗБУТ са всяко приспособление,
екипировка, проектирано да се носи или използва от работещия, за да го предпазва
от една или повече възможни опасности, заплашващи неговото здраве и безопасност
при работа, както и всяко допълнение, принадлежност или специално работно облекло,
проектирани за същата цел. От тук съответно следва, че при работа на строителен
обект, при който отворите в строителните и конструктивни елементи /стени и етажни
плочи/, са необезопасени чрез парапети, ограждения или здраво покритие, които
да понесат съответно натоварване / видно от протокола за извършената проверка/,
за да бъдат предпазени работниците от падане от височина, последните следва да
използват лични предпазни средства и специални работни облекла. В случая безспорно се установява, че на въпросния обект,
четирима работници са извършвали строително – монтажни работи без да ползват предпазни
средства и специално работно облекло. Същите са извършвали строителна дейност
за дружеството - касатор, т. е. то се явява техен работодател и лице, което ги
е допуснало на обекта. Ирелевантно в случая се явява обстоятелството, дали при
постъпване на работа на работниците са били раздавани лични предпазни средства,
тъй като задължението по чл. 246, ал. 2, предл. 1 от Наредба № 7/1999 г. за минималните
изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при
използване на работното оборудване (обн. ДВ бр. 88/1999 г.) се отнася
до ежедневното допускане до работа на лица с лични предпазни средства, а не до
зачисляването им на такива. Предвид изложеното касаторът безспорно е осъществил от
обективна страна вмененото му нарушение. Административно - наказателната отговорност на юридическите
лица е обективна и безвиновна. Законодателят не е въздигнал в елемент от фактическия
състав на това нарушение настъпването на някакъв общественоопасен резултат – например
падане от височина и пр. Поради това Съдът приема, че нарушението е формално и
се изразява в действие (допускане до работа на работници без лични предпазни средства
и специално работно облекло) от страна на работодателя (по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ и § 1, т. 2 от ДР на ЗЗБУТ). Съгласно нормата на чл. 413, ал. 2 от КТ законово предвидената
санкция за работодател, който не изпълни задълженията си за осигуряване на здравословни
и безопасни условия на труд (ако не подлежи на по-тежко наказание) e имуществена
санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лева. Предвид броя на допуснатите работници без лични предпазни
средства и специално работно облекло, дадените предписания, в т.ч. и
предписанието отворите в строителните и конструктивни елементи /стени и
етажни плочи/, които създават опасност от падане от височина да се обезопасят
по подходящ начин /парапети, ограждения или здраво покритие, които да понесат
съответно натоварване/, необжалвания акт за спиране на обекта и липсата на
безспорни доказателства че нарушението своевременно е отстранено / само
подписан от касатора протокол и уведомително писмо не е достатъчно в тази
насока/ Съдът счита, че случаят не би могъл да се приеме за маловажен и в
тази връзка да се обсъжда приложението на чл. 415в от КТ или общата разпоредба на чл. 28 от ЗАНН. При определяне на маловажните случаи при административните
нарушения съгласно ТР № 1 от 12.12.2007 г. на ВКС по н. д. № 1/2007 г., ОСНК следва
да се съобразяват разпоредбите на НК и по точно чл. 93, т.9 от НК, съгласно която разпоредба
маловажен случай е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата
или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства,
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените
случаи на престъпление от съответния вид. В случая, с процесното нарушение се засягат важни обществени
отношения, свързани с опазване живота и здравето на работниците при осъществяване
на трудовите функции. Работодателят и съответните ръководни служители, които ръководят
пряко работния процес са длъжни да спазват и да следят за спазване на установените
от законодателя правила за осигуряване на безопасни и здравословни условия на
труд. Животът и здравето са висши човешки ценности и всяко поведение, което ги
застрашава следва да се квалифицира като такова с висока обществена опасност.
Съдът счита, че липсата на вредни последици не може да се приеме като достатъчно
смекчаващо обстоятелство, което за обоснове приложението на чл. 28 от ЗАНН.. В чл. 27, ал. 2 ЗАНН е предвидено, че при определяне
на наказанието се вземат предвид тежестта на извършеното, подбудите за неговото
извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. Определената санкция е в минималния предвиден от законодателя
размер, поради което не може да бъде изменена. Съдът намира, че с така определеното
наказание ще бъдат постигнати целите, предвидени в чл. 12 от ЗАНН да се предупреди и превъзпита
нарушителя, както и генералната превенция за въздействие върху обществото. Предвид изложените съображения
административно наказващия орган, в кръга на правомощията си, е издал законосъобразно
НП, в което подробно е описал нарушението, посочил е времето и мястото на извършването
му, административно отговорното лице, както и правната норма, която е нарушена.
Съдът
намира, че при постановяването на решението на ВРС не са били допуснати нарушения
нито на материалния, нито на процесуалния закон, поради което и същото като валидно,
допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила от настоящата инстанция. Водим от горното и на основание
чл. 63, ал. 1, изречение „първо” от ЗАНН и чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд
– Видин Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 336 от
31.10.2019 г. по АНД № 864/2019 г. по описа на Районен съд - Видин, с което е
потвърдено НП № 05-0000919 от 09.05.2019 г. на Директора на Д “ИТ“ - Видин, с
което на „АВ Билд“ ЕООД гр.София е наложено административно наказание
„имуществена санкция” в размер на 1 500 /хиляда и петстотин/ лева на основание
чл.416, ал.5 във връзка с чл.413, ал.2 от КТ за извършено административно
нарушение по чл.24, ал.1 от Наредба № 2 от 22.03.2004г. за минималните
изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на СМР. Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. /Н.Дончева/ /Н.Витков/
2.
/Б.Борисов/ |
|||||||||