№ 1702
гр. София, 23.12.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО III ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито
заседание на двадесет и трети декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Мирослава Тодорова
Членове:Христинка Колева
Мирослав Стоянов
като разгледа докладваното от Мирослав Стоянов Въззивно частно
наказателно дело № 20211100604966 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 249, ал. 3 НПК.
Образувано е по частна жалба на Р.Ц. и М.Ц. чрез упълномощения защитник адв.
А.И. срещу Определение от 18.11.2021 г. по нохд № 6215/2021 г. на СРС в следните
части, с които са оставени без уважение:
молбата на горепосочените лица за конституирането им като граждански ищци
против подсъдимия М.Ц. и не е приет за съвместно разглеждане предявения
гражданския иск от същите лица срещу подсъдимия М.Ц.;
исканията за събиране на нови доказателства – назначаване на съдебно-
оценителна експертиза и изискване на информация от ДСИ за съответно
изпълнително дело;
искането за отстраняване на допуснати несъответствия в обвинителния акт
относно неправилното посочване на сумите и периодите на дължимост на
вноските за издръжка, издръжка за минало време и законна лихва за забавено
плащане.
С жалбата са наведени доводи за неправилност на обжалваното определение.
Твърди се, че подсъдимият не е изплащал каквато и да е издръжка на двете си дъщери,
които са жалбоподатели. Неправилно са определени сумите и периодите на
задълженията за издръжка по обвинителния акт, тъй като същите не съответстват на
приложеното в досъдебното производство влязло в сила Решение № 132866 от
29.05.2017 г. по гр.д. № 56910/2016 г. на СРС, 80-ти състав, като не е посочена
присъдената издръжка за минало време, както и законната лихва върху главничните
задължения. Иска се отмяна на акта в обжалваните части.
Предвид гореизложеното, с оглед събраните по делото доказателства и въз
основа на закона, въззивният съд приема за установено следното:
Производството пред СРС е образувано по повод обвинителен акт срещу М.Ц.
за извършено престъпление по чл. 183, ал. 1 НК за неизплатена издръжка на двете му
1
дъщери Р.Ц. и М.Ц..
За да постанови атакувания съдебен акт, районният съд е приел, че характерът
на твърдяното престъпление по чл. 183 НК изключва присъждането отново на вече
дължимата издръжка, като разглеждането на граждански иск в наказателното
производство ще затрудни неговото разглеждане и съответно ще отложи делото.
Отбелязва се, че в молбата относно гражданския иск се иска присъждане на суми,
невключени в обвинителния акт, а основанието на този иск произтича само от
описаното в акта деяние. Липсват мотиви на районния съд относно неуважаването на
доказателствените искания на жалбоподателите. Съдът е приел, че не са допуснати
отстраними съществени процесуални нарушения на досъдебното производство, тъй
като съдът не може да дава указания на прокурора какво обвинение да повдигне, нито
да се произнася в хода на разпоредителното заседание относно доказаността на
обвинението, а може само да преценява дали обвинението е разбираемо при липса на
взаимно изключващи се твърдения.
Жалбата е недопустима в частите, с които молбата на пострадалите лица за
конституиране като граждански ищци и неприемане за съвместно разглеждане на
гражданския им иск срещу подсъдимия М.Ц. и не са уважени доказателствените им
искания, посочени в становище от 18.11.2021 г. за назначаване на съдебно-оценителна
експертиза за актуалния размер на задълженията за издръжка и техните периоди
съгласно Решение № 132866 от 29.05.2017 г. по гр.д. № 56910/2016 г. на СРС, 80-ти
състав, както и за изискване на информация по изп.д. № 1224/2017 г. на ДСИ М.З. при
СРС относно същата задача по поисканата експертиза. Определението, с което съдът
отказва да конституира пострадали лица като граждански ищци и да приеме за
съвместно разглеждане техния граждански иск срещу определено лице, както и
определението, с което съдът оставя без уважение исканията им за събиране на нови
доказателства, е необжалваемо, тъй като не е предвиден инстанционен контрол по
отношение на актовете на съда в разпоредителното заседание по тези въпроси. Такава
възможност е предвидена единствено за определението на съда по въпросите по чл.
248, ал. 1, т. 3 и т. 6 НПК, а именно – по отношение на допуснати на досъдебното
производство отстраними съществени процесуални нарушения, довели до
ограничаване на процесуалните права на обвиняемия, на пострадалия или на неговите
наследници, както и по отношение на взетите мерки за процесуална принуда (чл. 249,
ал. 3, предл. 1 НПК).
Настоящият въззивен съдебен състав споделя изводите на първоинстанционния
съд относно това, че съдът не може да се произнася по доказаността на обвинението.
Съдът не може да преценява съответствието на обвинението с експертизата и други
гласни доказателства, като преценката му относно допуснати съществени процесуални
нарушения е сведена до наличието на ясна обвинителна теза, съответствие между
обстоятелствена част и диспозитива на обвинителния акт, както и дали описанието на
двете инкриминирани деяния кореспондира на последното привличане на обвиняемия.
Отговорът на всички горепосочени въпроси е положителен според настоящия състав.
По гореизложените съображения въззивният съд намира, че жалбата в частите
относно отказа за конституиране като граждански ищци, неприемане за съвместно
разглеждане на гражданските искове и оставянето без уважение на доказателствените
искания на жалбоподателите следва да бъде оставена без разглеждане като
недопустима. В останалата горепосочена част относно позоваването на допуснати
отстраними съществени процесуални нарушения определението на районния съд
следва да бъде потвърдено като правилно.
2
По тези мотиви, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба на Р.Ц. и М.Ц. чрез
упълномощения защитник адв. А.И. срещу Определение от 18.11.2021 г. по нохд №
6215/2021 г. на СРС в следните части, с които са оставени без уважение:
молбата на горепосочените лица за конституирането им като граждански ищци
против подсъдимия М.Ц. и не е приет за съвместно разглеждане предявения
гражданския иск от същите лица срещу подсъдимия М.Ц.;
исканията за събиране на нови доказателства – назначаване на съдебно-
оценителна експертиза и изискване на информация от ДСИ за съответно
изпълнително дело.
ПОТВЪРЖДАВА Определение от 18.11.2021 г. по нохд № 6215/2021 г. на СРС
в частта, с която е оставено без уважение искането за отстраняване на допуснати
несъответствия в обвинителния акт относно неправилното посочване на сумите и
периодите на дължимост на вноските за издръжка, издръжка за минало време и законна
лихва за забавено плащане.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3