№ 2210
гр. Варна , 23.06.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и
трети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Невин Р. Шакирова
като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20213100501510 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Настоящото производство е въззивно и е образувано по жалба на Д. В. Т. чрез процесуалния
представител адвокат В.В. срещу решение № 261360 от 19.04.2021 г., постановено по гр.д.№
6795 по описа за 2020 г. на Районен съд – Варна, четиридесети състав, с което е изменен на
основание член 150 от СК размера на определената с влязло в законна сила решение по гр.д.
№ 14063/2018 г. по описа на ВРС издръжка, дължима от Д. В. Т. на непълнолетните му деца
В. Д. Т. и К. Д. Т., действащи чрез своята майка и законен представител В. К. Г., като е
увеличена същата от 180 лева на 250 лева месечно, считано от датата на предявяване на
исковата молба в съда /22.06.2020 г./ до настъпване на законно основание за нейното
изменение или прекратяване, с падеж десето число на месеца, за който се дължи издръжката,
ведно със законната лихва от падежа на всяка просрочена вноска до окончателното
изплащане на задълженията; осъден е Д. В. Т. да заплати на В. Д. Т. и К. Д. Т., действащи
чрез своята майка и законен представител В. К. Г., сумата от 400 лева представляваща
разноски по делото пред първата инстанция за адвокатски хонорар, както и на основание
член 78, алинея 6 от ГПК във връзка с член 1 от ТДТССГПК да заплати в полза на бюджета
на съдебната власт по сметката на ВРС сумата от 201,60 лева, представляваща дължимата по
делото държавна такса върху увеличения размер на исковете за издръжка.
Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност на решението, като се твърди, че
съдът не е обсъдил и анализирал в цялост представените доказателства, което е довело до
погрешни правни изводи относно размера на издръжката, доколкото въззивникът не е
оспорвал исковете по основание. Сочи се, че от датата на предходното определяне на
издръжките не е изминал значителен период от време, че има алиментни задължения и към
1
друго дете, че не е налице възможност да дава определената издръжка, както и, че няма
обективни причини за увеличение на издръжките, нито изключителни нужди на децата.
Отделно от това се излага, че майката също е задължена да осигурява издръжка на децата.
Иска се отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне на исковете, а в условията на
евентуалност – издръжката да бъде увеличена с по 20 лева за всяко дете.
Във въззивната жалба са направени следните доказателствени искания:
1/ За изготвяне на подробен социален доклад от ДСП – Варна, от който да е видно какви са
належащите нужди на децата към настоящия момент и с колко евентуално са нарастнали от
датата на предходното решение;
2/ За допускане на съдебно-счетоводна експертиза със задача на вещото лице, което след
като се запознае с материалите по делото, да отговори на следните въпроси: Каква е
средномесечната сума, необходима за живот на въззивника предвид неговата възраст и
здравословно състояние, съпоставима със средно месечния осигурителен доход за страната,
обявен от НОИ за месец април 2021 г., и какъв е паричния разход на домакинства по групи,
обявен от НСИ за месец април 2021 г., сравним с датата на постановяване на първото
решение /21.02.2018 г./? Ако се установи значително изменение от 21.02.2018 г. към
настоящия момент, същото да се отрази и съпостави. Може ли въззивникът с получаваната
от него заплата и след приспадане на разходите, включително издръжки за деца, да покрива
ежемесечно разходите си за храна, отопление, осветление, телефон, лекарства, данъци и
такси, облекло, ремонт, обзавеждане на жилище и културни развлечения, включително
претендираната сума по настоящите искове? Ще може ли след покриване на посочените
разходи да води сносен живот? Ако средствата не му достигат, какъв е техният месечен
размер?
В срока по член 263 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна, с който въззивната
жалба се оспорва и се желае потвърждаване на решението като правилно и законосъобразно.
Излагат се подробни съображения за опровергаване доводите на въззивника. Набляга се на
специфичните нужди на децата, нуждата от непрекъснато обгрижване от страна на майката
и нейните ниски доходи. Възразява срещу поисканото събиране на доказателства, като сочи,
че целта на социалният доклад е съвсем различна, а и такъв има изготвен пред първата
инстанция, както и, че издръжката на малолетни деца е безусловна.
На основание член 267, алинея 1 от ГПК при извършената служебна проверка съдът
констатира, че въззивната жалба е допустима - депозирана е от активно легитимирана страна
по делото, имаща правен интерес от обжалването, в срока по член 259, алинея 1 от ГПК,
отговаря на изискванията за редовност по член 260 и член 261 от ГПК.
2
Настоящият състав на съда, като съобрази предмета на делото и направените
доказателствените искания от въззивника намира, че искането за изготвяне на нов социален
доклад не е необходимо, доколкото такъв има изготвен и приет пред първата инстанция, а
искането за допускане на ССЕ с поставената задача е неотносимо към предмета на спора,
който е с правно основание член 150 във връзка с член 143 от СК.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на въззивника за изготвяне на подробен социален
доклад от ДСП – Варна, от който да е видно какви са належащите нужди на децата към
настоящия момент и с колко евентуално са нарастнали от датата на предходното решение, и
за допускане на съдебно-счетоводна експертиза със следните задачи: Каква е
средномесечната сума, необходима за живот на въззивника предвид неговата възраст и
здравословно състояние, съпоставима със средно месечния осигурителен доход за страната,
обявен от НОИ за месец април 2021 г., и какъв е паричния разход на домакинства по групи,
обявен от НСИ за месец април 2021 г., сравним с датата на постановяване на първото
решение /21.02.2018 г./? Ако се установи значително изменение от 21.02.2018 г. към
настоящия момент, същото да се отрази и съпостави. Може ли въззивникът с получаваната
от него заплата и след приспадане на разходите, включително издръжки за деца, да покрива
ежемесечно разходите си за храна, отопление, осветление, телефон, лекарства, данъци и
такси, облекло, ремонт, обзавеждане на жилище и културни развлечения, включително
претендираната сума по настоящите искове? Ще може ли след покриване на посочените
разходи да води сносен живот? Ако средствата не му достигат, какъв е техният месечен
размер?
НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
26.07.2021 г. от 10,00 часа, за която дата и час да се призоват страните по делото.
3
НАПЪТВА на основание член 273 във връзка с член 140, алинея 3 от ГПК страните към
медиация или към спогодба, като указва на същите, че постигането на спогодба
посредством взаимни отстъпки от страна на всяка от тях ще доведе до бързото и ефективно
уреждане на спора по между им и ще благоприятства процесуалните и бъдещите
извънпроцесуални взаимоотношения по между им. При приключване на делото със
спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, на основание член 78,
алинея 9 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4