Р Е Ш
Е Н И Е
№:1439
05.12.2022 г. гр. Бургас,
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - гр.Бургас ХХV-ти състав
На седми ноември, две хиляди двадесет и втора
година
В публично
заседание в следния състав:
Председател: Тодор Икономов
Секретар:
Вяра Стоянова
като
разгледа докладваното от Тодор Икономов
административно
дело № 1584 по описа за 2022 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по реда на чл. 145
и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.
172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).
Образувано е по жалба подадена от С.К.Г., ЕГН **********,
против заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) №
22-0769-000956/10.08.2022 г. издадена от полицейски инспектор към ОД на МВР гр.
Бургас, сектор "Пътна полиция", с която му е наложена принудителна
административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП – временно отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, до решаване
на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.
Жалбоподателят излага доводи за
незаконосъобразност на издадената заповед.
Твърди, че не били посочени фактическите и правни основания за издаването,
като по този начин било нарушено правото му на защита, тъй като не разбрал
срещу какво трябва да се защитава. Счита, че допуснатото предварително
изпълнение съществено нарушава правата и законните му интереси. По подробно
изложени в жалбата доводи, иска отмяна на оспорената ЗППАМ. Не претендира разноски.
Ответникът - полицейски инспектор
към ОД на МВР гр. Бургас, сектор "Пътна полиция" - редовно уведомен,
представя административната преписка по издаване на обжалваната заповед и прави
искане жалбата да бъде оставена без последствие.
Административен съд - Бургас намира,
че жалбата е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по
същество е неоснователна по следните причини:
Акт за установяване на административно
нарушение серия АД бл. № 467231 (л.7 от делото) е съставен на С.К.Г., за това,
че на 03.08.2022 г. около 01:00 часа, в гр. Бургас от входа на Спешен център
към УМБАЛ Бургас управлява собствения си лек автомобил Ленд Ровер, Рейндж Ровер,
с рег. № ******, с концентрация на алкохол 1,03 промила, установена с
техническо средство Алкотест Дрегер 7510 с фабр. № ARNA-0187. В акта е
посочено, че на водача е издаден талон за изследване № 136883. След взета
кръвна проба от ПХЕ № 369/05.08.2022 г. е видно, че концентрацията на алкохол в
кръвта на водача е 0,76 промила.
Със заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 22-0769-000956/10.08.2022 г. издадена от
полицейски инспектор към ОД на МВР гр. Бургас, сектор "Пътна полиция"
(л.5 от делото), на основание чл. 171, т. 1, б. "б. " от ЗДвП е
наложена на С.К.Г. процесната ПАМ.
Заповедта е връчена на 22.08.2022
г., видно от направеното отбелязване и е обжалвана с жалба вх. №
76900-21612/30.08.2022 г., подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК.
При така изложените фактически
данни, които се подкрепят от приложените по делото писмени доказателства съдът
достигна до следните правни изводи:
Съобразно разпоредбата на чл. 168,
ал. 1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения административен
акт на всички основания по чл. 146 от АПК.
Съгласно чл. 172, ал. 1 ЗДвП,
принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква
"а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на
службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от
оправомощени от тях длъжностни лица. Със заповед № 251з-1821/26.04.2022 г. на
директора на ОД на МВР гр. Бургас (л.21 от делото), на основание чл. 43, ал. 4,
вр., ал. 3, т. 1 от ЗМВР, вр. чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, са делегирани правомощия
на изрично посочени длъжностни лица, включително и полицейските инспектори в
сектор "Пътна полиция", да издават заповеди за прилагане на
принудителни административни мерки, с оглед на което процесната заповед се
явява издадена от компетентен орган, в рамките на делегираните му правомощия.
В хода на административното
производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са
довели до нарушаване правото на защита на жалбоподателя. Като всяка една
принудителна административна мярка, процесната има преустановителен и
превантивен характер, поради което при констатиране на съответното
административно нарушение законът изисква предприемане на незабавни фактически
действия, в случая временно отнемане на свидетелството за управление на МПС.
Заповедта е издадена в предвидената
от законодателя писмена форма, в съответствие с материалноправните разпоредби
на закона, като тя е мотивирана, тъй като съдържа фактически и правни основания
за нейното издаване.
Съгласно
чл. 171, т. 1, б. "б." от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на
движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се
прилагат следните принудителни административни мерки: 1. временно отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който
управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5
на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с
изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство,
определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания
въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена
с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и
който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с
доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване
и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за
отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на изследване от
кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности
са определящи.
В случая е налице първата хипотеза
на цитираната правна норма. Жалбоподателят е управлявал МПС с концентрация на
алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда /съгласно ПХЕ № 369/05.08.2022 г. с 0,76
промила/, установена с химично лабораторно изследване, поради което безспорно
са налице материалноправните
предпоставки за налагане на издадената ПАМ. Конкретните факти, субсумиращи се в
хипотезата на чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП са
установени с АУАН, съставен от компетентни длъжностни лица, който съгласно чл. 189, ал. 2 ЗДвП има
обвързваща доказателствена сила до доказване на противното. Констатациите на
административния орган не са оборени по надлежния ред от страна на
жалбоподателя, в чиято тежест е да докаже твърдяната от него липса на
материалноправните предпоставки за издаване на оспорения административен акт.
В случаите по чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП административният орган действа при условията на обвързана компетентност,
което означава, че при установяване на фактическите основания, визирани в
хипотезата на правната норма, както е в случая, същият няма право на избор или
на свободна преценка дали да наложи принудителната административна мярка или
не, а в условията на обвързана компетентност е длъжен да издаде административен
акт с указаното от закона съдържание.
Изложените от
жалбоподателя твърдения, че причината поради която е управлявал МПС с концентрация
на алкохол в кръвта, са чисто човешки, а именно - да помогне на детето си,
което е било с много висока температура, сигурно са верни, но това не
освобождава водача от задълженията му да спазва ЗДвП и по конкретно
разпоредбата на разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1, предл. 1 от ЗДвП. Съгласно
цитираната норма на водача на пътно превозно средство е забранено да управлява
пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда.
Тоест в конкретния случай, жалбоподателят е знаел, че извършва нарушение и е
поел съответния риск управлявайки автомобила си след употреба на алкохол,
поради което на същия правилно е наложена издадената ПАМ. Както беше споменато
по-горе в изложението процесната мярка има за цел да осигури безопасността
на движението по пътищата, тъй като в случая е могло да се стигне до настъпване
на ПТП. Неотносими към спора са и твърденията, че Г.
е съдействал при извършване на проверката и е бил в добро състояние.
Неоснователно е възражението, според
което с допуснатото предварително изпълнение на заповедта съществено били
нарушени правата и законните интереси на жалбоподателя. Предварителното
изпълнение е допуснато с изрична законова норма – чл. 172, ал. 6 от ЗДвП, съгласно
която подадената жалба не спира изпълнението на приложената административна
мярка, което означава, че същата произвежда правно действие от датата на
издаването, а не от момента на влизане в сила. Предвид установените факти – управление
на МПС след употреба на алкохол, с оглед надделяващия обществен интерес, с
налагане на процесната ПАМ се осигурява безопасността на движението по пътищата
и се преустановява извършваното нарушение. Не може да се приеме тезата, че така
се нарушават права и законни интереси на жалбоподателя.
Съдът намира, че
оспорената заповед съответства и на целта на закона. Анализът на разпоредбата
на чл. 171 от ЗДвП сочи, че мерките от вида на процесната имат две цели. Те са с превантивен
характер и целят осуетяване възможността на дееца да извърши други подобни
нарушения. Именно с оглед непосредствената цел за ограничаване на евентуално
противоправно поведение и обезпечаване положителните действия на субекта на
нарушението, мярката се прилага под прекратително условие – до решаване на
въпроса за отговорността на водача на МПС, но за не повече от 18 месеца.
По изложените
съображения жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Водим от горното и на
основание чл. 172, ал. 2, пр. последно от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.К.Г., ЕГН ********** срещу Заповед №
22-0769-000956/10.08.2022 г издадена от полицейски инспектор към ОД на МВР гр.
Бургас, сектор "Пътна полиция", с която му е наложена принудителна
административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП – временно отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, до решаване
на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.
Решението е окончателно
и не подлежи на обжалване съгл. чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.
СЪДИЯ: