П Р О Т О К О Л
|
2019 год. |
|
|
гр. Шумен |
||||
|
Шуменски
районен съд |
|
|
Петнадесети
състав |
||||
|
На осемнадесети
април |
две
хиляди и деветнадесета година |
||||||
|
В публично
заседание в следния състав: |
|
|
|||||
|
|
|
Председател: |
Пл.Недялкова |
||||
|
|
|
|
|||||
|
|
|
|
|||||
|
|
|
|
|
||||
Секретар: Цв.
Колева
Прокурор: М.
Николаева
Сложи за
разглеждане докладваното от районния съдия
ЧН дело № 981
по описа за 2019 год.
На именното повикване в 09:30 часа се явиха:
Йоана Люцканова – ст. разследващ
полицай при РУ - Шумен, води лицeто Р.С.Г. за
разпит пред съдия, в качеството на свидетел по ДП № 163/2019г. по описа на РУ -
гр. Шумен, по реда на чл. 223, ал. 1 от НПК.
Разпитът се провежда с участието на пр. Николаева.
По досъдебното производство няма привлечени обвиняеми
лица.
Пр. Николаева
– Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не са налице процесуални пречки за
даване ход на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л
И:
ДАВА ХОД НА
ДЕЛОТО
Съдът
пристъпва към снемане самоличността на свидетеля, както следва:
Р.С.Г., ЕГН **********,***,
български гражданин, женен, неосъждан, средно образование, работи частно, тел. **********.
Съдът
разяснява на свидетеля наказателната отговорност, която носи по чл. 290 от НК,
свидетелят обеща да каже истината.
Съдът
разяснява на свидетеля правото му да си служи с бележки за цифри, дати, които
се намират в него и се отнасят до неговите показания, да иска отмяна на
актовете, които накърняват неговите права и законни интереси.
Съдът
разяснява на свидетеля правата му по чл. 121, 122, ал. 1 и ал. 2 от НПК, както
и правото да откаже да дава показания, които биха уличили него или неговите
близки в извършване на престъпление.
Съдът
разяснява на свидетеля, че дадените от него показания могат да се ползват като
доказателствено средство пред съда.
Съдът пристъпва към разпит на свидетеля със снета по делото самоличност:
Свидетеля Р.С.Г. – С
Иванка Балева, Вече Гатева, сключихме граждански брак на 30.12.2018г. Живеем в
местност „Под манастира“. Преди това Иванка живееше на ул. Дедеагач 1.
Апартамента в който живееше Иванка беше съсобтвеност с Борислав, с който са
живеели на семейни начала, нямали са брак. От съжителството си с Борислав,
Иванка има дете, което живее при нас. Със съдебно решение е предоставено на
Иванка и има свиждане с бащата. Не сме се познавали отпреди с Борислав, с Борислав се видяхме когато дойде да вземе
детето. По-скоро веднъж се видяхме в едно заведение, когато Иванка и Борислав
се бяха разделили. Тогава исках да поговоря с него, проста да се запозная, но
той стана и си тръгна. Като ни видя тримата и си тръгна. Това беше преди да
сключим брака, в началото на м. август
2018 година. В момента с Борислав сме в много конфликтна ситуация. Имаме много
проблеми с Борислав от момента в който ние се събрахме да живеем с Иванка.
Проблемите им са като заплаха за убийство, физическа разправа от него и от баща
му. Заплахите за убийство и физическа разправа са спрямо мен и Иванка. Иванка е
много пъти заплашвана с СМС, също така устно, изчакваха я пред работното й място.
Това което се случи пред апартамента е едно от тези случаи. В момента детето
ходи на психолог, Иванка ходи и аз ще ходя, защото детето е в шок, изплашено от
бащата, но това е друга тема. Водени са дела за родителски права, дори в
момента обжалваме, тъй като дадоха на бащата повече свиждания, един вид ние сме
виновни, че спираме детето. Никой не слуша детето, се страхува и има защо.
Борислав и Иванка са си говорили дълго време за раздяла, те са съжителствали
само, от момента на раздялата им Борислав не я допускаше до жилището им, смени
веднага патрона на бравата, говоря за тяхното жилище, те са съсобственици
петдесет на петдесет. Отношението на Борислав рязко се промени към Иванка.
Имаше много обиди, да непипам детето, нямам право да го пипам, приема го като
собственост и съответно заплахи към Иванка. Борислав не даваше ключове на
Иванка от жилището, не и даваше и нещата от жилището си. Тя многократно искаше
да отиде да си ги вземе, но той и казваше, че тя няма нищо там. Сигнали до полицията спрямо това не са
подавани. На 5 януари вечерта, Адриян, който съжителства със сестрата на Иванка
беше в къщи, когато Иванка звънна на Борислав и му писа, че на другия ден иска
да си вземе нещата от апартамента. По-скоро Иванка му писа на месиджера.
Борислав веднага попита „кои неща“ и тя каза „моите“. Това е текстово по
месиджера. Ние знаехме, че отново ще има някакъв номер и бяхме подготвени и
отидохме на адреса. Отидохме аз, Иванка и Адриян. Иванка не уточни какво точно
иска да си вземе, тя просто си иска нейните неща. Мисля, че Борислав не и даде
отговор дали когато тя му писа. На следващия ден отидохме тримата пред жилището
и Иванка се обади на Борислав. Аз бях спрял моята кола пред самия вход на
блока. Иванка му се обади и Борислав каза, че е на маса и е пил алкохол и няма
да дойде. Иванка му каза, че иска да си вземе нещата. Борислав и каза …“ти
нямаш нищо, няма да дойда“ .. и затвори телефона. Разговора го чух, тъй като тя
беше до мен и се чуваше. Тогава и казах да се обади на тел. 112. Иванка не
искаше миксери и други дреболии, искаше да си вземе пералнята, защото е
бременна, пералнята ни се счупи и не ставаше да пере на ръка. Звъннахме на 112
от там ни казаха да изчакаме, да го обсъдят и ни казаха, че не могат да пратят
кола, защото сме имали два варианта. Единия вариант по съдебен път да си търси
правата, втория вариант да отворим жилището в присъствието на свидетел. На тел.
112 се обади Иванка. Свидетеля го имахме, това беше Адриян. Качихме се горе,
лично аз разпробих бравата на апартамента, имахме патрон. Разпробих патрона и
съм сигурен, че някой от комшиите е звъннал да им каже. Влязохме вътре и
единственото което взехме е пералнята. Сложихме нов патрон. Аз махнах единия
патрон, сложих другия, а Адриян само откачи меките връзки, хванахме пералнята и
с него я свалихме долу, като Адирян остана в колата, а аз се върнах за Иванка.
Пералнята я натоварихме в колата. Имаше пред блока около пет-шест мъже. Аз се
качих горе да заключа и да взема Иванка. Заключих, слязохме долу и тъкмо
слизаме пред входа и видях Борислав насреща. В първия момент Борислав беше сам
в първия момент и гледа колата и ме попита ..“това какво е“.. и аз му казах
..“пералнята“.., ..“вие как ще влизате в апартамента“… Започна да говори с
по-висок тон и започна да се приближава към мен. Аз отидох да се качвам към
колата, той тръгна към мен. Аз тръгнах към шофьорската врата. Колата беше точно
до стъпалата, жена ми беше от другата
страна, а Адриян беше отвън и ни чакаше. В този момент чувам, че някой вика и
видях бащата на Борислав с един нож, огромен, който го размахваше. Не съм го
мерил ножа , но беше 60 – 70 см голям. Нож който размахваше и викаше …“как ще
влизаш в чуждо жилище“.. държеше го над главата си и го размахваше. Аз исках да
се кача в колата, но Борислав ме натисна по гърдите. В този момент Йордан дойде
зад него и ми размахва над главата ножа и иска да ме съсече. Аз нямаше на къде
да избягам. Гърбът ми беше опрян на колата. От лявата ми страна съпругата ми
трепереше и Адриян. От дясната ми страна беше Борислав, той ме държеше да не
избягам. Аз го блъснах, блъснах Борислав за да мога да се отдръпна. В този
момент баща му Йордан се помъчи да ме съсече, аз се наведох и избягах настрани.
Йордан искаше да ме наръга. Борислав през цялото време беше на вратът ми,
държеше ме с ръка през гърлото. Аз се притеснявах за съпругата ми, защото
Йордан остана между нас двамата и той много добре знае че е бременна. Него го е
яд, едно че е бременна от мен, че сключихме брак, че детето обича мен. Аз какво
да направя, че обича мен детето! Тогава Йордан тръгна към мен, добре, че не
тръгна към съпругата ми. Ако беше тръгнал към нея, незная какво щеше да се
случи. Тръгна към мен и пак замахваше с ножа. Блъснах Борислав настрани тъй
като исках да взема ножа и само виках на съпругата ми да звънне на полицията.
Имаше пет-шест човека поне, които гледаха, бяха на паркинга, гледаха и никой не
се намери нещо да помогне. В този момент, гледам че той замахва, но ножът е
голям и бавно вдига ръката и след замаха успях да се приближа, ножа беше като
мече. Успях да хвана ръката на Йордан, но той е с дясна, аз с лява ръка и едва
го държах. В това време Борислав пак ми се метна отзад и се помъчи да ме
събори. В този момент два три пъти ме лашна назад и му изтървах ръката и той
замахах да ме сече, нямах друг избор и се обърнах и му казах ..“ако сечеш удари
синът си“.. Обърнах се и може би на втора-трета крачка, това става на паркинга,
между колите, аз не съм обърнал внимание, че има кола до мен, втория ред коли
които са срещу блока, аз се блъснах върху една кола, подпрях се на капака, както
е ръбът на колата и тогава Борислав падна от мен и през капака от другата
страна. Аз нямах време да се обръщам, аз очаквах всеки момент да ме наръгат
отзад в гърба. Прибягах отзад на колата и тогава се обърнах и гледам Йордан,
който седеше на същото място, не беше мръднал от мястото си и размахваше ножа
..“аз ще ви избия“.. и други вургалности. В този момент Борислав се изправи,
само погледна, поклати главата и на бегом отстрани на колата, и Слави не зная кога е дошъл, защото беше на
не повече от два метра зад мен. Борислав на бегом се засили, скочи и се помъчи
да ме удари с юмрук. Тогава го ударих, в момента в който той летеше, той бяга,
скочи и се помъчи да ме удари с юмрук, аз отбих с ръката и го ударих и той
излетя в друга посока. Ударих го с юмрук в областта на главата, зад ухото и
повече не съм се приближавал към него. Той падна на тревата, обърна се, защото
чувах, че нещо Адриян викаше и в същото време гледам, че Йордан тръгва към жена
ми с ножа. Аз нищо не можех да направя, защото съм на другата страна. Хукнах
веднага към него, но той се опита да я наръга в корема. Не съм видял зад гърбът
й, но тя след това каза, че е усетила острието в корема си. Аз видях само как
Йордан замахва към нея. Добре, че Адриян в последния момент го блъсна и го
събори на земята, иначе Йордан щеше да я наръга. В това време аз успях да се
приближа, той се изправи и пак тръгна към жена ми и аз го хванах отзад. Незная
дали се спъна или от тежестта си, той падна на земята и тогава Адриян му
настъпи ръката и успя да му вземе ножа. Аз дори не знаех къде е ножа. Оглеждах
се за полиция и чаках всеки момент да дойде. Адриян в това време изкривил ножа
и го хвърлил под стълбището на блока. В този момент Йордан каза ..“аз ще ви
оправя, сега ще ви кажа“ , направи две крачки до блока, ние бяхме на два-три
метра разстояние. Аз станах и мисля, че всичко ще се успокои, тъй като той е
без нож. Да, но Йордан бръкна в левия си джоб, аз не очаквах, изведнъж видях
нещо че блесна и тогава видях пистолет. Извади го с лява ръка, прехвърли го в
дясна и зарежда. Светнаха ми очите, но аз имам два-три метра, хвърлих се и
каквото стане. Не можех да оставя семейството си ей така. Хвърли се срещу него,
той го зареди и в момента в който го изправи срещу мен успях да му хвана ръката
и да я задържа настрани. Имаше около 4-5 минути борба, държах му ръката и не я
пусках. Йордан искаше да насочи дулото срещу мен, но нямаше как да стане, тъй
като държах ръката му здраво. В този момент, още докато го хванах, Борислав е
дошъл, защото усетих как ми се метна отзад и как започна пак да ме души и да
иска да ме събаря. През това време Адриян се занимаваше със Слави, този който
им е зет. Намесваше се, няколко пъти викаше …“дай пистолета“.., но Слави не е
участвал да се хвърля върху мен. След като им взех пистолета на два пъти викаше
..“дай пистолета, дай пистолета“.. Аз тогава му казах ..“защо преди това не
каза нищо за пистолета, а сега го искаш“.. Успях да взема пистолета и през
цялото време съм стоял с вдигната ръка с пистолета в ръка. И двамата се
хвърляха върху мен и ме ласкаха и се държах за Йордан, защото той постоянно
беше отпред, а Борислав ме душеше. Събориха ме един път на земята, опитаха се
да вземат пистолета, нямаше на кой да го дам. Успях да се изправя, пак бяха
отгоре ми, нямаше спиране и само се оглеждах да дойдат полицаите. Може би ги
удържах защото съм по-висок и здрав физически. В един момент измалях, Йордан ми
разкъса гащеризона, фанелата, всичко. Измалях, защото Борислав се държи и ми
дърпа ръката. Йордан ми дърпа другата ръка. Целта им беше да вземат пистолета
от мен. Дърпаха ми ръката с която държах пистолета. Ръката ми много измаля,
борбата беше около 30 минути. Тогава ударих Йордан с юмрук в областта на ченето,
не мога да кажа точно къде , ударих го, той се олюля но продължи и тогава го
ударих с дръжката на пистолета, в челото го ударих и пак ме събориха на земята.
По едно време се отскубнах, просто се извъртях, Борислав падна от гърбът ми,
избутах Йордан, целта ми беше да запазя пистолета, нямаше на кого да го дам. Ако
бях с две ръце можех да се защитавам, но с една ръка нищо не можех да направя.
През това време Адриян стоеше настрани и не мога да кажа какво правеше. Слави
на два пъти се приближава, но на няколко метра и викаше …“дай пистолета“.. и
Адриян отиваше и го бута. Успах да се отскубна, тогава Йордан пак хукна след
мен, точно пред блока, пред стълбите. Започна да ме дърпа …„дай пистолета, дай
пистолета“..,, аз видях, че е в кръв, бутнах го, през това време Борислав пак
се метна на мен и като ме бутнаха просто ме събориха. От тук крака, от там
крака и тримата ме събориха и аз паднах на земята. В момента на падането
Борислав остана под мен и аз се извъртях, баща му отгоре, удари ме леко и се
мъчи пистолета да вземе. Аз съм между двамата и едвам си взимах въздух и чух
Адриян че е някъде зад мен. Само казах ..“Адрияне вземи!“… и му подадох
пистолета. Мушнах го отзад и усетих, че ръка го взема. Не бях сигурен, че е
Адриян, но нямах избор вече, едвам се държах. Нещо което не бях писал и не съм
казвал до сега е, че точно в този момент Борислав беше с един суйчар, опита се
да си бръкне с лявата ръка в джоба, усетих, че има нещо там, хванах му китката
и я задържах. Задържах му ръката в джоба за да не може да я извади. В един
момент Борислав се отпусна, защото аз хем съм легнал, хем го държа, а баща му
нищо не може да ми направи, той лежи върху мен, мъчи се да ме усучи, но нищо не
се получава, но видях само как Борислав се спря, спогледаха се двамата и баща
му се мъчи да му бръкне в джоба. Хванах ръката на баща му и я държах, като в
следващия момент го отхвърлих от гърбът си и избягах. Мисля, че със сигурност
имаше нож в джоба си. Това не го споменах на полицаите, защо бях в шок. Успах
да се освободя, притичах към колата, отворих задния капак където беше
пералнята, колата ми е комби, отворих и взех ключът за гумите. Тогава Йордан се
засили срещу мен и аз му извиках …“ела, ела“.., ключът го взех да се
отбранявам, той ме заобиколи и тръгна да отваря колата за да търси пистолета.
Аз правя крачка и му викам ..“само влез в колата“… Дръпнах се и му викам
…“много сте смели без оръжие, ще ни миете, ще ни трепете заради една пералня“…В
същото време докато им казвам това си отпускам ръката, теса на около два-три
метра от мен и само си клатят главата и тогава чух жена ми да казва …“идват,
полицаите идват“… Дойдоха полицаите попитаха какво става и аз им казах.
Полицаите ме видяха че съм с клюнът, казаха ми да пусна ключа и аз го пуснах, а
и той вече не ми трябваше. Попитаха къде е ножа, аз им казах, че е мачете,
попитах Адриян къде е и той отиде и го показа. Показаха го ножа на полицаите и
те го поставиха на колата ми, до чистачките. Казах им и за пистолета и тогава
Адриян бръкна и го извади, той беше си го скрил на кръста. След като го е взел
Адриян го е сложил на кръста си. Аз до тогава не знаех къде е пистолета. Аз бях
между двама човека и бръкнах между тях и си подадох ръката. Адриян им даде
пистолета и аз тогава им казах че е зареден. Полицаят взема пистолета и изкара
патрона. Полицаите ги попитаха какво правят, а те …“апартамента, апартамента“..
, защо сме влизали. Поискаха ни личните карти и тогава Борислав хукна към
жилището, беше на 4-5 метра до стъпалата, хукна нагоре по стълбите, полицаят го
извика, но той не спря и тогава полицаят хукна да го гони за да го върни
обратно. Имаше и още един момент който също не съм го споменал, когато се
блъскахме и ме събаряха по колите, натиснали сме една кола и единият от хората
които беше там дойде и пита кой щял да плаща калника, защото бил хлътнал. Също
така малко преди да се освободя първия път от тях, пред блока, когато бяхме
тримата, единият от тези хора, свидетелите които бяха, дойде и ме срита. Кой ще
плаща колата? Което просто е много жалко. Вместо да помогнат, аз съм сигурен,
че никой от тях не се е обадил и на тел. 112 освен съпругата ми. Никой не
помогна с нищо. Никой! Първоначално когато Йордан дойда, аз бях с инструменти и
засилих торбичката, но тя мина покрай главата на Йордан. Торбичката мина и
замина и се разпиляха всичките ми инструменти. В торбичката имах винтовер,
стария патрон, отвертка. Торбичката я хвърлих в посока главата на Йордан, но не
можах да го уцеля. Това беше след като ме приближи. Инструментите бяха при мен,
аз се отскубнах от Борислав, когато той се опитваше да ме наръга. Аз бях на
разстояние от него, той хукна към мен с ножа и тогава хвърлих торбичката, но не
успях да го ударя иначе още тогава щях да му взема ножа. Просто тя мина покрай
главата му. Борислав го ударих веднъж когато той се опита да ме удари, ударих
го с юмрук зад лявото ухо. Това ми е единствения удар. Други удари, ритници от
моя страна спрямо Борислав е нямало. Борислав постоянно беше зад мен, постоянно
беше зад вратът ми и искаше да ме събори на земята. Те много пъти ме събаряха
на асфалта, те като ме лашнеха и падахме, тримата падахме. Това се случваше
точно пред стълбите на входа. Когато ударих Борислав с юмрук, тогава той падна
в градинката. В резултат на този побой кутрито ми на дясната ми ръка получи
травма и все още е изкривено, а също така зъбът ми се откърти, падна цялата предна половина от зъбът ми. Аз
усетих пареща болка в областта на устата си, там където ми е предния зъб.
Половината ми зъб го няма. Първоначално Борислав тръгна срещу мен, тръгна на
бегом и се нахвърли срещу мен. Той се опита да ме събори, да ме души. Това беше
още първоначално. Той не подлежи на разговор. Той направо скочи върху мен. Те
са много нагли, дори Йордан в училището на детето, пред детето се нахвърля да
ме бие въпреки че подписваха протоколи. Те пред хората се правят на ангели, а
зад гърбът е съвсем страшно. Жена ми получава от тях заплахи, има и свидетели
на тези заплахи. Детето е най-потърпевшо, то реве и не иска да ходи. Детето не
е мое, но ми вика …“тате, пак ли трябва да ходим“… Ние имаме запис, докато
детето говори по телефона с мен, Борислав се нахвърля да го души, защото детето
говори с мен, а той не иска да говори с мен. Когато детето е при Борислав, той
изключва телефона на детето и то няма право да говори с мен. С майка си говори
трудно. На детето се говорят само глупости когато е при тях. Жена ми Иванка към
6 януари беше бременна в пети месец. Тогава вече и личеше. Сега е в седмия
месец. Със сигурност Борислав и Йордан бяха употребили алкохол този ден. Те
постоянно бяха двамата и не мога да определя дали от единия или от двамата
миришеше на алкохол, но миришеше. Те бяха с мерцедеса на бащата, т.е. на
Йордан. Те лъжеха полицаите, че са с такси, но те бяха с Мерцедеса, бяха с
личната кола на Йордан. Те са били на маса и тримата бяха пили. Аз казах на
полицаите, че те са с личната си кола, а те с такси както те твърдяха. Адриян
може да ги е видял, защото ние смъкнахме пералнята и аз отидох да видя Иванка,
а Адриян беше долу пред блока. Ние показахме Мерцедеса на полицаите, казахме,
че тази кола е тяхната. Тя дори вратата беше отворена. Аз не съм причината Иванка и Борислав да се
разделят. От Иванка зная, че те многократно са говорили за раздяла и са живеели
заедно само заради детето. Когато се запознах с Иванка, тя все още живееше с
Борислав, все още не бяха разделени.
Ст. разследващ
полицай - Нямам повече въпроси.
Пр. Николаева
- Нямам повече въпроси.
Съдът, като взе предвид, че мл.разследващият полицай,
направил искането за разпит и прокурорът нямат повече въпроси към свидетеля,
счита, че производството по делото следва да бъде прекратено, поради което
О П Р Е Д Е
Л И:
ПРЕКРАТЯВА
производството по ЧНД № 981/2019г. по описа на ШРС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Заседанието приключи в 10:10 часа.
Протоколът – изготвен в съдебно заседание.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
СЕКРЕТАР: