Присъда по дело №2351/2022 на Районен съд - Русе

мотиви към присъда №18, постановена по НЧХД №2351/2022г. по
описа на Русенски районен съд, V-ти наказателен състав

М. Б. А. от гр.Русе е обвинил А. М. М. от гр.Русе в това, че на
18.11.2022г. в гр.Русе му причинил лека телесна повреда, изразяваща се във
временно разстройство на здравето му, неопасно за живота - престъпление по
чл.130, ал.1 от НК.
М. Б. А. от гр.Русе е предявил граждански иск против А. М. М. от
гр.Русе за сумата 1500лв., представляващо обезщетение за нанесените му
неимуществени вреди, ведно със законната лихва от деня на деликта-
18.11.2022г. до окончателното изплащане на сумата, както и за разноските по
делото.
Тъжителят поддържа обвинението.
Подсъдимият дава обяснения и се признава за виновен.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, които
обсъди в тяхната цялост, счете за установено следното:
Подсъдимият А. М. М. е роден на 30.08.1987г. в гр.Русе, български
гражданин, със средно образование, женен, работи, неосъждан,
ЕГН**********.
Подсъдимият бил управител на сервиз за климатични инсталации,
намиращ се в гр.Русе, на бул.“Липник“, №133. Пред сервиза имало паркинг за
автомобили, използван от клиенти на М., както и от работещи в други
предприятия наоколо, сред които и „Мод мари”ЕООД- гр.Русе, където
работела свид.С., майка на тъжителя. Към паркинга имало подстъп от
бул.”Липник”, който бил достатъчно широк за да се разминат два автомобила.
На 18.11.2022г., около 16.45 часа, тъжителят паркирал автомобила
си с рег.№РР5553ВМ на представения паркинг, като затворил част от
подстъпа към него, тъй като имал намерение на натовари багаж, който свид.С.
се била уговорила да вземе. Начинът на паркиране на автомобила подразнил
подсъдимия, който направил забележка на тъжителя и го призовал да измести
колата си, за да не пречи на движението. Тъжителят обяснил причината за
паркирането си на даденото място, но това не задоволило подс.М., а още
повече го разгневило. Последният спрял автомобила си в близост до този на
тъжителя, двамата слезли от превозните си средства, М. приближил А. и му
нанесъл удар с дланта си на лявата ръка в лявата част на лицето, като така му
причинил разкъсно-контузни рани и кръвонасядане по дясната буза. Това
било забелязано от свидетелите С. и Д., като майката на тъжителя веднага
подала сигнал на тел.112. Мястото на тези събития било посетено от органи
на МВР и „Спешна помощ”- Русе, които снели обяснения от присъстващите и
оказали първа помощ на тъжителя, който изпитвал болка в мястото на удара,
нанесен му от подсъдимия.
1

Изложената фактическа обстановка се установява по категориче и
напълно непротиворечив начин от събраните по делото доказателства и
доказателствени средства- обясненията на подсъдимия, справка за съдимост,
заключенията на назначената по делото съдебномедицинска експертиза, както
и от показанията на свидетелите по делото.
Тази фактическа обстановка и изложеното във връзка с установяването
й налагат правния извод, че с описаното деяние подсъдимият е осъществил от
обективна и субективна страна състава и на престъплението по чл.130, ал.1 от
НК, тъй като на 18.11.2022г. в гр.Русе причинил лека телесна повреда на М. Б.
А. от гр.Русе, изразяваща се във временно разстройство на здравето, неопасно
за живота му. Съдът възприема тази квалификация на извършеното, тъй като
са налице нарушения на анатомичната цялост на тъканите. От субективна
страна подсъдимият е действал при пряк умисъл– той е съзнавал, че предвид
нанесения удар с ръка в лицето на пострадалия, той ще предизвика дадените
увреждания и именно това целял, за да даде по неподходящ начин урок на
тъжителя.
Причини за извършването на престъплението са незачитане на
здравето на пострадалия и липсата задръжки и намерение да спазва
установения в страната ред на разбирателство между гражданите.
Анализът на всички доказателства налага приложението на чл.78а от
НК по отношение на подсъдимия, предвид наличието на предпоставките на
тази разпоредба за него и деянието- за извършеното е предвидено наказание
лишаване от свобода до две години или пробация, той не е осъждан за
престъпление от общ характер, не освобождаван от наказателна отговорност
по реда на раздел IV на глава 8 от НК и с деянието не са причинени
имуществени вреди. Предвид изложеното подсъдимия следва да бъде
освободен от наказателна отговорност и да му се наложи административно
наказание. При индивидуализацията на последното следва да бъдат отчетени
като смекчаващи вината обстоятелства чистото му съдебно минало, липсата
на данни за други предишни подобни прояви и ниския интензитет на силата
на удара, с който била нанесена телесната повреда. Отегчаващо вината
обстоятелство се явява незрялата възраст на тъжителя, което е предпоставка
за травматични преживявания следствие на престъплението. Представените
индивидуализиращи обстоятелства, превес сред които имат смекчаващите,
налагат наказание към минимума, поради което на подсъдимия следва да бъде
наложено административно наказание глоба в размер на 1000лв.
С установените по представения от съда начин действия
подсъдимият е увредил по недопустим начин здравето на гражданския ищец,
поради което и на основание чл.45 от ЗЗД следва да понесе деликтна
отговорност. На репариране в конкретния случай подлежат преживените
болки и страдания, типични за процесния вид увреждане- разкъсно-контузни
рани и кръвонасядане по дясната буза на пострадалия. Болките, вследствие на
тези увреждания са били с нисък интензитет в началото, като пълното
2

възстановяване на пострадалия е настъпило кратко време след увреждането,
което довело до непродължителен дискомфорт за пострадалия. На
обезщетяване в случая подлежи и преживяно унижение от пострадалия,
ударен в присъствието на множество хора. Предвид тези обстоятелства и при
съблюдаване на критерия за справедливост на чл.52 от ЗЗД, съдът приема, че
описаните неимуществени вреди най- пълно биха се възмездили с размер на
обезщетението от 500лв. В останалата част, до сума в размер на 1500лв.,
гражданския иск се явява неоснователен и като такъв следва да се отхвърли.
Предвид уважаването на главния иск частично следва да се уважи и
акцесорния за лихви от деня на деликта- 18.11.2022г. до окончателното
изплащане на главницата. Подсъдимият следва да заплати на ищеца и сумата
697.20лв. за разноски по производството.
Подсъдимия следва да заплати и направените по делото разноски- в
полза на държавата сумата 50лв. за държавна такса върху уважения
гражданския иск.
Мотивиран така съдът постанови присъдата си.
3

Номер на акта:	18
Дата:	13 февруари 2023 г. (в сила от 13 февруари 2023 г.)
Съдия:	Велизар Тодоров Бойчев

Дело:	20224520202351
Тип на делото:	Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване:	20 декември 2022 г.

Присъда по дело №2351/2022 на Районен съд - Русе

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите