№ 844
гр. София, 20.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Здравка Иванова
Членове:Цветомира П. Кордоловска
Дачева
Наталия П. Лаловска
при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Здравка Иванова Въззивно гражданско дело
№ 20211100511672 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение от 17.07.2021 г. на СРС, 31 с - в, по гр. д. № 38033/2020 г. е признато
за установено, че Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ), ЕИК **** дължи на Г. Б.
М., ЕГН **********, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД
сумата от 97 лв., представляваща недължимо платена на 15.05.2020 г. сума за
електронна винетка № 20051597273696 за МПС с peг. № СА **** АТ, ведно със
законна лихва от 05.06.2020г. до изплащане на вземането, за която сума е била
издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 10.06.2020 г. по ч. гр. дело №
22383/2020 г. по описа на СРС, 31-ви с-в и ответникът е осъден за разноски в исковото
и заповедно производства, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението се оспорва от ответника Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ),
чрез представителя му, с доводи за недопустимост, незаконосъобразност и
необоснованост. Поддържа, че исковете са недопустими поради липса на пасивна
материалноправна легитимация на ответника да отговаря. Поддържа, че от
доказателствата се установява, че трето лице се е обогатило за сметка на ищеца – това е
лицето, за чиито автомобил - Пежо 306, рег. № СА **** АТ ищецът е закупил винетка
– П.Ш.. Сочи, че това възражение не е обсъдено от СРС. Съдът не е обсъдил и
възражението, че е налице влязъл в сила индивидуален административен акт на
Националното тол Управление, съставен при условията на чл. 57, ал. 1 АПК.
Поддържа, че решението е недопустимо поради липса на подведовственост на спора на
гражданския съд, като исковата молба и следвало да се разгледа от административния
съд. Оспорва се разпределената на ответника доказателствена тежест за установяване
1
основанието за заплащане на винетка. Съдът е допуснал процесуално нарушение, като
не е разпределил правилно тежестта на доказване на страните по чл. 146 ГПК.
Неправилно доказателствената тежест за установяване причините поради които
ищецът е заплатил винетка за чужд номер е прехвърлена на ответника. Съдът е приел,
само на база твърденията на ищеца, че е допуснал грешка при закупуването на
винетката. Поддържа, че законодателят не е предвидил възстановяване на винетни
такси по погрешно декларирани данни при издаване на винетките. Сочи, че ищецът е
следвало да установи, че е налице грешка при заплащане на винетната такса за друг
автомобил. Поддържа, че не е доказан, пълно и главно, фактически състав на чл. 55, ал.
1 ЗЗД. Плащането на таксата при начална липса на основание би било налице ако
ответникът е получил без да предостави насрещна престация – да издаде електронна
винетка, а в случая услугата е добросъвестно извършена от ответника. При това от
извършеното плащане се е обогатило лицето, в чиято полза е заплатена винетката.
Моли да се отмени решението на СРС и да се отхвърли изцяло иска. Претендира
разноски за въззивната инстанция. Възразява за прекомерност на разноските на
насрещната страна.
Въззиваемата страна - Г. Б. М., чрез представителя си, оспорва жалбата в писмен
отговор в срока по чл. 263 ГПК по съображения, че същата е неоснователна. Сочи, че
по силата на чл. 10, ал. 10 Закона за пътищата АПИ осъществява правомощията на
държавата по събиране на пътни такси, като и управлението на смесената система за
таксуване на различни категории МПС. Поради това сочи, че АПИ е надлежна страна
по иска за възстановяване на недължимо платена такса. СРС е обсъдил подробно
всички наведени възражения от ответника. Поддържа, че спорят не е административен,
а граждански, между равнопоставени субекти. Оспорват се възраженията в жалбата
относно неразпределената от СРС доказателствена тежест. Обосновано СРС е приел, че
винетната такса е заплатена погрешка от ищеца в полза на ответник, тъй като АПИ не
установява да е налице основание за плащането. Ищецът е доказа пълно и главно
всички предпоставки за уважаване на иска. Излага доводи, че издаването на
електронна винетка не е равнозначно на престиране н услугата от страна на ответник, а
именно МПС да ползва за определен срок платената пътна мрежа. Сочи още, че
винетните такси не са публични задължения по смисъла на ДОПК. Поддържа, че в
производството е установено, че собственикът на МПС с рег. № СА **** АТ е
заплатил такса за винетка за периода 14.02.2020 – 13.02.2021 г. както и за периода
19.02.2021 г. – 18.02.2022 г., поради което погрешно платената от ищеца сума за
винетка за период 15.05.2020 г. – 14.05.2021 г., за който собственикът вече е заплатил
винетна такса за МПС, се явява получена без правно основание повторна такса от
ответника. Поддържа, че са доказани всички предпоставки за връщане на таксата по
смисъла на чл. 55, ал. 1 ЗЗД и искът законосъобразно е уважен. Моли да се остави
жалбата без уважение, като се потвърди решението. Претендира разноски съгласно
списък.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и след преценка на
доказателствата по делото по реда на въззивната проверка, приема за установено
следното :
Въззивната жалба срещу него е подадена в срок и от легитимирана за това
страна. Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението и по допустимостта му - в обжалваната част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото във въззивната жалба. Обжалваното
решение е валидно и допустимо постановено, след подадено възражение от ответника в
2
срока по бл. 414 ГПК.
При това следва да се обсъдят доводите свързани с законосъобразността му.
При постановяване на решението не са допуснати нарушения на императивни
материалноправни норми.
Като съобрази възраженията на ответника в жалбата и становищата на страните
във въззивното производство, в допълнение към изложеното от СРС, настоящият
състав намира следното :
СРС се е произнесъл по иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 55,
ал. 1 ЗЗД – за установяване право да се върне на ищеца заплатена от него сума за
електронна винетка № 20051597273696 за МПС с peг. № СА **** АТ, при начална
липса на основание, за което, в полза на ищеца е издадена заповед от 10.06.2020 г. по
чл. 410 ГПК, по ч. гр. д. № 22383:2020 г. на СРС, 31 с-в.
Неоснователни за възраженията на АПИ за неподсъдност на спора на
гражданския съд. Понеже става въпрос за установяване на задължение за връщане на
недължимо направена престация от страна на ответника, спорът е гражданско правен, а
не административен, както се твърди в жалбата. В случая не се твърдят вреди от
отменен административен акт или от незаконосъобразни действия на административен
орган. Искът е насочен срещу АПИ в качеството му на правен субект, за който е
предвидено да събира такси, съгласно чл. 17, ал. 2 от Наредбата за условията, реда и
правилата за изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на
различните категории пътни превозни средства на база време и на база изминато
разстояние, издадена по приложение на чл. 10, ал. 7 ЗП, а не в качеството му на
административен орган.
Въззивният състав споделя изводите на СРС, че съгласно изричната разпоредба
на чл. 10, ал. 10 от ЗП, АПИ осъществява правомощията на държавата във връзка със
събирането на пътните такси по този член и функциите на лице, събиращо пътни
такси, както и по управлението на смесената система за таксуване на различните
категории пътни превозни средства на база време и на база изминато разстояние, както
и дейността по практическото прилагане, въвеждането, функционирането и контрола
на системата за събиране на пътните такси, поради което искът срещу АПИ е
допустим.
СРС е съобразил и факта, че разпоредбата на чл. 10 а, ал. 3 б от ЗП е приета с
ДВ, бр. 23 от 2021 г., в сила от 19.03.2021г., след заплащането на процесната винетка и
е неприложима, а и тя не е предвижда ред за възстановяване на неправилно внесени
суми, а само за корекция при допусната техническа грешка при деклариране на
регистрационния номер на пътното превозно средство.
По съществото на спора съдът намира следното :
Според трайна практика на ВКС, обективирана в решение № 556/13.07.2010 г. по
гр. д. № 46/2009 на ВКС, ІV ГО на ВКС, решение № 211 от 26.11.2013 г. по т. д. №
1082/2012 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС и т. н. и в трите хипотези на неоснователно
обогатяване по чл. 55, ал. 1 ЗЗД - начална липса на основание, неосъществено или
отпаднало основание, общия правопораждащ положителния факт е факта на
получаване на сумата, чието връщане се претендира (в тази насока е и ППВС 1/79 - т.
1), като в доказателствена тежест на ищеца, по иск на някое от трите правни основания,
е да установи настъпването на факта на плащане (получаване на сумата), а в
доказателствена тежест на ответника - доказването на съществуване на основание да го
получи, съответно да задържи извършеното плащане.
3
Тази доказателствена тежест е указана на страните в доклада на делото, по
смисъла на чл. 146 ГПК, поради което въззивният състав приема, че СРС не е допуснал
процесуални нарушения при разпределяне тежестта на доказване в производството.
Освен това, ответникът е имал процесуален представител в първото съдебно заседание
на 10.05.2021 г., който не е направил никакви възражения по доклада на СРС.
В определението по чл. 140 ГПК от 26.01.2021 г., на основание чл. 146, ал. 1, т. 3
ГПК, между страните е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване
обстоятелството, че на 14.02.2020 г. е издадена електронна винетка № 20021443777570
с период на валидност 14.02.2020 г. - 13.02.2021 г. за автомобил с peг. № СА **** АТ, а
на 15.05.2020 г. е издадена електронна винетка № 20051597273696 с период на
валидност от 15.05.2020г. до 14.05.2021 г. за същото МПС, както и че Г. Б. М. е
собственик на лек автомобил Волво ХЦ 90, с peг. № СВ **** АТ.
Тези факти се установяват и от приетите пред СРС писмени доказателства -
електронна винетка № 20051597273696 с период на валидност от 15.05.2020 г. до
14.05.2021 г. за л. а. е peг. № СА****АТ и разписка за същата, както и че същата е
закупена от „А 1 България" ЕАД, като търговски представител на „Интелигентни
трафик системи" АД на 15.05.2020 г.
Не е било спорно, също така, че ищецът Г. М. не е собственик на л. а. „Пежо
306", peг. № СА **** АТ. От справката от МВР, СДВР, отдел „Пътна полиция“ се
установява, че това МПС е регистрирано на 25.10.2012 г. на името на П.Н.Ш. и към
03.02.2021 г. няма данни за промяна в собствеността.
Според чл. 10, ал. 7 ЗП условията, редът и правилата за изграждане и
функциониране на смесена система за таксуване на различните категории пътни
превозни средства на база време и на база изминато разстояние, се определят с
Наредба на Министерския съвет, с която се определят и условията и редът за събиране
на таксите по ал. 1 и 2 и по чл. 10 б, ал. 5.
В чл. 5, ал. 1 от Наредбата за условията, реда и правилата за изграждане и
функциониране на смесена система за таксуване на различните категории пътни
превозни средства на база време и на база изминато разстояние (издадена на основание
чл. 10 ал. 7 ЗП, наричана по – долу Наредбата) е предвидено, че винетната такса се
дължи от собственика или от ползвателя на пътното превозно средство, а съгласно ал.
2 при заплащането й собственикът или ползвателят декларират регистрационния номер
на превозното средство, категорията му и периода на валидност на винетната такса,
като същата важи само за пътното превозно средство, чийто регистрационен номер
правилно е бил деклариран от съответното лице.
Обоснован, в съответствие с посочените норми, е извода на СРС, че винетната
такса се дължи за ползването на платената пътна мрежа на Република България от
конкретно превозно средство - чл. 10 а, ал. 7 ЗП.
Съгласно чл. 5, ал. 3 от Наредбата, отговорността при неправилно декларирани
данни относно регистрационния номер на пътното превозно средство, категорията му
или периода на валидност на винетната такса е съответно на собственика или на
ползвателя, като в случай на неправилно декларирани данни се счита, че за пътното
превозно средство не е заплатена дължимата винетна такса.
В случая е било безспорно установено, че за МПС с peг. № СА **** АТ са
заплатени винетни такси първоначално за периода от 14.02.2020 г. до 13.02.2021 г.,
като от извлечение от сметки на ищеца (л. 36 от делото на СРС) и системен бон от „А 1
България" ЕАД (л. 9 от делото), се установява, че ищецът е заплатил процесната сума в
4
полза на АПИ за закупуване на винетка за периода от 15.05.2020 г. до 14.05.2021 г. за
МПС с peг. № СА **** АТ, на което безспорно не е собственик. Не се установява нито
се твърди ищецът да е ползвател на посоченото МПС на някакво основание.
Обоснован е и извода на СРС, че винетната такса се дължи и заплаща за
ползването на платена пътна мрежа от конкретно пътно превозно средство за
определен период (арг. от чл. 4 от Наредбата и чл. 10, ал. 1, т. 1 ЗП). Въззивният съд
също приема, че винетната такса, като вид услуга, която дава право да се ползва
платената пътна мрежа в България, не може да бъде предоставена повече от веднъж за
един и същ период и за едно и също МПС при правилно декларирани данни.
Следователно таксата може да са заплати само един път, за един и същ период, за едно
пътно превозно средство. В случая се установява непротиворечиво, че за един и същи
период са заплатени два пъти винетни такси за л. а. с peг. № СА **** АТ.
Ответникът не е провел доказване, че е налице основание за задържане
направеното от ищеца плащане на винетна такса за процесното МПС, тъй като, по
общото правило на исковете по чл. 55, ал. 1 ЗЗД, ответникът дължи доказване на
основанието, на което е получил плащането. В този смисъл неоснователно е
възражението в жалбата, че ищецът следва да търси сумата от третото лице,
собственик на МПС с рег. № СА **** АТ, тъй не това е лицето, в чиято полза е
платено.
В заключение въззивният съд споделя становището на СРС, че поради допусната
грешка в рег. № на МПС, ищецът е заплатил недължимо винетна такса за лек
автомобил с peг. № СА **** АТ за периода от 15.05.2020 г. до 14.05.2021 г., за който
период вече веднъж е била заплатена винетна такса в полза на ответника АПИ. При
липса на доказано основание за задържане на сумата от ответника и обективната
невъзможност втори път за един период да се предостави услуга за ползване на
платената пътна мрежа в Република България за едно и също ППС, платената сумата
следва да се възстанови на ищеца.
След като ответникът се е обогатил за сметка на ищеца с получената сума, искът
по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 55, ал. 1 ЗЗД е основателен.
Доколкото крайните решаващи изводи на двете инстанции съвпадат,
първоинстанционното решение е постановено при правилно приложение на
материалния закон и следва да се потвърди. Предвид липсата на промяна в изхода от
спора, същият извод се отнася и до решението в частта по разноските, присъдени в
полза на ищеца в производството.
По разноските пред СГС : С оглед изхода на спора - жалбата няма да бъде
уважена, право на разноски пред СГС има въззиваемата страна ищеца. Понеже до
приключване на устните състезания пред СРС ищецът не е представил доказателства за
направени разноски, такива не се присъждат в негова полза.
Така мотивиран СГС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение от 17.07.2021 г. на СРС, 31 с - в, по гр. д. №
38033/2020 г.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6