Р Е Ш Е Н И Е
Номер
1936 26.07.2019
г. Град
Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският
районен съд
Х граждански състав
На
дванадесети юли Година
2019
В
открито заседание в следния състав:
Председател: Димана Кирязова-Вълкова
Секретар:
Станка Атанасова
като
разгледа докладваното гр.д. № 3272 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по повод предявената от Х.И.Х.
против ОД на МВР – Бургас и допълнително уточнена искова молба, с която се моли
да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 1 572 лв., представляваща
допълнително възнаграждение за 262 часа положен извънреден труд през периода
01.01.2016 г. - 31.12.2018 г., ведно със законната лихва от подаване на
исковата молба до окончателното изплащане на задължението, както и направените
разноски по делото. Ищецът твърди, че през процесния период е заемал
длъжността „***“ в структурата на ОД на МВР – Бургас, като е полагал труд на
12-часови смени (включително нощни) при сумирано изчисляване на работното
време. Твърди
също така, че за процесния период е положил общо 1832 часа нощен труд, който
след приравняването му към дневен труд с коефициент 1,143 възлиза на 2 094
часа, което води до наличие на извънреден труд в размер на 262 часа и същият
следва да му бъде заплатен с увеличение от 50 % или по 6 лв. на час. В съдебно
заседание ищецът е направил и съдът е приел частично оттегляне, както и
изменение в размера на иска, след което същият следва да се счита предявен за
сумата от 1 607,97 лв., представляваща допълнително възнаграждение за 256,25
часа положен извънреден труд през периода 01.01.2016 г. - 31.12.2018 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от предявяването на иска до
окончателното й изплащане. В съдебно
заседание се явява процесуален представител на ищеца, който поддържа иска, ангажирани
са доказателства.
Така предявеният главен иск е с правно
основание чл. 178, ал. 1, т. 3, вр. чл. 187, ал. 5, т. 2, и ал. 6 от ЗМВР, като
същият е допустим.
В
законоустановения срок по делото е постъпил писмен отговор от ответника, в
който искът е оспорен като неоснователен както по основание, така и по размер.
Не се оспорва, че през процесния период ищецът е заемал посочената в исковата
молба длъжност, както и че е полагал труд на смени по график. Твърди обаче, че положеният от него
труд е надлежно начислен и отразен в протоколите за положен извънреден труд и в
протоколите за отчитане на работното време между 22,00 ч. и 06,00 ч., времето
на разположение и положения труд по време на официални празници, както и че
същият е заплатен своевременно след неговото отчитане по правилата на
действалите към процесния период Наредба
№ 8121з-592/25.05.2015 г. за реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в Министерството на вътрешните работи и Наредба №
8121з-776/ 29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време,
режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
Министерство на вътрешните работи. Заявява също така, че в горепосочените
наредби липсва текст, който да предвижда преизчисляване на нощния труд по
коефицент 1,143, а съотношението между дневен и нощен труд е 1 към 1, като на
основание заповеди на министъра за всеки отработен час или за част от него във
времето между 22,00 ч. и 06,00 ч. на държавните служители се заплаща допълнително
възнаграждение в размер на 0,25 лв., което е било платено на ищеца. В отговора
е направено и възражение за изтекла тригодишна погасителна давност по отношение
на част от претенцията, а именно за претендираното възнаграждение за положен
извънреден труд през периода 01.01.2016 г. - 23.04.2016 г. Моли се искът да бъде отхвърлен, както и на ответника да бъдат присъдени
направените съдебно-деловодни разноски. В съдебно заседание се явява
процесуален представител на ответника, който поддържа отговора, ангажирани са
доказателства.
Ищецът е оспорил направеното от
ответника възражение за изтекла погасителна давност по отношение на част от
претендираните вземания, като твърди, че давността не е изтекла, тъй като
сумарното работно време се изчислява на тримесечие и съответните възнаграждения
се дължат в месеца, следващ тримесечието, поради което за тримесечието януари –
март 2016 г. давностният срок изтича в края на м. април 2019 г. и същият е
прекъсн с предявяването на исковата молба на 23.04.2019 г.
След преценка на събраните по делото
доказателства, доводите на страните и разпоредбите на закона, съдът намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Между страните не се спори, а това се
установява и от представените от ответника писмени доказателства, че през
процесния период страните са били в служебно правоотношение, по силата на което
ищецът е бил назначен на длъжност „***“ в структура на ОД на МВР-Бургас.
Не се спори също така, че ищецът е
полагал труд на 12-часови смени по график, включително и през нощта – за
времето от 22,00 ч. до 06,00 ч., при сумирано изчисляване на работното
време.
Видно от заключението на вещото лице по допуснатата
съдебно-икономическа експертиза, съгласно данните от седмичните графици при ОД на
МВР – Бургас през периода 01.01.2016 г. - 31.12.2018 г. ищецът реално е положил
общо 1792 часа нощен труд, от които 568 часа през 2016 г., 584 часа през 2017
г. и 640 часа през 2018 г. Според вещото лице, така положеният от ищеца нощен
труд, преизчислен с коефициент 1,143 възлиза на 2048,25 часа дневен труд,
съответно за трите години е налице разлика от общо 256,25 часа труд, който не е
начислен и заплатен на ищеца и за който му се следват 1 607,97 лв. – неплатени,
от които 479,20 лв. за 81,22 ч. преизчислен нощен труд за 2016 г. (при ставка
от 5,90 лв./час), 492,71 лв. за 83,51 ч. преизчислен нощен труд за 2017 г. (при
ставка от 5,90 лв./час) и 636,06 лв. за 91,52 часа преизчислен нощен труд за
2018 г. (при ставка 6,95 лв./час). По искане на ответника вещото лице е дало отговори
на същите въпроси, но при съобразяване с направеното възражение за изтекла погасителна
давност за част от исковия период, като е установило, че за периода 28.04.2016
г. – 31.12.2018 г. ищецът е положил 1648 часа нощен труд, който преизчислен с
коефициент 1,143 се равнява на 1883,66 часа дневен труд, съответно е налице
разлика от 235,66 часа, за които му се следва възнаграждение за извънреден труд
в размер на 1486,49 лв., но същите не са платени. Съдът намира, че заключението
на вещото лице е обективно и безпристрастно, като страните не са го оспорили,
поради което следва да бъде кредитирано.
По делото са представени от страна на
ответника множество писмени документи – графици за дежурства, протоколи за
положен труд, протоколи и справки за отчитане на работното време между 22,00 ч.
и 06,00 ч., платежни бележки и др., които са използвани от вещото лице при
изготвяне на заключението, поради което съдът не следва да ги обсъжда отделно
от него.
Представени са и Заповед №
8121з-791/28.10.2014 г. на министъра на вътрешните работи, ведно със заповеди
за измението й № 8121з-40/15.01.2015 г., № 8121з-663/05.06.2015 г. и №
8121з-437/28.04.2016 г., както и Заповед № 8121з-1429/23.11.2017 г. на
министъра на вътрешните работи. Съгласно тези заповеди, за всеки отработен част
през нощта или за част от него между 22,00 ч. и 06,00 ч. на държавните
служители в МВР се изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в размер
на 0,25 лв., като това допълнително възнаграждение се е отчитало в часове и се
е изплащало ведно с възнаграждението на служителите за съответния месец.
При така ангажираните доказателства, от правна
страна съдът намира следното:
Съгласно
чл. 176 от ЗМВР (в сила от 28.11.2014 г.), брутното месечно възнаграждение на
държавните служители на МВР се състои от основно възнаграждение и допълнителни
такива.
Съгласно
чл. 179, ал. 1 от същия закон, на
държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за научна степен,
за полагане на труд през нощта от 22,00 до 6,00 ч., за полагане на труд на
официални празници и за времето на разположение, като в ал. 2 е предвидено, че
условията и редът за изплащане на тези допълнителни възнаграждения се определят
с наредба на министъра на вътрешните работи, а техният размер – с негова
заповед.
Същевременно чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР
предвижда, че към основното месечно възнаграждение на държавните служители в
МВР се изплаща допълнително възнаграждение за извънреден труд.
Съгласно
чл. 187, ал. 1 от ЗМВР нормалната продължителност на работното време на
държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично, при 5-дневна
работна седмица, а ал. 3 предвижда, че работното време на държавните служители
се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови
смени – сумирано за тримесечен период, като при работа на смени е възможно
полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., през което време
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период. В ал. 5, т. 2 е предвидено, че за служителите,
работещи на смени, работата
извън редовното работно време, до 280 часа годишно, се компенсира с
възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен
период, който се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно
възнаграждение, съгласно ал. 6. В ал. 7 е предвидено, че извънредният труд не може да
надвишава 70 часа на тримесечен период и 280 часа годишно.
Съгласно чл. 187, ал. 9 от ЗМВР,
редът за
организацията и разпределянето на работното време,
за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители
извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и
почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на
вътрешните работи.
През процесния исков период са действали
Наредба № 8121з-592/ 25.05.2015 г. (отм.) и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г.,
които предвиждат възможност държавните служители в МВР да полагат труд и през
нощта между 22,00 и 06,00 ч., като работните часове не следва да надвишават
средно 8 часа за всеки 24-часов период. В тези две наредби обаче не е
предвидено, че при сумирано отчитане на работното време отработените часове нощен труд следва да се преизчисляват
с определен коефициент, каквато е била регламентацията на действалата до
01.04.2015 г., а впоследствие и в периода 11.07.2016 г. - 02.08.2016 г. разпоредба
на чл. 31,
ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. Липсата на такива изрични норми в Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г.
(отм.) и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. обаче според съда представлява празнота в специалната
правна уредба, касаеща служителите в МВР, която следва да бъде запълнена чрез
прилагане на съответните норми на общата Наредба за структурата и
организацията на работната заплата. Това
субсидиарно прилагане се налага поради факта, че в случая се касае за полагане
на труд от ищеца, макар и по служебно правоотношение и третирането му по
различен начин от работещите по трудово правоотношение относно изчисляването на
часовете положен труд при сумирано изчисляване на работното време, би довело до
поставянето му в по-неблагоприятно положение спрямо работещите на трудов
договор лица, което е недопустимо.
В чл. 9, ал. 2 на Наредба за структурата и
организацията на работната заплата е предвидено, че при сумирано изчисляване на
работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното
работно място, който
коефициент според съда възлиза на 1,143, изчислен като съотношение между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време (8 часа към 7
часа).
В случая от заключението на назначената по делото
експертиза се установи, че през процесния период ищецът е положил общо 1792 часа нощен
труд, които преизчислени с коефициент 1,143 се равняват на 2048,25 часа дневен
труд, т.е. налице е разлика от 256,25 часа, за които на ищеца не е било платено
допълнително възнаграждение, като по изчисления на вещото лице това
допълнително възнаграждение е в размер на 1 607,97 лв. По делото липсват
твърдения и доказателства ответникът да е заплатил на ищеца такова допълнително
възнаграждение, което води до извода за основателност на предявената искова
претенция.
С оглед установената дължимост на
претендираната от ищеца главница, следва да бъде разгледано направеното от
ответника възражение за изтекла тригодишна погасителна давност по отношение на
част от вземането, а именно по отношение на претендираното от ищеца възнаграждение
за положен извънреден труд през периода 01.01.2016 г. - 23.04.2016 г. Съдът
намира това възражение на ответника за частично основателно, тъй като през този
период е действала Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. (отм.), съгласно която работното
време на държавните служители, работещи на смени, се е изчислявало и отчитало в
часове, сумирано за едномесечен период, съответно възнаграждението за положения
труд също се е начислявало и изплащало ежемесечно, през месеца, следващ месеца
на полагане на труда. В този смисъл следва да се приеме, че възнаграждението за
м. януари 2016 г. е било дължимо и е следвало да бъде платено до края на м.
февруари 2016 г., съответно тригодишната погасителна давност по чл. 111, б. „а“
от ЗЗД по отношение на това възнаграждение е изтекла на 28.02.2019 г.,
възнаграждението за м. февруари 2016 г. е било дължимо и е следвало да бъде
платено до края на м. март 2016 г., съответно тригодишната погасителна давност
по чл. 111, б. „а“ от ЗЗД по отношение на това възнаграждение е изтекла на
31.03.2019 г., а възнаграждението за м. март 2016 г. е било дължимо и е
следвало да бъде платено до края на м. април 2016 г., съответно тригодишната
погасителна давност по чл. 111, б. „а“ от ЗЗД по отношение на това възнаграждение
би следвало да изтече на 30.04.2019 г. В случая искът е предявен на 23.04.2019
г., към която дата са били погасени вземанията на ищеца за полагащото му се
допълнително възнаграждение за положения от него извънреден труд през м. януари
и м. февруари 2016 г., но не и за допълнителното възнаграждение за положения
извънреден труд през м. март 2016 г.
Видно от заключението на вещото лице
(таблицата на стр. 2 и 3 от заключението), през м. януари и м. февруари 2016 г.
ищецът е положил общо 80 часа нощен труд (10 нощни смени по 8 часа), които
преизчислени с коефициент 1,143 възлизат на 91,44 часа дневен труд, съответно
за двата месеца е налице разлика от общо 11,44 часа, за които на ищеца е
следвало да се заплати допълнително възнаграждение в размер на 67,50 лв. (при
посочената от вещото лице ставка от 5,90 лв./час), което вземане е погасено на
осн. чл. 111, б. „а“ от ЗЗД. С оглед на това и след приспадане на погасеното по
давност вземане на ищеца, съдът намира, че към момента ответникът дължи на
ищеца допълнително възнаграждение в размер на 1 540,47 лв. за положените
от него 244,81 часа (256,25 часа – 11,44 часа) извънреден труд през периода
01.03.2016 г. – 31.12.2018 г., за което липсват твърдения и доказателства да е
платено, поради което искът следва да бъде уважен до този размер, а в
останалата му част над уважения до предявения размер от 1607,97 лв., както и за
периода 01.01.2016 г. – 29.02.2016 г., искът следва да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан.
На осн. чл. 86 от ЗЗД в полза на ищеца следва
да бъде присъдено и обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва
върху уважения размер на главницата за периода от предявяването на иска –
23.04.2019 г. до окончателното й изплащане.
При този изход на спора и на осн. чл. 78, ал.
1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца част от направените от него
разноски по делото, съответна на уважената част от иска, а именно сумата от 459,85
лв., представляваща част от платеното от него адвокатско възнаграждение.
Неоснователно е възражението на ответника за прекомерност на това възнаграждение,
тъй като спорът не се характеризира с ниска правна и фактическа сложност,
съответно не се налага намаляване на възнаграждението към неговия минимум.
Що се отнася до претендираните от ищеца пътни
разходи, съдът намира, че такива не следва да му бъдат присъждани, тъй като –
на първо място – липсват доказателства претендираните с допълнителния списък по
чл. 80 от ГПК разноски в размер на 69 лв. да са направени от ищеца, а на второ
място същите не представляват разноски, направени във връзка с воденето на
делото, като всички разходи на адвоката би следвало да се покриват от
уговореното адвокатско възнаграждение, което освен това в случая надвишава
законоустановения минимум.
Предвид частичното отхвърляне на иска и на
осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът следва да заплати на ответника сумата от 27,29
лв., представляваща част от направените от него разноски по делото, съответна
на отхвърлената част от иска, като разноските на ответника са в общ размер от
650 лв. (от които 350 лв. – възнаграждение на вещото лице и 300 лв. – ЮК
възнаграждение).
Предвид
обстоятелството, че ищецът е освободен от заплащане на държавна такса при
завеждане на делото, на осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да заплати
по сметка на БРС дължимата държавна такса за разглеждането на иска в уважената
му част, която е в размер на 61,62 лв.
На
осн. чл. 242, ал. 1, предл. 2 от ГПК следва да бъде постановено предварително
изпълнение на решението в частта относно присъденото на ищеца допълнително трудово
възнаграждение и законната лихва върху него.
Мотивиран
от гореизложеното, Бургаският районен съд
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА
Областна дирекция на МВР – Бургас, БУЛСТАТ: *********, с
адрес: гр. Бургас, ул. „Х. Ботев“ № 46, да заплати на Х.И.Х.,
ЕГН **********, съдебен адрес: ***, ***, сумата от 1 540,47 лв. (хиляда петстотин и четиридесет лв.
и четиридесет и седем ст.), представляваща допълнително трудово
възнаграждение за 244,81
часа извънреден труд, представляващи
разликата между реално положения от него нощен труд през периода 01.03.2016 г. - 31.12.2018 г. и
преизчисления такъв с коефициент 1,143, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 23.04.2019 г. до окончателното
й изплащане, както и сумата от 459,85 лв. (четиристотин петдесет и девет
лв. и осемдесет и пет ст.), представляваща част от направените от ищеца разноски
по делото, съответна на уважената част от иска.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Х.И.Х., ЕГН **********, съдебен адрес: ***, ***, против Областна дирекция на МВР – Бургас, БУЛСТАТ: *********, с
адрес: гр. Бургас, ул. „Х. Ботев“ № 46, иск в останалата му
част, а именно за сумата от 67,50 лв. (шестдесет и седем лв. и петдесет ст.), представляваща
допълнително възнаграждение за 11,44 часа извънреден труд, получен чрез
преизчисляване с коефициент 1,143 на положен от ищеца нощен труд през периода
01.01.2016 г. – 29.02.2016 г.
ОСЪЖДА Х.И.Х.,
ЕГН **********, съдебен адрес: ***, ***, да заплати на Областна дирекция на МВР – Бургас, БУЛСТАТ: *********, с адрес: гр.
Бургас, ул. „Х. Ботев“ № 46, сумата от 27,29
лв. (двадесет и седем лв. и двадесет и девет ст.), представляваща част от
направените от ответника разноски по делото, съответна на отхвърлената част от
иска.
ОСЪЖДА
Областна дирекция на МВР – Бургас, БУЛСТАТ: *********, с
адрес: гр. Бургас, ул. „Х. Ботев“ № 46, да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на РС – Бургас държавна такса в размер на 61,62 лв. (шестдесет
и един лв. и шестдесет и две ст.).
ПОСТАНОВЯВА предварително
изпълнение на решението в частта, с относно присъденото на ищеца допълнително трудово
възнаграждение и лихва върху него.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Бургас в двуседмичен срок от
обявяването му на 26.07.2019 г.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала: НД