Р Е Ш Е Н И Е
№ 35 07.02.2020г. град
Кюстендил
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Кюстендилският
административен
съд
на пети февруари
две хиляди и двадесета година
в открито съдебно заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА СТОЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
2.АСЯ СТОИМЕНОВА
с участието на секретаря Антоанета
Масларска
и в присъствието на прокурор Марияна
Сиракова от КОП
като
разгледа докладваното от съдия Алексова-Стоилова
касационно
административнонаказателно дело № 363 по описа за 2019г.
и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.211 и сл. от АПК във вр. с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН.
Адв.З.В. *** като пълномощник на „В.В.“
ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление *** със законен
представител управителя В.П.С., с адрес за призоваване по делото: гр.Дупница,
ул.“С.“ №*,
ет.* обжалва решението по а.н.д.№1108/2019г.
на РС - Дупница. В жалбата сочи касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Нарушението на закона поради неправилното му прилагане свързва с нарушение
на чл.40, ал.1 от ЗАНН /съставен АУАН в отсъствие на представител на
дружеството/, липса на посочено качество на субекта на отговорността /хотелиер
или ресторантьор/ и неправилна правна квалификация в частта относно номера на
Приложението към Наредбата по чл.121, ал.5 от ЗТ /№3 вместо №2/. Моли за отмяна
на решението и отмяна на НП.
В с.з. пълномощникът на касатора поддържа
жалбата.
В
писмен отговор пълномощникът на ответната Комисия за защита на потребителите
намира жалбата за неоснователна.
Представителят
на КОП дава заключение за основателност на жалбата по изложените в нея
съображения, т.к. въззивният съд е постановил неправилно решение.
Кюстендилският административен съд,
след запознаване с жалбата и материалите по делото пред районния съд, намира
жалбата за допустима като подадена от пълномощник на легитимиран правен субект
с право на обжалване по см. на чл.210, ал.1 от АПК в преклузивния срок по
чл.211, ал.1 от АПК.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните:
Предмет
на въззивно обжалване е НП №К-0049336/19.07.2019г. на директора на РД за
областите София, Софийска, Кюстендил, Перник и Благоевград със седалище
гр.София към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисията за защита на
потребителите, с което на „В.В.“ ЕООД за нарушение на чл.114, т.2 от ЗТ във вр.
с Приложение №3 към чл.17, ал.1, т.2 от Наредбата за изискванията към местата
за настаняване и заведенията за хранене и развлечения и за реда за определяне
на категория, отказ, понижаване, спиране на действието и прекратяване на
категорията на основание чл.208 от ЗТ е наложена имуществена санкция в размер
на 1000лв.
От фактическата страна на спора
съдът е установил, че на 03.03.2019г. в обект, стопанисван от дружеството е
осъществена проверка от служители на КЗП св.Садразанова и св.Кръстева в
присъствие на управителя В.С.. Проверката е в къща за гости „В.“ в гр.Сапарева
баня, ул.“С.Б.“ №**.
Установено е, че обектът предоставя туристически услуги „хотелиерство“ с
издадено Удостоверение за категория 3 звезди. За резултатите от проверката е
съставен Констативен протокол с попълнен чек-лист по образеца на посочената
Наредба. Проверяващите са установили, че обектът работи, като в същия не се
предоставят туристически услуги, отговарящи на изискванията на Приложение №2
към чл.17, ал.1, т.2 от Наредбата, както следва: по отношение изискванията за
къщи за гости: по Раздел II,
т.1 – няма звънец /сигнално устройство/, т.2 - няма табло с ценоразпис, т.4 –
няма телефон и по Раздел III
т.9 – не се предоставя храна на потетителите и по отношение изискванията за
категория „три звезди“: т.4 – на видно място няма поставен ценоразпис или
информационно табло с предлаганите услуги, т.8 – няма устройство против
насекоми, т.16 –не се предлагат услугите пране и гладене, т.18 – не се
предоставят вещи под наем и екипировка за спорт и т.19 – не се приготвя храна
по желание на гостите за закуска, обяд, вечеря. Съдът е установил, че АУАН е
съставен в отсъствие на представител на дружеството, т.к. на изпратената покана
не се е явил такъв.
При така установените факти по
делото, съдът е формирал правен извод за спазване на правилата по чл.42 и
чл.57, ал.1 от ЗАНН при съставяне на АУАН и издаване на НП и доказаност на
противоправното деяние и неговият извършител. Съдът е приел за технически
пропуск изписването на Приложение №3 към Наредбата, вместо приложимото такова с
№2, т.к. съдържанието е коректно посочено в АУАН и НП и в чек-листа към
протокола за проверка. Съдът е отрекъл маловажност на случая. По посочените
правни доводи съдът е потвърдил НП.
В пределите на касационната проверка
по чл.218, ал.2 от АПК и във връзка с релевираното в жалбата касационно
основание съдът намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо като
постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма по допустима
жалба. Преценено за съответствие с материалния закон решението е правилно.
Правилен е извода на съда за отсъствие
на допуснати съществени нарушения в процедурата по съставяне на АУАН и издаване
на НП. По реда на препращането от чл.232, ал.3 от ЗТ, приложение намират
правилата на ЗАНН, с отклонението в чл.232, ал.4 от ЗТ относно разширения
обхват на лицата, на които могат да се връчат АУАН и НП.
Правилото по чл.40 ал.2 от ЗАНН за
съставяне на АУАН в отсъствие на представител на дружеството-нарушител
предполага редовно връчена покана за съставяне на акта, каквито доказателства
отсъстват по административнонаказателната преписка. Независимо от това, АУАН е
връчен на законния представител на дружеството, поради което същия е имал
възможност да възрази срещу АУАН както към момента на неговото връчване, така и
в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Само по себе си нарушението при съставяне на
АУАН не обосновава извод за съществено нарушение на
административнонаказателната процедура, т.к. не е довело до ограничаване или
нарушаване на правото на защита на дееца, противно на твърдението на касатора.
Неоснователно касаторът твърди и за
липса на надлежно описание на деянието досежно отсъствие на качеството на
субекта на отговорността и съществено нарушение в правната квалификация поради погрешен
номер на Приложението към Наредбата по чл.121, ал.5 от ЗТ. Както в съдържанието
на АУАН, така и в описателната част на НП е посочена съставомерната дейност на
дружеството по чл.208 от ТЗ като хотелиер. В АУАН и НП органите са установили и
отразили извършването на хотелиерство в къщата за гости, съгласно притежаваното
Удостоверение за категоризация. Налице е и пълно описание на дейността по см.
на §1, т.55 от ДР на ЗТ относно предоставяне на настаняване в посочените стаи в
обекта. Цитираното Приложение към чл.17, ал.1, т.2 от Наредбата, служещо като
привръзка към правната квалификация на нарушението по чл.114, т.2 от ЗТ, като
номер е погрешно, т.к. се касае за Приложение №2 към чл.17, ал.1, т.2 от
Наредбата. Това разминаване в правилото за поведение обаче не е съществено процесуално
нарушение на относимата правна квалификация, т.к. не е довело до ограничаване
или нарушавана правото на защита на дееца. Приложение №2 е цитирано в чек-листа
към Протокола от проверката на място, връчен на законния представител на
дружеството, а съдържанието на правилата от Приложение №2 са коректно описани
дословно в АУАН и НП. Следователно, нарушителят е бил наясно с рамките и
съдържанието на обвинението срещу него.
Правилен е и извода на съда за
съставомерно поведение на дружеството по чл.208 от ЗТ. Доказателствата по
делото установяват по безспорен начин, че в деня на нарушението 03.03.2019г.
дружеството в качеството на хотелиер в категоризиран туристически обект е
предоставяло туристически услуги, които не са съответствали на изискванията на
дадената за обекта категория 3 звезди в нарушение на правилото по чл.114, т.2
във вр. с Приложение №2 към чл.17, ал.1, т.2 от Наредбата по чл.121, ал.5 от
ЗТ. Къщата за гости, в която е осъществявано хотелиерството представлява
туристически обект по чл.3, ал.2, т.1, б.“б“ от ЗТ и за нея са приложими
минималните задължителни изисквания по чл.17, ал.1, т.2 от Наредбата -
Приложение №2. Липсват доказателства за спазване на нормативните изисквания към
къщите за гости и за спазване на изискванията към дадената категория по Приложението.
Случаят не е маловажен. Наложената за деянието имуществена санкция е
справедлива в минималния размер на приложимата санкционна разпоредба при превес
на смегчаващите отговорността обстоятелства по см. на чл.27, ал.1-3 във вр. с
чл.83, ал.2 от ЗАНН.
На основание чл.221, ал.2, пр.1 от АПК решението ще се остави в сила.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №398/06.11.2019г.
по а.н.д. №1108/2019г. на РС – Дупница.
Решението е окончателно.
Решението
да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.