Р Е Ш Е Н И Е
№ 646 13.05.2022 г. гр. Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Бургас
II-ри състав
в открито съдебно заседание на 04.05.2022
г. в състав
съдия: Константин Григоров
секретар: Димитрина Димитрова
като разгледа докладваното
от съдия Григоров административно дело № 373 по описа на съда
за 2022 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, вр. с чл.172, ал.5
от ЗДвП.
Образувано е по
жалба от Д.З.Л.Й. с ЛНЧ **********,
с постоянен адрес ***, против ЗПАМ №
22-0304-000029/21.02.2022 г., издадена от А.Г.А. – полицейски инспектор към ОД МВР
Бургас, РУ Несебър.
В жалбата се
твърди, че заповедта е незаконосъобразна поради допуснати съществени нарушения
на административнопроизводствените правила и нарушение на материалния закон,
както и не съответства на целта на закона. Излагат се следните конкретни
възражения: 1. липса на компетентност на издателя на заповедта; 2.
не било установено, посоченото в АУАН нарушение; 3. заповедта била
издадена преждевременно – нарушение на материалния закон; 4. посоченият
в заповедта АУАН не бил съставян, което нарушавало правото на защита на
жалбоподателя; 5. в ЗППАМ било посочено име, което било различно от
името на жалбоподателя; 6. не било налице МПС, тъй като същото се
задвижвало с електрически двигател с мощност 1 kw;
7. водачът извършил медицинско изследване, чиито резултати следвало да
се вземат предвид.
Иска се отмяна
на обжалвания административен акт.
В съдебно
заседание, жалбоподателят, чрез упълномощен представител – адв. М.Т. ***, поддържа
жалбата и направените искания. Възразява, че 8. оспорената
заповед, както и посоченият в заповедта АУАН не били връчени на жалбоподателя на
разбираем за него език. Такива били английски и белгийски.
Ответникът, полицейски
инспектор към ОД МВР Бургас, РУ Несебър, редовно призован, не се явява и не се
представлява. Не изразява становище по жалбата.
Съдът, като взе предвид събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
На 20.02.2022 г., около 23,40 ч. в к.к. Слънчев бряг, на главна алея до бензиностанция Петрол в посока гр.
Несебър, алея до х-л Хризантема, като водач на четириколесно МПС – АТВ с
електрически двигател, без регистрационни табели, с неопределена марка и модел,
без цвят, жалбоподателят управлявал посоченото МПС след употреба на алкохол.
Концентрацията на алкохол била измерена с техническо средство, като апаратът
отчел 0,91 промила. Резултатът бил показан на водача и бил издаден талон за
медицинско изследване.
В този талон било отразено начало на проверката –
23,40 ч. на 20.02.2022 г. и извършена предварителна проба с техническото
средство в 23,48 ч. на същата дата, при която било отчетено наличието на
алкохол. Отразено е още, че водачът отказал да бъде тестван чрез доказателствен
анализатор и медицинско химическо изследване за установяване концентрацията на
алкохол в кръвта. С талона, водачът бил уведомен, че трябва да се яви във ФСМП
– Несебър до 45 мин., от връчването. Водачът отказал да подпише талона.
Отказите за тестване и за подпис на талона били удостоверени с подпис на
свидетел.
Съгласно протокол за медицинско изследване за употреба
на алкохол или друго упойващо вещество № 0009722, в 01,15 ч., на
новонастъпилата дата 21.02.2022 г., от водача била взета кръв за установяване
употреба на алкохол или друго упойващо вещество. Пробата била взета от лекар във
ФСМП – Несебър. В протокола били отразени данните и концентрацията на алкохол,
установени при първоначалната проверка.
По делото не е представено доказателство с резултата
от медицинското изследване.
На 21.02.2022 г., в присъствието на свидетел, който
бил очевидец при установяване на нарушението (същият, който с подписа си,
удостоверил отказите по талона) бил съставен АУАН № АД/5703, с който на водача
било вменено нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗвП. Актът бил подписан без
възражения от нарушителя.
На същата дата била издадена и процесната заповед,
която била връчена
веднага, срещу подпис, лично, на
жалбоподателя. Със заповедта, на Д.З. (D.S., както самият се е подписал), била наложена ПАМ по чл.171,
т.1, б.Б от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на
водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.
Жалбата е подадена по
поща, в срок, от лице адресат, поради което е допустима за разглеждане. Разгледана
по същество е неоснователна.
Относно компетентността
на органа и формата на акта:
Съгласно чл.172, ал.1 от ЗДвП,
ПАМ от процесния вид (по чл.171, т.1) се прилагат с мотивирана заповед от
ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно
тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.
Със заповед № 251з-3805 от 26.08.2021 г. на директора
на ОД МВР Бургас (вписана в самата ЗППАМ) са оправомощени длъжностни лица от ОД
МВР за издаване на ЗППАМ по ЗДвП. С т. 1.7 от тази заповед на полицейските
инспектори в РУ на ОД МВР – Бургас изрично са възложени правомощия по издаване
на заповеди за прилагане на ПАМ по ЗДвП. Предвид изложеното съдът приема, че
процесната заповед е издадена от компетентен орган, съобразно изискванията на чл.172, ал.1 от ЗДвП.
Предвид разпоредбите на чл.172, ал.1 от ЗДвП и чл.59, ал.2 от АПК, съдът
приема, че заповедта е издадена в указаната писмена форма и съдържа изискуемите
реквизити, в т.ч. фактическите и правни основания за издаването.
Относно административнопроизводствените правила и
целта на закона:
При издаването на заповедта не са допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила и същата е съобразена с
посочената в чл.171 цел на приложимия закон – за
осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения.
Не е нарушено правото на защита на Д.З.Л.Й., тъй като
заповедта и съставеният АУАН не му били връчени на разбираем за него език
(английски или белгийски). АУАН и заповедта са били връчени лично на лицето,
срещу подпис, като при нито едно от двете връчвания същият не е вписал такова
възражение, дори на някой от разбираемите за него езици. На следващо място,
въпреки липсата на акт на разбираем за жалбоподателя език, Д.З. е упражнил в
пълен обем правото си на защита, като е оспорил ЗППАМ по съдебен ред,
изтъквайки конкретни и подробни възражения за нейната незаконосъобразност.
В заповедта ясно и разбираемо е описано деянието,
поради което е приложена ПАМ, а именно: управлява
моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда,
установена с (….) друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол
в кръвта чрез измерването му в издишания въздух.
Неоснователно е възражението, че
името вписано в ЗППАМ е различно от името на жалбоподателя, а така било
нарушено правото му на защита.
Действително, в ЗППАМ, жалбоподателят
е посочен като З.Л.Й.Д., а във всички съдебни
книжа, представени от процесуалния му представител името е изписано – Д.З.Л.Й..
Въпреки това, в цялата административна преписка и в съдебните книжа,
представени от защитата, лицето е идентифицирано с едни и същи ЛНЧ ********** и
постоянен адрес ***, което дава основание на съда да приеме, че ЗППАМ е
издадена именно срещу настоящия жалбоподател и не е било нарушено правото му на
защита.
Неоснователно е възражението, според което посоченият
в заповедта АУАН не бил съставян, което нарушавало правото на защита на
жалбоподателя.
Актът е бил надлежно съставен и връчен лично на Д.З.
срещу подпис. Същият е представен с административната преписка. Съдът намира за
необходимо да изясни, че административнонаказателната отговорност се реализира независимо от
прилагането на ПАМ. Това е така, тъй като целта на първото производство е да
бъде наложено наказание за извършено нарушение, респективно да бъдат постигнати
целите на наказанието, а целта на второто, съгласно общата разпоредба на чл.22,
ал.1 от ЗАНН и специалната на чл.171 от ЗДвП, е да
се предотвратят и преустановят
административните нарушения, да се предотвратят и отстранят вредните последици
от тях и да се осигури безопасността на
движението по пътищата.
Неоснователно е възражението, че заповедта била
издадена преждевременно, тъй като все още не били налице резултатите от
кръвната проба.
Действително разпоредбата на чл.171, т.1, б.Б, предл. първо, вр. предл. последно
от ЗДвП указва, че при наличие на изследване от
кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл.174, ал.4 установените стойности са определящи. Според
императивната разпоредба на чл.15, ал.5 от
Наредба № 1 от 19.07.2017 г., вземането
на кръв и урина за изследване за алкохол и/или наркотични вещества или техни
аналози се извършва в срока за явяване, определен в талона за изследване. При
невъзможност на лицето да предостави проба урина и/или при обективна
невъзможност за вземане на кръв за изследване в посочения срок медицинският
специалист по чл.12, ал.1 отразява причините за забавянето и часа на вземането.
Анализът на цитираната правна норма
налага извод, че невъзможността за предоставяне на проба в указания в талона за
медицинско изследване срок следва да е по обективни причини, които трябва да
бъдат отразени от медицинския специалист в съставения протокол, отразяващ
резултатите от извършеното изследване. В случая на водача е даден максимално
предвиденият в нормата на чл.6, ал.6, т.2,
предложение първо от Наредбата срок
от 45 минути за явяване на мястото за извършване на изследването, като с оглед
часа на връчване на талона – 00,02 ч., водачът е следвало да се яви за кръвна
проба до 00,47 ч. на новонастъпилата дата 21.02.2022 г. Предвид фактът, че се
касае за проверка извършена в к.к. Сл. Бряг, а лечебното заведение се намира в
гр. Несебър съдът намира, че предоставеното време за придвижване е достатъчно.
Същият обаче се явил за даване на кръвна проба в 1,15 ч. на новонастъпилата
дата 21.02.2022 г. или 28 мин. по-късно, за което забавяне в протокола за
медицинско изследване не са вписани причини.
С оглед на изложеното, съдът счита,
че неспазването на определения в талона за медицинско изследване срок за даване
на кръвна проба е вследствие на поведението на жалбоподателя. Съгласно чл.15, ал.6 от
Наредба №1 от 19.07.2017 г. при
неявяване на лицето за изследване в указания в талона за изследване срок се
приемат показанията на техническото средство или теста, с което е установена
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или
техни аналози, поради което съдът намира, че правилно административният орган е
вписал, че лицето е било с 0,91 промила концентрация на алкохол в обема на
издишания въздух.
Относно приложението на материалния закон:
Според разпоредбата на чл.171,
т.1, б.Б, предл. първо, вр. предл. последно от ЗДвП, за осигуряване на
безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения се прилагат следните принудителни административни
мерки – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно
средство на водач, който 1. управлява
моторно превозно средство с 2. концентрация на алкохол в кръвта над 0,5
на хиляда, 3. установена с (…) друго техническо средство, определящо
съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, като 4.
при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен
анализатор по реда на чл.174, ал.4 установените стойности са определящи.
В ЗППАМ, управляваното превозно е
определено като МПС. От своя страна, жалбоподателят
оспорва, като заявява, че същото не е МПС, тъй като се касае за превозно
средство с ел. двигател с мощност 1 kw.
Описание на процесното превозно средство се съдържа в
АУАН и ЗППАМ.
- според АУАН то е четириколесно МПС (АТВ) с ел.
двигател, без регистрационни табели, с неопределена марка и модел, без цвят
- според ЗППАМ
то е четириколесно МПС – АТВ, без регистрационни табели, с неопределена марка и
модел, без цвят
Разликата в описанието е в липсата на вписване в
заповедта, че се касае за превозно средство с електрически двигател.
Съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП,
редовно съставените актове по този закон имат
доказателствена сила до доказване на противното. Според изводите на ВАС
изразени в Решение
№ 5367 от 13.05.2015 г. по адм. д. №
10779/2014 г.; Решение
№ 15040 от 14.11.2013 г. по адм.
д. № 5245/2013 г.; Решение
№ 12333 от 8.10.2012 г. по адм.
д. № 2711/2012 г., отразените в съдържанието на АУАН правнорелевантни факти,
съставляват основание за прилагане на ПАМ. Посоченото мотивира съда да приеме,
че в конкретния случай, макар в ЗППАМ да липсва описание, че превозното
средство е било с електрически двигател, доколкото в АУАН този факт е надлежно
вписан, то в момента на проверката, жалбоподателят е управлявал именно ППС, задвижвано
с електрически двигател, което издателят на ЗППАМ е квалифицирал като МПС.
Определение за МПС се съдържа в §6, т.11 от ДР на ЗДвП,
според който МПС е пътно превозно средство,
снабдено с двигател за придвижване, с изключение на релсовите превозни средства
и индивидуалните електрически превозни средства (ИЕПС). Последните са определени
в т.18б от същия параграф, а именно: ИЕПС е пътно превозно средство, оборудвано с електрически
двигател/и и максимална конструктивна скорост, надвишаваща 6 km/h, без или със
място за сядане с височина на точка R (референтна точка на седене), ненадвишаваща
540 mm, когато превозното средство е с не повече от две колела или с височина
на точка R, ненадвишаваща 400 mm, когато превозното средство е с три или повече
колела, със собствена маса до 50 кг. Не са индивидуални електрически превозни
средства инвалидните колички, обслужващи лица с увреждания.
Цитираните правни норми определят, че МПС е ППС,
снабдено с двигател за придвижване, като не поставят условие за вида двигател –
с вътрешно горене или електрически. Същите въвеждат определени технически характеристики,
на които, ако отговаря едно ППС може да бъде определено като ИЕПС и така да попадне в предвиденото изключение.
Въпреки начинът на описание на конкретното ППС в ЗППАМ, съдът
намира, че не се касае за ИЕПС. Доколкото същото е описано като четириколесно
АТВ с електрически двигател, то няма как да се приеме, че общата му собствена
маса е до 50 кг., а това е изрично въведена предпоставка с §6, т.18б от ЗДвП.
При справка в публична, общодостъпна информация
относно четириколесните АТВ с електрически двигатели се установява, че общата
им собствена маса, предвид конструкцията, цялостното оборудване, наличието на ел.
двигател, батерии за зареждане, четири колела/джанти, гуми и др. надвишава
многократно 50 кг. (например https://iva-plam.com/product-category/elektricheski-motori/elektricheski-atv/).
На следващо място, съгласно разпоредбата на чл.149,
ал.1, т.1 от ЗДвП, За нуждите на одобряването на типа, превозните средства се
делят на следните категории, обозначени с латински букви: категория L – моторни превозни средства, определени
в чл.4 от Регламент (ЕС) № 168/2013.
Според чл.4, т.1 „Категории превозни средства“ от Регламент (ЕС) № 168/2013,
към превозните средства от категория L спадат дву-, три- и четириколесните
моторни превозни средства, чиито категории са описани в настоящия член и в
приложение I, включително велосипедите с двигател, дву- и триколесните
мотопеди, дву- и триколесните мотоциклети, мотоциклетите с кош, леките и
тежките четириколесни превозни средства за движение по пътищата, леките и тежките
четириколесни превозни средства с повишена маневреност.
Съгласно чл.4, т.2 от същия
регламент, за целите на настоящия регламент се прилагат следните категории
и подкатегории, описани в приложение I: е) превозно
средство от категория L6е (леко четириколесно, стр.47 https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/PDF/?uri=CELEX:32013R0168&from=LV) и с уточнение, че се задвижва от двигател по чл.4,
т.3, където в б.Г са посочени задвижваните с електрически двигател. Останалите
характеристики на тази категория са: максимална конструктивна скорост на
превозното средство ≤ 45 km/h; масата в готовност за движение ≤ 425
kg; обем на двигателя ≤ 50 cm3, ако задвижващата конфигурация на
превозното средство включва РI двигател или обем на двигателя ≤ 500 cm3
при СI двигател; оборудвано с най-много две места за сядане, включително
мястото за сядане на водача. Категория L6e се разделя на подкатегории, в които влиза L6е-А (леко
четириколесно за движение по пътищата) с характеристики: L6е превозни средства,
които не съответстват на специфичните критерии за класификация за L6e-B
превозни средства; максимална постоянна номинална
или ефективна мощност (1) ≤ 4 000 W (в жалбата се твърди мощност от 1kW = 1 000W).
Наличното описание на процесното ППС дава основание на
съда да приеме, че в случая се касае за ППС от категория L – моторно превозно
средство, подкатегория L6e/L6e-A от определените
в чл.4 от Регламент
(ЕС) № 168/2013.
В процесния случай, концентрацията на алкохол е 0,91
промила, т.е. над 0,5 на хиляда, установена с
надлежно описано техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в
кръвта чрез измерването му в издишания въздух. Жалбоподателят е предприел
даване на кръвна проба, но след изтичане на срока за явяване, определен в талона за
медицинско изследване, поради което няма основание да се приеме, че
установените стойности следва да са определящи. Такива по делото не се
представят и не се твърди да са налични. Същият не отрича, че на посочените в
ЗППАМ дата и място е управлявал описаното МПС след употреба на алкохол.
Следва да се изясни още, че въпреки двукратно
указаната доказателствена тежест по делото (с разпореждане № 1324/06.04.2022 г.
и в съдебно заседание от 04.05.2022 г.), жалбоподателят не ангажира доказателства,
на които основава възраженията си, вкл. основното възражение, че управляваното
от него ППС не е МПС.
Изложените съображения мотивират съда да приеме, че процесната
ЗППАМ е законосъобразен ИАА, издаден в установената писмена форма, от
компетентен орган, без допуснати нарушения на административнопроизводствените
правила и при правилно приложение на материалния закон. Същата съответства на
целта на закона, поради което жалбата следва да бъде отхвърлена.
Разноски по делото не са претендирани.
Мотивиран от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на Д.З.Л.Й. с ЛНЧ **********, с постоянен адрес ***, против заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 22-0304-000029/21.02.2022 г.,
издадена от полицейски инспектор към ОД МВР Бургас, РУ Несебър.
На основание чл.172, ал.5 от ЗДвП, решението не
подлежи на обжалване.
Съдия: