Р Е Ш
Е Н И Е
№.......
гр.
Шумен, 15.07.2022г.
Административен
съд – гр. Шумен, в публично заседание
на пети юли две хиляди двадесет и втора година, в следния състав:
Административен съдия: Кремена Борисова
при участието на секретаря В.Русева, като
разгледа докладваното от административния съдия АД № 136 по описа за 2022
година на Административен съд – гр. Шумен, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производство по реда на
чл. 145 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във вр. с във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по
пътищата /ЗДвП/.
Производството е образувано по жалба от Д.С.Д. с ЕГН **********,*** срещу Заповед с
рег.№22-0323-000039 от 21.04.2022год. на
Т.М.Е.– Началник на РУ-гр.Велики Преслав към ОД на МВР Шумен, за
налагане на ПАМ по чл.171 т.1 б.Б от
ЗДвП-отнемане на свидетелство за управление на МПС на водач до решаване на
въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, считано от 20.04.2022год.
В жалбата се релевират доводи за
незаконосъобразност на обжалваната заповед, поради допуснати нарушения на
процесуалните правила, неправилно
описана фактическа обстановка и нарушение на формата. Сочи се, че заповедта е издадена в нарушение
на процесуалните правила, тъй като видно от посочения текст на чл.171, т.1,
б.“б“ не става ясно основанието на което е издадена, доколкото в посочената
б.“б“ са изредени няколко хипотези. Оспорващият твърди, че не е извършил
посоченото нарушение, неправилно е
описана фактическата обстановка, което води до неправомерност и на
издадената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка. Счита,
че административнонаказващият орган не е съобразил подаденото от него
възражение, обуславящо необоснованост на издадената ПАМ. Сочи, че във
формулировката липсва конкретизация на извършеното нарушение, предвид наличието
на няколко хипотези, цитирани в законовия текст, въз основа на който е издадена
заповедта. По изложените съображения, отправя искане за отмяна на обжалваната
заповед като незаконосъобразна.
В съдебно заседание се представлява от
адв.И. от АК-Търговище, който поддържа предявената жалба.В пледоарията си по
същество доразвива подробно изложените в жалбата доводи по съществото на спора.Претендира
присъждане на сторените по делото разноски.
Ответникът,Началник на РУ-Велики Преслав,
при ОД на МВР – гр. Шумен, в съдебно заседание се представлява от юрисконсулт С.
която оспорва жалбата като неоснователна.В
депозирано по делото писмени становища
с рег.№ДА-01-1117 от 12.05.2022год. , представено в съдебно заседание на
05.07.2022год. с молба и в пледоарията
си по съществото излага подробно съображенията си по съществото на спора, съобразно
които счита, че обжалваната заповед е издадена
от компетентен орган, в законоизискуемата форма, , при спазване на
административно производствените правила и в съответствие с материалния закон с
целта на закона.Предвид изложеното заявява, че оспорването е неоснователно и
предявява искане за присъждане на деловодни разноски, включително
юрисконсултско възнаграждение.
От събраните по делото
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, и извършвайки
служебна проверка за законосъобразността на оспорения административен акт на
всички основания по чл. 146 от АПК, съдът установи от фактическа страна
следното:
Със Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка №22-0323-000039 от 21.04.2022год. на Т.М.Е.– Началник на РУ-гр.Велики Преслав към
ОД на МВР Шумен, на Д.С.Д. с ЕГН**********, на основание чл.171 т.1 б.б от ЗДвП е наложена ПАМ- временно
отнемане на свидетелство за правоуправление на МПС на водач до решаване на
въпроса за отговорността,но не повече от 18 месеца, считано от 20.04.2022год..Като фактическо основание за издаване на заповедта е
посочено обстоятелството, че е съставен Акт за установяване на административно
нарушение бл.№GA518868 /20.04.2022г. против Д.С.Д. за това,
че на 20.04.202г., около 15.30 часа, в с.Драгоево, на ул.Девети Септември като водач на МПС-Фолксваген голф с рег.№Н ***ВА,
пред дом номер 9, в посока към изхода за гр.Велики Преслав, управлявал
собствения си лек автомобил- Фолксваген
голф с рег.№Н ***ВА във виД.нетрезво състояние-лъха на алкохол и отказва да
бъде изпробван с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 с фабр.№ARNG 0034, определящо съдържанието на алкохол в кръвта
чрез измерването му в издишания въздух. Издаден е талон за медицинско
изследване№094278. Органите приели, че водачът е нарушил чл. 174 ал.3 предл.1от ЗДвП.
По повод тези констатации на органите на
МВР и съобразявайки издадения срещу Д.С.Д.
АУАН, Т.М.Е.на длъжност Началник на РУ гр.Велики Преслав при ОД на МВР-Шумен,
упълномощен със Заповед на директора на ОДМВР – Шумен № 372з-4057/31.12.2021г.
издал процесната заповед за налагане на ПАМ.Заповедта е връчена на Д. на 21.04.2022год., видно от положения на
разписка за връчване подпис.
Недоволен от постановената заповед, с
жалба с рег.№УРИ-323 000-1964 /04.05.2022год. по описа на ОДМВР-Шумен,
РУ-Велики Преслав, жалбоподателят я обжалва пред Административен съд-Шумен в
законоустановения срок.
С оглед така установената фактическа
обстановка, настоящият съдебен състав намира така депозираната жалба за процесуално допустима, като подадена от
надлежно легитимирано лице, срещу административен акт, пораждащ неблагоприятни
за него последици и в рамките на установения за това срок. Разгледана по
същество същата се явява неоснователна по
следните съображения:
При извършената на основание чл. 168 АПК
служебна проверка, досежно законосъобразността на оспорения акт и на
основанията, посочени в чл. 146 АПК,
съдът намира, че той е издаден от компетентен орган и в установената от закона
форма, при спазване на процесуалноправните правила , в съответствие на
материалния закон и с целта на закона.
Оспорената заповед е издадена от компетентен административен орган – по делото
са приложени Заповед №8121з-1632/02.12.2021г. на министъра на вътрешните работи
/л.17/ за определяне на служби за контрол по Закона за движение по пътищата и удостоверение
рег.№372000-12768/09.06.2022г., изд. от сектор “Координация,административно и
правно обслужване и човешки ресурси“ към отдел „Административен“ при ОД но
МВР-Шумен /л.27/, от което се установява, че главен инспектор Т.М.Е.заема
длъжността началник на РУ-Велики Преслав при ОДМВР-Шумен, считано от
29.07.2021год.. и към 21.04.2022год. /датата на издаване на обжалваната Заповед
за прилагане на ПАМ/ не е бил в платен годишен отпуск или в отпуск поради
временна нетрудоспособност. Сред доказателствения материал е приобщена и
Заповед № 372з-4057/31.12.2021г. на директор на ОДМВР – Шумен /л.19/, съгласно
т.1.6 от която началниците на Районни
управления-гр.Шумен, гр.Нови пазар, гр.Велики Преслав и гр.Каолиново при
ОДМВР-Шумен-с компетентност на територията на съответното РУ при ОД на
МВР-Шумен са оправомощени да прилагат с мотивирана заповед принудителни
административни мерки по чл. 171, т. 1 /б. „а“,“б“,“в“,“г“,“д“,“е“,“ж“/, т.2/б.
„а“,“б“,“в“,“д“,“е“,л“,“м“,“н“/,т.2а /б.“а“ ,“б“/,т.4 и т. 5,
б. „а” от ЗДвП, от което следва, че процесната заповед е издадена от
компетентен административен орган.
Съдът приема, че
процесната заповед отговаря на изискванията за форма. В нея е посочено, че се
издава въз основа на Акт за установяване на административно нарушение бл.№
GA518868 /20.04.2022г., като са
описани и установените с Акта обстоятелства.
Съдът намира, че оспорваната заповед съдържа необходимите реквизити, посочени в
разпоредбата на чл. 59 ал. 2 от АПК, тъй като в текста на акта фигурира
позоваване на фактическото обстоятелство, съставляващо едновременно с това и
възприетото от органа при произнасянето му материалноправно основание за
прилагане на принудителната административна мярка. Посочено е, че заповедта се
издава на основание чл.172 ал.1 от ЗДвП във вр. с 171, т. 1, б.„б” от ЗДвП, поради това, че
лицето е отказало проверка с техническо средство за установяване на алкохол в
кръвта и не е изпълнило предписание за изследване с доказателствен анализатор
за медицинско изследване и вземане на биологична проба за химическо лабораторно
изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, поради което съдът намира административния акт за
мотивиран.Описанието на мотивите в заповедта е ясно и изчерпателно, а правната
квалификация на чл.171 т.1 б.“б“ от ЗДвП напълно съответства на изложената
фактическа обстановка.
При издаването на
заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила. Същата е издадена въз основа на Акт за установяване на административно
нарушение, съставен от компетентен орган, при спазване на задължителните
реквизити по съдържанието му и процедурата за съставянето и връчването му. В
тази връзка, съдът не споделя твърдението на оспорващия, че е допуснато съществено
нарушение на административно производствените правила, обуславящо отмяна на
обжалваната заповед, доколкото от съдържанието на обжалваната заповед става пределно ясно, че
основанието за издаване на заповедта за налагане на ПАМ по чл.171 т.1 б.“Б“ от ЗДвП е отказа на водача да
бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен
анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или
химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване употребата и
наличието на алкохол в кръвта.
С оглед законовата
делегация, визирана в разпоредбата на чл.174 ал.4 от ЗДвП,редът за установяване
на употребата на алкохол е подробно и изчерпателно разписан в подзаконовия
нормативен акт-Наредба№1 от 19.07.2017год. за реда за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и /или употребата на наркотични вещества или
техни аналози /последна редакция-ДВ бр.81/2.10.2018год./.
Съгласно разпоредбата
на чл.3 ал.1 от наредбата при извършване на проверка на място от контролните
органи концентрацията на алкохол в кръвта се установява с техническо средство, а
употребата на наркотични вещества или техни аналози-с тест.Съгласно ал.2 на
същия законов текст от наредбата, при съставяне на АУАН за установена с
техническо средство концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда и при
попълване на протокол за установяване употребата на наркотични вещества или
техни аналози контролният орган попълва и талон за изследване по образец съгл.
Приложение№1.Според чл.6 ал.1 и ал.2 от наредбата, талонът по чл.3 ал.2 се
попълва в три екземпляра, като първият се предоставя на водача или се изпраща
до лечебното заведение, в което е настанен, вторият се прилага към акта, а
третият остава за отчет.В АУАН контролният орган вписва часа и начина на
извършване на проверката, вида, модела, фабр.номер и показанията на
техническото средство или резултата от теста и номера на талона за изследване, като
показанията на техническото средство се вписват в АУАН и в талона за изследване
до втория знак след десетичната запетая вкл..
В случая спрямо
жалбоподателя Д.С.Д. е бил съставен Акт за установяване на административно нарушение бл.№GA518868
/20.04.2022г. против Д.С.Д., за това че на 20.04.202г., около 15.30 часа, в
с.Драгоево, на ул.Девети Септември като
водач на МПС-Фолксваген голф с рег.№Н ***ВА, пред дом номер 9, в посока към
изхода за гр.Велики Преслав, управлявал собствения си лек автомобил- Фолксваген
голф с рег.№Н ***ВА във виД.нетрезво състояние-лъха на алкохол и отказва да
бъде изпробван с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 с фабр.№ARNG 0034,
определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания
въздух.Оспорващият отказал да подпише съставения АУАН, като отказът му бил
надлежно удостоверен с подписа на присъстващия свидетел-М.Й.Й..Така съставеният
АУАН, на основание чл.189 ал.2 от ЗдвП удостоверява датата, мястото на
проверката и естеството на установеното нарушение, присъствието на нарушителя, както
и момента на прилагане на чл.172 ал.304 от ЗдвП, доколкото отнемането на СУМПС,
СРМПС и на табелите става със съставянето на акта. На Д. е издаден талон за медицинско
изследване№094278/20.04.2022год., предявен на последния в 16.40часа със срок на
явяване-60 минути, който водачът който е
и собственик на МПС отказал да подпише и да получи, което обстоятелство отново
е надлежно удостоверено с подписа на присъстващия свидетел М.Й.Й.-служител в
РУ-Велики Преслав.Последният, разпитан в качеството си на свидетел в съдебно
заседание потвърди горните обстоятелства, както и подписа си като свидетел на
двата отказа в АУАН и в талона за изследване.Самият жалбоподател не отрича , че
е отказал да бъде изпробван с техническо средство и че не е дал кръвна проба за
изследване, а поддържа защитната теза, че не е управлявал процесното МПС, което
се опровергава от съвкупния анализ на наличните и събрани по делото писмени и
гласни доказателства.
Съгласно разпоредбата на чл.13 ал.1 от
Наредба№1 нормативно установено надлежно писмено доказателство за датата и часа
на явяване на лицето за медицинско изследване е вписването в амбулаторния
журнал на лечебното заведение.За да има такова вписване е необхоД.лицето да се
е явило и да е предявило талона за изследване и документ за самоличност, с
оглед попълване на необходимите реквизити.
Доказателствената
тежест , че се е явил в указания в
талона за изследване срок и е представил талон за изследване и документ за
самоличност, за да бъде вписан в амбулаторния журнал и да му бъде извършено
медицинско изследване и вземане на кръв по талон№094278 е на жалбоподателя.В
тази насока от събраните в хода на съдебното дирене писмени и гласни
доказателства, включително и от прил. по
делото /л.45/ писмо от ЦСМП-Шумен, адресирано до началника на РУ0-Велики Преслав
се установи по категоричен начин, че жалбоподателя не само е отказал да получи
и подпише талона за кръвно изследване, но и че същият на дата
20.04.2022год.-датата на констатираното нарушение не се е явил в медицинското
заведение да даде кръвна проба и не фигурира в Журнала за алкохолни проби на
ЦСМП-Шумен, филиал Велики Преслав.
При това положение съдът приема, че след като
всички способи за изследване употребата и наличието на алкохол в кръвта на
оспорващия са били отказани по причина поведението на изследваното лице е
налице отказ по смисъла на чл.174 ал.3 от ЗДвП, който е съставомерен от
обективна и субективна страна и съставлява фактическото основание за издаване
на обжалваната заповед за налагане на ПАМ.
Заповедта е издадена въз основа на
направените в акта фактически установявания, които не са опровергани в
съдебното производство.Съгласно разпоредбата на чл.189 ал.2 от ЗДвП този акт се
ползва с доказателствена сила до доказване на противното, вследствие на което доказателствената
тежест за установяването на фактическа обстановка, различна от тази в АУАН е на
жалбоподателя.Описаните в акта за установяване на административно нарушение
фактически обстоятелства за извършено административно нарушение по ЗДвП
съставляват едновременно и фактическите основания по смисъла на чл.59 т.4 пр.1
от АПК за издаване на обжалваната заповед за прилагане на ПАМ.В случая
жалбоподателят не е оборил по надлежния ред доказателствената тежест на
съставения АУАН, според който именно той на посочената в акта дата е управлявал
собственото си МПС-лек автомобил Фолксваген голф с рег.№Н *** ВА във виД.нетрезво състояние и отказал да бъде
изпробван с техническо средство-Алкотест Дрегер 7510, определящо съдържанието
на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух и не е изпълнил
предписанието за изследване с доказателствен анализатор и за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за
установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му.Този документ е оспорен от страна на оспорващия , но неговата доказателствена сила не е оборена по
надлежния процесуален ред.
Административният орган
е изпълнил задължението си по чл. 36 от АПК за служебно събиране на
доказателствата, необходими за установяване на релевантните за спора юридически
факти. Към административната преписка са приложени писмени доказателства,
удостоверяващи наличието на фактическите основания, мотивирали органа да издаде
заповедта. Съгласно чл. 23 от ЗАНН, случаите, когато могат да се налагат
принудителни административни мерки, техният вид, органите, които ги прилагат и
начинът на тяхното приложение, както и редът за тяхното обжалване се уреждат в
съответния закон. В случая този ред е уреден в чл. 171 и чл.172 от ЗДвП, като
административнопроизводствените правила при издаване на процесната заповед са
спазени.
Съдът намира, че
заповедта е съобразена с материалния закон и неговата цел. С нормата на чл.
171, т. 1, б. „б” от ЗДвП е предвидено налагането на принудителна
административна мярка временно отнемане на
свидетелството за управление на водач на МПС, „който управлява МПС с
концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с
изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо
съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или
след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско
и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест,
изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо
изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване- до решаване на въпроса за отговорността му,
но за не повече от 18 месеца“. Необходимите предпоставки за издаването на
заповед за налагане на ПАМ са установяването по надлежен ред управление на МПС
от лице, което управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на
хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или
изследване с доказателствен анализатор или с друго техническо средство, определящо
съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух или
отказът да бъде проверен с техническо средство или с тест , изследван с
доказателствен анализатор или да даде биологична проба за химическо изследване
и /или химикотоксикологично лабораторно изследване, каквато хипотеза е налице в
настоящия случай.
От събрания по делото съвкупен доказателствен материал
/писмени и гласни доказателства/ се установява по категоричен начин, че на
посочените в АУАН и в обжалваната заповед за прилагане на ПАМ дата, час и
място, именно жалбоподателят Д.С.Д. е управлявал собственото си МПС- лек автомобил Фолксваген голф с рег.№Н *** ВА във виД.нетрезво състояние и отказал да бъде
изпробван с техническо средство-Алкотест Дрегер 7510 с фабр.№ARNG 0034, определящо съдържанието на алкохол в кръвта
чрез измерването му в издишания въздух и не е изпълнил предписанието за изследване
с доказателствен анализатор и за медицинско изследване и вземане на биологични
проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на
алкохол в кръвта му. В този смисъл, противно на твърденията на жалбоподателя, лансираната
от последния защитна теза за недоказаност на вмененото му деяние е недоказана и
напълно опровергана от събраните и приобщени към делото доказателства.От
разпита на свидетелитеБ.Д. и П.П.-вторият актосъставител на АУАН, кредитирани
от съда с доверие с оглед непосредствеността на възприятията на свидетелите и
тяхната пълна кореспонденция със събрания по делото съвкупен доказателствен
материал, включая и приобщените по делото писмени доказателства-4бр. докладни
записки и писмени обяснения се установи, че на 20.04.2022год. свидетелятБ.Д.-мл.разузнавач
в РУ-гр.Велики Преслав и неговият колега-А.Г.извършвали обход на с.Драгоево със
служебния си автомобил-Лада „Нива“ в рамките на СПО, при която около 14.00ч.
забелязали автомобил , паркиран по необичаен начин, като предната броня на
автомобила на жалбоподателя-„Фолксваген голф“ била опряна в бронята на другия
автомобил.След извършена справка с МОП установили, че собственик на автомобила
е Д.С.Д., за когото при извършена проверка за криминалистически регистрации
установили, че има такива за извършено престъпление по чл.343в от НК за
управление на МПС след употреба на алкохол.Предприели наблюдение на
заведението, пред което бил спрян процесният автомобил и около 15ч. оспорващият Д Д. , когото
служителите на РУ познавали от предходни прояви се качил в автомобила и
потеглил в посока зад закусвалнята по страничните улички в селото, следван от
полицейския автомобил.От съображения за безопасност и за да бъде осуетен
евентуален опит на лицето да избяга полицаите не са подавали звуков и светлинен
сигнал а следвали плътно процесния автомобил, управляван от оспорващия, без да
го губят от полезрение непосредствено до
паркирането му на тротоара пред дома на жалбоподателя.При спиране на автомобила
пред дома на Д., паркирали успоредно на неговия автомобил, след което
служителят А.Г.излязъл от служебния
автомобил, легитимирал се и поискал документите за колата от Д..Първоначално
Д. отказвал да даде документите си, а впоследствие, придружен от двамата
полицаи влязъл в дома си, взел си документите и телефона и излязъл пред дома.Последният
бил във виД нетрезво състояние, лъхал на алкохол, говорил заваляно и се държал
агресивно, при което лансирал тезата, че не той е управлявал автомобила, а само
го изкарвал от гаража, а впоследствие, че автомобила бил управляван от неговата
сестра, която впоследствие уточнила, че действително е управлявала процесния
автомобил, но в по-ранната част на деня преди обяд, не и по времето на
проверката.СвидетелятБ.Д. се обадил на дежурния да изпрати другия полицейски
екип, част от който е и свидетеля по делото и
актосъставител П.Г.- мл.автоконтрольор в РУ-Велики Преслав, който при
пристигането си на място заварил колегите сиБ.Д., М.Й. и оспорващия Д Д. с
неговата приятелка.Видно от показанията на св.П.П. Д Д. бил във виД нетрезво
състояние и през цялото време твърдял, че не той е управлявал паркираният пред
дома му лек автомобил-„Фолксваген голф“.Свидетелят П. поканил Д. да бъде
изпробван с техническо средство за употреба на алкохол, но последният
категорично отказал, твърдейки,че не е управлявал процесния автомобил.За отказа
да бъде тестван за наличие на алкохол в кръвта му с техническо
средство-Алкотест Дрегер П. му съставил АУАН, като със съставянето на акта му
бил издаден и талон за медицинско изследване, който Д. отказал да
подпише.Последният отказал и да подпише съставения му АУАН.Отказите на Д. да
подпише АУАН и да подпише и получи издадения му талон за кръвно изследване били
надлежно удостоверения с подписа на присъстващия по време на проверката трети
свидетел по делото-св.М.Й., който и в съдебно заседание потвърди горните
констатации, както и положеният при удостоверяване на отказите подпис на
свидетел на отказа.
От справката за
нарушител /л.13/ се установява, че това не е първият случай на управление на
МПС на този водач след употреба на алкохол, както и че същият бил осъждан с
присъди№34/10.02.2009г. и №512/11.12.2013г. от РС-Велики Преслав за
престъпления по чл.343 от НК за управление на МПС след употреба на алкохол.
За да е налице
съставомерност по смисъла на чл.171 т.1 б“б“ от ЗДвП, обосноваваща издаването
на заповед за прилагане на ПАМ е достатъчно да е изпълнена една от двете
алтернативни хипотези:лицето да управлява МПС с концентрация на алкохол в
кръвта над 0.5 на хиляда установена с медицинско и химическо лабораторно
изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо
средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в
издишания въздух , както и който откаже да бъде проверен с техническо средство
или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби
за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване. В
случая, приобщените писмени и гласни доказателства по категоричен начин
установяват, че жалбоподателят, въпреки че е бил във виД нетрезво състояние е
отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване
употребата на алкохол в кръвта и не е изпълнил предписание за изследване с
доказателствен анализатор и за медицинско изследване и вземане на биологична
проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на
алкохол в кръвта му, с оглед на което категорично е налице фактическия състав
на втората хипотеза на разпоредбата на чл.171 т.1 б“б“ от ЗдвП, и е налице
правилно приложение на материалния закон.
Съдът
намира, че оспорената заповед съответства и на целта на закона. Съгласно
разпоредбата на чл. 171 т. 1 б. „б” от ЗДвП административният орган действа при
условията на обвързана компетентност, което означава, че при установяване на
фактическите основания, визирани в хипотезата на правната норма, както е в
случая, същият няма право на избор или на свободна преценка дали да наложи
принудителната административна мярка или не, а е длъжен да издаде
административен акт с указаното от закона съдържание. Анализът на разпоредбата
на чл. 171 от ЗДвП сочи, че процесната мярка има двояко значение - същата е от
превантивен характер и цели осуетяване възможността на дееца да извърши други
подобни нарушения и едновременно с това има преустановяващ ефект, тъй като е
насочена към прекратяване на деянието, осъществяващо състав административно
нарушение по смисъла на специалния закон. Именно с оглед непосредствената цел
за ограничаване на евентуално противоправно поведение и на водача и изпълнение превенцията, ПАМ по чл.171 т.1 б“б“ от ЗДвП се прилага под прекратително условие-до
решаване на въпроса за отговорността на водача,но не повече от 18 месеца.В
случая е налице необходимата материалноправна предпоставка за налагане на
мярката-отказ за проверка с техническо средство за установяване употребата на
алкохол в кръвта и неизпълнение на предписание за изследване с доказателствен
анализатор и за медицинско изследване и вземане на биологични проби за
химическо лабораторно изследване за установяване концентрацията на алкохол в
кръвта , т.е. по надлежния ред, констатациите по съставения АУАН не са
оборени.След като е изпълнена една от алтернативните предпоставки за налагане
на процесната ПАМ по ЗДвП, същата към момента на издаването си съставлява
законосъобразен административен акт.Административният орган, действащ в
условията на обвързана компетентност е
наложил ПАМ-временно отнемане на свидетелството за управление на МПС –до
решаване на въпроса за отговорността,но за не повече от 18 месеца, считано от
20.04.2022год. Същата е съобразена и с целта, преследвана от закона да се
осуети възможността на извършване на други подобни нарушения.
По
изложените съображения съдът приема, че жалбата срещу Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № рег.№22-0323-000039 от 21.04.2022год. на Т.М.Е.– Началник на РУ-гр.Велики Преслав към
ОД на МВР Шумен, с която на основание
чл.171 т.1 б.б от ЗДвП на оспорващия е наложена ПАМ- временно
отнемане на свидетелството за управление на МПС –до решаване на въпроса за
отговорността, но за не повече от 18 месеца, считано от 20.04.2022год е неоснователна и следва да бъде
отхвърлена.
С оглед изхода от спора
и поради своевременното искане за присъждане на разноски, направено в
депозираното писмено становище от ответника, поддържано в съдебно заседание от
процесуалния представител на ответника, на основание чл. 143, ал. 4 от АПК
жалбоподателят дължи заплащане на разноските по делото. Съдът като съобрази
характера на спора, разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 37 от
Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната
помощ, намира, че в полза на държавното учреждение ОД на МВР - гр. Шумен /в
чиято структура е началник на РУ-Велики Преслав“/, следва да се присъдят
разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на Д С.Д. с ЕГН **********,*** срещу Заповед с
рег.№22-0323-000039 от 21.04.2022год. на
Т.М.Е.– Началник на РУ-гр.Велики Преслав към ОД на МВР Шумен, за
налагане на ПАМ по чл.171 т.1 б.Б от
ЗДвП-отнемане на свидетелство за управление на МПС на водач до решаване на
въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, считано от 20.04.2022год..
ОСЪЖДА
Д С.Д. с ЕГН **********,*** да заплати на ОД на МВР – гр. Шумен направените по делото разноски общо в размер на 100 /сто
/ лева.
На основание чл.172 ал.5 от ЗДвП /доп.
бр.77/2018год.,в сила от 01.01.2019год./ решението на административни съд е
окончателно и не подлежи на обжалване .
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: