№ 267
гр. София, 07.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Надежда Махмудиева
Членове:Камелия Първанова
Снежана Бакалова
при участието на секретаря Ваня Ил. И.ова
като разгледа докладваното от Снежана Бакалова Въззивно гражданско дело
№ 20221000502959 по описа за 2022 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Въззивното производство е образувано по жалбата на И. С. Т., чрез
пълномощника му адв. Г. Х. срещу Решение № 230/08.02.2022г. по гр.д.№
13002/21 по описа на СГС 1-13 състав в частта, в която е отхвърлен
предявения от него срещу Гаранционен фонд иск с правно основание чл. 557
ал.1т.1 от КЗ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди над
уважения размер от 10 000лв. размера от 20 000лв..
В жалбата си твърди, че размера на обезщетението е неоснователно
занижен, тъй като съдът не е отчел всички относими обстоятелства, както и,
че съдът не се е съобразил със съдебната практика в сходни случаи. Твърди,
че съдът само е изброил относимите обстоятелства, като не е отчел тяхното
значение за размера на обезщетението. Не е взел предвид, че при пострадалия
се наблюдават трайни последици от увреждането – функционален дефицит от
10-12 градуса при разгъване на лакътя и че той се нужда е от продължителна
рехабилитация, тъй като се получава срастване на непълноценна
съединителна тъкан. Твърди, че не са взети предвид и психическите
последици от увреждането. Излага съображения за неправилното прилагане
1
на закона при определяне на размера на дължимото обезщетение. Моли съда
да отмени решението и да му присъди обезщетение за неимуществени вреди в
размер на общо 20 000лв. Претендира разноски.
В срок е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника
Гаранционен фонд, в който се оспорва същата. Моли да бъде потвърдено
решението по изложени съображения. Претендира разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
В откритото с.з. жалбоподателят, чрез писмено становище поддържа
жалбата си. Претендира разноски по представен списък.
Въззиваемата страна не изпраща представител в открито с.з.
Софийският апелативен съд, в изпълнение правомощията си по чл. 269
ГПК, намира решението за валидно и допустимо.
По наведените в жалбите основания за неговата неправилност, приема
следното:
От събраните по делото писмени и гласни доказателства и изслушани
заключения на вещи лица пред първата инстанция се установява следното от
фактическа страна:
На 20.03.2019 г. около 08.10 часа в гр. София, на улица „Самоковско
шосе“ в района на спирка „МГТ № 0535 Детско градче“е настъпило пътно-
транспортно произшествие, при което ищецът, като пътник возещ се в
автобус от градския транспорт марка Мерцедес, модел Конекто с д.к. №
******** управляван от Х. М. С. е паднал в следствие рязко намаляване на
скоростта.
В качеството на свидетел е разпитан, водачът на автобуса Х. М. С.,
който свидетелства, че действително поради засичането му от неизвестен лек
автомобил, който се вмъкнал рязко пред него, се наложило да спре рязко.
От заключението по авто-техническата експертиза, се установява
механизъм на ПТП идентичен с този посочен в констативния протокол за
ПТП. От заключението се установява, че в конкретния участък пътят се
състои от две ленти за движение, по една във всяка посока. Скоростта на
автобуса не може да се установи поради липса на данни за движението му.
Принципно при рязко спиране тялото на пътника следва да е политнало
напред по посока на движение на автобуса.
2
В резултат на ПТП, на ищеца са причинени телесни увреждания-
контузия: травма на мускули и сухожилия на ниво раменен пояс и
предмишница. С писмо вх.№ 24-01-342/29.05.2019 год. ищецът е поискал от
Гаранционен фонд обезщетяване на вредите от описаното ПТП както следва:
30 000 лв. неимуществени вреди и имуществени такива в размер на 632.28 лв.
От заключението на приетата съдебно-медицинска експертиза,
изготвено от вещото лице д-р Д., със специалност ортопед-травматолог, се
установява, че в ищецът получил закрито прекъсване на дългата глава на
двуглавия мускул - долна трета[1]дясна мишница. Приет е по спешност в СО-
УМБАЛ „ Царица Йоанна“ ИСУЛ гр.София,където е извършена операция по
реинсериране на дългата глава на мускула вдясно. Била му поставена лонгета
за 25 дни. Изписан с препоръки да не натоварва крайника за срок от две
месеца. Изпитвал силни болки непосредствено след травмата и операцията,
по –леки такива в период от 2 м. след това. Според експерта посочените от
ищеца разходи в исковата молба са свързани с обслужване и лечение на
травмата. За пълно възстановяване на мускула според експерта е нужна дълга
рехабилитация. От разпита на вещото лице Д. се установява, че при прегледа
на ищеца се установява, че има функционален дефицит от 10-12 градуса при
разгъване на лакътя и ниска мускулатура, както и бърза уморяемост при
физически труд. Налице е оперативен белег. Според вещото лице посочената
травма е причинила на пострадалия трайно затруднение на крайника за
повече от 30 дни.
Според заключението на допълнителната СМЕ е възможно именно
захвата на ръката за вертикален елемент - дръжка от интериора на автобуса да
е фиксирала ръката, а причина за контракцията - свИ.е на мускула да се явява
опита да запази равновесие след внезапното спиране на автобуса. Всяко
външно въздействие с придадена на пострадалия кинетична енергия
(блъскане от други пътници, например) би способствало за причиняване на
по-тежко травмиране на здраво фиксирана ръка.
Разпитаната свидетелка, Р. Т., съпруга на ищеца установява в
показанията си, че непосредствено след катастрофата ищецът е изпитвал
болки и неудобства, не се чувствал добре. Няколко месеца след изписването
му от болницата не можел да се обслужва сам. Понастоящем още го боли
ръката и понякога се оплаква,че му изтръпват пръстите на дясната ръка. Не
3
може да вдига ръката си в изправено положение. За преодоляване на травмата
посещавал рехабилитация.
Горната фактическа обстановка е установена от съвкупната преценка на
събраните гласни и писмени доказателства, както и изслушаните авто-
техническа експертиза и съдебно-медицински експертизи, неоспорени от
страните.
Въз основа на събраните доказателства се налагат следните правни
изводи в обжалваната част:
Не спорно между страните и решението е влязло в сила по отношение
на наличието на деликт и наличието на пряка причинно-следствена връзка
между същия и травмата на ищеца. Не спорно, също така, липсата на
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца. Не спори, че не
известен причинителя на ПТП и съответно следва да се ангажира
имуществената отговорност на ответника Гаранционен фонд на основание чл.
577 ал.1 т.1 от КЗ.
Спорен между старините в настоящото въззивно производство е
размера на дължимото обезщетение за причинените на ищеца неимуществени
вреди.
Настоящата инстанция намира, че при съобразяване на всички
обстоятелства от значение за определяне на размера на обезщетението за
неимуществени вреди на ищеца следва да бъде определено обезщетение в
размер на 12 000лв. Този размер е съобразен с обстоятелството, че ищеца е
търпял интензивни болки от нараняванията, които са били за срок от около
два месеца, а след това се е налагала продължителна рехабилитация. Ищецът
е претърпял операция, медикаментозно лечение и обездвижване. През дълъг
период от време не е можел да се обслужва сам, като е била наранена дясната
му ръка. Следва да се вземе предвид времето, през което е претърпяно
увреждането – месец март 2019г. и социално-икономическите условия през
този период. Първоинстнационният съд е съобразил всички тези
обстоятелства при определянето на размера на дължимото обезщетение.
Прието е, че липсват трайни последици за ищеца от увреждането.
Действително в изслушаното заключение на вещото лице д-р Д. е записано, че
такива липсват, но при разпита на това вещо лице в с.з. същата заявява, че е
прегледала ищеца лично и е установила към датата на изготвянето на
4
заключението м. декември 2020г. (т.е. година и осем месеца след получаване
на травмата), че при прегледа на ищеца се установява, че има функционален
дефицит от 10-12 градуса при разгъване на лакътя и ниска мускулатура,
както и бърза уморяемост при физически труд т.е. последици от травмата,
които не са преодолени.
При определяне размера на обезщетението е преценено и
обстоятелството, че ищеца е преживял значителен стрес, който му се е
отразил негативно.
Тъй като правните изводи на настоящата инстанция относно размера на
дължимото обезщетение за неимуществени вреди не съвпадат изцяло с тези
на СГС, следва да бъде отменено решението в частта, в която е отхвърлен
иска за сумата над 10 000лв. до 12 000лв., като бъде потвърдено в останалата
обжалвана част.
За първата инстанция на ищцовата страна се дължат допълнително
разноски в размер на 80лв. за държавна такса и 60лв. за адвокатско
възнаграждение.
За настоящата инстанция на ищеца са дължат разноски, съразмерно на
уважената част от жалбата в размер на 303лв., а на ответника, съразмерно на
отхвърлената част от жалбата в размер на 80лв.
Ръководен от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 230/08.02.2022г. по гр.д.№ 13002/21 по описа на
СГС 1-13 състав в частта, в която е отхвърлен предявеният от И. С. Т., срещу
ГАРАНЦИОНЕН ФОНД иск с правно на основание чл. 557, ал. 1, т. 1 от
Кодекса за застраховането за сумата над 10 000лв. до 12 000лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
непозволено увреждане, настъпило при пътно[1]транспортно произшествие
на 20.03.2019 год., ведно със законната лихва върху тази сума от 14.04.2020
год. до окончателното й изплащане, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ГАРАНЦИОНЕН ФОНД гр.София, ул.”Граф Игнатиев” № 2
да заплати на И. С. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ж.к. ***, бл. ***, вх.
*, ап. **, чрез пълномощника му адв. Г. Б. Х. на основание чл. 557, ал. 1, т. 1
5
от Кодекса за застраховането сумата от 2 000 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от непозволено увреждане
настъпило при пътно[1]транспортно произшествие на 20.03.2019 год. ведно
със законната лихва върху тези суми от 14.04.2020 год. до окончателното им
изплащане; сумата 140лв. разноски за първата инстанция и сумата 303лв.
разноски за въззивната инстанция.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
ОСЪДЖА И. С. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ж.к. ***, бл. ***,
вх. *, ап. ** да заплати на ГАРАНЦИОНЕН ФОНД гр.София, ул.”Граф
Игнатиев” № 2 сумата 80 лв. разноски за въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл. 280,
ал.1 ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6