№ 394
гр. КърджА., 14.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖА., ІV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Грета Денчева
при участието на секретаря М.на Суркова
като разгледа докладваното от Грета Денчева Гражданско дело №
20225140100136 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по иск с правно основание чл.45 от ЗДД, вр.
чл.86, ал.1, изр.1 от ЗЗД, предявен от Фихри Х. М. против А. А. А..
Ищецът твърди, че на 25.06.2019г. ответникът му нанесъл побой с обиди, при
подробно посочени в исковата молба обстоятелства, в резултат на което му причинил средна
телесна повреда. Сочи, че същата е установена по съдебен ред с влязло в сила протоколно
определение, с което е одобрено споразумение, сключено по реда на чл.384 от НПК, с което
ответникът е признат за виновен в извършено спрямо ищеца престъпление по чл.129, ал.2
вр. ал.1 от НК за това, че на 25.06.2019 г. в гр. КърджА. му причинил средна телесна
повреда, изразяваща се в травматичен абсцес на външното ухо в ляво, разкъсване на лявата
тъпанчева мембрана, травматичен неврит на левия слухов нерв, довели до трайно
отслабване на слуха с лявото ухо, поради което му е наложено наказание „пробация“ с
пробационни мерки. Сочи, че посоченото определение е влязло сила на 12.07.2021г. Ищецът
твърди, че в резултат на извършеното престъпление и описаните по споразумението увреди
на здравето му, е претърпял неимуществени вреди, които се изразяват в силни психически и
физически болки, душевни болки и страдания, преживян стрес, страх, постоянно
безпокойство и безсъние, постоянно главоболие и трайна загуба на слуха на лявото ухо,
загуба на ориентир и равновесие, срам и претърпени унижения пред присъстващите, където
се е развило действието, както и че тези вреди продължава да търпи, тъй като здравето му не
е възстановено във вид, в който е било преди да му бъдат нанесени телесните повреди.
Конкретно сочи, че поради нанесения удар в областта на лявото ухо и развития остър абсцес
се наложило да се проведе оперативно лечение, като освен физическа болка се стигнало и до
трайна загуба на слуха, съществуваща и понастоящем, която увреда на слуховия нерв довела
1
до неврологични симптоми - изтръпване, загуба на равновесие, замайване, безпричинна
нервност. Твърди,че в продължение на шест месеца след случая ищецът изпитвал силни
болки и бучене в главата, оплаквал се от шум в лявото ухо и от загуба на слух, остра загуба
на равновесие, придружена с гадене и повръщане, виене на свят, както и безсъние и силно
безпокойство, в т.ч. и поради отправените му впоследствие от ответника закани спрямо него
в негово присъствие и по телефон, че ще го убие и ще убие децата и съпругата му, както и
че ще запА. дома му. Твърди, че е претърпял душевни притеснения и страдания, защото
изпитвал силно чувство на срам и унижение от ударите, нанесени пред дома му и в
присъствие на други хора, като отправените от ответника спрямо него псувни и агресивното
му поведение предизвикА. както у него, така и у околните възмущение от самонадеяното
поведение на ответника. Поради това ищецът сочи, че преживял срам, унижение и изпитал
силно чувство на злепоставяне в обществото. Сочи, че е на 40 години, грамотен, образован,
ползва се с добро име и авторитет в обществото и сред приятелите си, а ответникът чрез
действията си накърнил доброто му име и изграден авторитета. С оглед на така изложените
физически и психически, в т.ч. и емоционални страдания претендира ответникът да му
заплати обезщетение за същите в размер на 25 000лв., ведно със законната лихва от датата
на деянието 25.06.2019г.
В срока за отговор по чл.131 от ГПК ответникът оспорва изцяло предявения иск като
неоснователен, без да оспорва, че в действителност е постигнато соченото споразумение по
реда на НПК, с което е признат за виновен за описаното по-горе деяние, и което е влязло в
законна сила на 12.07.2021г. Счита, че всички изложени от ищеца твърдения за преживяни
неимуществени вреди, конкретно описани в исковата молба, са недоказани и не се
установяват от доказателствата по делото, а ако съдът приеме, че искът е основателен, то го
счита за прекомерно завишен по размер, с оглед на което и претендира размерът на
обезщетение да се определи по справедливост с оглед особеностите на случая и съобразно
установената трайна съдебна практика в тази насока.
В съдебно заседание ищецът се представлява от надлежно упълномощен процесуален
представител. Пледира за уважаване на предявения граждански иск по подробно изложени в
хода на устните състезания съображения, както и за присъждане на сторените по делото
разноски, като прави възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско
възнаграждение на ответната страна.
В съдебно заседание ответникът А. А. А. се представлява от надлежно упълномощен
адвокат. Моли за отхвърляне на исковете и присъждане на направените по делото разноски,
като прави възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от
страна на ищеца.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
С изготвения по делото доклад по чл.146 ГПК е признато за безспорно между
страните и ненуждаещо от доказване обстоятелство, че с влязло в сила протоколно
определение от 12.07.2021г. по НОХД №580/2021г., по описа на КРС, ответникът е признат
за виновен, че е причинил на ищеца средна телесна повреда, изразяваща се в травматичен
абсцес на външното ухо в ляво, разкъсване на лявата тъпанчева мембрана, травматичен
неврит на левия слухов нерв, довели до трайно отслабване на слуха с лявото ухо,
представляващо престъпление по чл.129, ал.2 вр. ал.1 от НК.
По делото е изслушано заключение на СМЕ, която дава заключение, че на 25.06.2019
2
г. на Ф. Х. М. е било причинено: оток и кръвонасядане на лицето; травматичен абсцес на
външното ухо в ляво; разкъсване на лявата тьпанчева мембрана, травматичен неврит на
левия слухов нерв, довели до трайно отслабване на слуха с лявото ухо с практическа
стойност /с повече от 40 dB за повече от един месец/ и наложили болнично и оперативно
лечение и наблюдение. Вещото лице дава заключение, че при извършените преглед и
изследване на Ф. Х. М. на 30.12.2020 г. е установено отслабване на слуха с дясното ухо с 34
dB и с лявото ухо с 41 dB., като предвид на категоричните данни за травма на лявото ухо -
нА.чие на травматична перфорация на тъпанчевата мембрана, абсцес на външното ухо и
неврит на левия слухов нерв, следва да се приеме травматичната генеза на трайното
отслабване на слуха с лявото ухо на Ф. М.. В съдебното заседание вещото лице заявява, че е
работило по писмени данни и не е извършило непосредствен преглед на пострадалото лице,
тъй като същото по данни на процесуалният му представител се е намирало в чужбина.
От показанията на св. Л. С. /лице, което съжителства на семейни начала с ищеца/ се
установява, че свидетелката е била в дома си на 29.06.2019г., заедно с децата, когато ищеца
Ф. се е прибрал, държейки се за ухото, от което течала кръв. Свидетелката заявява, че
тръгнА. към Бърза помощ, от където ги насочили за прием в отделение и операция, тъй като
тъпанчето на Ф. било спукано. Свидетелства, че след като се прибрА. от болницата, Ф. се
оплаквал от болка и казвал, че не чува нищо, а след това започнало и главоболие. Сочи, че
бил в болница една седмица, като след това свидетелката се грижила за него, като губел
дори паметта си. Свидетелства, че вечер не можел да спи, ставал и се замайвал, като се
случвало да падне на земята и да изгуби съзнание. Сочи, че всичко това продължило шест
месеца. Свидетелства, че ищеца започнал да има болки по цялото тяло, като лявата страна
започнала да му изтръпва. Сочи, че посетили невролог, тъй като му се се схващА.
крайниците - лява ръка и крак. Свидетелската заявява, че след случилото се ищеца се
променил коренно, запознал да се нервира за най-малкото нещо, станал притеснен, затворен,
несигурен, тъй като не можел да се грижи за семейството си, а чувал заплахи от ответника,
че ще му спука и другото тъпанче. Свидетелката заявява, че ищеца и до днес се оплаква от
главоболие. Свидетелства, че живее с ответника от 15 години, като преди случката бил
нормален човек, а сега постоянно се оплаквал, че му е лошо, имал чувството, че докато спи
ще падне, не чувал добре. Заявява, че преди този случай не се е оплаквал от нищо в
здравословно състояние, а в момента продължава да пие лекарства и да има шум в ухото,
болки в главата и изтръпване в крайниците. Заявява, че започнал да работи около Нова
година 2019г. с един негов приятел, който прави мебели, като още в началото когато
започнал работа припаднал на обекта, през 2020г. Заявява, че същата вечер след инцидента
ответникът се обадил по телефона и заплашвал Ф..
Св. П. М.. /сестра на ищеца/ заявява, че знае за случилото се с брат й през м.юни
2019г. Свидетелства, че била в чужбина когато Ф. й писал, че А. го е ударил, че е в тежко
състояние и се нуждае от помощта й. Сочи, че на Ф. му е направена операция по спешност,
сложили му мембрана, която стояла в ухото му два месеца. Заявява, че брат й бил една
седмица в болницата и постоянно плачел, бил в депресия, в голям страх, от това, което се е
случило, защото А. продължил да го заплашва по телефона. Свидетелства, че след една
седмица го изписА. от болница, като бил на легло, не можел да се движи, бил в депресия.
Заявява, че не можел да яде, оплаквал се от силни болки в главата, челото, ухото, не чувал и
имал световъртеж. Сочи, че тези оплаквания продължили 6 месеца. Заявява, че през това
време А. продължавал да го заплашва, че ще стане по-лошо, отправял заплахи към
семейството му, както и че ще го убие, ако не си оттегли жалбите. Свидетелства, че Ф.
изпитвал страх, не искал да излиза навън, не пускал и семейството му да излиза само навън.
Заявява, че сега Ф. се движи с една кесия хапчета и се оплаква, че още не чува, има
проблеми с паметта, като лявата част на ръката и на крака му изтръпва. Заявява, че в
момента брат й не може да шофира, тъй като му се вие свят, не може дълго време да стои на
крака. Заявява, че знае за заплахите на А., тъй като била в дома на брат си, когато А. му
3
звънял и го заплашвал. Свидетелства за случка, един месец след инцидента, когато заедно
със семейството му били на кафе във ******, когато А. дошъл и запознал да го заплашва, за
да оттегли жалбата си. Сочи, че след този случай на 25.06., брат й не е работил, като не
работи и към настоящия момент.
Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели, макар същите да са в близки
отношения с ищеца, тъй като са преки, последователни и се подкрепят от останА.те
доказателства по делото – писмените и заключението на вещото лице.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Съгласно чл.45, ал.1 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е
причинил другиму. За да бъде уважен иск с правно основание чл.45, ал.1 от ЗЗД необходима
предпоставка е успешно пълно и главно доказване от страна на ищеца на всички
кумулативно изискуеми елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане –
противоправно деяние, настъпване на вреди, причинно-следствена връзка между
противоправното поведение и настъпилия вредоносен резултат, нА.чието на вина у
причинителя, като вината се предполага по силата на оборимата презумпция на чл.45, ал.2
от ЗЗД.
Следва да се отбележи, че съгласно чл.300 от ГПК, влязлата в сила присъда на
наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските
последици от деянието, относно това, дА. е извършено деянието, неговата противоправност
и виновността на дееца.
Предвид изложеното, съдът приема за безспорно, че ответникът на 25.06.2019г. е
причинил на ищеца средна телесна повреда, изразяваща се в травматичен абсцес на
външното ухо в ляво, разкъсване на лявата тъпанчева мембрана, травматичен неврит на
левия слухов нерв, довели до трайно отслабване на слуха с лявото ухо, представляващо
престъпление по чл.129, ал.2 вр. ал.1 от НК.
Съгласно разпределената доказателствената тежест с доклада по делото в тежест на
ищеца да установи претърпените физически и психически болки, в т.ч. и емоционални болки
и страдания, с оглед на конкретно посочените в исковата молба обстоятелства и причинната
връзка между тях и извършеното деяние.
Съдът намира, че ищецът успя да докаже в условията на пълно и главно доказване, че
е претърпял неимуществени вреди вследствие на непозволеното увреждане.
На първо място, установява се травматично разкъсване на лявата тъпанчева
мембрана, травматичен неврит на левия слухов нерв, довели до трайно отслабване на слуха
с лявото ухо с практическа стойност /с повече от 40 dB за повече от един месец/ и наложили
болнично и оперативно лечение и наблюдение. Установява се, че това увреждане е
свързано с намалена звукова проводимост, болки, главоболие и изтръпване в крайниците.
От показанията на разпитаните свидетели се установява, че в посочения възстановителен
период от около 6 месеца, ищецът претърпял физически болки, не чувал пълноценно и бил
подложен на неудобства, свързани с лечението.
От показанията на разпитаните свидетели се потвърждава промяната в характера на
ищеца вследствие на причиненото му увреждане, а именно – станал раздразнителен,
притеснен, стресисиран. Ищцът не искал да се храни и да излиза сам, като изпитвал
притеснения и за смейството си с оглед отправяните заплахи от ответника.Установява се, че
ищеца не е могъл да работи в един продължителен период, тъй като е получавал
световъртеж. Като съответни помежду си свидетелките показани се приемат за достоверни
от съда.Установяват се причинените на ищцата психически и емоционални болки и
страдания.
Следователно доказани са преживените отрицателни емоции, прерастнА. в
4
промяна в характера на ищцата и обусловили съществено промяна в начина му на живот и
на общуване, като и към настоящия момент тези емоции и страхове не са отшумели
напълно. Претърпените от ищеца неимуществени вреди са в пряка причинно-следствена
връзка с противоправното поведение на ответника.
Следователно, установи се, че са изпълнени всички предпоставки от фактическия
състав на деликта и искът по чл. 45 от ЗЗД е доказан по основание.
При определяне на размера на обезщетението за извършените противоправни
действия, съдът съобрази следното:
Размерът на неимуществените вреди се определя от съда по справедливост
съгласно чл.52 от ЗЗД. Понятието " справедливост " е свързано с преценката на редица
конкретни, обективно съществуващи обстоятелства, които следва да се вземат предвид при
определяне размера на обезщетението. Това са вида и характера на увреждането,
продължителността на възстановителния период, интензитета на търпените от ищеца болки,
страдания и неудобства, възрастта, социалния статус на пострадА.я, икономическата
обстановка в страната. Съдът съобрази на първо място интензитета на болките, които са
били най-силни непосредствено след инцидента. Взе предвид оперативната интервенция,
престоя в болница около една седмица, времетраенето на възстановителния период, който е
бил около шест месеца. Съобрази също така обстоятелството, че в резултат на травмата е
била нарушена слуховата финкция на ищеца, който се е оплаквал, че не чува. Съдът
съобрази обстоятелството, че ищецът е млад човек, като нанесената травма се е отразила на
работоспособността му и същия дълъг период не е бил рабостоспособен, тъй като е
получавал световъртеж, главоболие, изтръпвания. Съдът отчете факта, че случилото се е
създало сериозен психо-емоционален дискомфорт както в личен, така и в професионален
план, тъй като ищецът се е почувствал непълноценен в професията си и в личния си живот.
На преценка се подложи и стандарта на живот, продиктуван от обществено- икономическата
обстановка в страната, съставляващи общоизвестни факти, даващи отражение на размера на
неимуществените вреди. Съдът намира за недоказно твърдението на ищеца, че
невъзможността му за работа към настоящия момент е в пряка причинна връзка с
увреждането от дата 25.06.2019г., тъй като не намират опора в събраните по делото
доказателства. Съдът намира за недоказано и твърдението на ищеца, че и към настоящия
момент е нА.це увреда в слуховата му функция, поради липса на надлежно доказване в тази
насока, като само свидетелските показания не са годно средство да установят вид и степен
на засягане на слуховата функция към настоящия момент. Следва да се отбележи, че ищецът
не оказа необходимото съдействие за изготвяне на допълнително заключение на СМЕ по
този въпрос, поради което съдът приема това твърдение за недоказано.
Съобразявайки разнородността на уврежданията и неудобствата, свързани с
възстановяването и лечението, съдът намира, че справедлив размер на обезщетението за
извършения деликт е сумата от 10000 лв., поради което предявени иск следва да се уважи до
този размер, като в останалата част следва да се отхвърли като неоснователен. Върху
посоченото обезщетение ответникът дължи и лихва за забава от датата на непозволеното
увреждане до окончателното погасяване. По силата на чл.84, ал.3 от ЗЗД при задължения за
непозволено увреждане длъжникът изпада в забава и без покана. Лихвите от датата на
увреждането съставляват законна последица от уважаването на предявения по реда
на чл.45 от ЗЗД иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, а не
самостоятелна акцесорна претенция по чл.86 от ЗЗД /Определение №516 от 11.08.2009г. по
т.д.№197/2009г. на ВКС/.
При този изход на делото и двете страни имат право на разноски, като претендират
такива за заплатено адвокатско възнаграждение. Ищецът е представил доказателства за
договорено и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 2000 лв., а ответника в
5
размер на 500 лв., като и от двете страни са направили възражения за прекомерност на
заплатените адв.възнаграждение от насрещната страна. Съдът намира за неоснователни
направените възражения за прекомерност на заплатените адвокатски възнаграждение, като
заплатеното от ответната страна е под минимално определения размер по чл.7, ал.2, т.4 от
Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
/съгласно действащата редакция към датата на подписване на договрите за правна
услуга/, а заплатеното от ищцовата страна, макар и надвишаващо минималния размер от
1280 лв., съдът намира, че не е прекомерно с оглед фактическа и правна сложност на делото
и броя на проведените по делото открити съдебни заседания, поради което не подлежи на
намаляване.
Предвид изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да
заплати на ищеца сторените по делото разноски в размер на 800 лв. за адв. възнаграждение
по делото с оглед уважената част от исковете.
Предвид изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът следва да
заплати на ответника разноски в размер на 377.02 лв. съобразно отхвърлената част от
исковете, от общо направени разноски в размер на 628.36 лв., от които 500 лв. за заплатено
адв.възнаграждение и 128.36 лв. депозит за СМЕ.
Следва да бъде осъден ответника да заплати в полза на РС-КърджА. държавна такса
в размер на 400 лв. и депозит 71.34 лв. за вещо лице, съответно на уважената част от
исковете.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА А. А. А., с ЕГН: **********, с адрес:******** ДА ЗАПЛАТИ на Ф. Х.
М., ЕГН: **********, с адрес: ********, сумата от 10 000 лв. /десет хиляда лв./,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на извършено
престъпление по чл.129, ал.2 вр. ал.1 от НК, за което има влязло в сила споразумение по
НОХД №580/2021г., по описа на КРС, изразяващи се в претърпени физически и
емоционални болки и страдания от ищеца, разстройство на психическото и физическото му
здраве, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането-25.06.2019г., до
окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над сумата от 10 000 лв. до
пълния предявен размер от 25 000 лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА А. А. А., с ЕГН: **********, с адрес:******** ДА ЗАПЛАТИ на Ф. Х.
М., ЕГН: **********, с адрес: ********, направените разноски в настоящото производство в
размер на 800 лв., съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА Ф. Х. М., ЕГН: **********, с адрес: ******** ДА ЗАПЛАТИ на А. А.
А., с ЕГН: **********, с адрес:********, направените разноски в настоящото производство
в размер на 377.02 лв., съобразно отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА А. А. А., с ЕГН: **********, с адрес:********, да заплати по сметка на
Районен съд-КърджА., сумата от 471.34 лв. – разноски, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-КърджА. в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – КърджА.: _______________________
6