Решение по дело №855/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е образувано по искова молба на И. Н. Р.-лишен от свобода в Затвора Бургас, чрез адвокат К. С. А., БАК съдебен адрес: [населено място], [улица], ет. 1, офис 1, моб. [тел. номер], в качеството й на служебен защитник против, с която се претендира да бъде осъдена Главна дирекция ”Изпълнение на наказанията” [населено място], [улица]да му заплати сума в общ размер на 81150 лева формирани, както следва:

1.Първата искова претенция във връзка с неизпълнение на Решение №34/11.01.2022 г., постановено по адм.дело №1437/2021 г. на Административен съд-Бургас е претендирано от ищеца обезщетение в размер на 28050 лв. за периода от 30.09.2020 г. /от началото на бездействието / до 15.05.2023 г. /до подаването на ИМ в съда/, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното й изплащане. Характера на вредите е следният: имуществени вреди в размер на 1050 лв., за които са представени с ИМ два броя фактури с касов бон. Неимуществени вреди в размер на 27000 лв. изразяващи се в болки, страдание, унижение, в резултат на които ищеца е получил трайно увредено здравословно състояние, без възможност за възстановяване и без да е възможно вече лечение на това състояние, получено изцяло от действията и бездействията на лица в ГД “ИН“-Затвора Бургас. Ако ответника не бе бездействал и не бе извършил увреждащи ищеца действия нямаше да се стигне до влошаване на здравето на Рибов. Вследствие на увреждането ищеца е затруднен в приема на храна, като е преживял периоди на невъзможност да приема храна и вода, за което си състояние същият е уведомил както началника на Затвора, така и други длъжностни лица, и на ИСДВР.

2.Втората искова претенция е за бездействия и неизпълнение на заложеното изрично задължение в чл.140, ал.1 ЗИНЗС-виновно неизпълнение от страна на началника на Затвора Бургас и от медицинските лица в Затвора Бургас. /"Чл. 140. (1) На всеки лишен от свобода най- малко веднъж годишно се извършват профилактичен преглед, флуорографски и лабораторни изследвания и се провеждат задължителните планови имунизации и реимунизации.“/ В ИМ изрично е посочен периода претендиран от ищеца, а именно от 01.06.2009 г. /началото на бездействието и нарушаването на разпоредбата на ЗИНЗС/ до 15.05.2023 г. /до подаването на ИМ в съда/ като размера на исковата претенция е 15100 лв. ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното й изплащане. Характера на вредите е следният: Неимуществени вреди изразяващи се в болки, страдание, унижение, в резултат на които ищеца е получил трайно увредено здравословно състояние, без възможност за възстановяване и без да е възможно вече лечение на това състояние, получено изцяло от действията и бездействията на лица в ГД “ИН“-Затвора Бургас през претендирания период.

3.Третата искова претенция е за бездействия и неизпълнение на заложеното изрично задължение в чл.128, ал.1 ЗИНЗС-виновно неизпълнение от страна на началника на Затвора Бургас и от медицинските лица в Затвора Бургас. /“ Чл. 128. (1) При изпълнение на наказанието лишаване от свобода се създават условия за опазване на физическото и психическото здраве на лишените от свобода. За всеки лишен от свобода се създава медицинско досие, което съдържа информация и постоянно поддържани данни за здравословното му състояние. При преместване на лишения от свобода в друг затвор медицинското досие се изпраща незабавно на приемащата териториална служба.“/ В ИМ изрично е посочен периода претендиран от ищеца, а именно от 01.06.2009 г./началото на бездействието и нарушаването на разпоредбата на ЗИНЗС/ до 15.05.2023 г. /до подаването на ИМ в съда/ като размера на исковата претенция е 38000 лв. ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното й изплащане. Характера на вредите е следният: Неимуществени вреди изразяващи се в болки, страдание, унижение, в резултат на които ищеца е получил трайно увредено здравословно състояние, без възможност за възстановяване и без да е възможно вече лечение на това състояние, получено изцяло от действията и бездействията на лица в ГД “ИН“-Затвора Бургас през претендирания период.

Твърди се, че претърпените от ищеца неимуществени вреди са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразните действия и бездействия на служителите на ГДИН, изразяващи се в силни болки, страдание, унижение, влошено здравословно състояние, невъзможност да се излекува, невъзможност да приема храна и напитки, не са му създадени необходимите условия за опазване на физическото и психическото здраве на Рибов, психически тормоз, дискриминация, чувството на малоценност, безпомощност, породени от системното не осигуряване на лекарска и дентална помощ, нарушаване на нормите на чл.140, ал.1 и чл.128, ал.1 ЗИНЗС. Сочи се, че спазването на изискванията, при които следва да бъде изпълнявано наказанието лишаване от свобода се осъществява чрез издаваните актове и осъществяваните действия и бездействия от органите по ЗИНЗС. Фактическите обстоятелства, върху които се основава искът, са свързани изцяло с незачитането на човешките му права и нарушаване на правото му на достъп до лекарска и дентална помощ, не осигуряване на , докато изтърпява наказание лишаване от свобода. Ищецът търпи неимуществени вреди, които са в резултат на незаконосъобразните действия и бездействия на административни органи и длъжностни лица в Затвора Бургас при осъществяване на възложената им от ЗИНЗС дейност по изпълнение на наказанията - да осигурят на ищеца приемливи условия за изтърпяване на това наказание.

В съдебно заседание ищецът се явява лично и с назначения си служебен защитник адв.А. като подържа претенцията си по съображенията в исковата молба и писмена защита с искане да бъде уважена изцяло, като се присъдят и направените по делото разноски.

Ответната страна,чрез процесуалния си представител ст.юрискосулт Ч. с писмен отговор оспорва исковите претенции като неоснователни и претендира за отхвърлянето им и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Участващия в процеса прокурор изразява становище, че предявените искови претенции са неоснователни, т.к. в хода на настоящото производство не се доказа наличието на противоправни действия или бездействия от администрацията на затвора Бургас, поради което следва да не уважава исковата молба, а да се отхвърли.

След цялостна преценка на събраните по делото доказателства в тяхното единство и поотделно, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Ищецът И. Н. Р. понастоящем в Затвора Бургас изтърпява наказание „доживотен затвор без право на замяна“ и е настанен при условията на чл.197, ал.1 ЗИНЗС и чл.213 ППЗИНЗС, според които наказанието „доживотен затвор“ и „доживотен затвор без замяна“ се изпълняват в отделни затвори или в обособени отделения към другите затвори и съответно осъдените на „доживотен затвор“ и „доживотен затвор без замяна“ се държат в постоянно заключени помещения при засилен надзор и охрана, като участието им в колективни мероприятия е само с осъдени от същата категория.

И. Р. е подал заявление с рег.№ 3453/16.09.2020 г. до началника на Затвора Бургас с искане да бъде изведен до Дентален център където да му бъде направена рентгенография на долна и горна част на устна кухина, с цел установяване на денталното състояние и провеждане на преглед и издаден на документ за установеното. Поискано е и посочване на банкова сметка, в случай че се дължи такса. Направено е и искане да бъде изведен до МБАЛ [населено място], за вземане на кръв и изследване относно пълна кръвна картина. Във връзка със заявлението е изготвена медицинска справка от Д. Г. – лекар по дентална медицина в затвора Бургас, в която се сочи, че заплащането по банков път, което се иска от л.св.Рибов е невъзможно, плащането се извършва само на касата срещу издаване на фактура. Той е запознат с правилата и изискванията срещу подпис в Амбулаторния журнал. Представена е медицинска справка за л.св.Рибов изготвена на 07.12.2021 г., в която са описани прегледите извършени по време на гладната стачка, като се сочи и че през същият период той не е имал оплаквания от здравословен характер. Представена е и медицинска справка от 08.12.2021г. изготвена от доктор Г., в която се сочи, че за периода от 01.09.2020 г.-30.09.2020 г. л.св.Рибов е посетил стоматологичния кабинет на 09.09.2020 г., проведен му е преглед, във връзка с оплаквания за болки във венците и изтръпване в дясно горе и долу, като е проведена медикаментозна терапия с антибиотик Клиндамецин. На 14.09.2020 г. е проведен втори преглед, при който съобщава за подобрение без изтръпване. През периода л.св.Рибов не е имал други оплаквания от здравословен характер.

С Решение № 34/11.01.2022 г. по адм.дело № 1437/2021 г. АдмС-Бургас е отменил мълчалив отказ на началника на Затвора Бургас да се произнесе по заявление с рег.№ 3453/16.09.2020 г. подадено И. Н. Р. за издаване на заповед по чл.135, ал.2 от ЗИНЗС и е върнал преписката в тази част на административния орган за произнасяне съобразно дадените от съда указания.

В мотивите съдът приема, че за да бъде изведен жалбоподателя на лечение извън затвора е необходимо да бъде издадена заповед по чл.135, ал.2 ЗИНЗС, която по своята същност представлява административен акт по смисъла на чл.21 от АПК, а неиздаването на такава заповед представлява мълчалив отказ по смисъла на чл.58, ал.1 АПК, а не бездействие на административен орган да извърши определено фактическо действие. Сочи, че съгласно чл.129, ал.1 ЗИНЗС медицинското обслужване на лишените от свобода се осъществява в медицински центрове и специализирани болници за активно лечение, разкрити към местата за лишаване от свобода по реда на чл.5, ал.1 от Закона за лечебните заведения, съгласно чл.134, ал.1 от ЗИНЗС в медицинските центрове се осъществява спешна медицинска и дентална помощ (т.1) и дентално обслужване (т.4), съгласно чл.135, ал.1 от ЗИНСЗ, лишените от свобода се изпращат в лечебни заведения извън местата за лишаване от свобода, когато: 1.в лечебните заведения към местата за лишаване от свобода няма условия за провеждане на необходимото лечение; 2.се налага лечение на инфекциозни заболявания; 3.са необходими консултативни прегледи или специализирани изследвания, а съгласно ал.2, изпращането на лишени от свобода за лечение в лечебни заведения извън местата за лишаване от свобода се извършва със заповед на началника на затвора по предложение на директора на специализираната болница за активно лечение на лишени от свобода или на директора на медицинския център, като в ал.3 е предвидено, че при спешни случаи или за консултативни прегледи и специализирани изследвания изпращането се извършва с устно нареждане на началника на затвора.

Според решаващия съд с подаденото заявление рег.№ 3453/16.09.2020 г. е инициирано производство по издаване на заповед по чл.135, ал.2 ЗИНЗС от началника на Затвора Бургас, по което производство не е налице произнасяне и е формиран мълчалив отказ по смисъла на чл.58, ал.1 от АПК, като в хода на това производство е проведен разговор с „Дентален център – 1“ Бургас, видно от изготвената медицинска справка от д-р.Г., което предполага, че в случая е налице необходимост от извеждане на л.св. Рибов за консултации и лечение с лекари по дентална медицина извън затвора Бургас, но не се установява да е поискано изричното становище на лекаря, респ. по делото не се установява началника на затвора Бургас да се е произнесъл по направеното искане, както в сроковете по чл.57 АПК, така и до приключване на съдебното производство, въпреки че е имал задължението да стори това.

По делото е изискано от Затвора Бургас да представят медицинската документация на И. Н. Р., както и всички направени от него искания за извършване на медицински прегледи и оказване на медицинска помощ за периода от 01.06.2009г. до настоящия момент, като в тази връзка са приети като доказателства справка от старши комисар Я. Ж.-началник на Затвора Бургас с изх.№ 3732/09.11.2023 г., медицинска справка от 05.10.2020 г., медицинска справка от 16.06.2021 г., медицинска справка от 08.12.2021 г., медицинска справка от 01.11.2023 г., медицинска справка от 06.11.2023 г., медицинска справка от м.ф. Р.П., копия на амбулаторни листи от проведени медицински прегледи, копия от извършена рентгенография на десен глезен и бял дроб, копия от клинични изследвания на кръв, както и административно дело №1437/2021 г. на Административен съд-Бургас.

По искане на ищеца и на база поставените от него задачи са назначени и изслушани съдебни експертизи в областта на денталната медицина, комплексна съдебно-психиатрично-психологична експертиза и съдебно-медицинска експертиза, изготвена от специалист по обща медицина, които дават отговор на следните въпроси:

1. Да се установи за исковия период от 01.06.2009 г. до 15.05.2023 г. извършвани ли са медицински прегледи от лекари, психиатри и зъболекари на ищеца Рибов, да се провери наличната у ответника медицинска документация, да се установи какви прегледи и интервенции са му извършвани. Какво лечение е било извършвано на Рибов, посредством каква терапия и какви медицински препарати са му изписвани? Изготвяни ли са амбулаторни листи за извършваните прегледи, манипулации и терапии. Извършвани ли са ежегодните задължителни прегледи и кръвни изследвания? Има ли назначен личен лекар? Притежава ли здравна книжка? Извършвани ли са му задължителните имунизации?

2. Какви дентални прегледи са му извършвани за периода от 01.06.2009 г. до 15.05.2023 г., какво лечение е предприето и излекуван ли е ищеца от тези заболявания към настоящия момент? Да се установят заболяванията на ищеца и какво лечение следва да бъде предприето? Налице ли са трайни увреждания поради ненавременното осигуряване на лечение на зъбите на пациента? Ако беше лекуван своевременно щяха ли да са налице увреждания?

3. Да се установи ако са налични медицински документи за провеждани срещи и прегледи от психолог и психиатър за исковия период от 01.06.2009 г./ до 15.05.2023 г. кога са провеждани, какво е било установено от психиатъра/психолога? Рибов има ли нуждаещо се от лечение състояние? Променено ли е у Рибов емоционалното му състояние и поведение, които да са с повишено ниво на тревожност, страдание, опасения за живота му, страх, избягващо поведение, промяна в обичайния му начин на живот/безсъние, стрес и чувство за безпомощност/? Налице ли е причинно-следствена връзка между неосигуряването му на редовни срещи с психолог/психиатър и установеното състояние? Установява ли се към настоящият момент травма у Рибов? Ако се установи такава как следва да бъде проведено лечението?

Разпитаният по искане на ищеца свидетел Янчев дава показания, че от 2008 г. до момента е в Затвора Бургас, като раздава храната на „Ареста“ и Първа зона с повишена сигурност, включително и на групата на Рибов, който многократно се е оплаквал за болките в зъбите и не вземал по-голяма част от храната, например сладките неща, защото имал болки и проблеми със зъбите и дори му е искал обезболяващи. Свидетелят сочи, че е имало случай да се раздава пасирана храна, както и че медицинско лице фелдшер в затвора има постоянно, но е много трудно ако искат да стигнат до личния лекар.

При така изяснената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Предявените искове са с правно основание чл.284 ЗИНЗС и на основание чл.285 ЗИНЗС се разглежда по реда на глава единадесета от АПК, като ответници са органите по чл.284, ал.1 ЗИНЗС, от чиито актове, действия или бездействия са причинени вредите. Последните, според чл.205 АПК са юридическите лица, представлявани от органа (в случая от специализираните органи по изпълнение на наказанията), от чиито незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. В тази връзка и предвид нормата на чл.12, ал.1 и ал.2 ЗИНЗС, че прякото ръководство и контролът върху дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните служби се осъществява от ГДИН–юридическо лице към Министъра на правосъдието на бюджетна издръжка, а затворите и областните служби „Изпълнение на наказанията“ са териториални служби на ГДИН, то последната е надлежния пасивно легитимиран ответник. В подкрепа на това е обстоятелството, че дейността на администрацията на затвора е дейност по осъществяване функциите на затворите като места за изтърпяване на наказанията лишаване от свобода и по своя характер представлява административна дейност на орган, на когото ЗИНЗС и ППЗИНЗС са предоставили административни правомощия.

На основание чл.128, ал.1, т.5 АПК във връзка с чл.285, ал.2 ЗИНЗС и чл.132, ал.5 АПК исковете са подведомствени и родово подсъдни на административните съдилища, като чл.204, ал.4 АПК регламентира, че когато искът се основава на незаконосъобразно действие или бездействие, същите се установяват от съда, пред който е предявен искът за обезщетението.

Поради това предявените искове са допустими, но разгледани по същество са неоснователни по следните съображения:

Съгласно чл.284, ал.1 ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл.3 ЗИНЗС, регламентиращ че осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение, като според ал.2 за нарушение на ал.1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.

Според чл.284, ал.2 ЗИНЗС в случаите по чл.3, ал.2 съдът взема предвид кумулативното въздействие върху лицето на условията, в които се е изтърпявало наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, продължителността, както и други обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на спора, като в чл.284, ал.5 е записано, че в случаите по чл.284, ал.1 настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на противното.

Ето защо за уважаването на предявен иск с правно основание чл. чл.284, ал.1 ЗИНЗС е необходимо да са налице в тяхната съвкупност всички изискуеми материалноправни предпоставки, а именно акт, действие и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което да се нарушава чл.3 ЗИНЗС при или по повод изпълнение на наказание лишаване от свобода или на мярка задържане под стража; вредоносен резултат, изразяващ се в претърпяна имуществена и/или неимуществена вреда, като последната се предполага до доказване на противното, както и причинна връзка между допуснатите от специали­зираните органи по изпълнение на наказанията нарушения на чл.3 от ЗИНЗС и настъпилия вредоносен резултат.

Искът е граждански и се базира на фактическия състав на непозволеното увреждане, като е без значение виновно или не са действали длъжностните лица.

Ето защо отговорността е обективна и гаранцонно-обезпечителна, а държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.

Вредата може да бъде имуществена, когато се накърнява имуществото, патримониума на правния субект – при претърпяна загуба или пропусната полза, или неимуществена – когато се засягат сериозно личността и достойнството на гражданина или му се причиняват болки и страдания, като субсидиарното прилагане на чл.52 ЗЗД дава възможност обезщетението за последните да се определя по справедливост.

Преки вреди са тези, които са типична, нормално настъпваща и обичайна последица от увреждането и не биха настъпили, ако последното не е налице, докато непосредствени са вредите, които настъпват пряко в резултат на противоправното деяние и не са опосредени от друго, нито за достигане на вредоносния резултат е необходимо наличието на допълнителни действия или обстоятелства.

Изискването за кумулативност на посочените условия се изразява в това, че липсата на кое да е от тях води до непълнота на сложния фактически състав, поради което не може да се реализира отговорността на държавата или общините по предвидения специален ред, като доказателствената тежест за установяването им се носи от ищеца, търсещ присъждане на обезщетение за понесени вреди, с изключение на презюмираните неимуществени такива.

За да обоснове първата си искова претенция ищецът твърди, че е налице неизпълнение на Решение №34/11.01.2022 г., постановено по адм.дело № 1437/2021 г. на Административен съд-Бургас, от което са настъпили имуществени вреди, за които представя два броя фактури с касов бон, както и неимуществени вреди изразяващи се в болки, страдание, унижение, в резултат на които е получил трайно увредено здравословно състояние, без възможност за възстановяване и без да е възможно вече лечение на това състояние, получено изцяло от действията и бездействията на лица в ГД “ИН“-Затвора Бургас, защото ако ответника не бе бездействал и не бе извършил увреждащи ищеца действия нямаше да се стигне до влошаване на здравето на Рибов, като вследствие на увреждането ищеца е затруднен в приема на храна, като е преживял периоди на невъзможност да приема храна и вода, за което си състояние същият е уведомил както началника на Затвора, така и други длъжностни лица, и на ИСДВР.

Втората си искова претенция ищецът обосновава с бездействия и неизпълнение на заложеното изрично задължение в чл.140, ал.1 ЗИНЗС, което виновно не е изпълнено от страна на началника на Затвора Бургас и от медицинските лица в Затвора Бургас в периода от 01.06.2009 г. (началото на бездействието и нарушаването на разпоредбата на ЗИНЗС) до 15.05.2023 г. (датата на подаване на ИМ в съда), в резултат на което е претърпял неимуществени вреди изразяващи се в болки, страдание, унижение, получил е трайно увредено здравословно състояние, без възможност за възстановяване и без да е възможно вече лечение на това състояние, получено изцяло от действията и бездействията на лица в ГД “ИН“ - Затвора Бургас през претендирания период.

По повод третата си искова претенция ищецът навежда доводи, че се базира на бездействия и неизпълнение на заложеното изрично задължение в чл.128, ал.1 ЗИНЗС, което виновно не е изпълнено от страна на началника на Затвора Бургас и от медицинските лица в Затвора Бургас в периода от 01.06.2009 г. (началото на бездействието и нарушаването на разпоредбата на ЗИНЗС) до 15.05.2023 г. (датата на подаване на ИМ в съда), в резултат на което е претърпял неимуществени вреди изразяващи се в болки, страдание, унижение, получил е трайно увредено здравословно състояние, без възможност за възстановяване и без да е възможно вече лечение на това състояние, получено изцяло от действията и бездействията на лица в ГД “ИН“ - Затвора Бургас през претендирания период.

Доколкото и при трите претенции се твърди настъпването на вредоносен резултат, изразяващ се в болки, страдание, унижение, в резултат на които ищеца е получил трайно увредено здравословно състояние, без възможност за възстановяване и без да е възможно вече лечение на това състояние, то следва да се разгледа основателността на това твърдение.

Във връзка със същото са назначени и изслушани съдебно-медицински експертизи в относимите сфери на познанието и науката, чиито заключения съдът приема за обективни компетентни и правилни, след като са изготвени от съответните специалисти и не са оборени с други доказателствени средства.

В тази връзка съдебно-медицинската експертиза изготвена от съдебен експерт-лекар по дентална медицина дава заключение, че на пациента И. Р. е предоставено адекватно лечение към настоящия момент, коректно са му обяснени условията за получаване на дентални медицински услуги според НРД (Н. Р. Д.) и условията за получаване на дентални медицински услуги със заплащане от страна на пациента и непокривани финансово според НРД, като в заключението са описани подробно всички извършени на ищеца дентални услуги през претендирания период.

При работата си експертът е ползвал както доказателствения материал по делото, съдържащ медицински справки за извършената стоматологична дейност на И. Н. Р. за периода 01.06.2009 г.-15.05.2023 г., амбулаторни листи с посочени прегледи и/или манипулации и други, така и допълнително изисканата информация, предоставена от РЗОК-Бургас с писмо изх.№11-00-51 на дата 09.01.2024 г., копие от амбулаторния журнал, който се води в лечебния корпус на Затвор-Бургас, касаещи разбира се денталната медицина, като и рентгенография от 20.07.2022 г. от Рентгенов център Дентакс и рентгенография от 22.01.2024 г. от Рентгенов център Дентакс, при сравнение на които рентгенографи се установяват резултатите от проведените до 22.01.2024 г. лечения в устната кухина на пациента И. Р..

В допълнение при изслушването си в съдебно заседание вещото лице посочва, че е дало в абсолютно пълен хронологичен ред амбулаторните номера от ел.журнала, датата, на която се извършва конкретната манипулация и диагнозата, поставена от лекуващия лекар; сочи че как се провежда лечение решава само и единствено лекуващия лекар, но няма как на един лекуващ лекар да му се наложи определен тип лечение, защото видовете лечения са различни, даже за едно и също заболяване в един и същи случай и зависещо от много други неща се прилага по различен начин; че няма рентгенови данни за наличие на възпалителни огнища в костната структура около зъбите, според стандартите за наличие на възпалителни огнища в костта, които са образуването на грануломи, ексцесии и киста – такива не се забелязват, тъй като това са изменения в костта, които могат да бъдат видяни на рентгенови снимки, но такива не се виждат; че всички зъби с изключение на 4ти и 5ти долу вдясно могат да бъдат поставени единични корони само на двата зъба, които са от двете страни на липсващите 44, това са 3 и 5 долу вдясно, но трябва да бъдат поставени в конструкция, за да може да бъде затворено пространство на липсващия зъб; че по въпроса за 37 зъб, който е точно пред ретинирания мъдрец в долна челюст е личен въпрос на обсъждане между пациента и зъболекаря, пациента дали желае да му бъде поставена там корона или иска зъба да бъде изваден с цел евентуално да се даде възможност да изникне осми или за което пациента трябва да бъдат информирани съществува вариант, в който се поставя една конструкция, долу има ретиниран зъб, ретинираният зъб в един момент тръгва да излиза, зъбът има проблем и трябва да се извади, което са теми от ежедневието на стоматологичния кабинет и си е вече разговор между пациента и лекуващия лекар; че лечението реално, описано в амбулаторния журнал започва от 2019 г., когато има най-много процедури като цяло, но през 2020 г. има и за поставянето на тези конструкции-коронките, когато се поставят корони по презумпция трябва да се проведат всички манипулации, които трябва да бъдат направени по тези корони и по принцип от административна и хронологична гледна точка винаги с поставянето на корони върви и едно допълнително лечение така, че е напълно нормално пред поставянето на корони да има проведено такова допълнително лечение; че преди това има едно през 2014 г. и има едно посещение през 2009 г., предполагаемо е бил някакъв стандартен първичен преглед.

В заключение експертът отбелязал, че според извършеното до сега, описаните манипулации в журналите, полученото от Здравна каса и което вижда към настоящия момент в устната кухина от рентгеновите снимки смята, че е проведено съответно адекватно лечение, като всичко е обяснено на пациента, какви манипулации се извършват според НРД и какви манипулации не се покриват от НРД, а пациента трябва да си ги покрие или по някакъв друг служебен ред.

В изготвената от вещите лица д-р Г. В.-психиатър при ЦПЗ-[населено място] и Д. Й. Б.-психолог комплексна съдебно-психиатрично-психологична експертиза е дадено заключение, че: 1.За исковия период от 01.06.2009 г. до 15.05.2023 г. не са налице медицински документи за провеждани срещи с психолог и/или психиатър. Базирайки се отново на предоставената документация считаме, че за този период не е било налице психично/психологично страдание, което да се е нуждаело от съответно лечение; 2.Анализирайки предоставените ни материали считаме, че нито в емоционалното му състояние, нито в поведението му е настъпила промяна, която да се характеризира с повишени нива на тревожност, страдание, опасения за живота, страх, избягващо поведение, безсъние, стрес или чувство за безпомощност. Констатираме търсещо внимание поведение, целенасоченост в действията и осъзнатост на постъпките; 3.Поведенческите тенденции, изразяващи се в противопоставяне, протестни действия и съпротива/отказ да бъде проследено кръвно налягане, отказ да положи подпис, неколкократно преместване на мерителната везна/, както и тенденцията към нарушаване на институционалните правила, характеризират индивида в неговата цялост и не са обусловени от липсата на контакти или редовни такива с психолог/психиатър и 4.Към настоящия момент /визираме периода на изготвяне на психиатрично-психологичното обследване/, не са налице обективни данни, които да насочват към наличието на травма от психологично и/или психиатрично естество и поради това, не считаме, че е необходимо провеждане на съответно лечение.

При работата си специалистите са ползвали медицинската документация по делото, която описват подробно в заключението си с изрично посочване на съдържанието, което касае работата им, данните от изследването по предоставени документи, данните от психологичното изследване, както и допълнително изискани документи.

При изслушването си в съдебно заседание експертите посочват, че в цялата налична документация няма данни, които да налагат ползването на някакви допълнителни методи и способи за изследване; че не може да се направи извод да се налага консултация с психиатър, няма никакви такива впечатления, напротив така както са провеждани редовни прегледи касаещи соматичното състояние на лицето и ако имаше някакви данни, които да налагат консултации с психолог и евентуално с психиатър, той би си свършил работата и би го направил; че в документацията не се вижда описание на симптоматика, дори от общия симптомичен регистър, поради която първо, второ, трето се налага, в документите не се вижда симптоматика, която да налага и да описва, това се описва подробно в документите – лошо ми е, вие ми се свят, повръща ми се – това са симптоми, а се вижда констатация – влошено здравословно състояние, а това е само в приоритета на медицинското лице, както и че има психолог, който работи с лица лишени от свобода и на база изследването се води крайното заключение доколко е нужна тази терапевтична работа във времето, дали тя ще бъде еднократна или ще бъде като процес или това ще бъде индивидуална работа или в група според потребностите на обследваното лице и преценка именно на специалиста към затвора е дали има необходимост от такава терапия.

В съдебно-медицинска експертиза касаеща въпросите по обща медицина вещото лице дава заключение, че по делото са налични документи, показващи оказваната медицинска и дентална помощ, че като здравно-осигурено лице от държавата, ищеца има личен лекар, здравно- осигурителна книжка, права на здравноосигурен по линия на НЗОК, както и такава, оказвана от Медицински център Затвора Бургас, че към момента на завеждане на настоящото дело ищеца няма регистрирани хронични соматични заболявания, не получава лекарства за хронични заболявания от здравната каса и няма данни за инвалидизиращи заболявания.

В дадените отговори, които се подържат и при изслушването в съдебно заседание се посочва, че на ищеца са извършвани прегледи от лекари психиатри и зъболекари; че е преглеждан от лекар когато е имало някакво заболяване и са полагани медицински грижи; че има Здравен картон на 03.09.2012 г. и медицинско досие с мед. документи от външните консулти; че всички случаи на обръщане към мед. лица са отразявани в амбулаторния журнал, а от личния лекар и външни специалисти - в амбулаторни листи, които са част от медицинското досие; че има отчетени профилактични прегледи от личните лекари, към които той е бил служебно регистриран за 2012 г., 2014 г, и 2017 г., като заявки за извършване на профилактичен преглед не са регистрирани към 01.11.2023 г.; че са описани прегледи за 2012 г., 2014 г., 2017 г., 2019 г., 2020 г., 2021., 2022 г., 2023 г. с вид заболявания-остри заболявания на очите, белите дробове, периферната нервна система и при 19 прегледа е бил клинично здрав, като за 2009 г., 2010 г., 2011 г., 2012 г., 2013 г., 2015 г., 2016 г. и 2018 г. няма вписани посещения с проведени медицински прегледи в амбулаторните журнали на МЦ при Затвора Бургас; че началникът на Затвора има задължение да избере личен лекар на лишения от свобода според готовността лични лекари да заемат тази длъжност, но няма касателство към извършването на прегледите; че има назначен лекар и притежава здравно-осигурителна книжка и че на ищеца са извършвани всички задължителни имунизации.

Произнеслите се по въпроса за здравословното състояние на ищеца специалисти дават в своите области категорични и неопровергани заключения, че на И. Р. е предоставено адекватно дентално лечение и коректно са му обяснени условията за получаване на дентални медицински услуги; че за исковия период не е било налице психично/психологично страдание, което да се е нуждаело от съответно лечение; че нито в емоционалното му състояние, нито в поведението му е настъпила промяна, която да се характеризира с повишени нива на тревожност, страдание, опасения за живота, страх, избягващо поведение, безсъние, стрес или чувство за безпомощност; че не са налице обективни данни, които да насочват към наличието на травма от психологично и/или психиатрично естество и поради това не е необходимо провеждане на съответно лечение; че към момента на завеждане на настоящото дело ищеца няма регистрирани хронични соматични заболявания, не получава лекарства за хронични заболявания от здравната каса и няма данни за инвалидизиращи заболявания.

Посочените доказателства обуславят неоснователността на твърдението, че ищецът е търпял болки, страдание, унижение, заради които е получил трайно увредено здравословно състояние, без възможност за възстановяване и без да е възможно вече лечение на това състояние, поради което се налага еднозначния и категоричен извод, че липсва вредоносен резултат, който е един от задължителните елементи на фактическия състав на непозволеното увреждане и води до неоснователност на предявените искове, доколкото е изискуем при всеки от тях.

Разглеждайки останалите задължителни предпоставки за уважаване на претенциите следва да се посочи по отношение на първата от тях, че се позовава на неизпълнение на Решение № 34/11.01.2022 г. по адм.дело № 1437/2021 г. на АдмС-Бургас, с което е отменен мълчалив отказ на началника на Затвора Бургас да се произнесе по заявление с рег.№ 3453/16.09.2020 г. подадено И. Н. Р. за издаване на заповед по чл.135, ал.2 от ЗИНЗС и е върнал преписката в тази част на административния орган за произнасяне съобразно дадените от съда указания.

Съгласно чл.135, ал.2 ЗИНЗС изпращането на лишени от свобода за лечение в лечебни заведения извън местата за лишаване от свобода се извършва със заповед на началника на затвора по предложение на директора на специализираната болница за активно лечение на лишени от свобода или на директора на медицинския център.

В мотивите на горното решение изрично е прието, че видно от изготвената медицинска справка от д-р Г., което предполага, че в случая е налице необходимост от извеждане на л.св. Рибов за консултации и лечение с лекари по дентална медицина извън затвора Бургас, но не се установява да е поискано изричното становище на лекаря, респ. по делото не се установява началника на затвора Бургас да се е произнесъл по направеното искане.

Т.е. от една страна се предполага, че е налице необходимост от извеждане на л.св. Рибов за консултации и лечение с лекари по дентална медицина извън затвора, но от друга доколкото не е поискано изричното становище на лекаря, то тази необходимост не е установена.

Поради това и връщането на преписката е за произнасяне при спазване на процедурата и с оглед наличието на законовите предпоставки на чл.135, ал.2 ЗИНЗС, но не и за задължително издаване на заповед за изпращане на лишения от свобода за лечение в лечебни заведения извън местата за лишаване от свобода.

Ето защо по отношение на тази претенция не е налице и причинна връзка между отменения административен акт и твърдения вредоносен резултат, като следва да се акцентира че отмяната е на процесуално основание и въпроса не е решен по същество, което означава липса и на този задължителен елемент от фактическия състав.

Същевременно по повод твърдението, че вследствие на увреждането ищеца е затруднен в приема на храна, като е преживял периоди на невъзможност да приема храна и вода, трябва да се отбележи, че дори и провеждано адекватно лечение денталното заболяване е свързано с болки и дискомфорт, което е свързано със самия му характер и се търпят от болните независимо дали са лишени от свобода, като в случая не се доказа да се дължат на противоправно поведение на затворническата администрация.

До промени в този смисъл не водят и показанията на разпитания свидетел, който установява невъзможността на ищеца да консумира определен вид храни и създаденото неудобство, но не и че това надхвърля обичайното за този вид заболявания, а още по-малко че се дължи на условията при които е поставен ищеца или на липса на медицинска помощ, за да докаже някоя от посочените по-горе необходими предпоставки за уважаване на иска.

Втората си претенция ищецът обосновава с бездействия и неизпълнение на заложеното изрично задължение в чл.140, ал.1 ЗИНЗС, което виновно не е изпълнено от страна на началника на Затвора Бургас и от медицинските лица в Затвора Бургас, като в писмените си бележки се позовава и на нарушаване изискванията на Наредба № 8 от 3.11.2016 г. за профилактичните прегледи и диспансеризацията.

Според чл.140, ал.1 ЗИНЗС на всеки лишен от свобода най-малко веднъж годишно се извършват профилактичен преглед, флуорографски и лабораторни изследвания и се провеждат задължителните планови имунизации и реимунизации.

Нормата на чл.8, ал.1 от Наредба №8/3.11.2016 г. за профилактичните прегледи и диспансеризацията сочи, че лицата над 18 години подлежат на профилактични прегледи и изследвания, определени по вид и периодичност в приложение №2, като ал.2 предвижда, че профилактичните прегледи по ал.1 се извършват от общопрактикуващия лекар, съответно лекар по дентална медицина, на лицето.

Понастоящем на първо място в изготвените по делото медицински експертизи подробно са описани извършените прегледи на общото и дентално здравословно състояние на ищеца включително профилактични, както и направените изследвания. Същите по своя обем, вид и периодичност превишават изискванията заложени в приложение №2 към наредбата, поради което не може да се приеме наличието на неизпълнение на задълженията.

На второ място профилактичните прегледи се извършват от общопрактикуващия лекар, съответно лекар по дентална медицина, на лицето, докато задължение на началника на затвора е да осигури личен лекар на лишения от свобода, което задължение безспорно е изпълнено по отношение на ищеца.

Ето защо дори да е налице частично неизпълнение, то е на задължение на личния лекар, но не и на специализираните органи по изпълнение на наказанията, за да бъде ангажирана отговорността на ответната страна.

На трето място не се установява неизвършването на профилактични прегледи или изследвания да се е отразило на здравословното състояние на ищеца, поради което не може да се приеме, че е бил подложен на нечовешко или унизително отношение, като следва да се отбележи, че не всяко неизпълнение на законово вменено задължение на затворническата администрация води до нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС, съответно до реализиране на отговорността на държавата по чл. 284 от ЗИНЗС.

Като обобщение се налага извода, че по отношение на втората искова претенция липсва акт, действие и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което да се нарушава чл.3 ЗИНЗС, вредоносен резултат, както и причинна връзка между тях.

За да се уважи третата претенция е необходимо да се докаже твърдяното от ищеца бездействие и неизпълнение на заложеното изрично задължение в чл.128, ал.1 ЗИНЗС, което виновно не е изпълнено от страна на началника на Затвора Бургас и от медицинските лица в Затвора Бургас.

Според чл.128, ал.1 ЗИНЗС при изпълнение на наказанието лишаване от свобода се създават условия за опазване на физическото и психическото здраве на лишените от свобода, като за всеки лишен от свобода се създава медицинско досие, което съдържа информация и постоянно поддържани данни за здравословното му състояние, а при преместване на лишения от свобода в друг затвор медицинското досие се изпраща незабавно на приемащата териториална служба.

На първо място нормата на чл.128, ал.1 ЗИНЗС съдържа общо правило за поведение, но не поражда задължение за извършване на конкретни действия или за въздържане от определени такива.

Конкретното съдържание на разпоредбата се запълва чрез заложеното в подзаконовите нормативни актове, медицинските стандарти за добри практики и националните рамкови договори.

Ето защо от позоваването на общата норма не може да се направи извод ответната страна, чрез своите органи да не е изпълнила свое конкретно легално задължение, т.е. да е бездействала, с което да е нарушила забраната на чл.3 ЗИНЗС.

Независимо от това на второ място са уважени изцяло всички направени от ищеца доказателствени искания и от събраните в резултат на това писмени, гласни доказателства и съдебно-медицински експертизи се установява по несъмнен начин, че на ищеца са създадени условия за опазване на физическото и психическото му здраве, като разполага и с медицинско досие.

Въпреки многократно даваните възможности не се опровергаха доказателствата, че на ищеца е била оказвана медицинска в т.ч. и дентална помощ и е осъществявано адекватно лечение, поради което същия няма хронични соматични заболявания и няма данни за инвалидизиращи заболявания.

На трето място именно защото се касае за обща разпоредба, то и в писмените си бележки по делото по повод разглежданата претенция ищецът се позовава на неизвършени профилактични прегледи и на неизпълнение на съдебното решение на АС-Бургас, като смесва основания въз основа на които е заявил самостоятелни искове.

Поради това и тази претенция се явява неоснователна поради липса на акт, действие и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което да се нарушава чл.3 ЗИНЗС, вредоносен резултат и причинна връзка между двете.

По повод изложените от ищеца съображения в писмените му бележки по делото за неправилно водена от страна на затворническата администрация документация, за избирателно вписване или недокументиране на определени обстоятелства и факти и за умишлено прикриване на документи, може да се посочи следното.

На първо място съдът може да задължи, респ. да санкционира ответната страна да представи документ само и единствено, ако същия може да бъде индивидуализиран от ищеца и са налице индиции за неговото съществуване, т.е. да е бил съставен и да не са налице предпоставките за законовото му унищожаване. По отношение несъставянето на документ за факт или обстоятелство, за които това е задължително следва с други доказателствени средства да се установи осъществяване им.

В тази насока въпреки даваните възможности ищецът не посочи в горния смисъл документ, който да бъде изискан, нито установи факти и обстоятелства, които да не са били документирани.

На второ място по силата на чл.29, ал.1 от Наредба №8/3.11.2016 г. за профилактичните прегледи и диспансеризацията лечебните заведения съхраняват медицинската документация за извършените от тях прегледи и изследвания три години след извършването им, като ал.3 предвижда след изтичане на срока по ал.1 документацията на хартиен носител да се предоставя на пациента, а при отказ или невъзможност от него да я приеме да подлежи на унищожаване.

Поради това задължение на ищеца е да съхранява и представи по делото медицинската документация за времето повече от три години назад, като липсата на документация при личните лекари не установява неизвършването на профилактични прегледи или изследвания за този период, който обхваща и по-голяма част от исковия такъв.

В тази връзка следва да се отбележи, че изрично е регламентиран кръга на субектите, които са длъжни да съхраняват медицинската документация и затворническата администрация не е измежду тях.

Що се касае до задължението по чл.128, ал.1 ЗИНЗС за всеки лишен от свобода да се създава медицинско досие, което съдържа информация и постоянно поддържани данни за здравословното му състояние, то информацията и данните може да са само тези създадени от медицинските лица в затвора, но не и от външни изпълнители на медицинска помощ, освен ако не им е изрично предоставена, а понастоящем няма данни в този насока.

Предвид посоченото, липсата на задължителните елементи на фактическия състав, а именно акт, действие и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което да се нарушава чл.3 ЗИНЗС при или по повод изпълнение на наказание лишаване от свобода или на мярка задържане под стража; вредоносен резултат, изразяващ се в претърпяна имуществена и/или неимуществена вреда,, както и причинна връзка между допуснатите от специализираните органи по изпълнение на наказанията нарушения на чл.3 от ЗИНЗС и настъпилия вредоносен резултат, както и недоказаността по размер водят до неоснователност и недоказаност на предявените искове, поради което същите следва да бъдат отхвърлени.

При този изход на делото следва да се отхвърли искането на ищеца за присъждане на разходи. Доколкото ищецът е освободен от заплащане на такси и разноски по производството и при отхвърляне изцяло на претенцията същите не могат да бъдат възложени на ответната страна, то разноските по силата на чл.83, ал.3 ГПК са за сметка на бюджета на съда.

Независимо от изхода на делото следва да се отхвърли и искането на ответната страна за присъждане на разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение, т.к. разпоредбата на чл.10, ал.2, изр. първо от ЗОДОВ предвижда, че ако искът бъде отхвърлен изцяло, съдът осъжда ищеца да заплати разноските по производството. По аргумент от чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, разграничаващ видовете разходи в производството по ЗОДОВ на „разноски“, „държавна такса“ и „възнаграждение за адвокат“, е наложена трайна съдебна практика, че при отхвърляне на иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ ищецът не е задължен за направените разходи от ответната страна за адвокатско възнаграждение, респ. за юрисконсултско такова.

Юрисконсултско възнаграждение не се дължи и с оглед нормите на чл.286, ал.2 и ал.3 ЗИНЗС, които също са специални и дерогират общото правило на чл.78, ал.3 ГПК, като липсата на изрична уредба в ЗИНЗС, която да предвижда отговорност на ищеца за заплащане на юрисконсултско възнаграждение на ответника при пълно или частично отхвърляне на иска му, означава, че такова не се дължи.

Водим от горното, Административен съд-Бургас

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от И. Н. Р. - лишен от свобода в Затвора Бургас, чрез адвокат К. С. А., БАК съдебен адрес: [населено място], [улица], ет. 1, офис 1, моб. [тел. номер], в качеството й на служебен защитник ИСКОВЕ да бъде осъдена Главна дирекция ”Изпълнение на наказанията” [населено място], [улица]да му заплати сума в общ размер на 81150 (осемдесет и една хиляди сто и петдесет) лева формирана, както следва:

1.Във връзка с неизпълнение на Решение №34/11.01.2022 г., постановено по адм.дело № 1437/2021 г. на Административен съд-Бургас обезщетение в размер на 28050 (двадесет и осем хиляди и петдесет) лв. за периода от 30.09.2020 г. /от началото на бездействието/ до 15.05.2023 г. /до подаването на ИМ в съда/, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното й изплащане, от които имуществени вреди в размер на 1050 (хиляда и петдесет) лв., и неимуществени вреди в размер на 27000 (двадесет и седем хиляди) лв., изразяващи се в болки, страдание, унижение, в резултат на които ищеца е получил трайно увредено здравословно състояние, без възможност за възстановяване и без да е възможно вече лечение на това състояние, получено изцяло от действията и бездействията на лица в ГД “ИН“-Затвора Бургас. Ако ответника не бе бездействал и не бе извършил увреждащи ищеца действия нямаше да се стигне до влошаване на здравето на Рибов. Вследствие на увреждането ищеца е затруднен в приема на храна, като е преживял периоди на невъзможност да приема храна и вода, за което си състояние същият е уведомил както началника на Затвора, така и други длъжностни лица, и на ИСДВР.

2. За бездействия и неизпълнение на заложеното изрично задължение в чл.140, ал.1 ЗИНЗС-виновно неизпълнение от страна на началника на Затвора Бургас и от медицинските лица в Затвора Бургас. /"Чл. 140. (1) На всеки лишен от свобода най-малко веднъж годишно се извършват профилактичен преглед, флуорографски и лабораторни изследвания и се провеждат задължителните планови имунизации и реимунизации.“/ в периода от 01.06.2009 г. /началото на бездействието и нарушаването на разпоредбата на ЗИНЗС/ до 15.05.2023 г. /до подаването на ИМ в съда/ обезщетение в размер на 15100 (петнадесет хиляди и сто) лв. ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното й изплащане. С характера на вредите: неимуществени вреди изразяващи се в болки, страдание, унижение, в резултат на които ищеца е получил трайно увредено здравословно състояние, без възможност за възстановяване и без да е възможно вече лечение на това състояние, получено изцяло от действията и бездействията на лица в ГД “ИН“-Затвора Бургас през претендирания период.

3. За бездействия и неизпълнение на заложеното изрично задължение в чл.128, ал.1 ЗИНЗС-виновно неизпълнение от страна на началника на Затвора Бургас и от медицинските лица в Затвора Бургас. /“ Чл. 128. (1) При изпълнение на наказанието лишаване от свобода се създават условия за опазване на физическото и психическото здраве на лишените от свобода. За всеки лишен от свобода се създава медицинско досие, което съдържа информация и постоянно поддържани данни за здравословното му състояние. При преместване на лишения от свобода в друг затвор медицинското досие се изпраща незабавно на приемащата териториална служба.“/ в периода от 01.06.2009 г./началото на бездействието и нарушаването на разпоредбата на ЗИНЗС/ до 15.05.2023 г. /до подаването на ИМ в съда/ обезщетение в размер на 38000 (тридесет и осем хиляди) лв. ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното й изплащане. С характера на вредите: неимуществени вреди изразяващи се в болки, страдание, унижение, в резултат на които ищеца е получил трайно увредено здравословно състояние, без възможност за възстановяване и без да е възможно вече лечение на това състояние, получено изцяло от действията и бездействията на лица в ГД “ИН“-Затвора Бургас през претендирания период.

ОТХВЪРЛЯ искането на И. Н. Р. - лишен от свобода в Затвора Бургас за присъждане на направените по делото разходи.

ОТХВЪРЛЯ искането на Главна дирекция ”Изпълнение на наказанията” [населено място], [улица]за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава дванадесета от АПК в 14–дневен срок от съобщаването пред тричленен състав на Административен съд-Бургас съгласно чл.285, ал.1, изр.2 от ЗИНЗС.