Р Е Ш Е Н И Е
23.11.2022 г.
Номер 176 2 0 2 2 година гр. Кюстендил
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Кюстендилски административен съд
на първи ноември 2 0 2 2 година
в открито заседание в следния състав:
Административен съдия: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ
Секретар: Антоанета Масларска
Като разгледа докладваното от съдия Демиревски
Административно дело № 187 по описа за 2022 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно - процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 204 т. 1, чл. 197 ал. 1 т. 6 от ЗМВР, във вр. с чл. 194 ал. 2 т. 1 пр. 1 от Закона за МВР и чл. 203 ал. 1 т. 5 и чл. 226 ал. 1 т. 8 от Закона за МВР.
Е.В.С. – старши комисар, ВПД Директор ІІ степен в “Звено за подпомагане на министъра по чл. 33 т. 1 от ЗМВР” към ръководството на МВР /до 04.02.2022 г. на длъжност директор ІІ степен на ОДМВР - Кюстендил, ЕГН **********,***, обжалва Заповед № 8121К - 4077/13.05.2022 г. на Министъра на вътрешните работи, с която му е наложено дисциплинарно наказание “уволнение” и е прекратено служебното правоотношение в МВР, считано от датата на връчване на заповедта. Твърди се, че оспорената заповед е незаконосъобразна, издадена при съществено нарушение на административнопроцесуалните правила и на материалния закон, не съответства на целта на закона, като излага подробни съображения в подкрепа на становището си в жалбата. Моли да бъде отменена обжалваната заповед, като не претендира направени по делото разноски. Представена е и писмена защита.
Ответникът по жалбата, чрез процесуалния
си представител гл. юк. П., оспорва жалбата. Подробни съображения са изложени в
писмени бележки. Претендира разноски по делото.
По делото са разпитани и свидетелите В.Н.Р. и А.Т.Г..
Кюстендилският административен съд, след преценка на доводите и съображенията на страните, както и на събраните писмени доказателства и свидетелски показания, намери за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбоподателят е субект на правото на съдебно оспорване, жалбата е постъпила в срока по чл. 149 ал. 1 от АПК и в този смисъл е допустима.
Жалбоподателят – Е.В.С. е заемал длъжността старши комисар - държавен служител, ВПД Директор IІ степен, в “Звено за подпомагане на министъра по чл. 33 т. 1 от ЗМВР” към Ръководството на МВР /до 04.02.2022 г. на длъжност директор ІІ степен на ОДМВР – Кюстендил/. Наложено му е дисциплинарно наказание ”уволнение” и прекратяване на служебното правоотношение за неизпълнение на разпоредбите на ЗМВР /нарушение на чл. 187 ал. 1 от ЗМВР – „нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5 – дневна работна седмица“/, вр. с чл. 203 ал. 1 т. 5 от ЗМВР – „неявяване на работа без уважителни причин в два последователни работни дни“.
Производството е образувано във връзка с постъпили в дирекция „Човешки ресурси“ – МВР, писма № 277р-1800/16.02.2022 г. и № 277р-11516/16.11.2021 г., с приложени към тях болнични листове и експертни решения на НЕЛК и ТЕЛК към МИ – МВР, подробно описани в заповедта.
В описаните документи се съдържат данни, че след изтичане на болничен лист № Е20198605046/08.12.2021 г. /на 07.01.2022 г./, за времето от 08.01.2022 г. до 19.01.2022 г. и от 21.01.2022 г. до 03.02.2022 г., старши комисар С. не се е явявал на работа в ОДМВР – Кюстендил повече от два последователни дни, без за това да е имал уважителни причини.
ДНО е приел за правилно установена от ДРО, че за периода от 13.05.2021 г. до 07.01.2022 г., докато е бил назначен на длъжност – директор на ОДМВР - Кюстендил, ст. комисар С. е ползвал отпуск поради временна неработоспособност, за което е представил болнични листа №№ Е20211193570, Е20198604969, Е20198604990, Е20211318167, Е20212196474 и Е20212196620. От ТЕЛК общи заболявания към МБАЛ „Д-р Никола Василиев“ АД гр. Кюстендил, на служителя е издадено ЕР № 2455/192/16.11.2021 г. за временна неработоспособност, за периода след 08.11.2021 г., с водеща диагноза „Аноректална фистула“. В експертното решение са дадени указания, ЛКК да продължи отпуска по болест. На служителя са издадени болнични листа № Е20198605037 за периода от 09.11.2021 г. до 08.12.2021 г. и №Е20198605046 за периода от 09.12.2021 г. до 07.01.2022 г., с диагноза „Аноректална фистула“.
По жалба потив ЕР № 2455/16.11.2021 г., подадена от осигурителя на лицето – министъра на вътрешните работи, в НЕЛК е било образувано административно производство по чл. 112 т. 3 от Закона за здравето.НЕЛК издала ЕР № 0014/07.01.2022 г., с което е отменила ЕР № 2455/16.11.2021 г., като издадено от некомпетентен орган.
На 19.01.2022 г., с известие за доставяне ИД PS 1606 00KDYF 4, на ст. комисар С. е бил връчен екземпляр от ЕР 0014/07.01.2022 г., а документите са върнати на ЦЕЛК при МИ – МВР за ново освидетелстване. На 03.02.2022 г. ст. комисар С. се явил пред ЦЕЛК в МИ - МВР, извършен му е преглед и оценка на медицинската документация, съпътстваща заболяването му. След освидетелстване на служителя, ЦЕЛК при МИ – МВР е констатирала, че в представената медицинска документация за извършените три медицински интервенции, не е указано точното разположение и естеството на патологичния процес, не са отбелязани проведени превръзки, процедури и назначено лечение след извършените интервенции. При прегледа не е установено наличие на скорошни и давностни фистулни ходове и инфилтрати, както и на цикатрикси от извършени оперативни интервенции. На база на констатациите С. е освидетелстван като работоспособен, като му е призната временнна неработоспособност до 08.11.2021 г. Изводите на ЦЕЛК са отразени в ЕР № 0061/017/03.02.2022 г. за преосвидетелстването на лицето, където комисията е посочила, че не продължава временната неработоспособност на С. след 08.11.2021 г., а с ЕР 0062/017/03.02.2022 г., комисията се е произнесла, че след извършено освидетелстване на лицето не продължава временната неработоспособност на С. след 07.01.2022 г. За периода от 08.01.2022 г. до 03.02.2022 г., ст. комисар С. не е предоставил болничен лист или друг официален документ, оправдаващ отсъствието му от работа. Не се е явявал и не е изпълнявал задълженията си като директор на ОДМВР – Кюстендил. През този период служителят се е явил в сградата на ОДМВР – Кюстендил само на 20.01.2022 г., във връзка с проучване по ЗЗКИ. Ст. комисар С. се е явил на работното си място за изпълнение на служебните си задължения като директор на ОДМВР - Кюстендил на 04.02.2022 г. В периода от 08.01.2022 г. до 19.01.2022 г. и от 21.01.2022 г. до 03.02.2022 г. вкл., ст. комисар С. не се е явявал на работа без уважителни причини, за период много по – голям от два последователни работни дни. На 04.02.2022 г. служителят временно е преназначен от длъжността „директор ІІ степен на ОДМВР – Кюстендил, на длъжност „ВПД директор ІІ степен в „Звено за подпомагане на министъра по чл. 33 т. 1 от ЗМВР“.
С деянието си служителят е извършил нарушение по смисъла на чл. 194 ал. 2 т. 1 пр. 1 от ЗМВР – „…неизпълнение на … разпоредбите на този закон“ – нарушен е чл. 187 ал. 1 от ЗМВР /“нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно или 40 часа седмично при 5 – дневна работна седмица“/, като в периода от 08.01.2022 г. до 19.01.2022 г. и от 21.01.2022 г. до 03.02.2022 г. вкл. не се е явявал на работа без уважителни причини, за пеиоди по – големи от два последователни работни дни, съставомерно е от обективна и субективна страна по чл. 203 ал. 1 т. 5 от ЗМВР – „неявяване на работа без уважителни причини в два последователни работни дни“, за което се налага дисциплинарно наказание „уволнение“.
Заповедта за налагане на дисциплинарното наказание и прекратяването на служебното правоотношение се основава на чл. 226 ал. 1 т. 8 от ЗМВР, във връзка с чл. 204 т. 1, чл. 197 ал. 1 т. 6, чл. 194 ал. 2 т. 1 пр. 1 и чл. 203 ал. 1 т. 5 от ЗМВР.
Заповедта е издадена от компетентен орган, в изискуемата от закона писмена форма, но съдът констатира нарушения на административно - производствените правила и материалния закон.
Заповедта е подписана от министъра на вътрешните работи, по силата на правомощията му дадени с разпоредбата на чл. 204 т. 1, във връзка с чл. 226 ал. 1 т. 8 от ЗМВР /в релевантната редакция/. Извършеното от ст. комисар С. дисциплинарно нарушение е квалифицирано от дисциплинарно - наказващия орган, като такова по чл. 194 ал. 2 т. 1 пр. 1, вр. с чл. 203 ал. 1 т. 5 от ЗМВР – тежко нарушение на служебната дисциплина за деяния, касаещи неизпълнение на разпоредбите на този закон – неявяване на работа без уважителни причини в два последователни работни дни.
Дисциплинарното наказание е наложено в двумесечния срок по чл. 195 ал. 2 от ЗМВР от откриване на нарушението. С писмо рег. № 8121р-9062/10.05.2022 г. материалите от дисциплинарното производство са постъпили при министъра на вътрешните работи, а оспорената заповед е издадена на 13.05.2022 г.
Повод за образуване на дисциплинарното производство по чл. 207 ал. 1 от ЗМВР са постъпили данни в дирекция „Човешки ресурси“ – МВР с предложение за образуване на производство за извършване на тежко нарушение на служебната дисциплина от ст. комисар С. /писмо рег. № 277-1800/16.02.2022 г./. Дисциплинарното производство срещу С. е образувано със Заповед рег. № 8121К - 903/21.02.2022 г. на министъра на вътрешните работи, като е определена комисия – дисциплинарно - разследващ орган /ДРО/. Служителят е запознат срещу подпис с тази заповед на 22.02.2022 г.
Комисията е извършила дисциплинарното разследване в съответствие с изискванията на чл. 207 от ЗМВР. Събрани са сведения и обяснения от лица – свидетели на нарушението за изясняване на спорните обстоятелства около извършеното дисциплинарно нарушение. Дисциплинарното разследване е приключило с изготвяне на обобщена справка № 8121р-7555/15.04.2022 г., като в същата са обсъдени събраните в хода на разследването доказателства, вкл. дадените от С. обяснения.
В дисциплинарното производство /ДП/ има множество противоречия относно фактическата обстановка по делото, а именно на кои дати са предявявани материалите от дисциплинарното производство на жалбоподателя, предявени ли са всички поискани от него документи и др., респективно същият да организира ефективно защитата си.
За настоящият състав на съда е безспорно следното:
На 16.11.2021 г. и 08.12.2021 г. от лекарска консултативна комисия /ЛКК/ при МЦ „Д-р Никола Василиев“ ЕООД, гр. Кюстендил, на Е.С. /тогава на длъжност директор на ОДМВР – Кюстендил/ са издадени, съответно болничен лист № Е20198605037, с който за периода от 09.11.2021 г. до 08.12.2021 г. е определена временна неработоспособност с причина 1 /общо заболяване/ и диагноза по Международната класификация на болестите /МКБ/: К60.5 и болничен лист № Е20198605046, с който за периода от 09.12.2021 г. до 07.01.2022 г. е определена временна неработоспособност с причина 1 /общо заболяване/ и диагноза по МКБ: К60.5. Болничните листове са издадени въз основа на Експертно решение /ЕР/ № 2455/16.11.2021 г. на Териториална експертна лекарска комисия /ТЕЛК/ за общи заболявания при МБАЛ „Д-р Никола Василиев“ АД гр. Кюстендил, за продължаване на временната неработоспособност на Е.С.. Това експертно решение е отменено с ЕР № 14/07.01.2022 г. на Националната експертна лекарска комисия /НЕЛК/, специализиран състав по хирургични, ортопедични и сърдечно – съдови заболявания, с указания за ново освидетелстване от Цевтралната експертна лекарска комисия /ЦЕЛК/ ПРИ Медицинския институт на МВР. С ЕР № 61/03.02.2022 г. и ЕР № 62/03.02.2022 г., ЦЕЛК при МУ на МВР не е продължила временната неработоспособност на Е.С., съответно след 08.11.2021 г. и след 07.01.2022 г. и е приела, че същият е работоспособен. Двете експертни решения са получени от С. на 03.02.2022 г.! Същият се е явил на работното си място на 04.02.2022 г.
След преглед на доказателствата по делото се констатират следните противоречия:
По жалба на министъра на вътрешните работи с вх. № от 08.12.2021 г. до ТЕЛК, същата е получена в НЕЛК на 07.12.2021 г. Горното е описано по този начин и в дисциплинарното производство и в самата оспорена заповед. Жалбата се оказва, че е подадена на 29.11.2021 г., изпратена е на 03.12.2022 г. и е получена в НЕЛК на 07.12.2021 г. Тази дата е от съществено значение, тъй като с Протокол от 22.12.2021 г. на СЛКК при МЦ „Д-р Никола Василиев“, С. е изпратен на ТЕЛК за продължаване на неговата временна неработоспособност след датата 07.01.2022 г. Това е така, тъй като докато документите са в НЕЛК, се явява обективно невъзможно ТЕЛК да разгледа Протокола от 22.12.2021 г. на СЛКК за продължаване на временната нетрудоспособност и издаване на болничен лист.
Не става ясно на коя дата е получено експертното решение в ОД МВР – Кюстендил и служебно препратено към Министерството на вътрешните работи. От доказателствата представени от ответника същите твърдят, че са разбрали за експертното решение на НЕЛК на 14.03.2022 г., а от дисциплинарното производство се установява, че са разбрали за него на 21.02.2022 г., когато министърът на вътрешните работи издава заповед за образуване на дисциплинарно производство.
От представения по делото Протокол № р7974/21.04.2022 г. на ДРО относно предявяване на материалите от дисциплинарното производство и запознаване с обобощената справка, на гърба на протокола са посочени поиснати от жалбоподателя допълнителни доказателства, имащи отношение именно към доказване на фактическата обстановка, които са му били отказани. Неизпълнението на законовата процедура за събиране на поискани от жалбоподателя доказателства, опорочава административното производство като възпрепятства ефективното упражняване на законово рарантираното му право на защита в пълен обем.
Кои дати са верните, кои доказателства поискани от жалбоподателя са относими и не са представени от ответника при дисциплинарното производство, може само да се гадае и прави невъзможен съдебният контрол, вкл. и на преклузивните срокове по чл. 195 и чл. 196 от ЗМВР. С горното е нарушено правото на защита на жалбоподателя С. и е самостоятелно и напълно достатъчно основание за отмяна на процесната заповед, без да се изследват останалите мотиви изложени в жалбата.
Съгласно чл. 206 ал. 1 от ЗМВР, ДНО е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша дъържавния служител или да приеме писмените му обяснения, освен когато по независещи от държавния служител причини той не може да бъде изслушан или да даде писмени обяснения.
В съответствие с изискванията на чл. 206 ал. 1 от ЗМВР, С. е бил поканен от министъра на вътрешните работи /покана рег. № 8121р-5975/28.03.2022 г./ за даване на писмени обяснения или възражения по дисциплинарното производство образувано с МЗ № 8121К-903/21.02.2022 г. по реда на чл. 207 ал. 1 т. 1 от ЗМВР. Същият е дал писмено обяснение с рег. № 812100-5830/04.04.2022 г., в което ясно е посочил, че до 03.02.2022 г. не е бил запознат с експертните решения на НЕЛК и ЦЕЛК при МИ на МВР и поради тази причина се е явил на работното си място в ОД на МВР Кюстендил на 04.02.2022 г.!
След запознаване с всички приложени по преписката доказателства в съответствие с чл. 206 ал. 1 и ал. 4 от ЗМВР, министърът на вътрешните работи е издал и оспорената Заповед рег. № 8121К-4077/13.05.2022 г., връчена на 16.05.2022 г. на С., видно от положения от него подпис.
Извършвайки проверката по чл. 168 ал. 1 от АПК, съдът установи основания за отменяемост на административния акт, като счита че същата е издадена при нарушение на административнопроизводствените правила и материалния закон.
При гореустановените обстоятелства за проведена административна процедура при налагане на дисциплинарната отговорност на служителя, настоящата инстанция приема, че доводите за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при постановяване на заповедта са основателни, поради което възраженията в жалбата му в тази насока са потвърждават и съдът ще ги уважи. Мотиви в тази насока бяха изложени по – горе, което е достатъчно основание за отмяна на оспорената заповед.
С оглед на пълнота на изложението и събрания по делото доказателствен материал, съдът ще изложи съображения и за нарушение на материалния закон.
Посочената в заповедта фактическа обстановка не се установява по безспорен начин от събраните в хода на дисциплинарното производство доказателства.
Доказателствата приобщени по дисциплинарното производство, на основание чл. 171 ал. 1 от АПК се ползват с доказателствена сила пред съда. В хода на съдебното производство, твърдяните за извършените от С. нарушения не са доказани, по безспорен начин, както от обективна, така и от субективна страна, в хода на проведеното дисциплинарно производство по реда на чл. 207 ал. 1 т. 1 от ЗМВР, подробно изложени в изготвената обобщена справка и становище от страна на дисциплинарно - наказващия орган. Дори и да бе доказано, а то не е, наложеното наказание “уволнение”, не съответства на характера и тежестта на извършеното нарушение, което се определя като тежко дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 203 ал. 1 т. 3 от ЗМВР.
Съгласно нормата на чл. 210 ал. 1 от ЗМВР дисциплинарно наказание се налага с писмена заповед, в която задължително се посочват: извършителят; мястото; времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта. Нарушението е квалифицирано като такова по чл. 194 ал. 2 т. 1 и представлява неизпълнение на закона и на издадените въз основа на него подзаконови актове, на заповеди и разпореждания. Нормата е императивна. Непосочването на всички обстоятелства, при които е извършено нарушението и особено доказателствата, въз основа на които е установено, които следва да бъдат безпротиворечиви и не оставящи съмнение в извършеното, не дават възможност да се квалифицира извършеното нарушение, съответно да се упражни реален съдебен контрол върху него.
При излагането на фактическата обстановка в заповедта са допуснати явни противоречия, които бяха посочени по – горе в мотивите на решението. ДНО е длъжен да извърши всички процедурни действия по доказване на дисциплинарното нарушение, което в случая не се явява доказано по безспорен начин. Самият ДНО сочи в мотивите на заповедта си /лист 37 от делото/, „ въпреки че за служителя е имало издадено експертно решение решение № 2455/16.11.2021 г……то самото експертно решение, основание тяхното издаване /на болничните/, няма определен срок. Служителят ясно е съзнавал, че ЕР не може да послужи за оправдаване на отсъствието му от работа след 07.01.2022 г., а въз основа на него е следвало да бъде издаден нов болничен лист, който С. е следвало да представи пред органа по назначение. Въпреки това той не е предприел никакви действия в тази насока…“. Е, как да стане това, като с медицинския протокол от 22.12.2021 г. на СЛКК С. е изпратен на ТЕЛК за удължаване на нетрудоспособността му след 07.01.2022 г. Точно този протокол е изискан да се представи от ДРО в дисциплинарното производство и същият не е представен. Как може служителят да предвиди бъдещи събития, а именно отмяна на издадените му болнични листове, за които няма знание за тяхното реално съществуване към момента на вмененото му деяние, за да се яви или не на работното си място.
Този извод на ДНО се явява недоказан, а се презумира от административния орган, в чиято тежест е да докаже твърдяните факти по безспорен начин.
Безспорно за съда е, че деянието на С., а именно „неявяване на работа без уважителни причини в два последователни работни дни“, се явява абсолютно недоказано. Налице е липса на субективния елемент – вината на служителя. За да е съставомерно поведението му, следва да е установено и доказано по несъмнен начин дисциплинарно нарушение извършено виновно. Всички доказателства от проведеното дисциплинарно производство следва да водят до единствен възможен извод, че С. виновно не е изпълнил свое задължение и този извод да не може да бъде подлаган на съмнение. В случая, всички доказателства по делото сочат точно обратното, а именно тенденциозно отношение към жалбоподателя, с явната цел да бъде уволнен. Ако С. се е явил на работа преди 03.02.2022 г. /датата когато е узнал, че болничните му листове са отменени/, то всички издадени от него актове биха били нищожни, тъй като ще са подписани от лице, което се намира в отпуск поради временна нетрудоспособност. За добросъвестността на служителя служи и факта, че същият след като е разбрал, че издадените му болнични листове са отменени, е подал заявление за ползване на годишен отпуск от 29.03.2022 г., който не му е разрешен с резолюция от министъра, като с това си действие явно е показал тенденциозното си отношение към служителя и то преди да завърши дисциплинарното производство.
Не на последно място, съгласно чл. 206 ал. 2, при определяне на вида и размера на дисциплинарните наказания се вземат предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата. От приложените по делото доказателства, а и изрично посочени в оспорената заповед е видно, че същият е многократно награждаван за отлична служба – над 20 пъти и не му е налагано нито едно наказание!!! Горното сочи, че цялостното поведение на С. като служител на МВР е отлично. Това се потвърждава и от Заповед № 8121К – 656/04.02.2022 г. на министъра на вътрешните работи, с която назначава С. на ръководна длъжност – ДИРЕКТОР ІІ СТЕПЕН в „Звено за подпомагане на министъра по чл. 33 т. 1 от ЗМВР“ към Ръководството на МВР. Докато се води дисциплинарно производство срещу С., същият е повишен на ръководна длъжност от същия министър, който след това издава и заповедта за уволнение и прекратяване на служебното правоотношение. Да сочиш в заповедта, че служителят има „високи резултати в служебната дейност, за които е бил награждаван“ и да уволниш същия, поради издадени и отменени впоследствие болнични листове, които са поставили в невъзможност служителя да разбере на коя дата следва да се яви на работното си място, е меко казано нонсенс. Изложеното дотук, подкрепено от всички доказателства по делото – писмени и устни, сочи пълна безпринципност, изразяваща се в пристрастност, липса на съразмерност и законосъобразност на наложеното наказание, в грубо нарушение на принципа на чл. 6 ал. 1 от АПК.
Налагането на най – тежкото наказание „уволнение“ дори и да беше доказано твърдяното нарушение, а то не е, в никакъв случай не отговаря на тежестта на нарушението и е още едно основание за отмяна на оспорената заповед.
Налагането на дисциплинарното наказание „уволнение“ съставлява предпоставка за прекратяване и на служебното правоотношение в МВР по смисъла на чл. 226 ал. 1 т. 8 от ЗМВР.
Водим от горното, съдът счита, че предвид
всички изложени съображения по - горе, взети в тяхната съвкупност, процесната
заповед е издадена от надлежен административен орган в рамките на неговата
компетентност, при спазване на установената форма, но при нарушение на административно
- производствените правила и неправилно приложение на материално - правните
разпоредби, поради което същата се явява незаконосъобразен административен акт
и жалбата срещу нея се явява основателна.
С оглед изхода на делото, съдът няма да присъди разноски по същото, доколкото жалбоподателят изрично сочи, че не претендира такива.
Водим от горното и на основание чл. 172 ал. 2 от АПК, Кюстендилският административен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на Е.В.С., ЕГН **********, с адрес: ***, Заповед рег. № 8121К - 4077/13.05.2022 г. на министъра на вътрешните работи, с която му е наложено дисциплинарно наказание “уволнение” и е прекратено служебното правоотношение в МВР, на длъжност ВПД директор ІІ степен в „Звено за подпомагане на министъра по чл. 33 т. 1 от ЗМВР“ към ръководството на МВР /до 04.02.2022 г. на длъжност директор ІІ степен на ОДМВР – Кюстендил/, считано от датата на връчване на заповедта.
Решението може да се обжалва в 14 - дневен срок от съобщаването му пред Върховния административен съд на Р. България.
Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него.
Административен съдия: