№ 205
гр. Ихтиман, 24.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Радослава М. Й.ова
при участието на секретаря Цветелина Хр. Велева
като разгледа докладваното от Радослава М. Й.ова Гражданско дело №
20221840100229 по описа за 2022 година
Д. Б. Б., ЕГН ********** от гр. С. е предявил против ЗД „Л. И.“ АД, ЕИК *********,
иск за заплащане на сумата от 10 000 лева, представляваща застрахователно обезщетение за
претърпени неимуществени вреди под формата на болки и страдания, вследствие на ПТП от
15.10.2021г., причинено при управление на застрахован при ответника л.а. марка „БМВ“,
модел „320Д“ с рег. № ** **** **, ведно със законната лихва върху тази сума считано от
04.02.2022 г. до окончателното изплащане на сумата. Претендират се и разноски.
Ищецът, твърди че на 15.10.2021 г. на АМ „Тракия“ в изпреварваща лента се е
движел лек автомобил марка „БМВ“, модел „320Д“ с рег. № ** **** **, управляван от Й. С.
Щ., като в района на км. 48+000, поради движение с несъобразена с атмосферните условия
скорост реализира ПТП, удряйки движещия се до него лек автомобил марка „БМВ“, модел
„Х3“ с рег. № ** **** *, управляван от ищеца, след което и в дясна еластична ограда.
Съставен е Протокол за ПТП № 1808987, както и АУАН на виновния водач. Твърди се, че Б.
е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в продължителни болки и страдания, а
към момента на настъпване на произшествието лекият автомобил „БМВ 320Д“ е бил
застрахован в ЗД „Л. И.“ АД по застраховка „Гражданска отговорност“. Със заявление вх. №
12408/03.11.2021 е било поискано от ответното застрахователно дружество изплащане на
застрахователно обезщетение във връзка с претърпените неимуществени вреди, по което
няма произнасяне.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът представя писмен отговор, в който оспорва иска.
Оспорва се наличието на противоправност и вина на водача, причинно-следствена връзка
между действията на застрахования и настъпилите вреди. Оспорва се механизмът на ПТП,
като се твърди, че е налице случайно деяние за водача на застрахованото МПС. В случай че
се установят елементи от фактическия състав на деликта, се твърди че е налице
съпричиняване от самия пострадал, който с поведението си е създал предпоставки за
възникването им поради пътуване в МПС без поставен обезопасен колан. Оспорват се и
причинените телесни повреди. Искът се оспорва и по размер, доколкото претендираната
1
сума е силно завишена .
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства,
по отделно и в тяхната съвкупност и съобразно с чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема
следното от фактическа страна:
От приложения по делото протокол за ПТП № 1808987 от 15.10.2021 г. се установява,
че на 15.10.2021 г. в района на км 48+000 на Автомагистрала „Тракия“ посока гр. С. е
възникнало пътно-транспортно произшествие между лек автомобил „БМВ 320Д“, рег. №
********, управляван от Й. С. Щ. от гр. Ч. и лек автомобил „БМВ Х3“, рег. № ********,
управляван от Д. Б. Б. от гр. С.. В протокола за ПТП е посочено, че виновен за настъпване на
произшествието е водачът на лекия автомобил „БМВ 320Д“, който поради движение с
несъобразена скорост с атмосферните условия и е ударил движещия се до него лек
автомобил „БМВ Х3“, след което и в дясна еластична ограда..
Ответникът не оспорва, че за лекия автомобил „БМВ Х3“, рег. № ********, при
управлението на което е настъпило ПТП, е имало валидно действаща застраховка
„Гражданска отговорност“, сключена със ЗК „Л. И.“ АД с период на покритие 30.08.2021 г.
до 29.08.2022 г.
От представения по делото лист за преглед на пациент № 360184 от 18.10.2021 г.,
издаден от УМБАЛ „Пирогов“, кабинет по неврохирургия, се установява, че Д. Б. е потърсил
медицинска помощ във връзка с настъпилото на 15.10.2021 г. ПТП.
От заключението на допуснатата съдебномедицинска експертиза, което съдът
кредитира изцяло като обективно и безпристрастно, се установява, че Д. Б. в резултат на
пътното произшествие е получил навяхване на шията, като му е било препоръчано носенето
на шийна яка. Според вещото лице констатираните травматични увреждания са отзвучели за
период от 20-25 дни без да останат трайни или постоянни последици за здравето и живота на
пострадалия. В заключението е отразено, че констатираните увреждания се държат на
инерционното въздействие в областта на шията при рязкото изместване на главата в момента
на удара и при последващото движение на автомобила като увреждането може да се получи
независимо дали пострадалия е бил или не е бил с поставен обезопасителен колан.
С претенция от 03.11.2021 г. Д. Б. е предявил имуществена претенция пред ЗК „Л.
И.“ АД, по която няма данни по делото застрахователя да се е произнесъл.
От показанията на св. Й. Щ. се установява, че в действителност на 15.10.2021 г. е
настъпило ПТП между управлявания от него лек автомобил и автомобила на ищеца, като
времето било дъждовно. Щ. твърди, че произшествието е настъпило докато е извършвал
изпреварване, като гумата му е попаднала в дупка на пътното платно, в резултат на което
изгубил контрол на автомобила и се ударил в намиращия с в активната лента за движение
на автомагистралата лек автомобил. Според свидетеля в ударения автомобил е нямало
пострадали лица.
В показанията си св. А. В. твърди, че на 15.10.2021 г. Д. Б. й се обадил по телефона и
й споделил за настъпилото ПТП. Бил много уплашен, като вечерта се появили болки във
врата му. След като болките не отшумели след два дни отишъл на преглед в „Пирогов“.
Носил яка 3-4 седмици, боляла го главата и имал световъртеж. Свидетелката твърди и че
към настоящия момент изпитва болки при промяна на времето. Б. не желаел да шофира,
когато вали дъжд.
От заключението на допуснатата автотехническа експертиза, което съдът също
кредитира изцяло, е установено, че произшествието е настъпило в дясната активна лента за
движение на АМ „Тракия“, км 48+000 посока гр. С., като водачът на лекия автомобил „БМВ
2
320Д“ поради движение с несъобразена с атмосферните условия скорост /дъжд, мокра пътна
настилка/, губи управление, поднася и се отклонява вдясно, където с предната си част се
удря в лявата странична част /леви врати/ на движещия се в дясната лента автомобил „БМВ
Х3“. След удара лекия автомобил „БМВ Х3“ се е отклонил вдясно и настъпил приплъзващ
удар между дясната му част и еластичната ограда /мантинела/. Според вещото лице в
материалите по делото няма данни за наличие на дупки по платното на движение, като
предвид обстоятелството, че оглед на местопроизшествие не е извършван, съответно няма
замервания определяне на скоростите на движение на автомобилите по изчислителен път е
невъзможно. В разпита си в съдебно заседание вещото лице уточнява, че при дъжд и пи
движение със скорост под максимално допустимата – 120-130 км/ч е възможно да настъпи
аквапланинг и да се изгуби управлението на автомобила.
От правна страна
Предявен е иск по чл.432, ал.1 КЗ, който регламентира правото на пряк иск в полза на
пострадалото лице срещу застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" на
прекия причинител, като отговорността на застрахователя е функционално обусловена и
тъждествена по обем с отговорността на деликвента.
Съгласно разпоредбата на чл. 429, ал. 1, т. 1 КЗ с договора за застраховка
"Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие в границите на
определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за
причинени от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. Отговорността на
застрахователя се реализира, чрез заплащане на обезщетение на увреденото лице, което
обхваща всички имуществени и неимуществени вреди, пряк и непосредствен резултат от
увреждането, а също и на лихви за забава, когато застрахованият е отговорен пред
увредения за тяхното плащане.
За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 КЗ е необходимо
към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение,
породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност", както и да са налице всички
кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, пораждащи основание за
отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на
причинените вреди.
По делото бе установено от събраните писмени доказателства и от заключението по
назначената автотехническа експертиза, че причината за настъпването ПТП са субективните
действия на водача на лек автомобил "БМВ 320Д“, който поради несъобразена скорост с
атмосферните условия е загубил управлението над автомобила и е ударил странично лекия
автомобил „БМВ Х3“, управляван от пострадалия. При преценката на заключението по
допусната съдебно - автотехническа експертиза, съдът приема, че изводите на вещото лице,
кореспондират със събраните писмени и гласни доказателства в тяхната съвкупност и водят
до извода, че единствено противоправните действия на водача на лекия автомобил „БМВ
320Д“ са довели до пътно-транспортното произшествие, при което на ищеца са били
причинени описаните в заключението на СМЕ увреждания.
В принципен план протоколът за ПТП не се ползва с обвързваща доказателствена
сила на официален свидетелстващ документ по чл. 179, ал. 1 ГПК относно механизма на
ПТП, настъпилите вреди и причинно-следствената връзка между произшествието и вредите,
доколкото в тази си част протоколът не обективира изявления на длъжностното лице, което
го съставя относно обстоятелства, които е възприел лично, а само доказва какви изявления за
механизма на ПТП са направили пред него участниците в пътния инцидент. Затова
евентуално причинени вреди на участници в инцидента /които впрочем могат да се проявят
3
и впоследствие/ могат да бъдат установени с други доказателствени средства. В случая са
събрани доказателства /показанията на св. Воденичарова и фиша за преглед от УМБАЛ
„Пирогов“/ за това, че Д. Б. е пътувал в лекия автомобил „БМВ Х3“ и в резултат на
произшествието е навехнал шията си.
В този смисъл настоящият състав приема, че е налице установена по несъмнен начин
причинна връзка между противоправните действия на застрахования и вредата /причинени
физически увреждания вследствие на ПТП/. По делото не се доказа съпричиняване на
резултата. При наличие на подобно възражение е необходимо при условията на пълно,
главно доказване да се установи конкретно поведение на пострадалия, което пряко да е
предпоставило или улеснило настъпването на ПТП. В конкретния случай по делото не са
събрани доказателства за причинна връзка между действия на пострадалия. От
заключението на СМЕ се установява, че настъпилите увреждания биха били причинени
независимо от обстоятелството дали ищцата е била с поставен обезопасителен колан или не.
По делото бе установен и последният елемент от фактическия състав за ангажиране
на отговорността на застрахователя по предявения пряк иск по чл.432, ал.1 КЗ - наличието
на валидно застрахователно правоотношение към момента на ПТП между ответника по и
собственика на МПС - участвало в ПТП и виновно за него по застраховка "Гражданска
отговорност на автомобилистите". В случая от страна на ответника не се оспорва това
обстоятелство, а и от справката от системата на Гаранционния фонд е съдът приема за
доказано съществуването на валидно застрахователно правоотношение между ЗК „Л. И.“
АД и виновния водач.
Доказан по основание, предявеният иск по чл.432, ал.1 КЗ - за заплащане на
обезщетение за причинени неимуществени вреди, е доказан отчасти и по размер.
Размерът на обезщетението за неимуществените вреди се определя от съда по
справедливост - чл. 52 ЗЗД, като следва да се вземат предвид характера и вида на
увреждането, настъпилите последици, продължителността и интензивността на
претърпените болки, продължителността на възстановителния период и др., съгласно
задължителните разрешения, дадени в ППВС № 4 от 1968 г. В разглеждания случай
неимуществените вреди са във формата на болки, страдания и неудобства, понесени като
последица от получените при ПТП травматични увреждания на шията на ищеца.
Пострадалият е преживял значителен стрес, а и от показанията на св. Воденичарова се
установява, че и към настоящия момент изпитва безпокойство при пътуване с автомобил,
което несъмнено се е отразило на начина му на живот. Не се установяват обаче трайни
последици за здравето на пострадалия, още повече, че според вещото лице такива не е
вероятно да настъпят. Освен това не се събраха доказателства за наличие на временна
неработоспособност на ищеца. При тези данни и като се има предвид икономическите
условия в страната към датата на събитието, съдът приема, че справедливият размер на
обезщетението за причинените неимуществени вреди е 5000 лева. Определянето на по-
голямо обезщетение би довело до несъответстващо на изискванията на справедливостта
имуществено разместване, поради което за разликата до пълния предявен размер от 10 000
лева искът следва да бъде отхвърлен.
Върху определеното застрахователно обезщетение на основание чл. 497, ал. 1, т. 2,
вр. чл. 496, ал. 1 КЗ следва да бъде присъдена законната лихва, считано от 04.02.2022 г. до
окончателното заплащане на сумата.
По разноските
При този изход на спора по делото, в съответствие с чл. 78, ал. 1 и 3 ГПК право на
4
разноски имат както ищецът, така и ответникът съразмерно на уважената, съотв.
отхвърлената част от иска.
Разноските на ищеца включват държавна такса /400 лева/ и депозити за изготвяне на
съдебно медицинска /150 лева/ и автотехническа експертиза /150 лева/, както и изплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева. От страна на ответника е направено
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Съдът приема, че
възражението е неоснователно , тъй като макар и делото да не се отличава със значителна
правна и фактическа сложност, то е приключило в три съдебни заседания, а и страната не е
длъжна да избере процесуален представител съобразно най-ниско изискваното
възнаграждение. В този смисъл съдът приема, че ответника дължи на ищеца разноски в
размер на 750,00 лева.
В полза на ответника се дължат направените от него разноски в размер на 225,00 лева
- 150 лева за депозити по изслушаните експертни заключения, 25,00 лева депозит за
възнаграждение на свидетел, както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева.
Воден от горното С Ъ Д Ъ Т
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.432, ал.1 КЗ ЗК „Л. И.“ АД, ЕИК *********, седалище и
адрес на управление: гр. С., бул. „С. Ш.“ № *** ДА ЗАПЛАТИ на Д. Б. Б., ЕГН **********
от гр. С., ж.к. „Л. ***“, вх. Б, ет. 9, ап. *** сумата от 5000,00 лв. /пет хиляди лева/,
представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди под
формата на болки и страдания, вследствие на ПТП от 15.10.2021г., причинено при
управление на застрахован при ответника лек автомобил с рег. № ** **** **, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 04.02.2022 г. до окончателното заплащане на
задължението, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата до пълния му предявен размер
от 10 000,00 лева.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК ЗК „Л. И.“ АД, ЕИК *********, седалище
и адрес на управление: гр. С., бул. „С. Ш.“ № *** ДА ЗАПЛАТИ на Д. Б. Б., ЕГН
********** от гр. С., ж.к. „Л. ***“, вх. Б, ет. 9, ап. *** сумата от 750,00 лв. /седемстотин и
петдесет/ разноски в производството.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Д. Б. Б., ЕГН ********** от гр. С., ж.к.
„Л. ***“, вх. Б, ет. 9, ап. *** ДА ЗАПЛАТИ на ЗК „Л. И.“ АД, ЕИК *********, седалище и
адрес на управление: гр. С., бул. „С. Ш.“ № *** сумата от 225,00 лв. /двеста двадесет и пет
лева/ разноски в производството.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Софийски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________
5