РЕШЕНИЕ
№ 205
гр. Горна Оряховица, 19.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, I СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и седми септември, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Павлина Тонева
при участието на секретаря Ивелина Анг. Панова
като разгледа докладваното от Павлина Тонева Административно
наказателно дело № 20214120200556 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ „Р*********“ ***********, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление гр. *************, представлявано от
управителя В. Й. Г. останал недоволен и обжалва Наказателно постановление
№ 573943-F606937/23.04.2021 г. на Началник на Отдел „Оперативни
дейности” Велико Търново в ЦУ на НАП, с което на основание чл. 185, ал. 2,
във вр. с ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ му е
наложена имуществена санкция в размер на 600 лева за нарушение на чл. 33,
ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез
фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към
софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват
продажби чрез електронен магазин /загл. изм. ДВ, бр. 80/2018 г./, издадена от
министъра на финансите, във вр. с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС. Поддържа, че
постановлението е незаконосъобразно, издадено в нарушение на материалния
закон. Твърди, че констатираната разлика в касовата наличност се дължала на
грешка на служителката, която не е направила служебно извеждане на парите
от касата от предходната смяна. Счита, че случаят е маловажен, поради което
е следвало административнонаказващият орган за приложи чл. 28 от ЗАНН.
Моли съда да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно.
1
В съдебно заседание чрез процесуалния си представител адв. И. И. от
ВТАК жалбоподателят поддържа жалбата. Допълнително излага доводи за
незаконосъобразност на наказателното постановление поради допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила.
ВЪЗЗИВАЕМАТА СТРАНА ЦУ НА НАП – СОФИЯ, ГЛАВНА
ДИРЕКЦИЯ „ФИСКАЛЕН КОНТРОЛ“, представлявана от гл. юрисконсулт
Х. К., оспорва жалбата. Счита, че наказателното постановление е правилно и
законосъобразно. Поддържа, че от събраните по делото доказателства се
доказва по безспорен начин извършеното от дружеството нарушение, което е
формално. АНО е обсъдил направените възражения, съобразил е всички
факти и е изложил подробни мотиви, че не са налице предпоставките за
прилагане на чл. 28 от ЗАНН. Моли съда да остави без уважение подадената
жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
ЗАИНТЕРЕСОВАНАТА СТРАНА РАЙОННА ПРОКУРАТУРА –
ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТО – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, редовно призована, не
изпраща процесуален представител и не изразява становище по жалбата.
СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства, приема за установено следното:
На 20.03.2021 г. С. Х. Ш. и Г. С. С. – инспектори по приходите в ЦУ на
НАП, Главна дирекция „Фискален контрол“, Дирекция „Оперативни
дейности“ извършили проверка на търговски обект по смисъла на §1, т. 41 от
ДР на ЗДДС – кафе-бар „Р.“, находящ се в ********, стопанисван от „Р.“
ЕООД. При извършената проверка установили, че дневният оборот от
монтираноно в обекта фискално устройство модел TREMOL M20, с
индивидуален номер ZK142632 и индивидуален номер на фискална памет
50180727, съгласно междинен отчет № 033468/16:57:04 ч. от описаното
фискално устройство е в размер на 478,20 лв., а фактическата наличност в
касата е в размер на 134,74 лв., съгласно изготвен опис на паричните
средства. Установената разлика в касовата наличност е в размер на 363,46 лв.
и представлява извеждане на пари от касата, която не е регистрирано на
фискалното устройство в момента на извършването с точност до минута. За
извършената проверка е съставен Протокол за извършена проверка сер.АА №
0009006/20.03.2021 г.
За така констатираното нарушение на 25.03.2021 г. С. Х. Ш., сега с
фамилия Н. съставила против „Р.“ ЕООД, ЕИК ****** в присъствието на
управителя В. Й. Г. Акт за установяване на административно нарушение №
F606937/25.03.2021 г., в който приела, че дружеството е извършило
нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ.
В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН са направени писмени възражения по
съставения акт.
2
На 23.04.2021 г., след като разгледал административнонаказателната
преписка, образувана по съставения АУАН № F606937/25.03.2021 г. и
преценил възражението за неоснователно, като приема, че нарушението не е
довело до неотразяване на приходи, Началникът на Отдел „Оперативни
дейности” Велико Търново в ЦУ на НАП издал обжалваното Наказателно
постановление № 573943-F606937/23.04.2021 г., с което на основание чл. 185,
ал. 2, във вр. с чл. 185, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност
/ЗДДС/ наложил на „Р.“ ЕООД, ЕИК ******** имуществена санкция в размер
на 600 лева за нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. за
регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в
търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и
изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин
/загл. изм. ДВ, бр. 80/2018 г./, издадена от министъра на финансите, във вр. с
чл. 118, ал. 4 от ЗДДС.
Препис от НП бил връчен на управителя В. Й. Г. на 23.07.2021 г.
Жалбата против постановлението била подадена на 27.07.2021 г. чрез АНО до
РС – Горна Оряховица.
Горната фактическа обстановка съдът установи, след като прецени
поотделно и в тяхната съвкупност показанията на разпитаните свидетели С.Х.
Н., М. И. К. и Н. Н. Д. и приетите по делото писмени доказателства.
Въз основа на така установените факти по делото, съдът достига до
следните правни изводи:
Жалбата е подадена пред компетентен съд в срока по чл. 59, ал. 2 от
ЗАНН от лице, което има право да обжалва наказателното постановление,
поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
АУАН е съставен от компетентен орган. С.Х. Н. - на длъжност старши
инспектор по приходите, е орган по приходите по смисъла на чл. 7, ал. 1, т. 4
от ЗНАП, и съгласно чл. 193, ал. 2 от ЗДДС и т.2.1 от Заповед № ЗЦУ-
1149/25.08.2020 г., издадена от Изпълнителния директор на НАП, е бил
надлежно оправомощен да състави АУАН.
Актът е съставен в присъствието на представляващия „Р.“ ЕООД, ЕИК
****** В. Й. Г., като й е връчен срещу разписка препис от акта. На
представляващия дружеството е била осигурена възможност да възрази срещу
констатациите на актосъставителя в момента на съставяне на акта, както и да
представи писмени възражения в законния тридневен срок от неговото
подписване.
Началникът на Отдел „Оперативни дейности” Велико Търново в ЦУ на
НАП е надлежно оправомощен да издаде обжалваното НП по силата на т.1.1.г
3
от Заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020 г. на Изпълнителния директор на НАП.
НП е издадено преди изтичане на шест месеца от съставяне на акта.
Неоснователно е оплакването на жалбоподателя за допуснато
съществено нарушение на административнопроизводствените правила поради
това, че в обстоятелствената част на АУАН и НП е изписан ЕИК, който е
различен от неговия ЕИК. Действително в абз.2 от обстоятелствената част на
АУАН, съответно абз.2 от обстоятелствената част на НП е посочен ЕИК
*********, който е различен от ЕИК на „Р.“ ЕООД. Съдът приема, че в случая
се касае за допусната техническа грешка, тъй като в съответствие с
разпоредбите на чл. 42, т. 6 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1 т. 4 от ЗАНН в АУАН и
НП са посочени коректно нарушителя „Р.“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и
адрес на управление гр. ************, представлявано от управителя В. Й. Г.
Независимо от това, в хода на административнонаказателното
производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
водещи до ограничаване правото на защита на жалбоподателя.
Отговорността на жалбоподателя е ангажирана на основание
разпоредбата на чл. 185, ал. 2 от ЗДДС, която предвижда глоба или
имуществена санкция в размер от 3000 лева до 10 000 лева за едноличен
търговец или юридическо лице, което извърши или допусне извършването на
нарушение на чл. 118 от ЗДДС или на нормативен акт по неговото прилагане,
извън случаите по чл. 185, ал.1 от ЗДДС. Последната пък предвижда
имуществена санкция или глоба за едноличен търговец или юридическо лице
от 500 лева до 2000 лева за лице, което не издаде фискален бон за
регистриране и отчитане на извършените от него доставки/продажби.
Съгласно чл. 185, ал. 2, изр.второ от ЗДДС, когато нарушението не води до
неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал. 1. Анализът на нормите
налага извода, че за да се наложи на търговец наказание „имуществена
санкция“ в размерите по чл. 185, ал. 2 от ЗДДС, следва нарушението по ал. 2
да е довело до неотразяване на приходи, факт, който е елемент от състава на
административното нарушение и който подлежи на установяване и доказване
от наказващия орган, както и изрично посочване в описание на нарушението.
След като законодателят изрично е посочил в изр.второ на чл. 185, ал.2 от
ЗДДС, че не следва от деянието да са настъпили вредоносни последици за
фиска, то такива констатации следва да има в АУАН и в НП. В случая такива
констатации са посочени едва в НП, което настоящата инстанция намира за
недопустимо, т.к. същите са елемент от състава на административното
нарушение и следва да са посочени в АУАН в съответствие с изискванията на
чл. 42, т. 4 от ЗАНН. Неоснователни са доводите на въззиваемата страна, че
за актосъставителя е било необходимо допълнително изясняване, вкл. след
евентуални справки и проверки. Освен това АУАН е съставен 5 дни след
извършване на проверката - време което е достатъчно за изясняване на
коментираното обстоятелство и съответното му отразяване от
4
актосъставителя. Констатирания порок на АУАН по чл. 42, т. 4 от ЗАНН не
може да бъде саниран с наказателното постановление, още повече, че в
случая конкретизирането на изпълнителния състав на нарушението е отразен
от АНО едва ли не като резултат от подаденото възражение.
Макар като нарушената норма правилно да е посочен чл. 33, ал. 1 от
Наредба Н-18/13.12.2006г. на Министерство на финансите за регистриране и
отчитане на продажби в търговски обекти чрез ФУ , към която препраща чл.
185, ал. 2, във вр. с ал. 1 от ЗДДС, като цяло е в случая е налице невярна и
неточна правна квалификация. След като административно - наказателната
отговорност е ангажирана на основание чл. 185, ал. 2, изр.второ от ЗДДС, то
следва да се посочи целият текст, доколкото е налице съществено различие в
двете изречения, при първото изпълнителното деяние е само неиздаване на
касов бон и съответно вредоносен резултат, а ал. 2, изр.първо изисква
нарушението на нормативен акт да е извън случаите на неиздаване на касов
бон, поради което посочените в правната норма наказания са в завишен
размер. Следователно и това нарушение по изр.първо изисква да е налице
вредоносен резултат. Единствено изр.второ на чл. 185, ал. 2 от ЗДДС изисква
установяване на факта, че такива вреди не са настъпили. Или в обобщение
АНО следва да установи всички елементи от състава на нарушението, вкл.
изпълнителното деяние и липсата на вредоносен резултат - неотчетен приход,
респ. ДДС в полза на фиска, което не е сторено в настоящата хипотеза.
Поради това е налице съществено процесуално нарушение, тъй като
жалбоподателят не е могъл да разбере в какво е обвинен и да организира в
пълен обем защитата си по административнонаказателното обвинение.
Неоснователно е оплакването на жалбоподателя за непосочване
формата на изпълнителното деяние, доколкото в АУАН и НП изрично е
отразено, че става въпрос за извършителство.
Констатираните нарушения на административнопроизводствените
правила са съществени, не могат да бъдат санирани в съдебната фаза и
съставляват основание за отмяна на обжалваното наказателно постановление.
За пълнота на изложението следва да се отбележи и, че наказателното
постановление е издадено в нарушение на материалния закон.
Настоящата инстанция счита, че в случая от АНО е следвало да бъде
приложена разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Според събраните по делото
доказателства от извършеното нарушение няма реално настъпили вредни
последици за фиска. По делото не са налични данни жалбоподателят да е бил
санкциониран за други нарушения на данъчното законодателство, такива
предходни нарушения не са твърдяни и от администрацията, на нито един
етап от производството. Касае се за неголяма парична сума, която е следвало
да бъде маркирана като служебно изведена, а от АНО на практика не са
обсъдени обясненията на наказаното лице относно причините за липсата на
5
такова маркиране – наличието на множество клиенти, които е следвало да
бъдат обслужени своевременно при смяна на смените, довело до грешка на
служителя, който е следвало да изведе служебно оборота от първата смяна.
Деянието се явява изолирано и инцидентно за конкретния данъчен субект и
няма вредоносни последици за фиска. Изложеното обосновава извод, че
санкционираното административно нарушение разкрива по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения по чл.
33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ. Затова наложената санкция,
макар и в минимално предвидения от закона размер, се явява несъразмерно
тежка и не съответства на характера и тежестта на нарушението. В този
смисъл и решение № 203/14.10.2021 г. по КНАХД № 10206/2021 г. по описа
на Административен съд – Велико Търново и др.
С оглед изложените съображения обжалваното Наказателно
постановление № 573943-F606937/23.04.2021 г. на Началник на Отдел
„Оперативни дейности” Велико Търново в ЦУ на НАП следва да бъде
отменено като незаконосъобразно.
Водим от изложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 573943-F606937/23.04.2021 г.
на Началник на Отдел „Оперативни дейности” Велико Търново в ЦУ на НАП,
с което на „Р.“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление гр.
*******, представлявано от управителя В. Й. Г., на основание чл. 185, ал. 2,
във вр. с ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ е
наложена имуществена санкция в размер на 600 лева за нарушение на чл. 33,
ал. 1 от Наредба №Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез
фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към
софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват
продажби чрез електронен магазин /загл. изм. ДВ, бр. 80/2018 г./, издадена от
министъра на финансите, във вр. с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – Велико Търново в 14-дневен срок от съобщението до страните.
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________
6