№ 15
гр. Пазарджик , 18.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито
заседание на осемнадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав С. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
като разгледа докладваното от Минка П. Трънджиева Въззивно гражданско
дело № 20215200500360 по описа за 2021 година
Производството е по чл.435 ал.2 т.6 от Граждански процесуален кодекс.
Обжалван е отказ на ДСИ при РС Пазарджик за прекратяване на
изпълнително производство на основание ч.433 ал.1 т.8 от ГПК.
Жалбоподателите Н.Н. и Б.Н. твърдят ,че изпълнителното производство
срещу тях било образувано на 07.01.2011г.като неговата висящност е
поддържана от 07.01.2011г. до 20.02.2017г. През посоченото време нямало
период повече от две години, през които взискателят да не е поискал
извършване на принудително изпълнително действие .
На 20.02.2017г. бил извършен въвод във владение, като е съставен и
протокол за извършеното изпълнително действие. След посоченото на
20.02.2017г. принудително изпълнително действие, с молба от 04.12.2017г.
взискателят е поискал ДСИ да извърши справка в регистъра на БНБ за
наличието на банкови сметки на длъжниците, да се заличи вписаната
възбрана на недвижимия имот, за който е извършена публична продан по
изпълнителното дело, да се издаде удостоверение по чл.19 ал.2 от
Правилника за вписване, както и да бъде уведомен за извършените справки.
1
На 22.01.2018г. до взискателя били изпратени за сведение справки за
банковите сметки на длъжниците. През периода от 20.02.2017г. до
20.02.2019г. по сметка на ДСИ са постъпвали различни суми, е които
длъжникът Б.Н. е извършвал частични доброволни плащания на
задължението си и сумите са изплащани от ДСИ на взискателя.
Едва на 22.02.2019г. с молба входирана в деловодството от взискателя е
поискано налагане на възбрана на недвижим имот, собственост на
длъжниците.
Видно било от движението на изпълнителното ,че в периода от
20.02.2017г. до 20.02.2019г. не е извършено нито едно изпълнително
действие.
В доводите в жалбата се извършва известно смесване на условията и
основанията , при които е налице хипотезата на чл.433 ал. 1 т.8 от ГПК и на
изпълнителните действия , годни да прекъснат погасителната давност:
Длъжникът Б.Н. извършвал през цитирания период частични
доброволни плащания, което обаче не би могло да се тълкува като признание
на цялото вземане на осн. чл. 116, буква „а" ЗЗД, а единствено - като
признание на платената част от същото и само за нея би прекъснало
давността.
Извършването на доброволни погасителни плащания по дълга - предмет
на изпълнителния лист, чиято последица е частично удовлетворяване на
изпълняемото вземане, не било обстоятелство, с чието настъпване законът да
постановява, че спира да тече или че се прекъсва двугодишния срок по чл.
433, ал.1, т.8 ГПК, т.е. на това обстоятелство не било придадено правното
значение на отрицателна предпоставка за преустановяване на свободното
календарно текучество на този срок. Достатъчно било да е налице
обективния факт на бездействие на взискателя за определения перид от
време.Мотивират тезата си и молят обжалваното постановление да бъде
отменено и указано прекратяването на изпълнителното производство.
В срок е постъпил писмен отговор от „Ф.И.А.“ ЕООД,които намират
жалбата за неоснователна.
2
Не оспорват изложените обстоятелства в жалбата относно развитието на
исковото производство.
Считат,че плащанията , които са извършвани „доброволно“ от един от
длъжниците в рамките на изпълнителното производство не могат да се
приемат за доброволно изпълнение на дълга , тъй като са извършвани по
сметката на ДСИ.
Излагат доводи относно разноски.
Съдебният изпълнител е изготвил мотиви , намира жалбата за
неоснователна.
Съдът , като прецени доказателствата по делото и доводите на страните
намира жалбата за допустима , но неоснователна.
Между страните не са спорни обстоятелствата относно развитието на
изпълнителното производство.
Изпълнително дело № 12 по описа на ДСИ при РС Пазарджик за 2011
година е образувано по молба на ЦКБ АД против двамата жалбоподатели за
изпълнение на парично вземане.
Вземането е цедирано от първоначалния взискател на „Ф.И.А. „ ЕООД с
договор от 28.12.2011 година.
От образуването на делото са извършени редица изпълнителни
действия , като включително е насочено изпълнение и върху недвижим имот.
На 20.02.2017 година е предприет и въвод във владение,като видно от
извършена експертна справка дълга към този момент е възлизал на 98 743,56
лева.
Видно от данните по делото от взискателя Б.Н. периодично са
постъпвали суми за погасяване на дълга.
С молба от 4.12.2017 година взискателят е поискал извършване на
справки за наличие на банкови сметки .
3
Постъплението на суми от длъжника по сметката на ДСИ е
продължавало , видно от представените писмени доказателства.
С молба от 22.02.2019 година е поискано налагане на възбрана върху
недвижим имот.
Впоследствие са предприети и други изпълнителни действия ,като
например с молба от 9.09.2020 година е поискано налагане на запор върху
банкови сметки.
Едва на 12.02.2021 година длъжниците са поискали прекратяване на
изпълнителното производство,излагайки същите доводи ,които са изложени в
жалбата и подържайки ,че за един минал период от 20.02.2017 година до
20.02.2019 година изпълнителни действие не са предприемани.
При тези данни спорния въпрос е,налице ли е хипотезата на чл.433 ал.1
т.8 от ГПК при наличието на регулярно постъпление на суми по
изпълнителното дело.
Цитирания текст е ясен и той цели стимулиране активността на
взискателя , респективно на съдебния изпълнител.Тезата на жалбоподателя е
неприемлива ,тъй като сумите постъпват именно по изпълнителното дело , а
не в резултат на уговорка между страните ,извън рамките на изпълнителния
процес.
Липсата на изпълнителни действия не се дължи на незаинтересованост
на взискателя , а на наличие на изпълнение и в действителност приемането на
това частично изпълнение е изцяло по волята на взискателя и напълно
обслужва интересите на длъжника.
Постъпването на тези суми от длъжника и приемането им от взискателя
подържат висящността на изпълнителния процес и не позволяват прилагането
на нормата на чл.433 ал.1 т.8 от ГПК.
Този текст няма за цел да освободи длъжника от отговорност или да му
позволи да злоупотребява с правата си.
Отделно от това след изтичане на периода ,за който се твърди ,че има
4
бездействие на взискателя са предприети редица изпълнителни
действия,които са сложили началото на нов период по смисъла на чл.433 ал.1
т.8 от ГПК.
Дали се касае за действия които прекъсват давността относно
материалното право не е предмет на това производство.
Съобразявайки изложеното , както и трайната практика на съдилищата
по този въпрос , съдът намира ,че жалбата е неоснователна и следва да бъде
оставена без уважение, като се потвърдят действията на ДСИ,
материализирани в постановление , с което е направен отказ за прекратяване
на изпълнителното производство на основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК.
Мотивиран от изложеното Пазарджишки окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА постановление на ДСИ при РС Пазарджик от
12.02.2021 година , с което е отказано по молба на длъжниците Н.Н. и Б.Н.
прекратяване на изпълнителното производство по изп.д.№12 по описа за 2011
година на основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5