Р Е Ш Е Н И Е
№ ...............
гр. София, 09.03.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV-Г въззивен състав, в публично заседание на седемнадесети декември през
2019 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ ОРЕШАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДЕСИСЛАВА
ПОПКОЛЕВА
ИВА
НЕШЕВА
при
секретаря Антоанета Петрова, като разгледа докладваното от съдия Попколева гражданско
дело № 11689 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от 22.05.2019
г. на ответниците А. Х.Т., Д.Х.Т., Е.Н.Н., А.Г.Н., Г.А.Г., А.В.С., М.Х.Н., М. П.С., А.Г.А., Ц. В.Р.
и „И.К.” ЕООД против решението от 30.04.2019 г. по гр. дело № 63519/2016 г. на
Софийския районен съд, 118 състав, с което е признато по отношение на
жалбоподателите, че ищците А.Е.В. и Р.Е.С. , са собственици на незастроената
част от дворно място-УПИ IX-2, кв.317а по плана
на гр.София, м. „Буката”, с административен адрес: гр.София, ул.”*******представляващ
поземлен имот с идентификатор 68134.203.269 по КК и КР одобрени със заповед №
РД-18-50/20.06.2016 г. на изп.директор на АГКК, която незастроена част е
отразена на скицата – приложение № 4 към заключението на техническата
експертиза – лист 127 от делото като част без площно оцветяване, по букви Б, В
от една страна и до дъното на УПИ към североизточната граница на имота и
жалбоподателите са осъдени на основание чл.108 ЗС да предадат на ищците
владението върху тази незастроена част от дворното място. С решението
жалбоподателите са осъдени да заплатят на ищеца А.Е.В. сумата от 1800 лв., а на
ищцата Р.Е.С. сумата от 3 458,78 лв.-разноски по делото.
Според въззивниците решението е неправилно,
тъй като противоречи на закона, като СРС не е отчел факта, че не само ответниците,
но и ищците са собственици на индивидуални обекти в сградата и съответно
притежават и съответните идеални части от общите части на сградата, за които
намира приложение режимът на етежната собственост и е възприел последните
единствено като носители на правото на собственост върху идеални части от
поземления имот, в който е построена сградата. Съдът не е взел предвид
възражението на ответниците, че асфалтираната част от
дворното място се ползва като паркинг от въеждането на сградата в експлоатация
от 1998 г. и се ползва по този начин от всички живущи в жилищната сграда,
включително и от ищците. По делото било установено също така, че в
претендираната от ищците незастроена част от дворното място е построен подземен
гараж, състоящ се от седем гаражни клетки, като по проект покривът на подземния
гараж е разработен като плоча с частично озеленяване с тревна и високостеблена
растителност, място за отдих и пясъчник, но вертикалната планировка не е
реализирана, т.е претедирана от ищците незастроена част от дворното място, на
практика е покрив на подземния гараж, който по естеството си представлява обще
част към сграда в режим на етажна собственост. Ето защо, доколкото в случая
постройката, изградена в дворното място, се състои от жилищна сграда и подземни
гаражи, като заема почти цялата площ на дворното място, собствениците на
постройката могат да го ползват, тъй като в случая това е необходимо за използване
на постройката съобразно нейното предназначение. Поддържа се, че неправилно СРС
е приел за неоснователен доводът на ответниците, че спорната част от дворното
място представлява обща част за етажната собственост, тъй като е разположена
над подземните гаражи. Поддържат доводитите си, заявени в отговора на исковата
молба, че доколкото процесната незастроена част от
дворното място представлява покрив на подземния гараж и като такъв представлява
обща част по естеството си, то той е в режим на етажна собственост, поради
което всички собствениците на индивидуални обекти в сградата имат право да
ползват тази част от дворното място. С оглед изложеното молят решението на СРС
да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което искът да бъде
отхвърлен. Претендират разноски за двете съдебни инстанции.
Въззиваемите страни - ищците са
депозирали отговор на въззивната жалба, в който поддържат, че последната е
неоснователна. Според тях изводът на съда за основателност на иска с правно
основание чл.108 ЗС е правилен, поради което молят решението да бъде
потвърдено.
Софийският градски съд, като прецени
събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК във
връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и
възраженията на въззиваемите страни, намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269
ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото
в жалбата.
Решението на
първоинстанционният съд е валидно и допустимо. Същото е и правилно, като въззивният
съд споделя мотивите на СРС, поради което на основание чл.272 ГПК препраща към
тях, като във връзка с доводите, изложени във въззивната жалба на ответниците
следва да се изложат и следните съображения:
По
делото няма спор между страните, че ищците са придобили идеални части от
правото на собственост върху дворно място съставляващо парцел IX-2,
кв.317 по плана на гр.София, м. „Буката”, с административен адрес: гр.София,
ул.”*******представляващ поземлен имот с идентификатор 68134.203.269 по КК и КР
одобрени със заповед № РД-18-50/20.06.2016 г. на изп.директор на АГКК, като
през 1996 г. собствениците на парцела, са учредили в полза на ЕТ „К.-Г.З.”
правото да построи жилищна сграда в имота, която е построена и въведена в
експлоатация през 1998 г. Няма спор и относно факта, че ответниците са
придобили собствеността върху самостоятелни обекти в жилищната
сграда-апартаменти и подземни гаражи, ведно с идеални части от общите части на
сградата и толкова идеални части от правото на строеж върху мястото, в което е
построена сградата, но не са придобили идеални части от правото на собственост
върху дворното място. При така установеното от фактическа страна, правилно СРС
е приел, че в случая принадлежността на правото на собственост върху дворното
място е отделена от принадлежността на правото на собственост върху сградата по
реда на чл.63 ЗС, в която хипотеза суперфициарът, респ. купувачите на
индивидуалните построени обекти в нея, стават собственици на построеното и по
отношение на общите части на сградата, е приложеним режима на етажната
собственост. Доколкото обаче дворното място принадлежи само на учредилите
правото на строеж лица, т.е. налице е разделна собстсвеност между земята и
постройката върху нея, по отношение на земята режимът на етажна собственост не
намира приложение, а е приложима разпоредбата на чл.64 ЗС относно ползването на
дворното място от суперфициарните собственици. Съгласно константната съдебна практика
на ВКС, обективирана, освен в посоченото от СРС
решение № 363/17.10.2011 г. на ВКС по гр.д. № 663/2010 г., I
г.о., и в решение № № 538/9.07.2010 г. на ВКС по гр.д. № 519/2009 г., IV
г.о., решение № 152/30.09.2015 г. на ВКС по гр.д. № 1318/2015 г., I
г.о. и други, използването на земята от суперфициарния
собственик не може да е безпределно, а следва да се простира единствено в
рамките на необходимото ограничаване на правото на собственика на земята да я
използва. Затова законът определя, че ползването на чуждия имот е допустимо в
обема на необходимото за ползването на сградата пространство, като редът по
който се определят прилежащите площи към съществуващите сгради е предвиден в
ЗУТ, според който прилежащата площ към сградите следва да се приема за площ,
необходима за обслужването на съответната сграда. Ако в акта, с който е
отстъпено правото по чл.63 ЗС, не е постановено друго, правото на собственика
на постройката се ограничава само до правомощията, установени с чл.64
ЗС-ползване на такава част от мястото, върху което е построена сградата, която
му осигурява нормален достъп до сградата, вкл. За поддържането й в нормално и
годно за ползване състояние. Определящото е, че правата на собственика на
отделен обект в сградата по отношение на дворното място са такива по чл.64 ЗС,
а не права на собственик, поради което незастроената част от мястото не може да
се ползва за такива дейности, които биха лишили от съдържание правото на
собственика на земята / например за обособяване на паркинг, за създаване и
поддържане на тревна площ и други подобни/.
В конкретния случай тази необходима за
ползването на сградата площ е определена от вещото лице по приетото заключение
на СТЕ в размер на 108,80 кв.м. Извън тази площ, етажните собственици, които не
притежават право на собственост върху дворното място, не могат да ползват
останалата незастроена част от него за дейности- в случая за паркиране на
автомобили, които лишават от съдържание правото на собственост на собственика на земята. Ето защо, правилен
е изводът на СРС, че след като ответниците не
притежават право на собственост върху дворното място, последните ползват
незастроената част от същото без правно основание, поради което искът на ищците
с правно основание чл.108 ЗС се явява основателен.
Въззивният съд
споделя изводът на СРС за неоснователност на доводът на ответниците,
че незастроената част от дворното място представлява обща част за етажната
собственост, тъй като е разположена над подземните гаражи, доколкото това
обстоятелство е неотносимо към преценката какъв е
статутът на спорната част от земната повърхност. Този довод се поддържа от ответниците и във въззивната
жалба, като по отношение на неговата неоснователност следва да се изложат и
следните допълнителни съображения: Процесната
незастроена част от дворното място не представлява покрив на подземните гаражи
и съответно няма характер на обща част по естеството си на сградата в режим на
етажна собственост, тъй като покрив или покривна тераса имат сградите или постройките,
изградени над земната повърхност, но не и самостоятелните обекти, изградени в
подземен или полуподземен етаж на сграда. Съгласно
чл.38, ал.1 ЗУТ в първия етаж, в полуподземния етаж
или в подземния етаж могат да се израждат гаражи или места за паркиране, като
съгласно дефиницията, дадена в §5, т. 49 от ДР на ЗУТ „подземен етаж е етажът,
таванът на който е разположен под котата на средното
ниво на прилежащия тротоар /на прилежащия терен към улицата/ или до 0,3 м. над
тази кота, т.е. гаражите, изградени в подземния етаж
на сградата имат таван, който е разположен под земната повърхност, а не покрив
по смисъла на чл.38 ЗС.
С оглед
изложеното и поради съвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на
първоинстанционния съд, атакуваното решение следва да бъде потвърдено изцяло.
При този изход на
делото – неоснователност на
въззивната жалба, разноски на въззивниците за настоящото производство не следва да
се присъждат.
На въззиваемата страна Р.С. следва да се присъдят своевременно
поисканите и сторени от нея разноски за адвокатско възнаграждение, което видно
от представения договор за правна защита и съдействие от 20.08.2019 г. е в
размер на 2000,00 лв. Въззивният съд намира за
основателно направеното от процесуалния представител на въззивниците
възражение за прекомерност на възнаграждението с оглед действителната и правна
сложност на делото и при съобразяване обема на извършените от процесуалния
представител на въззиваемата страна действия по
защита – изготвяне на отговор на въззивната жалба и
процесуално представителство в едно открито съдебно заседание, приема че
възнаграждението следва да бъде намалено до размера от 1000,00 лв., който е над
минималния такъв, посочен в ал.5 на чл. 7 от Наредба № 1/9.07.2004 г.
Така мотивиран Софийският градски съд,
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решението от 30.04.2019
г. по гр. дело № 63519/2016 г. на Софийския районен съд, 118 състав.
ОСЪЖДА А. Х.Т., Д.Х.Т., Е.Н.Н., А.Г.Н., Г.А.Г., А.В.С., М.Х.Н., М. П.С., А.Г.А., Ц. В.Р.
и „И.К.” ЕООД, всички със съдебен адрес ***-адв. К.К., да заплатят на Р.Е.С., със съдебен адрес ***-адв. Н.С. и адв. М. С., на
основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 1000,00 лв.-разноски за въззивното
производство.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховния касационен съд, при условията на чл. 280, ал.1и
ал.2 ГПК, в 1-месечен срок от връчването на препис на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.