Решение по дело №8224/2018 на Районен съд - Русе

Номер на акта: 1737
Дата: 25 октомври 2019 г. (в сила от 27 февруари 2020 г.)
Съдия: Мария Гецова Димитрова
Дело: 20184520108224
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 10 декември 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

           

                                                   гр. Русе, 25.10.2019 год.

   В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

Районен съд - Русе, VII – ми граждански състав в публично съдебно заседание на двадесет и пети септември през две хиляди и деветнадесета година в състав:                                                                         

                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ДИМИТРОВА

при секретаря ДАРИНА ИЛИЕВА, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 8224 по описа за 2018 година, за да се произнесе, съобрази:

Предявен е иск с правно основание чл. 49 ЗЗД.

Предявен е иск с правно основание чл. 49 от ЗЗД от А.Д.С., ЕГН **********,***, представлявана от Кмета П. Стоилов за сумата 1000 лв., остатък от обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, в резултат от инцидент с ищеца на 26.08.2017 г. , при който хлътнал в дупка на пътното платно в гр. Русе, по ул. „Борисова“, където се пресича с бул. „Скобелев“, където получил счупване на ляв глезен, причинено от неравност на пътя под надзор на ответната Община, ведно със законната лихва от деня на деликта – 26.08.2017 г. до окончателното изплащане.

В исковата молба се изтъква, че с решение по гр.д. 8357/2017 г. на РРС, на ищеца са присъдени неимуществени вреди в размер на 3000 лв. по частичен иск от общо претендирани 13000 лв., като съдът приел в мотивите на решението си, че справедливото парично обезщетение е в размер на 5000 лв. Ищецът твърди, че е изпитвал болки и страдания от счупването на глезена за по-продължителен период от време и след завеждане на делото по гр.д. 8357/17 г. на РРС. При преглед от специалист ортопед на 30.01.2018 г. било установено, че „има ограничени и болезнени активни движения в областта на лява глезенна става“. По време на лечението си изпитвал болки не само в областта на счупването, но и по целия крак. Движенията му били силно ограничени и почти невъзможни, поради което се налагало близките му да се грижат за него. Не е могъл дори сам да се облича и обува. Близките му го съпровождали навсякъде, включително и по лекари. Не е могъл да извършва обичайните си дейности за периода от инцидента до сваляне на гипса и доста време след това.

Съдът констатира, че по делото е постъпил своевременно отговор на исковата молба от ответната Община, представлявана от Кмета, с който се оспорва иска изцяло, тъй като на 07.12.2018 г. на ищеца е заплатена сумата от 5000 лв. обезщетение за неимуществени вреди и разноски по гр.д. 8352/2017 г. на РРС. Счита претенцията за 6000 лв. за прекомерна. Моли исковата претенция да се отхвърли като неоснователна и недоказана. Претендира и разноските.

Ищеца А.Д.С. признава, че деня след завеждане на исковата молба, на 07.12.2018 г., му е заплатена сумата от 5000 лв. обезщетение като главница, от която сумата 3000 лв. е присъдена по гр. дело 8357/2017г. на Районен съд Русе, за същият инцидент, като съдът е приел в мотивите на решението си, че справедливото парично обезщетение е в размер на 5000 лв.

Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото доказателства и приложимият закон, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Не се спори между страните, а и от показанията на разпитаните по делото свидетели се установява, че на 26.08.2017г., около 11 часа вечерта ищеца и св. Л.И. *** посока центъра, от страната на Икономическия техникум. На кръстовището с бул. „Скобелев“ се огледали и тръгнали да пресичат пътното платно. Ищецът още със самото тръгване залитнал  и паднал на една страна. После станал и започнал да охка от болка. Бил стъпил в дупка, която се намирала точно до бордюра на тротоара, на самата улица. Наложило се той да седне на един праг на близкия магазин, тъй като се превивал от болка и кракът му започнал видимо да се подува. С помощта на едно такси отишли в Спешно отделение, където след направена снимка установили, че покрай глезена на левия му крак има счупена кост, което наложило гипсирането му. Наместили го още същата вечер, но тъй като все още го боли имат подозрения, че гипса не бил добре поставен. Наложило се да отиде при родителите си, които да го подпомагат и обгрижват, тъй като на следващия ден свидетелката пътувала за Гърция. Ищецът следвало да пътува с нея, но поради счупването не можел и останал в Русе при родителите си. Свидетелката се върнала и поела грижите за него и обслужването му. Няколко дни след това на ищецът бил свален първоначално поставения гипс и поставен нов, олекотен за около месец и половина - два. Налагало се през това време той да бъде подпомаган в ежедневните си дейности, трудно се придвижвал, не можел да се къпи и сам да посещава тоалетна и не можел да спи от болки. При посещенията в болницата също трябвало да бъде придружаван и подпомаган. Това изнервило А., освен болките, които изпитвал започнал да се притеснява за финансите си, имали изтеглен кредит, изплащането на който било по-трудно с получавания от него болничен, а свидетелката имала ниска заплата. Въпреки посещенията на физиотерапия, кракът продължавал да го боли и да се движи трудно. Към настоящия момент А. продължавал да се оплаква, че счупеният крак го наболявал като стъпва и нещо го гъделичкало. Периодът на възстановяване на А. продължил около 6-7 месеца.

Свидетелят Д.А.С., баща на ищеца, установява, че на следващия ден след инцидента, разбрал за това, че синът му си е счупил левия крак и е с гипс. Същия този ден той трябвало да замине на почивка в Гърция, която пропаднала. По тази причина останал в дома на родителите си, за да могат те да се грижат за него. Ищецът не можел самостоятелно да отиде до баня и тоалетна, имал нужда от помощ, за да се движи с патериците. Свидетелят Д.С. му помагал във всички нужди за около 2 седмици, а след това свидетелката Л.И. се грижила за него докато се излекува. Това продължило близо година след като станал инцидента, тъй като имало зарастване накриво и до сега това място го наболявало. Този крак го болял и към момента, ходил на прегледи, трябвало втори път да се чупи, но той не желаел. Синът му получил обезщетение от Общината, но и след това изпитвал болки при пренатоварване на крака, свидетеля предполага, че е от криво зарастване. Синът му работел като техник на климатици, ходи на работа в момента и няма нужда от помощ, но изпитва болки при продължително ходене. Не му е правена операция, не знае какво е намествал лекаря.

Според заключението на изготвената по делото съдебномедицинска експертиза, от представените медицински документи се установява, че ищецът А.С. е получил счупване в долната трета на лявата малкопищялна кост без разместване. При преглед на 07.09.2017 г. гипсът е сменен като е издаден амбулаторен лист. В него се посочва, че имобилизацията е за тридесет дни от датата на счупването. При счупванията в областта на глезенната става се развива отток, поради което според добрата медицинска практика същия следва да бъде сменен около десетия ден, когато оттока е спаднал и гипса става широк и крие опасност от разместване на счупването. Това условие е изпълнено.  В документ за преглед от 13.10.2017 г. е отразено, че гипсът е свален. Така е посочено и в исковата молба отразена в експертизата. Това са 45 дни след травмата. Указания срок от лекаря 30 дни за имобилизация е удължен с 15 дни. Това е причина за възникване на усложнения при по-нататъшното лечение. Този срок следва да бъде спазен от пациента при домашно амбулаторното лечение. Той не е спазен не по вина на лекарите. Лекарят свалил гипсовата имобилизация не е длъжен, според изискванията на добрата медицинска практика, да прави контролна ренгенова снимка, дали е зараснало счупването, защото срокът за имобилизация е много просрочен. Счупването не е с разместване, т.е. няма причина да се търси разместване с образно изследване. Лекарят е предписал правилно лечение за раздвижване. Премахването на имобилизацията не е налагало образна диагностика, защото просрочената имобилизация води до промени във връзковия апарат, а не в костните структури, които са без разместване и при всички случаи са зараснали. Няма данни и причини за контролна графия при свалянето на гипса. Поради удължения срок на имобилизацията са възникнали усложнения изразяващи се в промени  във връзковия апарат /контрактура/, които ограничават движенията за по-дълъг срок от нормалния възстановителен период. Често пъти това е причина и за по-дълго и по изразени оплаквания от болки при натоварване и промяна на температурата на околната среда, както и до поява на оттоци. Оплаквания от болки при претоварване на крайника и при промяна на температурата на околната среда може да има в продължителен период от време и при правилно проведено лечение. Това зависи и от индивидуални фактори.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Няма спор по делото, че инцидентът с ищеца е настъпил на път, за изправността на който отговорност носи ответната община. Според разпоредбата на чл. 31 ЗП и чл.48, т.2 от ППЗП, изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществява и е задължение на съответните общини. Съгласно легалното определение по § 1 т.1 ЗП, "път" е ивицата от земната повърхност, която е специално пригодена за движение на превозни средства и пешеходци и отговаря на определени технически изисквания.

 Съвкупният анализ на свидетелските показания и заключението на вещото лице дават основание да се приеме, че е налице причинно-следствена връзка между налична неравност (дупка) на общински път и счупването на левия крак на ищеца. По тази причина предявеният иск се явява доказан по основание.

Обезщетението за претърпени неимуществени вреди има за цел да репарира в относително пълен обем болките и страданията, възникнали от непозволеното увреждане и съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението се определя от съда по справедливост въз основа на конкретните обстоятелства по случая. С оглед установеното по делото, следва да се приеме, че болките и страданията на ищеца са били в продължителен период от време, по-силни непосредствено след счупването, постепенно намаляващи, като половин година след инцидента кракът му се е възстановил функционално, но болките са продължили. В продължение на 104 дни ищецът е бил неработоспособен, а в продължение на около два месеца е имал ограничена възможност да се придвижва и необходимост да бъде подпомаган от свои близки за това, за което е изпитвал неудобство и притеснение. Част от изложените в исковата молба и от свидетелите обстоятелства относно невъзможността на ищеца да се придвижва, да се обслужва, да посещава самостоятелно тоалетна и баня не могат да бъдат споделени предвид естеството на счупването и последващото гипсиране на левия глезен, което е довело до обездвижване само на глезенната става. Не може да се споделят и изнесените от свидетелите данни за „наместване“ и „зарастване на криво“, тъй като се установи безспорно от заключението на вещото лице, че разместване не е имало при счупването и по тази причина не е правена операция и наместване от лекуващия лекар.

Не се спори по делото, че деня след завеждане на исковата молба, на 07.12.2018 г., на ищеца е заплатена сумата от 5000 лв. обезщетение за неимуществени вреди – претърпени болки и страдания, от които сумата 3000 лв. е присъдена по гр. дело 8357/2017г. на Районен съд Русе, за същият инцидент, като съдът е приел в мотивите на решението си, че справедливото парично обезщетение е в размер на 5000 лв.

Претенцията на ищеца за обезщетение от общо 6000 лв. или още 1000 лв. над изплатеното вече, съдът намира за неоснователна, поради наличие на съпричиняване на вредоносния резултат.

По делото се установи, че болките на ищеца продължават и до момента при пренатоварване на крака и продължително ходене /св. Д. С./ и счупеният крак го наболявал като стъпва и нещо го гъделичкало /св. Л. И./. От заключението на приетата и неоспорена по делото съдемно-медицинска експертиза се установи, че ищецът не е спазил указанията на лекаря за сваляне на гипса на 30-тия ден, а е отишъл да го свали на 45 –тия ден или 15 дни по-късно. Поради удължения срок на имобилизацията са възникнали усложнения изразяващи се в промени  във връзковия апарат /контрактура/, които ограничават движенията за по-дълъг срок от нормалния възстановителен период, което е причина и за по-дълго и по изразени оплаквания от болки при натоварване и промяна на температурата на околната среда, както и до поява на оттоци.

След изслушване на вещото лице и приемане на експертизата, представителят на ответната Община направи възражение, че ищецът със своите действия е допринесъл за част от своите страдания. Съгласно чл. 51 ал. 2 от ЗЗД ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се намали. Съдът намира за основателно възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца, наведено от ответната Община. Не е налице преклузия на възражението по чл.51, ал.2 ЗЗД, направено в съдебно заседание след изтичане на срока за отговор на исковата молба, тъй като възражението се основава на нови обстоятелства по см. на чл.147, т.1 ГПК, а именно заключението на приетата в същото съдебно заседание съдебно-медицинска експертиза.

 Безспорно движението и обслужването му са били затруднени, но не и невъзможни и налагащи постоянното подпомагане от близките му. Съобразявайки доказаното по делото телесно увреждане, времето за възстановяване (включително и възможността все още да бъдат изпитвани известни болки), интензитета на претърпените болки и неудобства, настоящият съдебен състав намира, че справедливото парично обезщетение за неимуществените вреди претърпени от ищеца е в размер на 6000лв., което поради съпричиняване на вредоносния резултат от пострадилия следва да се намали с 1/6 или със сумата 1000 лв. Тъй като искът му в настоящото производство е предявен за сумата от 1000лв., а разликата до уважените 5000 лв. са заплатени на ищеца, искът следва да бъде изцяло отхвърлен, като неоснователен и недоказан.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал.1 ГПК, в полза на ищеца следва да се присъдят направените от него разноски за настоящото производство, тъй като се установи, че заплащането на обезщетението от 5000 лв. е станало след завеждане на исковата молба, поради което ответника с поведението си е дал повод за завеждане на делото. Съобразно представения списък по чл. 80 от ГПК на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 890 лв.

Мотивиран така, районният съд

 

Р    Е   Ш   И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявеният иск с правно основание чл. 49 от ЗЗД от А.Д.С., ЕГН **********,***, със съдебен адрес ***, адв. М.А. ***, БУЛСТАТ: *********, представлявана от Кмета П. Стоилов за сумата 1000 лв., остатък от обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени от непозволено увреждане на 26.08.2017г. в гр. Русе-счупване на лява глезенна става в резултат от неравност на общински път, ведно със законната лихва върху сумата от 26.08.2017г. до окончателното й изплащане, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОСЪЖДА Община Русе, представлявана от кмета П. Стоилов, да заплати на А.Д.С. с ЕГН**********,***, адв. М.А.  сумата от 890лв., разноски за настоящото производство.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Русе в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: /П/