Решение по дело №2223/2019 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 2184
Дата: 30 октомври 2019 г.
Съдия: Дарина Стойкова Матеева
Дело: 20197180702223
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 23 юли 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 2184

 

Гр. Пловдив, 30.10.2019 год.

 

В  ИМЕТО  НА НАРОДА

 

Административен съд – Пловдив,  Първо отделение, І състав, в публично съдебно заседание на двадесет и втори октомври , две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДАРИНА МАТЕЕВА

 

при секретаря К.Р., като разгледа докладваното от председателя адм. дело № 2223 по описа за 2019 год.  и, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на Глава Десета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 167, ал. 2, т. 2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.

 

Образувано е по жалба на С.Р.К., ЕГН **********, с адрес ***, партер против  принудителна административна мярка, обективирана в Констативен протокол за принудително блокиране серия № 0041621 от 19.07.2019 год., в който е отразено, че на основание чл. 26, ал. 1 от Наредбата за реда за спиране, престой и паркиране на пътни превозни средства на територията на град Пловдив, е извършено принудително блокиране на лек автомобил „Тойота“, цвят с. жълта, с рег. № ***.

По подробно изложени съображения в жалбата се иска от настоящия съдебен състав да бъде отменена изцяло процесната ПАМ. Направено е искане за присъждане на разноски.       

Ответникът–Р.А.К. на длъжност * при Община Пловдив,не се явява в съдебно заседание и  не взима становище по жалбата.

Пловдивският административен съд в настоящия си състав намира, че жалбата е подадена от лице с правен интерес, чиито права и законни интереси са били неблагоприятно засегнати от оспорената принудителна административна мярка, и в преклузивния срок по чл.149, ал.1 АПК, поради което е ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна се установява следното.

Между страните по делото не е спорно, а и от събраните по делото доказателства се установява, че на 19.07.2019г. в 13,45 часа  в гр.Пловдив,на ул.“Бетовен“ джоб,по отношение на лек автомобил марка „Тойота“,цвят с.жълт, с рег.№ * е приложена мярка „принудително блокиране“, посредством поставяне на техническо средство.Съставен е Констативен протокол за принудително блокиране Серия № 0041621 от 19.07.2019 год . ,издаден от  „блокиращ оператор“ Р.А.К..

По делото  е представено допълнително споразумение към трудов договор на Р.А.К./л.30/,от който е видно,че същият  е назначен на длъжност „инкасатор плащания,скобар“ в Направление „ПП“ синя зона.

Представена от ответника е и длъжностната характеристика на длъжност „скобар“/л.29/ .

За доказване компетентността на органите, наложили мярката, по делото са представени заповед № 12ОА680 от 23.03.2012 г. (л.27) на кмета на община Пловдив, с която на основание чл.167, ал.2, т.2 ЗДвП е определено ОП „Паркиране и репатриране“ за звено на община Пловдив, което да осъществява принудителни мерки при неправилно паркиране „блокиране на колелото на неправилно паркирано ППС“ на територията на община Пловдив  и  Заповед № 19Оа-1646/09.07.2019г. на * Община Пловдив Р.П.,съгласно Заповед за заместване № 19ОА-1568/04.07.2019г./л.28/,  с която са определени конкретните длъжностни лица, които да използват техническо средство за принудително задържане и блокиране тип „скоба“ и да съставят констативни протоколи за принудително блокиране на ППС.Сред посочените длъжностни лица  е и ответникът Р.А.К..

Към административната преписка са представени и описаните в КП 5 броя снимки.

Във връзка с дадените указания от съда  на ответника,при разпределение на доказателствената тежест ,а именно :да представи доказателства ,че ул.“Йоаким Груев“№39 попада в район за платено паркиране съгласно чл. 99, ал. 1 от ЗДвП, който е надлежно обозначен за целта със съответните пътни знаци; че следва да се представи схема на пътни знаци и допълнителни табели на ул. „Йоаким Груев“ гр. Пловдив, както и пояснения на наименованията им; да се  представи инструкция по изпълнение на Заповед № 12ОА680 от 23.03.2012 год. на кмета на Община Пловдив,същият не е ангажирал доказателства.

Или,по делото липсват доказателства,независимо от дадената на ответника възможност да представи такива ,че на мястото,където е установено процесното МПС има поставен знак,който да обозначава наличие на „Синя зона“. Не се установява,при доказателствена тежест,лежаща върху ответника,че е налична необходимата хоризонтална маркировка и вертикална пътна сигнализация .

По делото във връзка със собствеността на процесното МПС е представен от жалбоподателката договор за финансов лизинг на автомобил с опция за прехвърляне на правото на собственост № 1030340/А_auto/24.04.2019г.

При така установеното от фактическа страна и становищата на страните и след проверка на оспорвания административен акт съобразно чл. 168, ал. 1 и ал. 2 от АПК, съдът формира следните правни изводи:

Процедурата, приложена от ответника е законово регламентирана в Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ – чл. 167, ал. 2, т. 2, а също така е уредена в рамките на Община – Пловдив с решения на органа на местно самоуправление – Общинския Съвет.

Съгласно чл. 27 от Наредбата, принудителното задържане на МПС чрез използване на техническо средство тип „скоба“ се извършва само от звеното на общината, определено със Заповед на кмета на общината на основание чл. 167, ал. 2, т. 2 от ЗДвП.

Съгласно чл. 99, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП, в населените места собственикът или администрацията, управляваща пътя, може да определи райони, пътища или части от пътища за зони за платено и безплатно паркиране в определени часове на денонощието, като местата за паркиране по ал. 1 се обозначават с пътни знаци, пътна маркировка и надписи, чрез които на водача се указват условията за паркиране.

Според чл. 99, ал. 3 от ЗДвП /в приложимата  редакция – ДВ, бр. 13 от 2016 г., в сила от 15.04.2016г./ Общинският съвет определя цената за паркиране на местата по ал. 1, както и условията и реда за плащането й от водачите на специализираното звено на общината или на юридическото лице по чл. 13, ал. 1, т. 13 от Закона за обществените поръчки, на което е предоставено управлението на тези места, включително приема годишния инвестиционен план.

Съгласно чл. 167, ал. 2, т. 2 от ЗДвП, службите за контрол, определени от кметовете на общините използват техническо средство за принудително задържане на пътното превозно средство, за което не е заплатена дължимата цена за паркиране по чл. 99, ал. 3, до заплащане на цената и на разходите по прилагане на техническото средство.

В чл. 26, ал.1 от Наредбата е определено, че ППС, което е паркирано в нарушение на правилата за паркиране в „Синя зона“ може да бъде принудително задържано чрез използване на техническо средство тип „скоба“. Правилата за т.нар. „Синя зона“ са определени в Раздел втори на Глава Втора „Зони за платено и безплатно паркиране“ от Наредбата. В чл. 11, ал. 1 от Наредбата са определени правилата относно заплащането за паркиране в „Синя зона“. А съгласно чл. 13 от Наредбата, дейностите по продажба на билетите, талоните за паркиране, предоставянето на SMS-услугата и паркинг автомати, както и всички други дейности по обслужване на зоната, заедно или поотделно, могат да се извършват от общинската администрация чрез нейно звено или чрез възлагане на външен изпълнител.

При така изложената правна регламентация ,приложима към настоящия случай,съдът намира,че Констативен протокол  за принудително блокиране серия № 0041621 от 19.07.2019 год. е издаден от компетентен орган съгласно представените Заповед № 12ОА680/23.03.2012г. на кмета на Община Пловдив  и Заповед № 19ОА-1646/09.07.2019г. на зам.кмет на Община Пловдив.

Със Заповед № 12ОА680/23.03.2012г. на Кмета на Община Пловдив е определено ОП „Паркиране и репатриране“ да осъществява принудителни мерки при неправилно паркиране „блокиране на колелото на неправилно паркирано ППС“, по реда на чл. 167, ал. 2, т. 2 от ЗДвП. Според пункт II от заповедта, определените от Директора на предприятието служители на ОП „ПР“ използват техническо средство за принудително задържане тип „скоба“, на пътното превозно средство, за което не е заплатена дължимата такса за паркиране, определена от Общински съвет - Пловдив, до заплащане на таксата и на разходите по прилагане на техническото средство.Със заповедта е определено звено на Община Пловдив по смисъла на чл. 99, ал. 3 от ЗДвП, което е и служба за контрол според чл. 167, ал. 2, т. 2 от ЗДвП.

Със Заповед № 19ОА-1646/09.07.2019г. на зам.кмет на Община Пловдив на основание чл.44,ал.1,т.1 и ал.2 от ЗМСМА във връзка с чл.27 от Наредбата за реда за спиране, престой и паркиране на пътни превозни средства на територията на град Пловдив“/НРСППППСТГП/ са определени конкретните длъжностни лица  от ОП „Паркиране  и репатриране“ Пловдив,които да използват техническо средство  за принудително задържане и блокиране –тип „скоба“ на пътно превозно средство.Сред посочените лица ,както вече се посочи е и  издателят на оспорения в настоящото производство КП-Р.А.К..

Оспореният административен акт е издаден и в  предвидената от закона писмена форма,при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила,но при противоречие с материалноправните разпоредби-отменително основание по чл.146.т. 4 от АПК.

Съдът намира, че ответникът не доказа по несъмнен начин твърдението си,че лек автомобил марка „Тойотаат“,цвят с.жълт ,с рег.№ РВ9867 КС е бил установен на място,попадащо в район за платено паркиране съгласно чл. 99, ал. 1 от ЗДвП, който е надлежно обозначен за целта със съответните пътни знаци.Не се ангажираха доказателства,а именно схема на пътни знаци и допълнителни табели на ул. „Бетовен“,джоб  гр. Пловдив, които да подкрепят твърденията на ответника.Изложеното от ОП „Паркиране и репатриране“ Пловдив в писмо изх.№ 410/21.08.2019г. ,че не може да представи доказателства за горните обстоятелства,тъй като същите се намирали в друго общинско предприятие ,не го освобождава от събиране на доказателства .Отново следва да се подчертае,че съгласно  разпоредбата на чл.170,ал.1 от АПК,в тежест на административния орган е да установи съществуването  на фактическите основания,посочени в оспорения акт и да докаже изпълнението на законовите изисквания при издаването на принудителна административна мярка  ,наложена в Констативен протокол за принудително блокиране серия №  0041621 на ОП „Паркиране и репатриране“

Предвид всичко изложено, съдът намира, че оспорената мярка следва да бъде отменена като незаконосъобразна .

При този изход на делото и на основание чл.143,ал.1 от АПК следва да бъде осъдена община Пловдив да заплати на жалбоподателката разноски в доказан размер от 370 лева/10 лева за заплатена държавна такса и 360 лева договорено и заплатено адвокатско възнаграждение/ по представен списък на разноските.

Мотивиран от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд, Първо отделение         ,I състав

 

 

Р  Е  Ш  И :

 

 

ОТМЕНЯ  по жалба на С.Р.К., ЕГН **********, с адрес ***, партер , принудителна административна мярка, обективирана в Констативен протокол за принудително блокиране серия № 0041621 от 19.07.2019 год., в който е отразено, че на основание чл. 26, ал. 1 от Наредбата за реда за спиране, престой и паркиране на пътни превозни средства на територията на град Пловдив, е извършено принудително блокиране на лек автомобил „Тойота“, цвят с. жълта, с рег. № ***.

ОСЪЖДА Община Пловдив да заплати на С.Р.К., ЕГН **********, с адрес ***, партер разноски в размер на 370/триста и седемдесет/лева.

Решението е окончателно.

 

 

 

 

 

 

 

 

                                            СЪДИЯ: