№ 82
гр. Радомир, 15.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІV СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ
при участието на секретаря М.Д.М.
като разгледа докладваното от РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско
дело № 20221730100191 по описа за 2022 година
Производството е образувано въз основа на искова молба, с която са предявени положителни
установителни искове за установяване съществуване на вземания на заявител по подадено
заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с правно
основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г. ищцовото
дружество е доставяло топлинна енергия на ответника, в качеството му на потребител на такава, за
обект, находящ се в гр. П., ул. „Ю.Г.”, бл. ., вх. ., ап. ., на стойност 379,87 лева. Сочи, че между
топлофикационното дружество и титуляра на партидата била налице облигационна връзка по
силата на Общите условия за битови нужди, действали през процесния период. Към настоящия
момент в топлофикационното дружество нямало доказателства относно изразено несъгласие на
ответната страна с публикуваните Общи условия или предложени различни условия за уреждане
на взаимоотношенията между страните. Ответникът бил абонат на топлопреносното дружество по
силата на Общите условия като собственик на имот в топлоснабдена сграда. Топлофикационното
дружество изпълнило своето задължение да доставя до имота топлинна енергия, а ответникът не
изпълнил задължението си да заплати доставената услуга.
Твърди, че на 21.06.2021 г. подал до ПРС заявление за издаване на заповед за изпълнение по
реда на чл. 410 ГПК, въз основа на което било образувано ч. гр. д. № . г. на ПРС, по което в полза
на заявителя е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № . г. против длъжника и
настоящ ответник за следните суми: главница в размер на 379,87 лева за ползвана, но незаплатена
топлинна енергия за обект, находящ се в гр. П., ул. „Ю.Г.”, бл. ., вх. ., ап. ., за периода от 01.05.2019
г. до 30.04.2020 г., ведно с мораторна лихва за забава в размер на 48,71 лева, начислена за периода
от 09.07.2019 г. до 20.05.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното ù изплащане. В
срока по чл. 414, ал. 2 ГПК срещу издадената заповед за изпълнение е постъпило възражение,
което обуславяло правния интерес на ищеца от предявяване на настоящия положителен
1
установителен иск.
От съда се иска да признае за установено, че ответникът АНГ. М. Р. дължи на ищцовото
дружество сума в общ размер на 428,58 лева, от които: 379,87 лева - главница за ползвана, но
незаплатена топлинна енергия за обект, находящ се в гр. П., ул. „Ю.Г.”, бл. ., вх. ., ап. ., за периода
от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г., ведно с мораторна лихва за забава в размер на 48,71 лева,
начислена за периода от 09.07.2019 г. до 20.05.2021 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –
21.06.2021 г. до окончателното ù изплащане.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който е оспорил
предявените искове, излагайки твърдения, че ищецът претендира процесните суми на основание
приети Общи условия, които са изготвени от некомпетентен орган и в противоречие с
разпоредбите на ЗЕ. Оспорва и че ищецът е доставил в собствения му имот посоченото в исковата
молба количество ТЕ, паричната равностойност на което да се равнява на сумата от 379,87 лева.
В съдебно заседание ищцовото дружество „Топлофикация - П.“ АД, редовно призовано, не
изпраща представител.
Ответникът А.Р., редовно призован, се явява лично в съдебно заседание и оспорва
предявените искове.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа
страна:
Ищцовото дружество „Топлофикация - П.“ АД, в качеството му на доставчик на топлинна
енергия, е подало на 21.06.2021 г. до Пернишкия районен съд заявление за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 ГПК против ответника АНГ. М. Р. за дължими суми за топлоенергия
за обект, находящ се в гр. П., ул. „Ю.Г.”, бл. ., вх. ., ап. ., за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020
г.
Въз основа на това заявление е образувано ч. гр. д. № . г. на ПРС, по което в полза на
заявителя е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № . г. против длъжника и
настоящ ответник.
В законоустановения едномесечен срок от връчване на заповедта за изпълнение, длъжникът е
депозирал възражение за недължимост на сумите по нея. В едномесечния срок от съобщаването
заявителят „Топлофикация - П.“ АД е предявил настоящия положителен установителен иск.
По делото са представени и приети Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди от 2008 г., както и извлечение от сметка на ищцовото дружество, от което е видно, че в
регистрите на дружеството на адрес: гр. П., ул. „Ю.Г.”, бл. ., вх. ., ап. ., е открита партида на името
на АНГ. М. Р., с абонатен номер ..
Приетото за установено от фактическа страна обуславя следните правни изводи:
Исковете са предявени от процесуално легитимирана страна и при наличието на правен
интерес, поради което са процесуално допустими. Правният интерес от воденето им се обосновава
с издадена срещу ответника в полза на ищеца заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК
относно вземанията, предмет на настоящото производство, срещу която е постъпило възражение в
срока по чл. 414, ал. 2 ГПК. Исковете за установяване на вземането са подадени в преклузивния
срок по чл. 415, ал. 4 ГПК.
2
Разгледани по същество исковете са неоснователни по следните съображения:
За уважаване на предявените искове в тежест на ищеца е да установи обстоятелството, че
ответникът А.Р. е ползвал през исковия период топлинна енергия, от какво се формира тя,
правилно ли е разпределена същата и правилно и законосъобразно ли са начислени съответните
суми за нея. При така предявен иск в тежест на ищеца е да установи пораждането и
съществуването на неговото право да получи плащане на процесната сума, като установяването на
фактите, пораждащи това негово право, следва да бъде главно и пълно. За да се приеме, че
ответникът дължи сумите, търсени от него като стойност на доставена ТЕ, ищецът следва да
установи главно и пълно, че ответникът е клиент на ТЕ, и ако това бъде доказано - да установи
размера на вземането си.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката (обн. ДВ, бр. 107/09.12.2003
г.) клиент на топлинна енергия за битови нужди е собственикът или титулярът на вещно право на
ползване на топлоснабдявания имот. Макар по делото да ответникът да не спори, че е титуляр на
вещното право на ползване на процесния топлоснабден имот, от страна на ищцовото дружество не
бяха ангажирани доказателства относно обстоятелството, че ищцовото дружество е доставяло ТЕ в
имота, находящ се в гр. П., ул. „Ю.Г.”, бл. ., вх. ., ап. ., за процесния период от време, количеството
на реално потребената от ответника топлинна енергия, както и стойностите (размера) на
начислените за това суми и тези за услугата дялово разпределение и отчет на средствата за дялово
разпределение, въпреки изрично указаната на ищеца доказателствена тежест в този смисъл с
доклада по делото, инкорпориран в определение от закрито съдебно заседание от 20.08.2021 г.
Представеното като доказателство по делото извлечение от сметка, неподписано от изпълнителния
директор на ищцовото дружество, не може да бъде взето предвид от съда при постановяване на
решението по делото.
Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна носи тежестта да докаже онези факти, от които
извлича изгодни за себе си правни последици, които претендира като настъпили. След като
ищецът не прояви процесуална активност за доказване на твърдените от него обстоятелства, за
съда възниква правото и задължението да приеме за ненастъпила тази правна последица, чийто
юридически факт не беше доказан, а именно, че ищцовото дружество е доставяло ТЕ в процесния
имот, количеството на реално потребената от ответника топлинна енергия, както и стойностите
(размера) на начислените за това суми и тези за услугата дялово разпределение и отчет на
средствата за дялово разпределение. При доказателствена тежест на ищеца, същият не установи по
безспорен начин тези обстоятелства. Поради това предявеният иск се явява неоснователен и
следва да се отхвърли.
С оглед изложените мотиви, на отхвърляне подлежи и акцесорният иск за заплащане на
обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация - П.” АД, с ЕИК: ., със седалище и адрес на
управление: гр. П., кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република” искове за признаване за установено по
отношение на АНГ. М. Р., с ЕГН: **********, с адрес: гр. П., ул. „Ю.Г.”, бл. ., вх. ., ап. ., че дължи
на топлофикационното дружество сума в общ размер на 428,58 лева (четиристотин двадесет и осем
3
лева и петдесет и осем стотинки), от които: 379,87 лева (триста седемдесет и девет лева и
осемдесет и седем стотинки) - главница за ползвана, но незаплатена топлинна енергия за обект,
находящ се в гр. П., ул. „Ю.Г.”, бл. ., вх. ., ап. ., за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г., ведно с
мораторна лихва за забава в размер на 48,71 лева (четиридесет и осем лева и седемдесет и една
стотинки), начислена за периода от 09.07.2019 г. до 20.05.2021 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –
21.06.2021 г. до окончателното ù изплащане, като неоснователен и недоказан.
Решението подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Радомир: _______________________
4